Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| Постъпки - правни действия които не са желани от извършителя – признаване на дълг. Дали за извършването на едно правно действие е необходима дееспособност на съответния обект – ако не е необходима – това е постъпка, ако е необходима – това е сделка / признаване на дълг, изпълнение на определено задължение може да не се изисква дееспособност, стига това да не уврежда лицето.
Състояния – може да зависи или не от човешката воля – роднински връзки, брак м/у лица, лицето е живо в определен период, псих. болно лице е поставено под запрещение. Юридическите актове на ГП се уреждат от правни норми на ГП.Типични ЮФ на гражданското право са правните_сделки и юридическите постъпки. 1.Според естеството си юридическите факти се делят на : I. Юридически действия /ЮД/- телосложения, извършени под контрола на човешката воля в техните два вида като активно поведение -действие в тесен смисъл и бездействия.Такива са правните сделки като договор за наем, за дарение. Според това дали са осъществени в съответствие с предписанията на повелителните правни норми или ги нарушават ЮД се делят на: o Правомерни-това са правните сделки, упражняването на субективни права в границите установени от закона.Те пораждат желаните за правни последици. o Неправомерни-противоречат на повелителните правни норми, които са заповядващи или забраняващи. Неправомерни действия са неизпълнение на правно задължение, непозволено увреждане, упражняване на субективни права в противоречие с чужди права и интереси. o Морални и неморални – как се преценяват спрямо нравствено етичните норми, които господства в обществото-санкции по чл. 26, ал.1 ЗЗД II. Юридически събития- са такива юридически факти, които настъпват независимо от волята на човека.Те са природни явления или прояви на природни сили или закономерности. Мисля, че раждане и смърт също. III. Гражданското право признава за юридически факти и определени психически преживявания и душевни състояния на Ф.Л./намерението да се третира вещта като своя - при владението по чл.68 ЗС, незнанието на определени факти и права - като добросъвестност. Тъй като тези факти трудно се доказват, законодателят установява за някои от тях оборими презумпции, въз основа на които те се считат за установени при наличие на определени факти до доказване на противното от заинтересованата страна. IV. В зависимост от това дали ПН свързва правните последици с един юридически факт или с два и повече се различават 1. Прости юридически факти. 2.Фактически състави. Дали един факт ще се третира като прост или ще се разчлени на два или повече, образуващи фактически състав, зависи от гледището на законодателя. Това деление има важно практическо значение, защото за настъпване на правните последици при сложните юридически факти трябва да бъдат осъществени всички съставни елементи на състава. V. Според съдърж-то на правните последици, които пораждат, ЮФ биват 6 вида: 1. Правопораждащи_- въз основа на тях възникват нови субективни права и правни задължения. 2. Правопроменящи - ЮФ, които предизвикват промени в съществуващи Г-П правоотн-я. Един собственик изкупува дела на друг съпритежател на обща вещ, неговият дял се увеличава, а заедно с това се променя и правоотн-то му с другите собственици; Разделяне от собственици на делими вещ, като всяка част може да се превърне в самостоятелен обект; Преобразуване на сдружение... 3. Правопогасяващи - ЮФ, които предизвикват загубване на правото да се търси защита от д-вни органи от носителя на субективното право.Такива са сроковете на погасителната давност, при които ако правоимащият не упражни правото си на до изтичането им, задълженото лице с възражение предправозащитния орган поражда погасителния ефект. 4. Правопрекратяващи - с тях се прекратяват съществуващи права и правни задължения /изпълнение на облигационни задължения, изтичане на преклузивен срок. ЮФ на ГП могат да доведат да прекратяване на ЮЛ/. 5. Правопроменящи /првоунищожаващи/ ЮФ, които иматз последица заличаване с обратна сила на породени преди това правоотн-я 6. Правосъхраняващи - са тези юридически факти, които имат за правна последица запазване на едно субективно право от погасяване или прекратяване /признаване на задължението от длъжника, което прекъсва погасителната давност и започва да тече нова, продължаване действието на договор, сключен под прекратителен срок/. Действие на Г-П ЮФ - по време ЮФ на ГП проявяват своето действие, след осъществ-то си. Действието им може да бъде отложено във времето – в договор е предвиден отлагателен срок, а правните последици ще се породят при настъпването му Важен е ? – могат ли ЮФ на ГП на имат действие за минал момент. Уредени са в законодателството такива случаи: 1. сбъдването на предвидено в сделката условие – чл. 25 ал. 2 ЗЗД. Сбъдването на отлагателното условие поражда правните последици на сделката от сключването и. 2. Съдебни решения за унищожаване на сделка страдаща от пороците по 1. 27-33 ЗЗД, за разваляне на договор по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД. Спрямо лицата – в ГП има обща разпоредба, която урежда това действие. Чл. 20а и чл. 21 ал. 1 регламентират, че “договорът поражда действие само м-у страните, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случи”. Извод – ЮФ на ГП пораждат пряко действие за правните субекти, участвали в осъществяването им и са изявили воля да бъдат обвързани с тях. При едностранните сделки – те обвързват лицето, което ги извършва, а не това, до което са адресирани – наследникът по завещанието придобива наследствени права, ако приеме завещанието. Неправомерните ЮФ – пораждат правни последици за осъществилите ги лица независимо от тяхната воля. Пряко действие на ЮФ – действие на ЮФ спрямо лицата, които са осъществили, или спрямо тези, които са засегнати от тях. Отразено рефлексно действие – действие на ЮФ спрямо трети лица – договор в полза на трето лице чл. 22 ЗЗД /има и още примери на стр. 424/ Фактически състави - За ФС е х-рно това, че за настъпване на определени правни последици е необходимо осъществяването на два или повече отделни юридически факта – съвкупност от ЮФ. Сключването на един договор е процес – оферта, приемането и водят до сключване на договор. Възможно е юридическите факти, включени в състава, осъществени поотделно, да имат свои правни последици. Правното действие на фактическия състав е различно от последиците на отделните негови съставни елементи и настъпва само когато са осъществени всички заедно. Някои от фактите определят съдържанието на правното действие на състава, което дава основание да се квалифицират като главни. Други единствено обуславят настъпването на това действие, поради което се отнасят към не главните елементи на състава. ЮФ, които като елементи на фактическия състав са предпоставка за пораждане на правните му последици, без да определят тяхното съдържание се наричат в правната теория условия на правото. II. Според това кога във времето се осъществяват отделните елементи на фактическия състав различаваме: 1.В едни случай законодателят изисква всички съставни елементи да се осъществяват едновременно /сключване на сделка по нотариален ред, брак/ съгласие на м.. този фактически състав съгласие на ж. два ЮФ – сключен Брак необх. възраст граждански брак подписи чл.11 Сем.К 2.В други случай юридическите факти от състава се осъществяват последователно /при погасителната давност/. неизпълнение изискуемо
33.Придобиване на права. Видове придобиване на права – първично и вторично, прехвърлително и учредително, универсално, партикуларно и сингуларно. Значение на деленията. Правоприемство. Защита сигурността на оборота с оглед придобиване на права. Изменение и изгубване на права. Гражданско-правните последици на различните юридически факти се характеризират с голямо многообразие. Някои от тях представляват пораждане, изменение, погасяване или прекратяване на субективни ГП и задължения. Юридическите факти и фактически състави, които имат за последица пораждане на субективни права в имуществото на гражданско-правните субекти. Между тях най-често използваните от правните субекти са договорите, при които субективното право се придобива въз основа на волеизявлението както на предишния, така и на новия носител /продажба, замяна, дарение/._ Юридически постъпки като производство на нова вещ, преработване на чужди материали, намиране на съкровище са уредени в ЗС като придобивни основания. Съществено значение за правните последици на юридическите факти-придобивни основания е делението им на първични /оригинерни/ и вторични /производни/. Първичен способ или основания за придобиване на субективни права -юридически факт или фактически състав, в който няма елемент друго лице да е притежавало определено субективно право. Субективното право се придобива чисто от всякакви тежести. Примери: 1.Може да стане наша собственост определена безстопанствена вещ само по придобивна давност. 2. Може при окупация. 3. Ако при преработване на суровини и материали новополучената вещ надхвърля стойността на вложените материали бихме имали основание за собственост на получената вещ, след редица доказателства. 3. Ако изградим постройка, на ако тя е в/у чужд имот, собственикът на имота става собственик и на постройката. 4. Намерен хероин, оръжие и др опасни за живота и здравето в-ва, изоставена кола, с която е извършено престъпление - д-вата става собственик. 5. Одържавяването 1947 год. на едрата селска и градска собственост е първична собственост. Вторични /производни/ - необходимо е въпросното право да е било в патримониума на определено лице – на праводателя. Наричат се още правоприемство - сукцесия За производното придобиване е характерно, че едно субективно право, което е било притежавано от един правен субект, или преминава изцяло в имуществото на друг, или от него се извежда друго субективно, по-тясно по съдържание, в полза на друг правен субект. При производното придобиване, за разлика от първичното, съществува необходима зависимост между придобиването и определено субективно право, притежавано от точно определено лице. Последното е обуславяща придобиването правна предпоставка, ако тя липсва, не настъпва и производно придобиване от друг правен субект. Продажбата е вторичен способ за придобиване на права, защото правото на собственост се доказва трудно, но се владее вещта чл.72 ЗЗД и може да се заведе собственически иск с/у владеещия несобственик. Чл. 108/не е така ЗЗД,/ но тук право на собственост е възмездното правно основание, на което се крепи гражданския оборот. Правоприемство. При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. При него правоотношението възниква между две лица-едното се нарича праводател и е необходимо да притежава определено субективно право, другото лице което придобива субективното право се нарича правоприемник. Правоприемство не настъпва, когато производното придобивно основание загуби правното си действие с обратна сила, поради отмяна на дарение или съдебно решение, унищожаване или разваляне на сделката. Според това дали се прехвърля притежаваното от праводателя право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право правоприемството бива: 1. Прехвърлително правопр-ство - транслативна сукцесия - характеризира се с това, че едно право, което принадлежи на праводателя, сменя своя носител преминава у правоприемника. При този вид правоприемство правото се придобива със същото съдържание и тежести ,които са го обременявали у праводателя /продажба, замяна, наследяване по закон или завещание / - 2. Учредително правоприемство - конститутивна сукцесия е налице, когато праводателят отдели от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново право, по-ограничено по съдържание от неговото, което правоприемникът придобива. Праводателят запазва своето субективно право,но то се обременява вследствие на учредителното правоприемство,поради което съдържанието му се стеснява /прехвърляне правото на собственост в/у право на строеж.право на ползване, на строеж, сервитут/. ЗЗД допуска приемство и в G-P задължения. Смяната на носителя на гражданското задължение се нарича заместване в дълг. В зависимост от това колко права и задължения преминават към правоприемника, правопр-ството бива: 1 .Универсално – общо - всички имуществени права и задължения на един правен субект или дялове от тях преминават върху неговите правоприемници /наследяване по закон или завещание/ 2.Частно правоприемство - сингуларно - свързано с преминаване на отделни права, евентуално и правни задължения, към правоприемника /продажба, замяна и дарение/. При ЮЛ такова правопр-ство настъпва при сливане. Производното придобиване е възможно при съблюдаване на основни правила: 1. Никой не може да прехвърли права, които сам не притежава. 2. Никой не може да прехвърля повече права,отколкото сам притежава. Възможно е след прехвърлянето да настъпят такива ЮФ, които предизвикват отпадане с обратна сила на правата на праводателя - принципът, който действа тук е, че с отпадане на правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника. За да избегне несправедливо осуетяване на придобиването и в интерес на сигурността в правния оборот, законодателят установява редица изключения от тези принципи /чл.17 ал.2 и 3,33 ал.3,чл.88,ал.2 от ЗЗД/. Изключенията от тях могат да се установят само с изрични правни норми. Гражданските правоотношения могат да претърпят изменения под действието на определени юридически факти или състави. Промените могат да засегнат различни страни от съдържанието на субективното право и на правното задължение, стига да не се заменя предметът на правоотношението с друг. Обикновено промените в съществуващи субективни права и задължения са резултат от последващо споразумение между страните по правоотношението. Договорната практика познава включването в сделката, която поражда правоотношението, на клаузи, по силата на които страните се задължават да внесат промени в нея или да развалят договора, ако поради изменение на икономическите условия след сключване на сделката изпълнението и е станало непосилно за едната или за двете страни. Изменения в правата и задълженията по гражданските правоотношения могат да настъпят и въз основа на нормативен акт /чл.266,ал.2 ЗЗД/ Загубването на субективни права представлява или лишаване на правния субект от правото за в бъдеще,или отпадане на правото с обратна сила все едно, че не е било притежавано. При някои юридически факти тази правна последица настъпва, без да е необходимо изявяване на воля от притежателя на правото /погиване на вещта, при смърт на носителя, при отнемане на правото с властнически акт/. По волята на носителя на субективно право загубването може да е правна последица на извършени от него разпоредителни правни действия, които водят до прехвърляне на правото. Загубване на субективно право може да настъпи при едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото отказ от наследство/. 34. Правна сделка - произход и сравнителна правна уредба. Понятие. Сравнение с юридически факти. Съпоставяне и отграничаване от юридическите постъпки. Сравнение с властническите актове. Сравнение с неправомерни действия На древните правни системи, включително и на римското право, не е било познато общото понятие правна сделка. В западноевроп. правна теория юристите от школата на естественото право въвеждат в употреба общото понятие правен или волеви акт. Понятието правна сделка и първите задълбочени познания за тази категория юридически факти правната теория дължи на пандектистите в Германия от 18 и 19 век, а терминът правна сделка е въведен в началото на_ 19 век от германския юрист Хуго. Обща правна регламентация сделката получава в гражданския закон на Саксония, а след това и подробна уредба в ГГЗ. Във Френския граждански кодекс няма общи правила за сделките. Общи правила за сделките липсват не само в гражданските законодателства, които са създадени по образец на ФГК, но и в преобладаващ брой законодателства, изградени по пандектната система като тези на Швейцария, Австрия. Обща уредба за правната сделка като родова категория съдържат сравнителна малко съвременни законодателства като бразилското, гръцкото,полското. В страните от англосаксонската правна фамилия също не се регламентира и използва общата правна категория сделка. Правната сделка_е правомерен юридически факт включващо волеизявлението на едно или повече лица, насочени към пораждане на правни последици и определящи съдържанието на тези последици. При сделката волеизявленията се извършват винаги от лица, които не са носители на властнически правомощия - от субекти на частното право. Сделката се извършва, а договорът се сключва. Видове сделки – наем, продажба, имотни, упълномощителни, заем за послужване и т.н.При двустранни договори по чл. 19 ЗЗД – сключилите предварителния договор се задължават да сключат и окончателния договор. Сделките са с най-висока степен на абстракция – сключване, разваляне и прекратяване чрез едностранни действия – завещателни разпореждания. Елементи на сделката са : 1.Волеизявление -без волеизявление няма сделка.То е съзнателно осъществено човешко поведение, с което се изразява желание да се породят определени правни последици. Волеизявление могат да извършват само разумни човешки същества. Волеизявленията биват: такива които имат адресат - предложение за сключване на договор, разваляне на договор извънсъдебно по чл. 87 ЗЗД. При този вид волеиявл-я се изисква да бъде направено необходимото за достигане до знанието на лицето, до което е адресирано. То може да се направи непосредствено пред лицето или посредствено - като се използват технически средства или чрез пратеник /нунциус/. Ако при предаване на волеизявл-то посредствено, можеда да е допуснат неточности, грешки и т.н. В този случай виновните лица ще носят отговорност ако са действали неправомерно. Волеизявл-я, които не се нуждаят от адресиране, но пораждат своите правни последствия, независимо дали са доведени до знанието на други лица – отказ от право на собственост в/у движима вещ чрез изоставянето и, отмяна на саморъчно завещание след унищожаване на документа Волеизявл-я - главни – те определят с-нието на правните последици и добавъчни – сключване на сделка то непълнолетен – неговото изявление е главно, а на родителя – добавъчно. 2.Втория съществен елемент на сделката е нейното правно действие или правните и последици. Много важна характеристика на правните последици, които сделките пораждат е, че те са желани от страните по правоотношение. Проявява се в 5 насоки: 1. пораждане на субективни права и задължения - - има всеки вид договор уреден от ЗЗД 2. изменение на породени вече права и задължения – - договор за удължаване на падежа за връщане на пари 3. съхраняване на породени правоотн-ния - мълчаливо продължаване договор за наем 4. прекратяване или отмяна с обратна сила на породени правоотн-я – прекратяване на наем с едностранно предизвестие 5. погасяване на субективни права – волеизявление за позоваване на изтекла погасителна давност. Правни сделки могат да доведат до прекратяване, сливане на ЮЛ. При опорочаване на един от компонентите, отпада и договора - при заплаха, насилие, измама, грешка.... Съпоставяне и отграничаване от юридическите постъпки. Юридическите постъпки са също волеви човешки действия, които пораждат гражданско правни последици. Те се различават от сделките по това, че не се предприемат с цел да се породят правни последици. Пораждат по силата на специални правни норми, независимо от това дали лицата, които ги извършват, желая или не тяхното настъпване. Авторите на волевите актове не определят съдържанието на правните им последици, то се определя от специалните правни норми, в които те са предвидени. Осъществ-то на някои от юридическите постъпки води до създаване на ново фактическо или правно състояние, до определен резултат /владението по чл.68 ЗС, създаването на нова вещ чрез преработване, смесване, присъединяване , изобретение авторство на творческо произведение/. При някои от тези юридически постъпки законодателят поставя определени изисквания само спрямо резултата от настъпилия юридически факт - за осъществяването им не се изисква дееспособност за разлика от сделките. При по-голяма част от юридическите постъпки обаче също се изисква дееспособност за осъществяването им - управление на чужда работа без пълномощие, уведомяване за скрити недостатъци при продажба, признание на дълг.. Поради липса на общи разпоредби за юридическите постъпки и тяхната оскъдна специална уредба, общите правила, за договорите биха могли да се прилагат за тях по аналогия! Сравнение с властническите актове – властническите волеизявления пораждат ГП последици – админ. алтове за отчуждаване на имот за д-вни нужди, съдебни решения за унищожаване и разваляне на договори – актове, които се издават против волята на правните субекти, при което и последиците са нежелани от тях. Не е сделка и волеизявлението на субект от частното право, което иска издаване на облагодетелстващ го властнически акт. Само се извършва сезиране на д-вния орган за издаване на властнически акт, пораждащ правни последици в частноправната област. Няма правен характер и обещанието за действие под “честна дума”. Лицето което дава това обещание не е имало намерение да поема правни задължения, поради което при неизпълнение да се прилагат юридически санкции. Сравнение с неправомерни действия - 35. Видове сделки : едностранни, двустранни и многостранни. Сравнение с едностранните, двустранните и многостранните договори. Между живи и с оглед на смърт. Предоставящи имотни облаги, възмездни и безвъзмездни. Сделки на управление и разпореждане, Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|