Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| З. Естествено съдържание - правните последици на сделката, които настъпват въз основа на закона, без да е необходимо те да бъдат уговорени от страните, се нарича - към него се отнасят отговорността за недостатъци и за евикция при продажбата, отстраняване от владение.
От разпоредбите на чл.9 ЗЗД става ясно, че императивните правни норми и добрите нрави определят съдържанието на сделките. От една страна те го определят по негативен начин като не допускат да се породят правни последици от сделка, която излиза извън определените в чл.9 ЗЗД граници. Повелителните правни норми определят и по позитивен начин съдържанието на сделката, при тези норми страните могат да избират или изобщо да не сключват сделката, или да я сключат с предписаното от закона действие. В границите на договорната автономия правните субекти са овластени с волеизявленията си да определят съдържанието на сделките които сключват. Тъй като не всички участници в гражданския оборот имат правни познания и опит и достатъчно време да обмислят, улеснение при сключването на сделките е използването, е използването на предварително подготвени текстове за различни видове сделки. Сделката образец се превръща в конкретна правна сделка само чрез волеизявленията на страните, които възприемат текста от образеца като съдържание на правните последици,които желаят да ги обвържат. Общите условия са друго средство за предварително формулиране на съдържанието на сделките. Те се изготвят от субекти на частното право, които сключват голям брой сделки от даден вид като: доставка на горивни материали, електроенергия, застраховки. Най-често търговците използват общи условия. Общите условия сами по себе си не обвързват, освен ако се предлагат на трети лица когато имат обвързваща сила на предложение за сключване на договор по ЗЗД. В сравнително редки случаи част от съдържанието на сделката може да се определи от съда или от трето лице. Тълкуване: Съдържанието на сделката може да се определи само след като се вникне и се изясни смисълът на волеизявлението. Това налага преди да се пристъпи към изпълнение на сделката, тя да се тълкува. Правилата за тълкуване са уредени единствено в чл.20 ЗЗД пряко за договора. Тълкуването на правните сделки има някои сходни черти с тълкуването на правните норми. То също е мисловна дейност, чрез която се разкрива смисълът на обективираната мисъл и воля, поради което има вторичен, зависим характер. При тълкуването /граматическо и логическо/ не могат да се внасят промени във вече осъществени волеви актове. Обект на тълкуването са конкретни волеизявления на определени лица. При изясняване на техния смисъл се държи сметка за някои субективни моменти, като вътрешна воля и намерението на тези лица. При спор по сделката, отнесен пред съда, дейността по доказването на фактическия състав на сделката, предхожда тълкуването. Доказването се извършва със свидетелски показания, документи, заключения на вещи лица и др., от които съдът черпи факти, за да приеме дали е сключена сделката. Според чл.20 ЗЗД целта на тълкуването е да се разкрие действителната обща воля на страните при договорите, а не да се ограничи с буквалния смисъл на думите, знаците или действията., чрез които е изразена волята. Чл.20 ЗЗД изисква сделката да се тълкува във всички нейни части, уговорки, клаузи. Тъй като те са части от единно волеизявление не следва да се тълкуват сами по себе си, а като единно цяло. Освен субективните моменти, свързани с волята и целите на страните по сделката, чл.20 насочва тълкувателя и към два обективни критерия при тълкуването – обичаите в практиката и добросъвестността. Под "обичай в практиката" по смисъла на чл.20 следва да се разбира онова повтарящо се поведение при сключването на сделки от даден вид и онзи смисъл, който се влага в тях обикновено, както и мястото където е сключено сделката. Добросъвестността представлява изискване при сключване на сделките да се действа коректно и честно. Чл. 20 не урежда изчерпателно правилата, които могат да се използват при тълкуване. Могат да се прилагат някои указания. 1.ако една уговорка може да се тълкува в смисъл, който не поражда правни последици и в смисъл, който поражда такива - предпочитание са дава на втория; 2. двусмислие, уговорките следва да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на предмета на сделката; 3. при съмнение за смисъла на уговорката, тя трябва да се схваща против този, който я е предложил и в полза на страната, за която поражда правни задължения; 4. ако лицето , до което е адресирано предложението, го е приело, но твърди, че го е схванало в друг смисъл - в този случай то следва да се тълкува в смисъла, който следва от външнообективираното поведение на страните, за един нормален човек. 40. Понятие и видове условие. Понятие и видове срокове. Течение и край на сроковете. Тежест Правните субекти могат да обуславят настъпването, изменението или прекратяването на правното действие на сделката от бъдещи обстоятелства. Те се обхващат от волеизявлението и се включват като клаузи от съдържанието на сделката. Наричат се модалитет. Тяхното правно действие не се отразява върху съдържанието на правните последици, а засяга настъпването и прекратяването им. Действащото гражданско законодателство урежда три вида модалитети: условие, срок и тежест. Термина условие /condicio/ се употребява в две значения: 1. Част от волеизявлението, уговорка в сделката, по силата на която настъпването, изменението или прекратяването на правните й последици се поставя в зависимост от една бъдещо обстоятелство. 2. самото бъдещо обстоятелство Условие може да бъде както природни сили, независещи от поведението на човека, така и съзнателно човешко действие. То е бъдещо обстоятелство – настъпва след сключването на сделката. Условието може да бъде само несигурно събитие – не се знае дали ще настъпи. Ако се знае или е станало ясно – уговорката е нищожна. Условието като модалитет се различава от условията на правото – допълнителните ЮФ, от настъпването на които зависи правното действие на сделката. Те не се уговарят от страните, а са предвидени в закона и нямат обратно действие /член 25/2/ ЗЗД. Видове условия: 1. Според правните последици от настъпването - отлагателно – правните последици настъпват в бъдеще, ако условието се сбъдне или правните последици ще се променят в бъдеще, ако условието се сбъдне. Ако се повишат цените на материалите, ще се увеличи размерът на вноските на членовете на ЖСК. - прекратително условие – до кога ще продължи действието на правната сделка. Събитието прекратява правните последици. 2. Според това как е формулирано условието бива: - положително – изисква да настъпи промяна в определено състояние – ако се реализира доход, ако се завърши строежа. - отрицателно – изисква да се запази съществуващото положение – ако не се прекрати трудовото му правоотношение, ако не се осигурят средства. Важна е редакцията, а не съдържанието. 3. Според това от кого зависи настъпването на условието: - -потестативно /произволно/ - от волята на една от страните или на друго лице – ако вещта бъде одобрена от купувача - казуално /случайно/ - зависи от природни сили – ако слана или градушка повреди насажденията - смесено – зависи от човешко поведение и от обективни факти – ако бъде изменен застроителния план на имота. Правно действие на условието 1. Когато сделката е сключена под отлагателно условие до настъпването му, тя се намира във висящо положение. Не поражда правно действие, не е недействителна, не може да бъде развалена. Поражда се правно очакване. 2. Когато сделката е сключена под прекратително условие, тя поражда правни последици при сключването си, но съществува несигурност до кога те ще траят. 3. Според член 25/2/ ЗЗД Сбъдването на условието има обратна сила. Следователно правните последици се пораждат от момента на сключване на сделката, а не о деня на сбъдването на условието. Сбъдването на прекратителното условие води до отпадане на последиците на сделката с обратна сила. Ако е имала прехвърлителен ефект, субективните права се връщат в патрониума на прехвърлителя и се счита, че не са били отчуждавани. Правилото в член 25/2/ ЗЗД е диспозитивно и страните могат изрично да се уговорят, че действието ще е занапред. 4. Член 25/1/ ЗЗД установява фикцията, че дори условието да не се е сбъднало, ако страната, която има интерес е попречила недобросъвестно то да се сбъдне, отношенията се уреждат все едно се е сбъднало. В РП под недобросъвестност се разбира умишлено поведение или груба небрежност. Обикновената небрежност /непредпазливост/ не се счита за недобросъвестност. По логически път може да се изведе и друга фикция, че ако едната страна има интерес условието да се сбъдне и недобросъвестно помогне на сбъдването, отношенията се уреждат все едно, че условието не се е сбъднало. 5. Когато стане ясно, че условието няма да се сбъдне, последиците са: - при отлагателно условие – правните последици или обусловената от условието промяна в тях не настъпват. По волята на страните сделката остава лишена от правно действие. Последиците са като при нищожна сделка, но основанието не е порок на волеизявленията. - при прекратително условие се запазват правните последици СРОК /dies/ се нарича уговорката в сделката, която придава правно значение на изтичането на определено време. Срокът е бъдещо сигурно събитие. Може да не се знае кога точно ще настъпи, но със сигурност ще настъпи. Срокът може да бъде: 1. Отлагателен /начален/ - цели отлагането на правните последици до бъдещ момент. Може да касае изпълнение на задължение – падеж, когато то става изискуемо. В този случай се казва, че срокът е уговорен в полза на длъжника – до падежа длъжника може да изпълни, но кредитора може да търси изпълнение едва след падежа. Член 71 ЗЗД предвижда, че ако длъжника изпадне в неплатежоспособност, задължението му става изискуемо. Срокът може да е уговорен в полза на кредитора – кредитора може да иска изпълнение по всяко време, а длъжника може да изпълни едва след падежа. Срока може да се уговори в полза и на двете страни. Срока е от значение за неточното изпълнение и за забавата. 2. Прекратителен /краен/ - прекратяват се правните последици след настъпването му. Правните последици на сроковете по право действат занапред, а не с обратна сила. Срока може да е абсолютно определен /фиксирана дата/ и относително определен /когато умре/ Начина на изчисляване на сроковете е даден в член 72 ЗЗД Уговорката за тежест/modus/ е допълнително волеизявление към едно волеизявление за имуществено разпореждане, с което получателя на имущественото право се задължава за определено действие. Уговорката за тежест се включва в съдържанието на безвъзмездни сделки като дарения и завещания. Задължението /тежестта/ не е еквивалент на получената облага. Например „А” дарява на „Б” имот срещу задължението „Б” да постави табелка, от която да личи, че е построен от „А”. Сделката сключена с тежест, поражда незабавно действието си – безвъзмездното придобиване не се обуславя от изпълнението на правното задължение, породено от клаузата за тежест. Но в член 226/3/ ЗЗД се казва, че ако в дарението е уговорена невъзможна тежест, цялото дарение е нищожно. Тази разпоредба се критикува и се търси тълкуване въз основа на член 26/4/ ЗЗД когато от предполагаемата воля на дарителя следва, че той би извършил дарението и без клаузата за тежест, сделката ще остане действителна. Правните последици за тежестта не са ясно уредени. Член 18 ЗН неизпълнението на тежестите не влече унищожение на завещателното разпореждане. Всеки заинтересован може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Не се казва може ли по съдебен ред или чрез принудително изпълнение. Наричат се още модалитети на правната сделка – това са условия в широкия смисъл, при които се обуславя правното действие на сделката. Това са факти, които се определят по принцип от страните и само в конкретни случаи от закона. При модалитета винаги има едно “ако” и от настъпването му зависи кога ще се породят правни действия. При липса на модалитети в сделката à действието й започва незабавно след сключването й. Съществуват 3 вида модалитети: условие, срок и тежест. Когато се включат в съдържанието на една сделка и трите модалитета, трябва: Да бъдат възможни, да могат обективно да настъпват като факти. Ако те са невъзможни, цялата сделка е нищожна – напр. дарението. Да са правомерни, да не влизат в противоречие със закона. Да не противоречат на морала. Условието е бъдещо несигурно събитие, което по време на сключване на сделката има вероятност да се сбъдне или не. Условието може да е отлагателно – сделката ще се сключи когато се сбъдне условието, в противен случай се счита, че тя никога не е сключвана и не поражда права и задължения; прекратително – сделката поражда действие от момента на сключване, но ако това бъдещо несигурно събитие се случи, сделката се рекратява с обратна сила и всичко което е породила като последици се заличава (напр. при ЖСК и последвал скок в цените на материалите). Условията още са: положителни – ако настъпи промяна във външния свят и отрицателни – ако не настъпи промяна. Срокът като модалитет също е бъдещо, но сигурно събитие. По това се различава от условието, което е несигурно. Срокът също е обуславящо волеизявление, рефлектиращо върху действието на правната сделка. Сроковете могат да бъдат: Отлагателни – трябва да изтече срок, за да се породи правната сделка. Прекратителни – срок от време, през който сделката поражда правно действие (напр. договор за наем). Точно фиксиран – определен като дата, календарно и т.н. Определяем – модалитетът е бъдещо сигурно събитие, но не се знае кога точно ще настъпи (напр. смъртта – тя е определяем срок, а не условие). Тежест на сделката – може да има приложение само в 2 случая: при завещание и дарение. И двете са безвъзмездни, но завещанието е едностранна сделка, а дарението е едностранен договор. Тежестта е едно задължение или обременяване на задълженото лице (наследник или надарен). Изпълнението или неизпълнението на тежестта не влияят върху правното действие на сделката. Тя си остава действителна и без да е изпълнена тежестта, но тежестта като модалитет дава възможност на всяко лице, което има интерес, да иска изпълнението й. Тя обуславя действието на правната сделка косвено, а не пряко. 41. НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ. ВИДОВЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ: НИЩОЖНОСТ, УНИЩОЖАЕМОСТ, ЧАСТИЧНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ВИСЯЩА НЕДЕЙСТВИТЕНОСТ, НЕЗАВЪРШЕН ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ Правната сделка е средство за задоволяване на потребности, когато поражда правни последици, т.е. когато е действителна, а за да е такава е необходимо волеизявленията за сключването и да са извършени свободно, от дееспособни лица и при съблюдаване на повелителните правила на закона и на добрите нрави. Сделка е - юридически факт + волеизявления = правни последици.
Нищожността/Н/ настъпва в сравнително малък брой случаи. Тя е най-тежката санкция. Не всяка нередовност води до нищож. Нищож. сделки страдат от най-тежките пороци. Уредени в чл. 26,ал.2 и 2 ЗЗД. Те не пораждат правните последици, които страните целят с тях. Ако още от момента на сключването си сделката е лишена от желаното от страните правно действие- този вид недейств-ст се нарича още начална недействителност. Всеки правен субект може да се позове на нищож-та на сделката. Съдът при висящ процес следва служебно да следи за нищожността и да я обяви независимо от волята на страните. Нищож. сделки не могат да се заздравяват, т. е. чрез отстраняване на порока да се превърнат в действителни (изключение – само ако се поправи недостатъкът на формата). Порокът на нищож. сделка към момента на сключването й не отпада с последващо изменение на закона. Действителността на сделката се преценява според закона, който е бил в сила по време на сключването й. Законодателят може да придаде обратна сила на разпоредбите на новия граждански закон с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки (пр. – валидизационни закони 1885-1947 г.). Страните по нищожната сделка могат да породят желаните от тях правни последици, само ако я сключат наново без допуснатите пороци. При спор между страните съдът следва да бъде сезиран с отрицателен установителен иск, тъй като целта е да се установи, че правни последици не са били породени. Нищожността може да бъде пълна или частична в зависимост от това дали порокът засяга цялата сделка или само отделни части от нея. Унищожаемостта чл. 27-33 ЗЗД – при нея правни последици възникват точно такива, каквито страните са желали, но освен тези последици възниква и някаква друга, която е нежелана и тя дава предпоставка за прекратяване на правоотношението. Унищож. сделки са недействителни и страдат от пороци на волеизявлението. Основанията за унищожаемост са недееспособност или несъблюдаване на правилата за извършване на сделки от законните представители на недееспособните или ограничено дееспособни физически лица, грешка, измама,заплашване, неспособност да се разбира значението на действията от дееспособни лица и крайна нужда. Основанията не са уредени изчерпателно в чл.27-33 ЗЗД, има и други разпоредби. Унищож. сделка поражда правни последици от момента на сключването й или по-късно, ако е сключена под срок. Вследствие на порока в полза на страната, чието волеизявление е опорочено, се поражда потестативно право по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на правните последици на сделката. Унищожаемите сделки могат да се заздравят чрез потвърждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделката се стабилизира - отпада възможността за унищожаването й. Пълна или частична унищожаемост в зависимост от това, дали порокът засяга изцяло сделката или само отделни уговорки от нея. Частична недействителност/ЧН/ – В теорията, когато порокът е признат като основание за недействителност, засяга целия фактически състав, се говори за пълна недействителност. При липса на волеизявление или съгласие, при несъблюдаване на формата на сделката, при липса на основание или предмет, при недееспособност или състояние на невменяемост при сключване на сделката и при крайна нужда порокът засяга изцяло сделката и недействителността е пълна. Опорочаването само на част от този фактически състав се окачествява като ЧН. Проблемът на ЧН се поставя главно, когато отделни части от съдържанието на волеизявленията, т. е на тези юр.факти, които определят съдържанието на правните последици на сделката, са опорочени. При ЧН се поставя въпросът дали порокът остава ограничен само до частта от съдържанието на сделката, която може да се отстрани и да се запази останалата част от нея, или той е основание за недействителност на цялата сделка. При ЧН не винаги е възможно да се запазят, макар и частично, правните последици на сделката. Две предпоставки – обективна - Когато ЧН засяга несъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части, но когато се засягат съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици, в случая ще е налице конверсия на правната сделка, на превръщането й в друга. субективна – Всяка сделка е волеви акт и нейните последици могат да настъпят, само ако субектите, които я извършват, желаят това. На страните по сделката не могат да се налагат такива правни последици, които те не са имали предвид при сключването й. ЧН на сделките не се уреждат на отделно основанията. Чл. 26, ал. последна от ЗЗД урежда общо, в кои случаи ЧН не води до пълна недействителност на сделката. (Пр. за ЧН – уговорен срок в договор за наем, по-дълъг от определения в чл. 229, ал. 1 и 2 ЗЗД). ЧН е плаваща, тя е мислима при нищожност и унищожаемост. Проблем с ЧН има, ако страните сключат договора без естествените му елементи. Ако недействителността засяга основен елемент от договора, примерно – предмета, ще бъде засегнат целия договор. Нищожността на договор с ЧН се преценява служебно от съда. Когато в договора има недейств-на клауза, добре е да се доказва, че договора е щял да бъде сключен дори и без тази клауза. При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници. Недействителните сделки се различават от незавършените фактически състави/НФС/ на сделки. При тях правните последици не се пораждат, защото не са осъществени един или повече от ЮФ, които само заедно пораждат правно действие. НФС си прилича с нищожността, защото и в двата случая – пълно непораждане на правни последици. Разликата е, че при нищожността има цялостно извършване на фактическия състав, но има някаква негова опороченост, а при НФС – няма порок, но липсва елемент от неговия състав.(при 1 договор, ако има оферта, но няма приемане не е нищожен, а е НФС, но ако при 1 договор има оферта, приемане и съгласие, но има и насилие – договора е нищожен). За разлика от нищожните сделки при НФС, могат да се породят правни последици, когато се осъществят липсващите ЮФ. В хипотезите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД трябва ясно да се разграничават НФС от нищожните сделки. Висяща недействителност/ВН/ – сходство с НФС. При нея част от елементите на ФС са осъществени, а други не са. При НФС не е възможно осъществяване на 1 елемент, а при висящата недействителност е възможно допълнително осъществяване на елемента. При ВН, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт, сделката си остава окончателно лишена от последици. Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителния факт ще се осъществи. (Пр. – чл. 42, ал. 2 ЗЗД сделка сключена от мним представител, може пост фактум да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него. Разпореждането с недвижима вещ от СИО от единия съпруг поражда действие и за другия, ако в 6-месечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред). 42. ОТНОСИТЕЛНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. ВИДОВЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В ТЪРГОВСКОТО, СЕМЕЙНОТО,ТРУДОВОТО И НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО И НЕЙНИТЕ ОСОБЕНОСТИ. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|