Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
|
1. Едностранни сделки - състоят се от волеизявлението само на една страна по правоотношението, което пораждат. Едностранни сделки са: упълномощаването, приемането и отказът от субективни права – от наследство, разваляне на двустранен договор по чл. 87 ал.1 и 2, запис на заповед и чекът, менителницата, компенсации на насрещни задължения. За някои едностранни сделки се изисква, за да породят правно действие да бъдат адресирани до други правни субекти /това са сделките които се нуждая от получаване - упълномощаването/. Има едностранни сделки които задължително трябва да бъдат извършени пред ДО за да породят правни последици /отказ от наследство,припознаване на дете/.
асрещен правен субект. Сделката се сключва ако адресатът на предложението го приеме и отправи свое волезявл-е до предложителя. Двете волеизявл-я не са еднакви по с-ние но задължително трябва да съвпадат по смисъл . Селката се сключва ако: продавачът предлага да продаде определена вещ, за посочена цена, договор ще се сключи тогава когато адресатът на предложението приеме да купи същата вещ на определената цена. Двустранни сделки са договорите. Договорите са чл.8 ЗЗД - съглашение м/у две и повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях” Х-рно за тях, е че включват в себе си две или повече взаимосвързани волеизявл-я насочени към пораждане на правни последици. Договорите се делят на: , като делението е в зависимост от правните последици - едностранни- пораждат правни задължения само за едната страна по правоотношението или изобщо не пораждат правни задължения, а само субективни права за другата страна /заем за послужване, влог, дарение/. - двустранни - пораждат както субективни права, така и правни задължения и за двете страни /продажба, замяна, наем/. Едностранните и двустранните сделки могат да включват две или повече лица на една от страните по правоотношението като волеизявленията трябва да са еднакви. - многостранни - включват две или повече волеизявления които имат или еднакво съдържание или са взаимно свързани и са насочени към постигане на общи цели. Тези договори нямат две страни, а двама или повече участници /учредителни договори за кооперации, сдружения/ Решения – правомерни правни актове, волеизявления на органи на Ю.Л. пораждат последици главно за членовете на общността в техни вътрешни отношения.. В областта на частното право, решенията представляват едно или повече волеизявл-я, направени от субекти, които са оправомощени да пораждат правни последици. В търговските дружества се говори за кворум /необходимия брой лица за вземане на валидно решение/ и мнозинства при вземане на решенията, а в ТЗ е указано какви са те – абсолютно – 50% от всички; относително – 50% от присъстващите; квалифицирано – специално – 2/3, ¾, консенсус – единодушие. При колегиалните органи, за да са действителни решенията, се изисква определен брой еднакви по с-ние волеизявл-я на оправомощени да изразяват волята си лица. Сделки между живи и с оглед на смърт- 1. Сделки между живи пораждат правни последици между лица които са живи. 2.Сделки с оглед на смърт- са формални сделки /законът предписва определена форма като условие за действителност. Тези сделки пораждат правни последици само след смъртта на този който ги извършва-завещание. Сделки предоставящи имотни облаги- това са такива сделки които пораждат поне едно задължение, да се извърши или да се даде нещо, което има икономическа стойност /дарението, заем, влог. лизинг/. Сделките предоставящи имотна облага се делят на: 1. Възмездни - при тях всяка от страните получава имотна облага /продавачът прехвърля правото върху вещта за да получи насреща цената/. Взаимните престации страните тълкуват като еквивалентни, на в действителност може да не са еквивалентни 2. Безвъзмездни - само когато едната от страна получава облага. Другата се обвързва да направи нещо с икономическа стойност /завещание, дарение/. Такива са едностранните сделки. При тях интересите на дарения са слабо защитени от законодателството – не се носи отговорност за недостатъци и евикция – Завещание с което е накърнена запазената част на наследник по закон, по негово искане подлежат на намаляване или отмяна по ЗН. 3. Смесени – тези сделки при, които дължимата от едната страна имотна облага се равнява само на част на получената от нея престация. Тук сделката следва да се тълкува отчасти като възмездна и отчасти безвъзмездна, като се прилагат отчасти правилата за продажба и отчасти за дарение. Според съдържанието на правните последици на сделката, сделките биват: 1. Сделки на управление - насочени към упражняване на права с цел да се извлича доход от тях, без носителят им да се лишава от тях или съхраняване от повреждане и защита на права от нарушение /договорът за наем със срок З год., влогът, заемът за послужване. 2. Сделки на разпореждане състоят или в загубване на субективното право от неговия носител или в обременяването му с права на трети лица и тежести /учредяване на ограничени вещни права-право на ползване, на строеж; обезпечителни права-залог, ипотека/. 36. Консенсуални, формални и реални сделки. Главни и зависими/акцесорни/. Каузални и абстрактни сделки. Значение на всяко едно от тези деления. Транслативни, организационни, установителни и фидуциарни сделки. Достатъчно ли е волеизявл-то или към него трябва да се насрочат добавъчни елем-ти. o Спазване на определена форма – колкото формата е по-тежка, толкова по-добре гарантирана сериозността на сделката; o Съгласието на страните o Реалното предаване на вещта – също е гарант за сериозност. Изисква публичност на сделката – пред обществеността,че са настъпили правни последици. Предаването на вещта има оповестителна функция. o Специална обстановка - Консенсуални, формални и реални сделки Консенсуални - Сделките, при които е достатъчно да се извършат едно или повече волеизявления, за да породят правни последици. При тях простото съгласие на страните е достатъчно, за да се породят правните последици на сделката /продажба на движими вещи, договор за наем. за поръчка/. Формални - за тях законодателят установява специални изисквания за определена форма, за начина на извършване на волеизявл-та, за да могат да породят правно действие /прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти с нотариален акт/. Несъблюдаването на формата води до нищожност на сделките Реални сделки - Сделките, при които освен волеизявлението, включват във фактическия си състав и реалното предаване на вещите. Те са предпоставка, за да се породят правните последици на сделката. ! Класификацията е на тези сделки има практическо значение за да се знае какви юридически факти следва да се осъществят, з да се породи правното действие. Каузални и абстрактни сделки Каузални - Преобладаващия брой сделки, които са насочени към предоставяне на имотни блага, са действителни, само ако имат основание /causa/. Те се наричат каузални. В правната теория основанието на сделката се схваща като типична и непосредствена правна цел. Целта към която са насочени всички каузални сделки е еднаква. Има четири вида правни цели, които каузалните сделки могат да преследват: 1. Придобиването на едно право – х-рна е за сделки, при които се придобива право с/у поемане на задължение за имуществена престация - продажбата, прехвърляне на имот с/у гледане. 2. Придобиване на едно облигационно право – частен случай на горното основание – при договора за заем правото на заемодателя да получи обратно заетото 3. Дарственото намерение на страната – х-рно за безвъзмездните сделки; 4. Целта на прехвърляне на едно имуществено право е да се погаси съществуващо правно задължение При даването на нещо, вместо изпълнение. Основанието на сделката не се формулира изрично в нея, то се извежда от съдържанието й. Основанието на сделката де се отличава от основанието при исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД. Основанието по чл. 55-59 ЗЗД има по-различно правни естество и много по-широко правно поле. Основанието на сделката да се отличава и от насрещното удовлетворяване по англосаксонската система. Според чл.26, ал.2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Абстрактни - сделките, предоставящи имотна облага, за които от правната им уредба личи, че законодателят не поставя изискване за основание като условие за валидността им. Малко са на брой и сред тях преобладават едностранните сделки/безспорно това са-чекът, менителница,записът на заповед/. Според авторите на учебника такива сделки може и да са договорите за цесия и за заместване в дълг – чл.99-102 ЗЗД, защото не се изисква от с-нието на договора да личи какво е неговото основание. Чрез абстрактните сделки се постига разнобразие и гъвкавост в частноправните отношения Сделките, които включват във фактическия си състав освен волеизявления и действия по фактическото предаване на вещи, които са предпоставка за пораждане на правни последици се наричат реални /залог, заем за послужване, влог/. Главни и зависими/акцесорни/. Главни сделки - действието им не се поставя в зависимост от други сделки /продажба, замяна, дарението, наем/. Зависимите сделки пораждат правно действие само доколкото друга главна сделка е породила правно задължение. Зависимите сделки се сключват самостоятелно и в режима им има правни норми, които се отличават от уредбата на главните. При тях следва да се държи сметка, както за тази относителна самостоятелност, така и за зависимостта на правоотношенията по тях отправното действие на главната сделка. Зависими сделки са договорите за залог, ипотека, поръчителство, гаранция, клауза за неустойка и др. Транслативни, организационни, установителни и фидуциарни сделки. Фидуциарни сделки- правните последици на тези сделки по волята на страните по тях надхвърлят правната цел, която те преследват. С тях се прехвърлят имуществени права, които приобретателят се задължава по-късно обратно да прехвърли на праводателя си. Прехвърляне на собственост на адвокатска кантора, която да го управлява При тези сделки доверието между страните има голямо значение. Фуцидиар – приобретател Фуцидиент – този, който прехвърля – праводател Сделки предоставящи имотни блага – комутативни и алеаторни Кoмутативни сделки – страните знаят точно какво ще получат при упражняване на правата си и какво дължат на задълженията по тях /продажби, наем заем/ Алеаторни – при тях една от страните не знае точно размера на задълженията си илио не зне колко ще получи като насрещна престация. По тях е прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане, покупка на реколта, която ще се роди или риба, която ще се улови. ! При тези сделки се прилага принципа за еквивалентност на престациите. Транслативни – тези с които се прехвърлят права – авторско право, прехвърляне на членствени правомощия. Установителни – за потвърждение и внасяне на ред в отношенията и правното положение /вие ми дължите пари и аз потвърждавам това/. Създава се договор, който е и с/у нас. Прекъсва давността – признание за дълг 116, 117 ЗЗД. организационни, 37. Извършване на сделките – изрично, мълчаливо, конклудентно. Допълнителни волеизявления - разрешение и одобрение на сделката. Последици от липсата им в определени случаи. Сключване на сделката се употребява в законодателството в смисъл на извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. Сключване на сделката това са способите, чрез които волеизявленията и другите елементи се обективират в действителността. Терминът "сключване" се използва главно при договорите, защото при тях се постига съгласие, съвпадане на волеизявленията на насрещните страни или на участниците в него. При едностранните сделки се говори за извършване, а не за сключване. Решнията като вид сделки с постановяват. Само дееспособни лица могат да участват в сключване на сделката, непълнолетните лица лично извършват правните действия, но за сделките извън тези по чл.4,ал.2 ЗЛС се изисква и волеизявлението на единия от родителите или на попечител. Волеизявлението е осъществено, когато външно се обективира волевото решение. Чрез думи или действия, които са насочени пряко към обективиране на съзнателни волеви актове, волеизявлението се извършва изрично. Мълчаливо - в частното право мълчанието по правило е липса на. волеизявление. Само по изключение то може да се счита като обективиране на воля в определен смисъл. Възможно е законодателят с изрична правна норма при определени обстоятелства да го третира като волеизявление /чл.16,ал.З,чл.204.ал.2 и ал.З ЗЗД/. Ако е била сключена продажба при уговорка за опитване на вещта от купувача или вещта е била предадена и купувачът в определения срок не се е произнесъл, вещта се счита за продадена. Мълчанието може да се третира за волеизявление само спрямо дееспособни правни субекти. Сделките могат да се сключат освен изрично и чрез конклудентни действия. Това са такива действия, които пряко са насочени към друга цел, но чрез тях косвено и по безсъмнен начин, се изразява воля в определен смисъл /когато пътник се качи в превозно средство на градския транспорт и перфорира билета си с тези действия той изявява воля да сключи превозен договор. Клиент вземе стока от рафта и предложи на касата да заплати цената и/ Действие, което може да се схваща в различен смисъл, не е конклудентно. Чрез конклудентни действия могат да се сключват само неформални сделки. Протести и резерви при сключване на сделките - често сключването на сделката се предхожда от преговори между участниците в нея или техни представители. За да се избегнат недоразумения, които могат да обтегнат отношенията между участниците и да осуетят сключването или изпълнението на сделката в практиката се използват правните средства на заявяването на протест и резерви. Чрез заявяване на протест лицето предупреждава, че не желае изявленията му да се схващат като предложение или приемане на предложение за сключване на сделка. Заявяващият протест счита изявленията си за правно ирелевантни - не желае те да породят правни последици. Заявяването на резерви е волеизявление, с което лицето което го прави, предупреждава, че неговите изявления не следва да се схващат като отказ от негови субективни права или като признаване на чужди субективни права. Допълнителни волеизявления Освен волеизявленията, които определят съдържанието на правните последици на сделката и имат значение на главни юридически факти, може да има изискване за допълнителни волеизявления с цел да се упражни контрол за законосъобразност или целесъобразност на сделката: o издаване на властнически актове от длъжностни лица с /разрешение от РС за сделките по чл.73,ал.2 СК, o разрешение за създаване на Ю.Л. с идеална цел по чл.133 ЗЛС/. o волеизявление на частно-правен субект като волеизявление на родител или попечител за сделките на непълнолетен с изключение на тези по чл.4.ал.2 ЗЛС. Възможно е законодателят да определи изрично точно кога да се извърши този допълнителен правен акт. Ако това не е установено изрично, допълнителното волеизявление може да се извърши преди или след сключване на сделката. Когато си извършва преди сключването се нарича разрешение, а когато се извършва след това одобрение на сделката. Допълнителното волеизявление, извършено преди сключване на сделката, може да се оттегли, ако няма законна пречка за това, докато за одобрението обикновено няма такава възможност, защото с даването му настъпват правните последици за сделката. Във фактическия състав на сделката могат да се включат и такива допълнителни действия, които нямата характера на разрешението или одобрението. Това са отлагателните условия на сделката – може да е договорено, че от бъдещо действие на трето лице зависи осъществяване на сделката. 38. Форма на сделките - понятие и видове. Видове форми за действителност на сделките. Според значението си биват форма за: o за действителност o за доказване – не е универсално правно явление - тя е процесуален институт има я във френския правен кръг. Не засяга самата сделка, но ако се стигне до съдебно разглеждане на спор по неизпълнение на сделката, то доказването трябва да се осъществи чрез доказателства – с документ - поГПК /говори в лекцията за изключения по чл.134 ГПК / Формата на сделката представляват специалните изисквания, които законодателят поставя за извършване на волеизявленията и на съблюдаването на които, той отдава определено правно значение. В едни случай спазването на установените от закона формални изисквания е елемент от фактическия състав за пораждане на правните последици на сделката. Формата в тези случай има конститутивно действие. Тя е условие за действителност на правна сделка и се нарича форма за действителност. Сделки, за които е установена такава форма, се наричат формални сделки. В други случаи законодателят предписва спазването на определена форма за да могат да се докажат определени юридически факти /договори за стойност над 1000 лв. ако не са сключени между съпрузи или роднини, посочени в чл.133,б,в ГПК/. Тази форма се нарича доказателствена форма. Спазването на формалните изисквания дава възможност. Чрез формата се създава доказателство за сключената сделка и страните при бъдещ спор са улеснени при доказването й. Форма с участието на длъжностно лице - може да е нотариус, д-вен орган /акт за брак с подпис на дл. лице/ . При оформяне на сделката това представлява гаранция, че сделката не нарушава повелителните правила на закона.Формата е свързана и с неблагоприятни последици за страните. Ако не се знаят точно изискванията които трябва да се спазят и формата не е спазена сделката може да се окаже нищожна. Плюсове и минуси на формата на сделките. o + добро осмисляне на съдържанието и предпазване от прибързаност o + точно да се възпроизведат волеизявленията, като се отбелязва датата на извършването, има правна сигурност o + съхраняване на документа за дълго време o + наличието на документ улеснява за сделката улеснява контрола и изпълнението o - Съблюдаването на формата е свързано с разходи и със загуба на време и забавяне на сключването. o - Формата не предразполага към доверие лицата, които участват в нея. В частното право формата на правните действия е предвидена като изключение. В търговското право формата на сделките също има ограничено използване. В ГП тя е предвидена за значителен брой сделки. Писмени форми: Различните видове форма, които се прилагат, имат този общ белег, че при всяка от тях се съставя писмен документ в които се обективират волеизявленията на участниците в сделката. За писмената форма е характерно, че съдържанието на сделката се изразява с писмени знаци в документ, датиран и подписан от участниците в нея. Със саморъчно поставения подпис под текста се удостоверява кой е извършил волеизявл-то. Аок не може да пише – печат от десния палец. Ако сделката е сключена при използване на технически съобщителни средства като телеграми, телекс и др., изискването за писмена форма ще бъде спазено, само ако те си разменят и писма, подписани от участниците в сделката. В писмения документ съдържанието на волеизявлението се излага свободно, без да има изисквания за точно определени елементи в него. Само в някои случай законодателят установява какво задължително следва да съдържа писмения документ. Таков изискване в чл. 535 ТЗ – необходимите реквизити на записа на заповед /1наименование запис на заповед на съответния език на който е написан целия текст; 2 безусловното обещание да се плати определената сума пари; 3 падеж, но може да липсва; 4 място ма плащане; 5 името на лицето, което трябва да плати; 6 ден и място на издаването; 7 подпис. Няма значение и как е написан – на ръка, машина, компютър, важно е в текста да се приложат индивидуализиращите белези на лицата – име, ЕГН, данни от лична карта. Когато при съблюдаването на писмената форма не се изисква участие на длъжностни лица, които като ДО извършват определени удостоверения се нарича частна писмена форма. При нея се изисква документа да се подписва саморъчно от лицата, чието волеизявления са изразени в него. Ако сделката е сключена при използване съобщителни технически средства – такива, които на носят подписа на страните, изискването за писмена форма ще бъде спазено, само ако те си разменят писма подписани от участниците. Не е задължително и волеизявл-та на участниците в сделката да с в един документ. Писмената форма която изисква за съблюдаването и участие на длъжностно лице се нарича официална писмена форма. Тя може да бъде писмена форма с нотариална заверка на подписите - фактическия състав на тази сделка съдържа освен волеизявлението на участниците в нея и удостоверителното волеизявление на нотариус /продажба на наследство по чл.212,ал.2 ЗЗД/. Нотариалният акт като официална писмена форма се изисква при сделки за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, при нотариални завещания /извършват се само при нотариус в чийто район се намира недвижимия имот/. Когато сключената сделка трябва да се одобри от съдебен орган, се говори за съдебна форма /при осиновяване/. Правилата за формата, като условие за действителност на сделката са императивни и страните не могат да се отклоняват от тях. Гражданското право възприема принципа и за неформалност на сделките, като условие за пораждането им. Неформалните сделки са валидни и когато са сключени устно, но най често те се сключват в писмена форма защото тя има доказателствено значение. Необходимо е страните в сделката да могат да обусловят правното и действие – срок , условия. При сключване на сделки в чужбина формата им се определя от изискванията на законодателството на съответната д-ва – на мястото на сключване. Има два подхода – дали страната е член на Хагската конвенция от 1961 год. Ако е член – издава се от мин. На правосъдието акостил , който се прикрепва към документа . Ако не се действа по общия ред за легализация на документите. 39. Съдържание на сделката. Видове елементи на сделката. Значение на делението. Тълкуване на сделките. Сравнително-правен преглед на тълкуването на сделките. Съдържанието на сделката - това са правните последици, към които тя е насочена, и други уговорки свързани с последиците й. В литературата се обосновава категорията общи съществени елементи на сделките. Според някои автори такива са дееспособн., съгласието или волеизявлението, предметът, основанието и формата. Дееспособността не принадлежи към съдърж-то на сделката. Тя е предпоставка за действителност на сделката ,но не може да се счита за елемент на съдържанието и Волеизявл-то или съгласието при договорите - това е самата сделка, те определят съдържанието й, поради което не е логично да се разглеждат като съществени елементи на съдържанието. Формата на сделката също не се включва в нейното съдържание. Съблюдаването и е условие за настъпване на правни последици, но тя сама по себе си не е признак или част от тях. Единствено предметът на сделката и основанието при каузалните могат да се определят като общи съществени елементи от съдържанието на сделките. Видове: 1.Съществено съдържание - това са тези минимално необходими правни последици, без които тя не би била сделка от даден вид. Чрез него сделката се типизира, придобива белезите на точно определен вид /при продажбата съществено съдържание са уговорките за прехвърляне на едно право срещу задължение за заплащане на определена цена; при договор за превоз – задължението на превозвача да придвижи в пространство, с определен вид превозно средство стоки или хора/. Чрез 1. сделката същевременно се и индивидуализира сделката – конкретна вещ, размер на цена. 2.Несъществено, случайно съдържание - към него се отнасят онези части от съдържанието, без които сделката може да съществува, но те са предвидени, за да обслужват по пълно интересите на страните. Към този вид съдържание на сделката се отнасят условието, срокът, тежестта, редът за предаване на стоките. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|