Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| Погасителна давност и рекламационни срокове.
Рекламационните срокове се уреждат с изрични правни норми, въз основа на които за носителя на определени субективни права се поражда задължение да направи искане пред задълженото лице в срок доброволно да уредят отношенията си. Чрез тези срокове се цели страните по правоотношенията, за които те важат, винаги най-напред да опитат сами да уредят споровете си и, и само ако това не им се удаде, да се обърнат към държавни органи за защита. Рекламационни срокове се установяват обикновено за такива граждански и търговски правоотношения, които за едната страна възникват в множество случаи и пораждат спорове с насрещната страна. Възможно е за едни и същи вземания да текат и давностни, и рекламационни срокове. Отправянето на рекламация в срок може да е призната изрично в закона като положителна процесуална предпоставка за упражняване на процесуалното право на иск. Последицата от неспазването на това изискване е процесуална недопустимост на иска. Правната уредба на рекламационните срокове се състои от повелителни правни норми. Тези срокове не могат да се спират и прекъсват, не е възможен отказ от изтекъл срок, прилагат се служебно. Приложно поле на погасителната давност Спрямо облигационните права, погасителната давност се прилага, без да е необходимо изрично да е предвидена в специални норми, а изключването й може да стане само изрично. Погасителната давност не се прилага спрямо вещните права. За преобразуващите права погасителната давност е предвидена само в някои разпоредби. Тъй като давността се прилага за облигационните права, би могло да се приеме, че тя следва да намери приложение и за свързаните с тях преобразуващи права, повечето от които са уредени в ЗЗД - пр. чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За останалите права от този вид не може да се обоснове прилагането на давността, ако не е предвидена изрично. Приема се от практиката, че при преобразуващите права преобладават преклузивните срокове. За личните неимуществени права по правило погасителна давност не се прилага, освен когато е изрично предвидено. Имуществените вземания на държавата от фискален характер като тези за данъци, такси и др. се погасяват с общата погасителна давност освен, ако в закон изрично е предвидено друго. Правото на собственост и исковете за неговата защита не се погасяват по давност, както и останалите вещни права. В ЗС изрично се изключва погасителната давност спрямо иска за делба, независимо как е възникнала собствеността. Установителните искове не се погасяват по давност. Не се погасяват по давност и възраженията, за които това е изрично предвидено – чл. 32, ал. 3 ЗЗД или следва от неприложимостта на погасителната давност, спрямо правата, на които те се основават. 59. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ. ИЗБОР НА ПРИЛОЖИМИЯ ДАВНОСТЕН СРОК. Разграничаване на специалните давностни срокове. При определяне продължителността на погасителната давност законодателят е възприел диференциран подход. Наред с 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД в много специални норми в гражданското законодателство и в нормативни актове на други правни отрасли се установяват по-кратки срокове с различна продължителност. Източникът за пораждане на субективното право е възприет като критерий за установяване на по-кратки срокове, когато изискването за яснота и сигурност в отношенията с оглед на характера на дейността, която едната страна осъществява, налага това. Законодателят е бил мотивиран да установи специални давностни срокове и когато характерът на вземанията, поради това, че не са на значителна стойност, стават изискуеми след непродължителен период от време, чрез тях си осигуряват средства за съществуване правоимащите, поради което ги упражняват в кратки срокове. За ценните книжа, които учасъват в гражданския и търговския оборот и има възможност често да сменят притежателите на субективни права и задължените лица по тях, също поради целесъобразност се установяват обикновено кратки срокове за погасителна давност. Специалната погасителна давност се характеризира, от една страна, с основанието за установяването й – източника на правоотношението или специфични белези на субективното право – и от друга – със своята продължителност, която по действащото законодателство по принцип е по- кратка от 5 години. Чл. 110 ЗЗД не изключва възможност специалната давност да е по-дълга от общата. Специални давностни срокове според продължителността им Общата погасителна давност е установена в чл. 110 ЗЗД с продължителност от 5 години.Тя се прилага, когато не е установен в закона срок на давност с различна продължителност. Общата давност намира приложение в съдебната практика при искове за реално изпълнение, когато не е установен в закона по-кратък срок. Тригодишна давност е установена в чл. 111 ЗЗД за три групи вземания: - чл. 111, б. “а” - за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. Възнагражденията за труд могат да имат за източник трудов договор, но могат да се основават и на граждански договор. Тригодишната давност по чл. 111, б. “а” се прилага в случаите, когато възнаграждението за труд се дължи въз основа на договор за гражданското и търговското право за извършване на услуги или предоставяне на резултати от интелектуално творчество и няма установена друга специална давност. - чл. 111, б. “б” – за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Приложението на разпоредбата е ограничено само до последиците от неизпълнение на правно задължение, произтичащо от договор, а не от друг източник. Обезщетението е вземане за вредите, произтичащи от неизпълнението или от неточното изпълнение на договорното задължение. Неустойката е изрична клауза в договора. Обезщетението и неустойката са санкционни последици за виновно неизпълнение или неточно изпълнение на договора. - чл. 111, б. “в” – вземанията за наем, за лихва и за други периодични плащания. Прилага се само спрямо вземането на наемодателя за наемната цена. Вземанията за наем могат да се определят за различни периоди от време. За всяко вземане за съответния период се прилага отделно тигодишната давност. Прилага се за договорни лихви, които се дължат в гражданските правоотношения, само ако са уговорени писмено, а така също и за законните лихви, които се дължат при забава на изпълнението на парично задължение. Погасителната давност за лихвата тече, докато лихвата се капитализира. Чл. 111, б. “в” се прилага и за други периодични вземания, като – анюитетите при погасяване на заеми, които включват част от главницата и лихвите; за уговорени като периодични плащания възнаграждения по лицензионни договори и др. подобни. Тригодишна е още давността за правото да се иска унищожаване на сделка по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, за исковете по чл. 195 ЗЗД, ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка – чл. 197, ал. 1 ЗЗД, за правата по договор за застраховка – чл. 392 ТЗ, по иска за неоснователно обогатяване при запис на заповед, менителница и чек – чл. 543, ал. 2 ТЗ и др.. Едногодишна погасителна давност е установена за правото да се унищожи сделка поради крайна нужда по чл. 33 ЗЗД, за искове по чл. 195 ЗЗД, при продажба на недвижими имоти с недостатъци – чл. 197 ЗЗД, за исковете за вреди, причинени по превозен договор – чл. 378 ТЗ, исковете срещу джирантите и издателя на менителница по чл. 541, ал. 2 ТЗ и др.. Шестмесечна погасителна давност се предвижда за исковете поради недостатъци по чл. 195, при продажба на движими вещи – чл. 197 ЗЗД, за исковете на джирантите помежду им при запис на заповед и менителница по чл. 541, ал. 3 ТЗ и др.. Конкуренция на давностни срокове Когато е установена за едно субективно право по-кратка от петгодишната давност, следва да се приеме, че приложението на общата разпоредба на чл. 110 ЗЗД се дерогира от специалната норма. Същинската конкуренция е налице, когато с оглед на различни критерии са установени два или повече специални давностни срока – пр. по чл. 111, б. “б’ за обезщетения за вреди при неизпълнение на договор давността е 3 години, а за обезщетение за вреди, причинени при превоз, давността е едногодишна – чл. 378 ТЗ. Законът не е решил изрично този въпрос, но в съдебната практика се приема единодушно, че намира приложение специалната давност, която е най-кратка. 60. НАЧАЛО И БРОЕНЕ НА ДАВНОСТНИЯ СРОК. СПИРАНЕ И ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТНИЯ СРОК. Общи правила за началото на давността. Правните норми, които се отнасят до погасителната давност, имат императивен характер. Това важи и за правилата, които определят началния й момент. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземането става изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при облигационните права, за които е предвиден срок за изискуемост, защото тогава при тях възниква правото на иск в материален смисъл, те преминават в състояние на притезания. Следователно в чл. 114, ал. 1 ЗЗД е изразен принципът, че началото на погасителната давност е моментът, когато възникне правото на иск в материален смисъл, притезанието. Според чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Да се допусне началният момент на погасителната давност да зависи от волята на носителя на субективното право е нежелателно, защото по този начин ще се даде възможност за отлагането й. Вторият принцип, изразен в чл. 114, ал. 2 ЗЗД, е, че началният момент следва да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Ако за облигационното право не е предвиден срок за изискуемост, то може да се претендира веднага след възникването си и този момент е началото на погасителната давност. За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца – чл. 114, ал. 3 ЗЗД, защото ако той не е известен, не може да се получи защита. Ако делинквентът е известен от момента на извършване на деликта, от този момент започва и давността. При вземанията от непозволено увреждане има комплицирани случаи, при които давността не тече от един и същ начален момент за всички вреди. Ако известно време след извършване на деликта се проявят нови увреждания на здравето на пострадалия, които се намират в причинна връзка с виновното и неправомерно деяние, за тях ще може да се търси обезщетение допълнително и началният момент на давността ще бъде проявяването на тези вреди, а не извършването на неправомерното деяние. При исковете за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Неустойката за забава може да е уговорена за всеки ден след срока за изпълнение в процент от стойността на неизпълнението или на определени периоди като процентът или глобално определена сума се увеличава. Давността няма да тече поотделно за всеки ден или поотделно за последния ден от всеки период, а от последния ден, за който се начислява, ако забавата е 20 дни – от двадесетия ден. Началният момент на давността при някои специални случаи. Въз основа на общите правила следва да се определи началният момент при случаи, за които липсват специални правила. При договор, сключен под отлагателен срок, началният момент е настъпването на срока. При отлагателно условие от деня на сбъдването му започва давността, а не от момента на сключване на сделката. При задължения за бездействие с нарушаването им се поражда правото на иск и започва течението на давността. Когато е уговорено, че длъжникът ще изпълни, когато има възможност за това, кредиторът има право да иска съдът да му определи достатъчен срок, след изтичането на който започва да тече давността. При вземания за дадено без основание, погасителната давност започва да тече от получаването на престацията. При вземания за дадено въз основа на отпаднало основание обаче погасителната давност започва да тече от осъществяването на юридическия факт, който предизвиква отпадане на основанието. За преобразуваните субективни права погасителната давност започва да тече от момента, от който те могат да се упражнят. Със специална правна норма е определен началният момент на давността за правото да се иска унищожаване на сделката по чл. 32, ал. 2 ЗЗД при недееспособност, навършване на пълнолетие, прекратяване на запрещение или назначаване на настойник, или попечител. При грешка или измама – от откриването им, при заплашване – от прекратяването им, а в останалите случаи – от сключване на сделката. За искове по чл. 195 ЗЗД поради недостатъци на продадената вещ началото на давността е предаването на вещта. Началото на давността за правото да се иска намаляване на завещание, поради това, че е накърнена запазената част на наследника, е от обявяване на завещанието. Краят на погасителната давност се определя също като се отчита срокът от началния момент според установената в закона продължителност за конкретния случай и се спазват правилата за броене на сроковете. Броене на сроковете – чл. 72 ЗЗД установява общи правила, които се прилагат при изчисляване на срока като период от време и при определянето му като фиксиран момент във времето. Месеците и годините се определят по Грегорианския календар, а часовете според източноевропейското време. Най-често практикуваната единица за време е денят, като период с продължителност от 24 часа. Според чл. 34, ал. 1 ГПК последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако действие трябва да се извърши или документ да се предаде в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Срокът може да се брои и по месеци. Ако те са поименно определени, срокът трае колкото е тяхната продължителност по календара. Ако е посочен само началният момент, срокът изтича в съответното число на последния месец. Срокът може да се брои и по седмици (7 дни). Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, началото му е денят , който следва деня на събитието или на момента, от който започва срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато срокът се брои по седмици, месеци и години, брои се денят на събитието, от което започва срокът. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. При определяне на крайният момент следва да се съобразяват още правилата за спиране и прекъсване на давността. Спиране на погасителната давност. В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при настъпването на които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителната давност. За да могат тези обстоятелства да предизвикат спиране на давността, е необходимо да е налице притезание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече, но да не е изтекла напълно. В чл. 115, ал. 1 ЗЗД са уредени следните основания, при които давност не тече: А) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права. Под родителски права следва да се разбират не всички права спрямо децата, а представителната власт и попечителското съдействие при непълнолетните деца. Б) между намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители докато трае настойничеството и попечителството. В) между съпрузи, защото съществуват задръжки от етично естество да се упражняват субективни права от тях. Основанието важи докато бракът не е прекратен поради развод, унищожаването му или поради смърт на единия съпруг. Г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя докато трае управлението. Тази разпоредба се отнася за вземанията на лица, на които е назначен представител, докато траят представителните правомощия на представителите на тези лица. Спирането се налага, поради невъзможност на лицата да упражнят вземанията си. Д) за вземания за обезщетения на ЮЛ срещу техните управители, докато последните са на служба. Спирането тук се налага поради невъзможност или затруднения ЮЛ да реализира вземанията си. Е) за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаване на такъв или след прекратяване на недееспособността. Този срок е предвиден, за да се даде възможност на тези лица да се запознаят с фактическото и правно положение и да се подготвят за осъществяване на вземането. Ж) докато трае съдебният процес относно вземането, когато е предявен иск за субективно право. Спиране на давността настъпва, само ако искът бъде уважен с влязло в сила съдебно решение. Едно особено основание за спиране на давността е предвидено в чл. 115, ал. 2 ЗЗД. – ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им. По военна мобилизация се разбира не отбиване на редовна военна служба от младежите, а повикване на военноучебен сбор или мобилизация в армията, поради военни действия или други извънредни обстоятелства. Спирането следва да се зачете не само при иск, но и при искане за принудително изпълнение в изпълнително дело. Спиране на давността може да се предизвика и с обявяване на мораториум с нормативен акт или на забрана да се упражняват определени права с индивидуален административен акт. Мораториум се установява при извънредни обстоятелства като природни бедствия или военни действия. Мораториумът предизвиква спиране а погасителната давност спрямо кредитора и отсрочване на задължението спрямо длъжника. Докато са в сила обстоятелствата, които са основание за спиране на погасителната давност, изтеклият период от време не се включва в срока на давността, но изтеклият срок преди спирането запазва своето правно значение за давността. След отпадане на основанието за спиране за завършване на давността е необходимо да изтече период от време, който се равнява на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането или фактически давността се удължава с периода, през който не е текла. Прекъсване на погасителната давност. При обстоятелства, от които личи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни, но това не става по независещи от него причини, чрез правната уредба на прекъсването на давността се осуетява нейното изтичане и несправедливото лишаване на притежателя на правото от правна защита. Прекъсване на погасителната давност може да настъпи, само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла. Основанията за прекъсване – чл. 116 ЗЗД.: А) признаване на вземането на длъжника – то може да се извърши изрично, като се декларира, че лицето има правно задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще или се поиска отсрочка или се предложи частично изпълнение на задължението. Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия като плащане на лихвите на задължението или ако задълженото лице предложи обезпечение на дълга чрез залог, ипотека, поръчителство. Признаването може да се извърши лично или чрез представител. То трябва да се адресира до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган, сезиран с искане за защита на субективното право, преди да е изтекъл давностния срок. Признаване на задължението си може да извърши както ФЛ, така и ЮЛ. Б) предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени. Предвижда се предявяване на иск за притезанието, като няма значение дали той е първоначален или е насрещен или обратен. На предявяване на иск се приравнява искането за издаване на изпълнителен лист. Искът може да е предявен за същото субективно право от прокурора. От момента на образуване на делото погасителната давност се спира, при условие, че искът е уважен, а с влизането в сила на решението за уважаване на иска давността се прекъсва. Възражението прекъсва погасителната давност, ако се отнася до право, за което тя тече, и се прави от лице, което осъществява свое субективно право чрез него. В) предприемане на действия за принудително изпълнение – действия за принудително изпълнение могат да се предприемат след издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение или на несъдебно изпълнително основание като нотариален акт, извлечения от счетоводна книга, запис на заповед и др.. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Изтеклият срок до прекъсването губи своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече от настъпване на основанието за прекъсване. Когато прекъсването е станало поради уважаване на иск или възражение за субективно право, ще настъпи правната последица, според която за вземания, установени със съдебно решение, новата давност е всякога 5 години, т.е. прилага се общата давност. В останалите случаи на прекъсване на давността, новата давност ще бъде също различна по продължителност от общата, ако се урежда от специални правни норми. Прилагане и действие на погасителната давност Според чл. 120 ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно. Правните й последици настъпват, ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това то прави чрез възражение. Ако правоимащият предяви иск или образува изпълнително дело, възражението за давност трябва да се направи и пред съда или съдията-изпълнител, за да доведе до отхвърляне на иска или прекратяване на изпълнителното дело. Задълженото лице само преценява дали да се ползва от давността или не. Има възможност то да се откаже от изтеклата погасителна давност. Отказът може да бъде пълен и тогава започва да тече нова погасителна давност. Когато отказът е частичен, т. е. отнася се само до част от изтеклата давност, тя следва да продължи толкова време още, за колкото се отнася отказът. Изтеклата давност поражда единствено непритезателното право на задълженото лице да откаже изпълнението му чрез възражение. Възражението за погасителна давност може да породи правни последици само когато задължението не е още погасено, а в този случай то се погасява чрез правомерно изпълнение. Последиците на изтеклата погасителна давност, когато е направено възражение от задълженото лице са – прекратяване на правото на иск и/или на принудително осъществяване в материален смисъл. Правоимащият може да разчита само на доброволното изпълнение от страна на задълженото лице. Ако погасеното по давност притезание е част от сложно правоотношение, погасителната давност по него не засяга останалите субективни права по правоотношението, ако законът не постановява изрично друго. Погасяването на главното вземане предизвиква погасяване и на допълнителните, макар давността за тях да не е изтекла. Трети лица, които са поели задължения заради чужд дълг, се ползват от изтеклата давност спрямо длъжника. Отказът от изтеклата давност от длъжника няма действие спрямо поръчителя и отказът от нея от поръчителя не действа спрямо длъжника. Чл. 148 ЗЗД. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|