Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
|
С правната категория относителна недействителност се обединяват различни случаи, уредени в специални правни норми от материалното и процесуалното гражданско законодателство като чл. 135 ЗЗД, чл. 346,347 от ГПК и др.. При относителната действителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл. 26 – 33 ЗЗД, поради което те пораждат правни последици между страните и спрямо трети лица (транслативни договори, с които се прехвърлят права, понякога този транслативен договор може да има нетърпими последици спрямо третото лице и тогава закона казва, че има относителна недействителност). По чл. 135 ЗЗД и чл. 346 ГПК тези трети лица са кредитори на страната по сделката, която прехвърля чрез нея свои имуществени права и по този начин намалява изгледите за удовлетворяването им. Кредиторът може да атакува сделката спрямо 3-то лице и да иска обявяване на недействителност, но само спрямо него. Чрез иска по чл. 135 ЗЗД сделката се счита за относително недействителна само спрямо кредитора. При отменителния иск (Павлов иск) по чл. 135 ЗЗД относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Специалните предпоставки са: 1. кредиторът да е увреден чрез сделката, 2. длъжникът при извършването и да е знаел това, а ако я е сключил преди възникване на вземането на кредитора, тя да е била преназначена от страните по нея да увреди кредитора. При възмездните сделки се изисква и насрещната страна да знае за увреждането на кредитора към момента на сключването. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделката е, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удовлетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна. В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност, ако изпълни задължението си, или по чл. 135 ЗЗД ако придобие други имуществени права, от които кредиторът може да се удовлетвори. Относителна недействителност има и при други случаи – залог чл. 156, ал. 2 ЗЗД, чл. 292, ал. 2 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД. При чл. 17 ЗЗД – А прехвърля на В свой имот, за да го прикрие. Това прехвърляне е привидно, защото на тях им е ясно, че все още имота е на А. Но В решава и прехвърля имота на С. Ако А има обратно писмо може да предяви ревандикационен иск срещу С, но С съгл чл. 17 ЗЗД казва, че тази недействителност е привидна – относителна недействителност Относителната недействителност е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти. Отделните хипотези на относителната недействителност се изучават подробно в другите дисциплини на гражданското право в съответствие със систематическата им връзка с определени граждански отношения. Търговска недействителност – чл. 74 ТЗ – иск за отмяна на решение на Общото събрание и т.н. Сделките са отменяеми само за в бъдеще. Нищожност при повторно отменяне – чл. 75 ТЗ. Недействителност на учреденото дружество – чл. 70,т. 1 – 7, чл. 70 ал. 3 от ТЗ (НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА УЧРЕДЕНОТО ДРУЖЕСТВО Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения: 1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма; 2. при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163; 3. дружеството е вписано не от съда по седалището му; 4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави; 5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква; 6. не е внесена предписаната от закона част от капитала; 7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжният съд по регистрацията на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството, а когато учредяването е подлежало на обнародване, след обнародването. В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение. (3) (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2005 г.) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор. Съобщение за прекратяването се обнародва в "Държавен вестник", когато учредяването на дружеството е подлежало на обнародване. (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Съдът изпраща служебно за прилагане по фирменото дело на дружеството препис от исковата молба по ал. 2 след образуване на производството, от влязлото в сила определение за прекратяването му, както и от влязлото в сила решение, с което искът се отхвърля. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено. (6) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Член 498 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество.) Недействителното дружество поражда тежки последици – чл. 240б ТЗ – управление и представителство на АД, но чл. 38 ЗЗД, но по-нататък, ако има решение или съгласие – чл. 240б, ал. 2 и 3 ТЗ (ДОГОВОРИ С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪВЕТИТЕ И СВЪРЗАНИ С ТЯХ ЛИЦА Чл. 240б. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Членовете на съветите са длъжни да уведомят писмено съвета на директорите, съответно управителния съвет, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия. (2) Договорите по ал. 1 се сключват въз основа на решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет. (3) Сделка, сключена в нарушение на ал. 2 е действителна, а лицето, което я е сключило, като е знаело или е могло да узнае, че липсва такова решение, отговаря пред дружеството за причинените вреди. ) Семейното право - Унижожаемостта на брака е различна от унищожаемостта на сделка. Наследствено право – има особени основания за недействителност. Недействителността на сделките се различава от развалянето на договорите, макар и правните им последици да си приличат. Правото да се иска разваляне на договор (чл.87-88 ЗЗД) възниква при сключена действителна сделка, която не страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД и поради това е породила гражданско правоотношение. Юридическият факт, който поражда правото да се иска разваляне се състои в неизпълнение на правно задължение или в неточно изпълнение на правно задължение или последица на обективна невъзможност за изпълнение. Недействителните сделки следва да се отличават от сделките, които не пораждат вещен ефект, поради това, че праводателят не притежава прехвърляното право. Според практиката на ВКС продажбата на чужда вещ не е недействителна сделка. От недействителните сделки по ЗЗД се отличават актовете на разпореждане по чл. 76 ЗН. От непораждащ вещен ефект сделки, те могат да се превърнат в действителни, ако вещта се падне в дял на разпоредилия се с нея сънаследник (решение 72 на ОСГК на ВС, Сб. 27,1986 г.). Недействителността се отличава и от отмяната на правните сделки. Отмяната на дарението по чл. 227 ЗЗД е много близка до развалянето на договора, тъй като потестативното право за отмяна възниква вследствие на последващо виновно и неправомерно поведение на дарения. При някои договори като договора в полза на 3-то лице – чл. 22, ал. 1 ЗЗД, договора за поръчка – чл. 287 ЗЗД и при едностранни сделки – упълномощаване – чл. 41, ал. 1 ЗЗД, завещание – чл. 38 ЗН, изрично се предвижда в закона възможност за отмяна с последващо едностранно волеизявление. То се извършва поради нежеланието на страната да се пораждат в бъдеще определени правни последици. Недействителните сделки се различават и от сделките, сключени под условие. При тях по волята на страните по сделката нейното действие, изменението на правните и последици или прекратяването и се поставя в зависимост от бъдещо несигурно събитие. Функции на недействителността: - защита на установените в страната ни правен ред и морално-етични правила и принципи - въздейства превантивно и възпитателно върху участниците в гражданския оборот - защита интересите на участниците в гражданския оборот - насочва поведението на участниците в гражданско-правния живот съобразно с променящите се социално-икономически условия. 43. ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ: ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА, ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА И ПРОТИВОРЕЧИЕ С МОРАЛА. ЗЗД урежда нищожните сделки чрез общи основания чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД – недостатъци, изразяващи се в противоречие на сделката на закона по съдържание или по начина на сключване, противоречие на добрите нрави. Наред с общите основания са уредени и множество специални норми, които постановяват нищожност – чл. 38, ал. 2, чл. 40, чл. 226, ал. 2 и 3 ЗЗД, чл. 73, ал. 3 СК и др. Някои от общите основания за нищожност издават – незавършен фактически състав (липса на форма или на съгласие). По непрецизност закона квалифицира договорите в такива случаи като нищожни. Общите основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД: Противоречие на закона – установено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Терминът закон се употребява в обективното право с две значения. - в тесен смисъл – включва само нормативните актове, които са приети по реда, установен в законодателството от НС и са влезли в сила. Законите във формално-юридически смисъл. - в широк смисъл – всяко правило за поведение с юридически задължителна сила. Приема се, че в чл. 26, ал. ч ЗЗД се има предвид по-широкото значение на термина закон. Правните норми са диспозитивни и императивни. Диспозитивните норми съдържат възможност за отклонение в определени граници от предписаните в тях правни последици. Противоречието на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. Противоречието на закона се очертава като субсидиарно и намира приложение, когато съдържанието на сделката противоречи на закона или по начина на сключването и тя не е в съответствие с императивни норми, но нарушението не е предвидено като отделно, специално основание за недействителност. Основание за нищожност е противоречието не само на конкретна императивна норма, но и на правен принцип, но ако принципът не е изрично формулиран в закона, той трябва да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основание за нищожност. Законосъобразността на сделката се преценява с оглед на законите, действащи по време на сключването й. За нищожността на сделката поради противоречие на закона е достатъчно обективното й несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни елементи от състава като знание или намерение за нарушение не се изискват. Противоречието на закона намира приложение при всички видове сделки, а не само при договорите. За нищожни могат да бъдат обявени едностранни и многостранни сделки и решения на органи на ЮЛ и общности. Нищожни сделки поради противоречие на закона са сделките на разпореждане с обекти, които законът не третира като самостоятелни вещи. Заобикаляне на закона – това основание е частен случай на противоречие на закона. С него се цели постигане на забранена цел с позволени средства, те действат кумулативно. При забранената цел ако има привидност не може да се разглежда като заобикаляне на закона. Общото между противоречието и заобикалянето на закона е, че участниците в сделката желаят да породят резултат, който императивни норми не допускат. При заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Заобикалянето на закона е основание за нищожност , при което има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. Пример – чл. 209 ЗЗД “Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна”. Закупуване на български земи от чужденци – няма възможност, но заобикаляне, ако чужденеца се регистрира като ЮЛ покупката е възможна. Противоречие с морала, добрите нрави – добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те не се налагат със сила и нямат задължително действие. Не всички правни системи възприемат идеята за санкциониране на противонравствените сделки. Признаването на тези сделки за нищожни означава да се придаде определено правно значение на етичните категории. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се уговарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, всички сделки, чрез които се цели недобросъвестна конкуренция. У нас се сключват такива сделки, противоречащи на добрите нрави – пр. – деца се продават от майките за осиновяване, предварително се уговарят резултати от спортни състезания срещу заплащане, купуват се гласове на избори и др.. Сделки върху неоткрити наследства – това основание също е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД като специален случай на договори, които накърняват добрите нрави и същевременно противоречат на закона. Тези договори представляват разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придобие при откриване на наследство в негова полза. Неморалният характер на тези сделки се състои в това, че придобиването на имуществените права в бъдеще зависи от смъртта на наследодателя, а евентуалният наследник се разпорежда с тях в момент, когато притежателят на правата е още жив и единствено той може да сключва сделки с тях. Чрез това основание за нищожност се защитават освен добрите нрави и сигурността в оборота. Да се допусне разпореждане с вещи или дялове от неоткрити наследства би означавало да се признаят сделки, при които липсва яснота в няколко насоки: дали евентуалният наследник ще преживее наследодателя, кои лица ще бъдат наследници и какви права и задължения ще се включат в наследството. Това основание за нищожност следва да се приложи не само спрямо договорите, но и спрямо едностранни сделки като завещания или многостранни сделки. 44. ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ: НЕВЪЗМОЖЕН ПРЕДМЕТ – ХИПОТЕЗИ, НЕСПАЗЕНА ФОРМА. Основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сделката. Начална невъзможност на предмета – Съдържанието на волеизявлението при всяка сделка определя нейния предмет. Това може да бъде вещ, нематериално благо, човешки действия или бездействия, отделни права и/или задължения, както и съвкупност от права и задължения. Предметът на сделката не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици – субективните права и правните задължения, които тя поражда. За да породи правно действие, волеизявлението трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключване на сделка е пречка тя да породи правни последици. Настъпилата след сключване на сделката невъзможност на предмета не е основание за нищожност. Невъзможността на предмета може да бъде фактическа: индивидуално определената вещ, предмет на договора, е вече погинала към момента на сключването му; договорът има за предмет действието на лице, което към момента на сключването му е изпаднало в невъзможност поради болест да осъществи действието; към момента на сключване на лицензионния договор за ноу-хау техническата информация е станала общодостъпна и др.. Невъзможността на предмета може да бъде правна: към момента на сключване на сделката за учредяване на право на надстрояване застроителния план не допуска осъществяване на такова право. От невъзможния предмет трябва да се отличава забранения от правото предмет – забрана за внос или износ на определени стоки, за наркотици, взривни вещества и др..В тези случаи сделките са нищожни поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета към момента на сключване на сделката. При частична невъзможност сделката поражда правни действия, но възниква възможност за развалянето и по съдебен ред (чл. 89 ЗЗД). За нищожността на сделката няма значение дали страните знаят или не за невъзможността на предмета. Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда нейният вещен ефект. Продажбата на чужда вещ е действителна, но не прехвърля собственост. Дарение на чужда вещ е нищожно. Няма окончателна невъзможност на предмета. Правните норми, които предвиждат форма като условие за действителност на сделките, са императивни. Несъблюдаването им води до нищожност на сделката. Примери – прехвърляне на наследствени права с договор за гледане и издръжка в писмена форма с нотариална заверка на подписите е нищожно, тъй като чл. 18 ЗЗД изисква за този договор нотариален акт; опорочаване на нотариален акт, когато не е назначен тълковник на глуха и неграмотна продавачка – води до нищожност на продажбата поради несъблюдаване на формата. Предварителният договор за продажба на дял от право на собственост върху къща следва да се сключи в писмена форма. Това изискване не е спазено, ако между страните се постигне устно съгласие и се подпише само разписка за броените суми като капаро. Писменият предварителен договор трябва да съдържа съществените клаузи на окончателния договор. След 16.12.1951 г. договори за прехвърляне на собственост върху държавни имоти са действителни при спазване само на писмена форма – чл. 18 ЗС. Договорът за дарение на наследствени права, които включват вещни права върху недвижими имоти е нищожен поради липса на форма, ако не е извършен с нотариален акт. Формата е елемент от фактическия състав и тогава нямаме нищожен договор а несключен, но само ако формата е предписана от закона. Ако не е спазена води до недействителност. Последици от сделката произтичат само, ако се извърши с уговорената форма. Уговорката е в общите условия. 45. ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ: ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ – ХИПОТЕЗИ, ПРИВИДНИ ДОГОВОРИ. ЛИПСА НА ОСНОВАНИЕ. Липса на волеизявление или на съгласие. Липсата на съгласие – става въпрос за липса на волеизявление, защото при едностранните договори не се изисква съгласие. Към това основание се отнасят случаи, при които външно воля е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект съзнава, че не желае правните последици, въпреки изявлението си, а в други – не е в състояние да осъзнае това. Хипотези: 1. До липса на волеизявление или съгласие води изразяването на воля от недееспособен – малолетни или поставени под пълно запрещение, когато те не разбират значението на правните действия, които извършват и на правните последици от тези действия. В тези случаи няма правно-релевантна воля. Глухо право. 2. Волеизявление, направено при насилие (vis absoluta – абсолютна сила) срещу лицето, което го извършва е също равносилно на липса на волеизявление. Насилието е упражняване на физическа сила спрямо лице, което изявява воля, или спрямо негови близки, за да бъде заставено то да сключи сделката. Чрез насилието пряко се цели да се принуди лицето да осъществи външно поведение за извършване на сделката, въпреки, че то не желае сключването й. Класическите примери за насилие са, когато едно лице хваща ръката на друго и насила я движи, за да се подпише договорът, когато се насочи оръжие към лицето или негов близък, докато не подпише договора, отвличане на лице или негови близки, привличане чрез измама и лишаване от свобода на лицето, докато не подпише и др.. 3. Волеизявление, направено при заплаха – подтикваща сила. При заплашването чрез предизвикване на основателен страх от причиняване на зло едно лице се мотивира да сключи сделка, която без това психологическо манипулиране то не би сключило. Разграничаване между насилие и заплаха на психологическа плоскост – няма. При заплаха има възможност да се организира самозащита, а при насилие – няма. 4. При грешка в сделката – едната страна отстъпва едно право, а другата мисли, че прием, но друго право (чл. 20 ЗЗД), не съвпадат волеизявленията на двете страни. Грешката в сделката не може да се основава на незнание на закона. Такава грешка при неясен език, противоречащи клаузи и т.н.. При двустранните сделки липсва съгласие, ако се установи при тълкуване на договора, че насрещните волеизявления не се покриват по съдържание. Това може да се дължи на използване на технически средства – телеграми, телекси или пратеник, които не са предали точно волеизявлението на едната страна. Скрито несъгласие има и когато страните употребяват думи, в които влагат различен смисъл. Липса на волеизявление или съгласие има и когато изявлението е направено на шега. За да се смята за нищожно такова волеизявление, е необходимо от обстоятелствата да може ясно да се разбере от останалите участници в сделката, че се прави несериозно. Волеизявления, направени като учебен пример, също са нищожни, поради това, че те не са насочени към пораждане на правни последици. Когато се извършва волеизявление при мислената уговорка, че не се желаят правните му последици, то ще бъде нищожно, само ако тази уговорка се доведе до знанието на адресата на волеизявлението. Ако уговорката не се сподели с лицата, които са засегнати от правните последици на волеизявлението, то е действително. Липса на основание. По-голяма част от сделките, предоставящи имотна облага, се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни. Основанието не е необходимо задължително да е формулирано в съдържанието, но трябва да може да се разбере от него.ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Чл. 26, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този, който твърди, че липсва основание. Алеаторният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен, ако приобритателят е знаел тежкото здравословно състояние и близката смърт на прехвърлителя. Наличието на един договор за издръжка и гледане не е основание следващият, сключен от същия прехвърлител на имот, да се счита като нищожен поради липса на основание. С последващия договор се уговаря получаването на допълнителна издръжка и грижи. Привидните договори са нищожни. При привидните договори трябва между всички участници да се постигне споразумение, че сделката няма да породи правно действие. 46. ПРИВИДНА И ПРИКРИТА СДЕЛКА. ПОСЛЕДИЦИ ЗА ТРЕТИТЕ ЛИЦА. За привидната (симулативната) сделка е характерно, че се извършват изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците уговарят, че не желаят правните последици на сделката. Към привидната сделка има една допълнителна клауза, важаща само за двете страни по сделката, с която те не желаят правни последици. При всяка симулативна сделка липсва волеизявление, насочено към пораждане на определено правно действие в областта на частното право. При този вид сделки зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение. Вътрешната воля на участниците в привидната сделка е да не се породят правните последици, които съответстват на външното изявление, и поради това тези сделки не пораждат правни последици, те са нищожни. Привидните сделки не са забранени от закона. При привидните сделки участници съзнават несъответствието между своите изявления и вътрешната си воля. Привидната сделка е специален случай на съзнаване на липса на воля и съгласие за пораждане на правните последици на сделката. В зависимост от това дали не се желае изцяло настъпването на правните последици на сделката или само на част от тях, привидността може да бъде частична и пълна. Привидната сделка се сключва по реда, предвиден за действителните, волеизявленията трябва да включват съществените белези на дадения вид сделка и да не противоречат на повелителни правни норми и на добрите нрави., иначе ще бъдат нищожни. Ако законът предвижда и форма като условие за действителност, тя също точно трябва точно да се спази. Участниците в привидната сделка помежду си се уговарят, че не желаят правното действие на сделката. Тази уговорка се пази в тайна от третите лица и от държавните органи. Независимо дали участниците в сделката си имат доверие или не, споразумението за привидността на волеизявленията им следва да се оформи в писмен документ, наричан обратно писмо (contre lettre). Оформянето на този документ е предвидено в интерес на правната сигурност, тъй като има опасност и при действителни сделки страната, която иска да се освободи от правните си задължения, да твърди, че сделката е привидна. При сделки, с които привидно се прехвърлят права, привидният приобретател дава обратно писмо на привидния прехвърлител. От съдържанието на този документ, който се редактира свободно, трябва да се разбира, че страните не желаят последиците на сделката. Привидната сделка е нищожна по право, без да е необходимо съдът да обяви това. Всяко заинтересова но лице може да предяви отрицателен установителен иск, за да се установи с влязло в сила решение, че сделката, поради привидния си характер, не е породила правните си последици. Исковата молба за установяване на привидността на сделка, с която се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, подлежи на вписване. Искът за разкриване на привидността не се погасява по давност. Решението на съда, с което се уважава искът, има установително действие и подлежи на отбелязване в нотариалните книги. Привидната сделка е нищожна според чл. 26, ал. 2 in fine ЗЗД, поради което не поражда правни последици. Всеки може да се позове на нищожността, а съдът следва и служебно да следи за нея. Привидната сделка не може да бъде санирана чрез потвърждаване. Няма срок за разкриване на привидността. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|