Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| 2. След обявяване на отсъствие е възможно наследниците на отсъстващия, да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му, като те не могат да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, като например да ги залагат, ипотекират, освен с решение на РС, ако последният има нужда от него. В случай, че обявения за отсъстващ е жив, по негово искане обявеното съда отсъствие се отменя и той има право да иска връщане на имотите от въведените във владение лица и събраните от тях доходи след покана за връщане.
Обявяване на смъртта и правните последици. След изтичане на 5 години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите лица или прокурорът. Освен при петгодишно безвестно отсъствие ЗЛС урежда особени случаи, при които смъртта може да бъде обявена и при по кратки срокове. При военни действия или при събитие, което дава основание да се предполага.че лицето с загинало, обявяване на смъртта може да се иска след изтичане на две год. от прекратяване на военните действия или от събитието. Обявяв-то на отсъствие и последиците му не са предпоставка за обявяване на смъртта. Смъртта се обявява с решение на РС по последно местожителство на отсъстващия, като в него се определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. Въз основа на това решение се съставя акт за смърт в общината по последно местожителство на лицето. Правните последици от обявяването на смъртта са същите, които произтичат от действителната смърт на лицето. Реш-то на съда е оборима презумпция, като до оборването и се счита, че имуществените права на обявения за починал са преминали към неговите наследници. Ако обявения за починал е жив, решението за обявяване на смъртта не прекратява неговата правоспособност, дееспособност, лични права, свързани с неимуществени блага на личността като живот, здраве. Ако обявения за починал е жив той има следните права: o Да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са налице o да му се върнат безвъзмездно отчуждените имоти от техните приобретатели o Да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне на негови права Правата, които се погасяват при смърт,като издръжка, пенсия не се прекратяват по силата на реш-то за обявяване на смъртта ако лицето е живо. До обезсилване на решението изпълнението на тези задължения се спира. Възстановява се от дена на поканата, отправена до задължените лица. По съображения за правна сигурност, бракът се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява. 26. Юридическо лице - понятие, историческо развитие, теории за същността . Видове юридически лица. В нашето законодателство няма определение на легалното понятие ю.л. То се изяснява от правната теория. Основно значение има разпоредбата на чл.131 ЗЛС, според която ю.л. са носители на права и задължения, които те придобиват чрез своите органи. o Ю.л. може да се определи като изкуствено създадено по ред, определен от закона социално образование, което може да придобива права, и бъде носител на права и задължения и да извършва правни действия, o ЮЛ възникват, за да са носители на права и задълж-я предимно в областта на частния сектор. Не притежава властнически правомощия.Само някои по изключение. По това тя с отличава от д-вата каоюто особен правен субект. o ЮЛ има свое имущество, което е съставено от права, задължения и фактически състояния с икономическа стойност. Има имуществена и отговорностна обособеност. o ЮЛ дава възможност да се обединят усилията на повече лица и заедно с това да се съберат значителни по размер материални средства, за постигане на общи цели. o ЮЛ дава възможност за по-добро разпределение и използване на м-лните средства, както и възможността им за управление от добре подготвени кадри o ЮЛ е самостоятелен субект със свое имущество и обособена отговорност, поради, което може да ограничи отговорността на правните субекти, които го създават.Те запазват своето лично имущество от отговорността за задълженията на ЮЛ. o Чрез ЮЛ хората създават по-трайни контакти и връзки по м/у си за задоволяване на имуществени и неимуществени интереси. o Има определено организационно устройство има свои органи, съставени от ф.л. На тези ФЛ или групи от ФЛ се делегират определени правомощия. Имат долни и горни предели на правом-та. Избират се от общите събрания на дружествата. ЮЛ могат да действа и чрез доброволно представители. o Подлежат на вписване в търговския регистър за сигурност в оборота. o Издава се актуално състояние на компанията/ друж-вото/, което е валидно само в деня на издаването. ЮЛ имат правоспособност нямат дееспособност – извършват дейност само чрез свои представители, органи и чрез тях са носители на съответни права и задължения. Правоспособността е неограничена, но търпи редица естествени ограничения. ЮЛ не могат да са субекти Сем. П, не може да е наследодател, може да е наследник, но не по закон, а по завет, не може да е работник, мода извуршва определена специфична дейност – банките, застраховат-те др-ва. Правната уредба на ЮЛ се урежда от малко общи и множество специални правни норми, които са разпръснати в различни нормативни актове. ЮЛ притежава родовите белези на понятието “субект на правото” и същевременно включва видови белези, които го отличават от другите правни субекти. На ЮЛ търговски дружества – от ТЗ; кооперациите от ЗК; На ЮЛ с нестопанска цел – фондации, сдружения – в ЗЮЛНЦ; На ЮЛ – банките - в ЗБ; На ЮЛ – политически партии – в ЗП; На ЮЛ – МВР - със закона за МВР; На ЮЛ с д-вно учaстие се прилага – ПРУПСДДП - Правилник за реда за упражняване на правата на собственост в предприя-та. Понятието ЮЛ не е било познато на Римското право. Сдруженията – частни и публични корпорации с религиозен и професионален харак-р, са били считани като един правен субект. Първите ю.л. като религиозни, занаятчийски, търговски сдружения възникват през средновековието. Първоначално те не са имали общ правен режим, а са се изграждали и действали въз основа на индивидуални или градски статути. Постепенно понятието ю.л. се утвърждава в западно-европейската правна теория, главно във връзка с правния режим на търговските дружества. В правния живот ю.л. придобива особено голямо практическо значение, чрез акционерното дружество. Наред с дружествата, които развиват търговска дейност възникват и ю.л. с идеална цел. Ю.л. понастоящем е една от основните категории на частното право, без която не би могла да функционира нито една правна система. Теории за същността на ю.л. 1. Фикционна- основната идея на тази теория е ,че ю.л. има само идейно битие. То е правна конструкция въздигната в правен субект по волята на законодателя в резултат на правна фикция. 2. Органична - привържениците на тази теория приемат, че в обществото освен хората съществуват и свръх индивидуални колективни организми образувани от множество човешки личности. Положителното на тази теория е , че признава реалното съществуване на ю.л. и се стреми да вникне в неговата социална същност. 3. Безсубектни теории - според тях ю.л. е имущество , което служи на определена цел. То няма определен носител , има ф.л. които упражняват правата и изпълняват задълженията за да постигнат определени цели. 4. Отрицателни теории - според тях е достатъчно да се възприема съществуването на ю.л. въз основа на закона и не се налага юристът да разкрива неговата същност. Видове ю.л. в зависимост от: I. В зависимост от това как се създават и дали осъществяват държавни функции или такива на местно самоуправление или не, ю.л. биват : 1. Ю.л. на публичното право - създават се въз основа на властнически актове и развиват дейност, с която се обслужват общонационални или интереси на общности обитаващи територията на отделните общини - държавни учреждения, БНБ, Общините. 2. Ю.л. на_ частното право - те се създават по инициатива на субектите на частното "право. Възникват за да развиват дейност или в интерес на своите членове пряко или на по-широки общности от хора, без това да им е възложено като задължение от държавата или публични институции /синдикални организации, кооперации дърговски дружества/. II. В зависимост от дейността, която упражняват и отрасловата принадлежност на правните им уредби ЮЛ биват: 1. ЮЛ на търговското право - те имат за основен предмет някои от дейностите изброени в чл.1 ал.1 на ТЗ. Към този вид ю.л. се отнасят различните видове търговски дружества, кооперациите, без ЖСК. 2 ЮЛ. на гражданското право - те са с нестопанска цел. Те могат да развиват синдикална , политическа, научна . и др. основни дейности. III. В зависимост от това дали имат членствен състав ю.л. биват: 1. Корпорации - има за членове или само ф.л. или както ф.л. така и ю.л., с които те се намират в членствени отношения. 2. Учреждения-няма членове, не се намира в членствени отнош-я с други правни субекти. IV. В зависимост от вида на правото на собственост върху вещите които притежават ю.л. биват: държавни, общински и частни. V. Според вида на участниците: 1.Първични- образуват се направо от държавата или от граждани. 2. Производни - образуват се от други ю.л. / кооперативния съюз/. 27. Системи за възникване, способи за на ЮЛ. Начален момент на действието на възникването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ. В зависимост от това какви юридически факти следва да бъдат осъществени за да възникне ю.л., се разграничават следните системи :
Раз решителна 67 по ТЗ законосъоб-ст целесъобразност обвързани по оперативна самостоятелност компоненти вписване У нас най-широко се прилага нормативно-контролната система. При съблюдаването й се осъществява фактически състав, който включва два елемента: 1. Образуването на ю.л. започва с учредителен акт, който обхваща волеизявленията на правните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото ю.л. За някои ю.л. се изисква задължително да имат и устав /кооперации, сдружения с идеална цел/ съдържанието на устава зависи от вида на ю.л. и неговата дейност. 2. Охранително производство за регистрация на ю.л. То се открива по искане на лицата включени в представителния орган на бъдещото ю.л. и към него следва да се приложат писмени доказателства от които да личи, че са спазени законните изисквания за учредяването. Съдът упражнява контрол за разпоредителната система с властнически акт на орган на изпълнителната власт. Гледа се от тричленен състав на ОСъд. За тези ЮЛ, които развиват стопанска дейност, се изисква да бъдат регистрирани във фирмения регистър при Окръжен съд по седалище. Акта по вписване на ЮЛ има конститутивно действие. От момента на вписването възниква ЮЛ, освен ако специална правна норма не изисква обнародване в ДВ.Обнародването има конститутивно значение. Вписванията на ЮЛ в други регистри имат само информ. х-р. Декларативни??? Индивидуализация на ЮЛ: а/ наименование /фирмата/ -словесното обозначение на ЮЛ по, което то участва в правния живот.ТЗ чл. 77, 116, определят специални правни норми определят какво задължително трябва да се включи в името. Това трябва да го отличи от други правни субекти от този вид. Включва се в акта на създаването. Името може да включва и предмета на дейност - не е задължително. б/ седалище – където се намира управлението – чл. 132 ЗЛС Вписва се в учредителния акт, може да се променя от вътрешноустройствения орган, а за учрежденията от органа, който ги е създал. в/ предмет на дейност и целите на ЮЛ с идеална цел – индивидуализиране на ЮЛ, според законодателството дали са осъществяват стопанска дейност или са ЮЛ с нестопанска цел. За последните законодателят изисква да се посочат и целите на дейността- регистрация по чл. 20 ЗЮЛНЦ. г/ вътрешните устройствени актове – приемат се от органите на ЮЛ. Определят се органите на ЮЛ, техния статут, членствените права и задължения, устав. ВУА имат и някои ЮЛ-учреждения. На някои от тях законодателя предоставя автономия - ВУЗ д/ гражданство – тези, които се създават в РБ имат, българско гражданство – има значения за правния ежим, на който е подложено ЮЛ е/ регистрация – вписването в съответни регистри при ОС, което включва индивидуализиращи признаци. Преобразуването на ЮЛ се състои във внасяне на промени в правното му положение, при които дейността му се запазва – вливане, сливане, отделяне, разделяне+отделяне. Промяната е на правно-организационно основание, което става при търг. дружества. У нас за някои корпоративно устроени ЮЛ като банките и сдруженията с не стопанска цел, които извършват дейност присъща на вероизповедание се прилага разрешителна система. Прекратяване и ликвидация на ЮЛ – може да се съпътства с: а/ прекратяване на дейността - б/ издаването на нормативен акт – когато д-ността противоречи на правни норми, не отговаря на изискването за членствен състав, капитал. Състоянието на неплатежоспособност е дава основание за откриване производство за несъстоятелност по ТЗ. Ликв-та е уредена в ТЗ, като разпоредбите се прилагат и при дружества с нестопанска цел. Ликвидаторите се назначават от ЮЛ или от съда. Те съставя се баланс към момента на прекратяване на дейността, канят кредиторите да предявят вземанията си, довършват текущите сделки и вземания, удовлетворяват кредиторите и да събират имуществото. Р-ието за заличаване на ЮЛ се обнародва в ДВ. След ликв-я се започва от нова регистр-я. в/ изтичане на срока за съществуването, предвиден в акта на създаването – постигане на поставените цели, изчерпване предмета на дейността Управителни и изпълнителни органи - те изпълняват решения на върховните ръководни органи , но чест имат и някои ръководни функции по управлението-УС на кооперациите и търговските дружества. Според естеството на функциите, които изпълняват се делят на: върховни органи с ръководни функции-при корпорациите-ОС, а при д-вни предприятия, ЕТ дружества - едноличния собственик на капитала/. Контролни органи-контролират дали д-стта на останалите органи не противоречи на закона или на ВУА и да сигнализират ръководните органи, като предлагат санкц на нарушителите, /контролните или надзорните съвети на кооперациите и търговските дружества/. назначаем. /изборен при корпорациите, назначаем при учрежденията/. 28. Държавата като гражданско-правен /Г-П/ субект. Правоспособност на д-вата и ограниченията и. Представителство на д-вата в отделни случаи. Г-П режим на д-вните органи. Държавата, като страна по гражд. правоотношение не се явява носител на власт и от тази гледна точка е равнопоставена на останалите Г-П субекти – ЮЛ И ФЛ. Белезите, чрез които тя се индивидуализира, като гражданско-правен субект са наименованието й, столицата и държавния печат. Д-вата може да бъде страна по всички видове граждански правоотношения с изключение само на тези, които възникват единствено между ф.л., като семейните и личните права на гражданите. Тя е многоотраслов правен субект и може да участва в широк кръг правоотношения. Тя е организирана система от органи с властнически правомощия /Imperium/. Като носител на власт тя е субект на правоотношения в публичното право. Тя участва във вещни, облигационни и други правоотн –я. Най-важното ГП на държавата е правото на собственост. За да може да осъществява властническите си функции тя се нуждае от собственост. Тя защитава интересите на цялото об-во, поради което се оказва, че е целесъобразно да притежава м-лни обекти, които се ползват от цялото об-во. Държавна собственост са подземните богатства. крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, горите, резерватите. Д-вата е страна по облигационните отношения. Имуществената отговорност на държавата има Г-П х-р. В областта на наследственото право тя придобива имуществени права и поема правни задължения на почнали граждани, които нямат наследници по закон или завещание и те са се отказали от наследство. Имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, без да се поставя изискване за вина, е уредена в специален закон. Виновните дл.л. отговаря пред д-вата за изплатените обезщетения. Д-вата е носител и на авторски права, ако авторът няма наследници. Д-вата може да бъде страна по процесуални правоотношения, като ищец, ответник или взискател по изпълнителни дела. Представителство на д-вата. В законодателството няма обща разпоредба от кого да се представлява д-вата. Има специални разпоредби според, които д-вата се представлява от МС, министри, председатели на комитети съобразно отрасловата компетентност, при управление на д-вна собственост – дялове и акции на търговски дружества и в/у непреобразувани д-вни предприятия. Когато няма специални разпоредби Гражданското представителство на д-вата се осъществява от министъра на финансите – по изпълнение на бюджета, по използването и съхраняването на д-вната собственост. Особеност в правния статут на д-вата, като субект на ГП е, че срещу нея не може да се предприема принудително изпълнение от съдия изпълнител по реда на изпълнителното производство. Д-вата не е ЮЛ, тя е правен особен, трети вид субект на ГП и ЧП, с особен правен статут. Тя упражнява субективните си права чрез властнически актове. Държавните учреждения са особен вид ю.л. Те са организации, които извършват в публичен интерес от името на д-вата нестопанска дейност. Целта на тяхната дейност не е реализиране на доходи, поради което тяхната издръжка е главно за сметка на държавния бюджет. Държавните учреждения /ДУ/ o като ю.л. са предимно субекти на частното право. o Те не са носители на власт. o възникват въз основа на акт на изпълнителната власт и по рядко въз основа на нормативен акт; o подлежат на регистрация и с възникването си придобиват гражданска право- и дееспособност. Гражданска правосубектност притежават само тези ДУ, които са признати за ю.л. ДУ които имат по-голямо обществено значение индивидуално са обявени с изрични правни норми за ю.л., като БАН, Главна прокуратура. o Управлението на ДУ се подчинява в повечето случаи на принципа на единоначалието, с изключение на изрично предвидените в случаи./ВУЗ/ Ръководителят на ДУ е негов представителен орган. o ДУ отговарят за своите задължения със средствата, които имат по сметките си. Срещу тях не може да се предприема принудително изпълнение. В гражданските правоотношения o ДУ действат от свое име и те са равно поставени на другите ф.л. и ю.л. по повод на имуществото. o ДУ има изпълнително- разпоредителни функции, издава нормативни актове, извършва организационни действия. Учрежденията могат да бъдат страни по процеса.Те са носители само на такива права и задължения, които възникват от сделки в кръга на бюджета и кредити. 29. ЮЛ на Търг. П. Особености във връзка с представителството, органите, отговорността и членството в тях. ЮЛ с нестопанска цел - понятие, видове. Сдружения. Фондации. ЮЛ с нестопанска цел в частна и об-вена полза. Значение на делението. В зависимост от дейността, която упражняват и отрасловата принадлежност на правните им уредби ю.л. биват: 1. Ю.л. на търговското право - те имат за основен предмет някои от дейностите изброени в чл.1 ал.1 на ТЗ. Към този вид ю.л. се отнасят различните видове търговски дружества, кооперациите, без ЖСК. 2 ЮЛ. на гражданското право - те са с нестопанска цел. Те могат да развиват синдикална, политическа, научна и др. основни дейности. Основ. въпрос е свързан с фактическия състав на възникване на ЮЛ. В/у това е фокусиран устава, броя на лицата, вида на учредителния акт, момента на възникв.на ЮЛ. ЮЛ извършва правни действия спрямо други правни субекти, извън неговия състав, чрез органи, които имат представителни функции – т.е.органи, овластени да действат от името на ЮЛ. Наричат се представителни органи. Състоят се от едно или повече ФЛ. Съществуват специални правни норми, които определят, за отделните видове ЮЛ, кой е представителния им орган. При корпоративно устроените ЮЛ – може да е колегиален – управителен съвет или едноличен – председателите на управителните съвети при кооперациите. Представителният орган на ЮЛ има пълна представителна власт в границите на неговата правоспособност. Може да извършва правни действия, да приема волеизявления и действия спрямо ЮЛ – активна и пасивна власт, като пасивната не може да се ограничава с актовете на ЮЛ. Ограниченията не могат да се прилагат и спрямо трети лица. Когато представителния орган е колегиален, то правните действия следва да бъдат извършени с участието на всички ФЛ – колективно представителство. Това може да представлява неудобство, за това този орган може да упълномощи лица от своя състав или трети лица да действат от името на ЮЛ, за да действат от негово има, да го обвързват с правни последици от действията си – домакини, закупчици, пласьори на продукцията. ЗЛС съдържа правна уредба за два вида Ю.Л.,чиято дейност не е насочена към реализиране на доходи и които се създават доброволно от Ф. или ЮЛ. 1.Сдружения - това са кооперативни ЮЛ с нестопанска - идеална цел. При тях възможността за сдружаване на Г-П субекти е израз на тяхната автономия в частно-правната област.Те имат свободата да избират правната форма на обединенията, които създават, дейността която ще осъществяват и целите, към постигането на който се насочват. - Според целите, които преследват сдруженията биват: политически партии, синдикални организации, Съюз на писателите, спортни клубове и дружества. - В зависимост от вида на членовете си сдруженията могат да обединяват само Ф.Л /Политически партии/,само Ю.Л/Конфедерации на синдикални организации/, а така също както Ф така и Ю.Л./Съюза на учените в България/ Корпоративно устроените Ю.Л. с нестопанска цел възникват по нормативно-контролната система, освен ако е изрично предвидено изискване за разрешение от ДО. За образуването на сдружение е необходимо Ф и/или Ю.Л. да изявят воля за създаване на конкретно сдружение, да одобрят устава и да определят кои Ф.Л. ще бъдат включени в органите му. Специалните правни норми и уставът на конкретното сдружение могат да поставят изисквания относно броя или качествата на членовете.В устава на сдружението се определя и наименованието му, уставът следва да съдържа още седалището, целите и задачите, редът за приемане на членове и за прекратяване на членство и др. Като предпоставка за регистриране на сдружения се иска съгласие на МС. Подава се молба от УС или негови членове, като се представят решението за основанието, уставът и доказателства, че са изпълнени и др.изисквания,които законът поставя. Препис от молбата за регистрация и приложението и се изпраща на прокурор който в месечен срок може да направи възражения./само по законосъобразност на учредяването/.Молбата за регистрация се подава и разглежда от ОС в района на който е седалището на бъдещето Ю.Л., с изключение на полит.партии който се регистрират пред СГС. Сдружението придобива качество на Ю.Л. с вписването му в регистъра, освен ако в специални правни норми не е предвидено друго.Членство в сдружението възниква или с участие в учредяването му, или последващо приемане въз основа на молба на желаещия,който трябва да отговаря на изискванията за членуване и решение на орган а. Членството правоотношение е комплексно-то може да включва и имуществени и не имуществени права и задължения като конкретното съдържание се определя подробно в устава.Членството с доброволно и може да се прекрати когато участникът пожелае,членството с лично и не може да се наследи.При неизпълнение на правните задължения членът може да бъде санкциониран и в най тежкия случай да бъде изключен от сдружението. Имуществото на сдружението се формира от имуществените вноски на членовете,от дарения и завещания в тяхна полза,от субсидии от държания бюджет,когато . това е предвидено в закона. Сдруженията могат да извършват и стопанска дейност във връзка с техните уставни цели и за подпомагане на издръжката си. Сдруженията могат да имат свои печатни издания и да извършват издателска д-ст. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|