Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| 1. Той е общо правило за поведение, като всяка норма.
2. Прилага се отдавна и не се променят произхода и началото. 3. Налице е задължителност, необходимост за спазването му. Правният обичай е трайно прилагано със съзнание за необходимост правило за поведение, което се признава и гарантира от държавата. Отношението на правния обичаи спрямо писаното право той може да бъде: 1. Правен обичай, който е в съгласие със съдържанието и духа на закона. В тези случай правния обичай доизяснява съдържанието на ПН от закона. 2. Правен обичай, чрез който действат правила, които липсват в писаното право. 3. Правен обичай, който противоречи на правила, които се съдържат в закона. Правен обичай не може да отмени правна норма от закона /в широк смисъл/. Правните обичаи според териториалното си действие биват: 1. Общи -прилагат се на територията на цялата страна. 2. Местни - важат за определени части от територията на страната. Правните обичаи с оглед на действието им спрямо лицата - общи - прилагат се за всички ГП субекти - специални - прилагат се само спрямо определен кръг лица, които принадлежат към определена професия, народност или религия. В ГП понастоящем правния обичай рядко се прилага. В гражданското законодателство се използва една друга правна категория близка по наименование до правния обичай - Обичаите в практиката не са задължителни правила за поведение, а повтарящи се фактически действия, които участниците в частно-правния живот съблюдават при сключване и изпълнение на правни сделки. Обичаите в практиката се установяват, също както и правния обичай, чрез продължително повтаряне на фактически действия, но съществената разлика е, че при тях липсва убеждението за задължителност. 7. Действие на ГП норми по време. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения. Действие по място и спрямо лицата. Гражданскоправните норми са общи правила, предназначени продължително време да "въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Три са насоките, в които се ограничава действието на гражданскоправните норми - по време, по място и спрямо лицата. Специални разпоредби за действието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най често в преходните и заключителни разпоредби. 1. Влизане в сила на гражданския закон Всеки закон действа от определен начален момент и прекратява действието си в един краен момент. Действието на гражданския закон се провява от момента на влизане в сила, като задължителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. По този начин се създава обективна възможност за узнаване на съдържанието на закона от неговите адресати. Задължителната сила на гражданския закон се проявява независимо дали гражданскоправните субекти са се възползвали от разгласяването му и са узнали съдържанието на правните норми или не. Незнанието на закона не извинява незнаещият. Според К всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Времето от обнародването на нормативния акт до влизането му в сила се означава като vacatio legis, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде определен в самия нормативен акт, а ако липсва такава разпоредба - срокът е 3 дни, които се отчитат от деня, следващ обнародването. При ГЗ и кодекси той е обикновено по-дълъг от три дни. 2.Отмяна и спиране на действието на гражданския закон Отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането на гражданския закон, което не го лишава от задължителната му сила. Отмяната може да извърши само по установен със закон ред. Основанието за отмяна на нормативен акт може да се съдържа в неговия текст, като например срок за действието му или определена цел. Ако липсват такива основания отмяна може да се предизвика само с по-нов нормативен акт, като задължително изискване в този случай е последният да има същата или по -висока степен от отменения. В зависимост от обхвата целите и начина по който новия закон проявява своето действие различаваме : пълна или частична отмяна. При пълна отмяна - действа само новия закон, а при частична действат както стария, така и новия закони. Според това дали в отменящият нормативен акт изрично си изброяват нормативните актове или правни норми, които загубват силата си или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична и мълчалива. При мълчалива отмяна в по- нов нормативен акт, без да се указва кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. При нея обаче е от значение какъв е характера на заварения и по-новия закон. Отмяната ще бъде на лице ако и двата закона са общи(напр.действащия ЗЗД отмени стария ЗЗД от 1992г.) или и двата закона са специални(напр.З-на за наемните отношения отмени З-на за наемите от 1952г.)По-новия общ закон не отменя по-стария специален закон. Когато новия з-н е специален, а стария общ, важи същото правилото : по-новия специален закон не отменя по-стария общ.Мълчаливата отмяна често съпътства изричната и намира широко приложение. Тя задължава правоприложителят внимателно да вникне, чрез тълкуване смисъла на ПН за да прецени кои разпоредби от завареното законодателство са засегнати от нея. Отмяната трябва да се отличава от спиране действието на ГЗ. Спирането означава непораждане на правно действие от нормативен акт, който не е отменен. Спирането на Г3 може да важи за цялата страна или за отделни части от нея. 3.Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения на гражданския закон Правилото относно действието на новия ГЗ по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварени и висящи граждански правоотношения за в бъдеще. ГЗ има действие за в бъдеще и няма обратно действие. Обратно действие на ГЗ може да се даде само по изключение с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са по-тежки от тия по стария НА. Винаги при обратно действие юридическите факти или състояния от миналото осъществени преди влизане в сила на новия ГЗ се подлагат на правна квалификация, според съдържанието на неговите правни норми и търпят в зависимост от това промени и правни последици. Законодателството у нас предоставя пример за обратно действие на ГЗ, при което се дава нова правна квалификация в три различна насоки. 1/ Факти които, при действащия закон са били нищожни, поради липса на форма, по съображения за справедливост са признати за действителни - продажба на недвижими имоти. 2/ Преоценка на минали юридически факти в обратния смисъл - превръщането им от действителни при стария ГЗ в недействителни (по съображения за стопанска целесъобразност, при сключени сделки с държавно и общинско имущество при явно неизгодни условия/. З/ Прилагането на новия ГЗ към минали юридически факти в трета група случаи може да доведе до съществена промяна на правните последици за тези факти(в СК & 4 от преходните разпоредби - относно имуществото придобито преди и по време на брака/ Само тълкувателните правни норми действат по правило с обратна сила от момента на влизането си в сила., с цел да се осигури еднаквото и приложение спрямо всички правни субекти. За гражданскопроцесуалните правни норми това не важи-те действат само занапред. 4. Действие на гражданския закон по място Действието на гражданския закон е ограничено и по място. Територията, върху която той може да действа, когато не са предвидени изрично ограничения, е тази, върху която се разпростира суверенитетът на РБ-я – това са сухоземните и водни пространства, кораби плаващи под наш флаг, дипломатическите и консулски представителства на Б-я в чужбина.Извън така определените граници, нормите на българското гражданско право могат да действат само въз основа на норми на МЧП или на междудържавни актове. Повечето от гражданските закони действат на територията на цялата страна, без да съдържат ограничения за място.Законодателната практика познава граждански закони с ограничено действие(такива в миналото са някои норми от ЗТСУ за имотни обезщетения при отчуждаване на недвижими имоти, които понастоящем са отменени). ПМС, които съдържат и гражданскоправни норми могат да имат ограничено действия само за определени области в страната. Решенията но ОбС са типични нормативни актове с ограничено действие само на територията на съответната община. Чуждестранни граждански закони могат да действат на територията на нашата страна съгласно норми на МЧП, междудържавни актове и споразумение на заинтересованите страни, ако не противоречат на повелителни норми на българското законодателство. 5. Действие на гражданския закон спрямо лицата Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Те се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти, освен ако в съдържанието им не е указано друго.Отнасят се до всички български, чужди граждани и лица без гражданство. За лицата, които не са български граждани , има специални гражданскоправни норми, които установяват различия в режима в сравнение с този на българските граждани. Наред с общите граждански закони, които с прилагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определени групи субекти(напр. СК, ЗГР се прилагат само за ФЛ, докато ЗЮЛНСЦ, ЗПП се прилагат само за определен вид ЮЛ).Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани спрямо български граждани според нормите на МЧП и на чуждестранните законодателства. 8. Действие на нормите занапред, спрямо заварени отношения и обратно действие Гражданскоправните норми са общи правила, предназначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Действието на гражданскоправните норми е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Правните норми, които регламентират действието на гражданскоправните норми, биват общи и специални. Общите се съдържат в К – чл.5, 18(2), 26)2) и в ЗНА – чл.11, 13, 14, 15 и т.н. специалните разпоредби за действието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най-често в преходните и заключителни разпоредби в края. 1. Действие на нормите занапред действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Задължителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. Така се създава обективна предпоставка за узнаване на съдържанието му от неговите адресати. Практиката познава различни начини, чрез които съдържанието на един нормативен акт да се узнае от неограничен кръг лица: отпечатване в множество публично разпространени екземпляри, поставяне на публично място, обявяване по радио. След Освобождението у нас се възприема практиката на други европейски страни – публикуването на нормативните актове да се извършва чрез отпечатване на пълният им текст в официален печатен орган на НС 4 Държавен вестник”. Според чл.5 ал.5 от К “Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях не е определен друг срок”. От обнародването на нормативния акт до влизането му в сила изтича определен период от време, наречен “vocatio legis”, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде определен в самия нормативен акт, а ако липсва-срокът е 3 дни от деня, следващ обнародването му. 2.Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения на гражданския закон Правилото относно действието на новия ГЗ по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварени и висящи граждански правоотношения за в бъдеще. ГЗ има действие за в бъдеще и няма обратно действие. Обратно действие на ГЗ може да се даде само по изключение с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са по-тежки от тия по стария НА. Винаги при обратно действие юридическите факти или състояния от миналото осъществени преди влизане в сила на новия ГЗ се подлагат на правна квалификация, според съдържанието на неговите правни норми и търпят в зависимост от това промени и правни последици. Законодателството у нас предоставя пример за обратно действие на ГЗ, при което се дава нова правна квалификация в три различна насоки. 1/ Факти които, при действащия закон са били нищожни, поради липса на форма, по съображения за справедливост са признати за действителни - продажба на недвижими имоти. 2/ Преоценка на минали юридически факти в обратния смисъл - превръщането им от действителни при стария ГЗ в недействителни (по съображения за стопанска целесъобразност, при сключени сделки с държавно и общинско имущество при явно неизгодни условия/. З/ Прилагането на новия ГЗ към минали юридически факти в трета група случаи може да доведе до съществена промяна на правните последици за тези факти(в СК & 4 от преходните разпоредби - относно имуществото придобито преди и по време на брака/ Само тълкувателните правни норми действат по правило с обратна сила от момента на влизането си в сила., с цел да се осигури еднаквото и приложение спрямо всички правни субекти. За гражданскопроцесуалните правни норми това не важи - те действат само занапред. 9. Видове ГП норми: императивни и диспозитивни; материални и процесуални; самостоятелни и несамостоятелни; абсолютно и относително определени. Презумпции и фикции. Правнитe норми са израз както на волята на отделния индивид, така и на нейното проявление. Правните норми по принцип са двустранни -те създават права и задължения на отделни правни субекти, като при неизпълнение са свързани с възможност се потърси държавна принуда. Правната норма е общо, абстрактно правило за поведение, отнасящо се до неограничен брой субекти, участващи в определен вид отношения. Тя дава указания, какви последици ще настъпят, ако предписанията и не се изпълнят. Структурата на правната норма се състои от три взаимосвързани и взаимозависими части: хипотеза – определя фактическият състав, при чиято наличност се предписва определено поведение; диспозиция – основната част на правната норма, съдържаща предписанието за дължимо поведение. Тази част определя действието или бездействието, което се изисква от правните субекти.;санкция – заключителната част на правната норма, в която са указани правните последици, които ще настъпят при неспазване на формулираните в диспозицията изисквания. Гражданскоправните норми могат да бъдат класифицирани според различни критерии: І. Според степента на тяхната задължителност: - Императивни /повелителни/ - В ГП законодателят си служи с този вид норми когато установява правни последици, които засягат общонационални интереси, като този вид интереси не трябва да се отъждествяват с интересите на държавата. Характерен белег на повелителните норми е, че адресатите са обвързани да ги съблюдават, без да имат възможност да допускат никакви отклонения. В ГП повелителен характер имат правните норми, които уреждат видовете гражданскоправни субекти, тяхната правоспособност и дееспособност и останалите елементи от правния статут на гражданскоправните субекти. Отклонението на гражданскоправните субекти от императивната правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици. Тези норми са безусловно задължителни. Субектите нямат право да уговарят нещо различно от предписаното.Така напр. според чл.2 от ЗЛС пълнолетие настъпва с навършване на 18г. възраст - друго не може да се уговаря. - Диспозитивни правни норми - чрез тях се проявява един от основните принципи на ГП, този за самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти. Те също са задължителни правила за поведение, като характерно особеност тук е, че правните субекти могат да се отклоняват от предписанията съдържащи се в тях. Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереса на отделни правни субекти, а не обществен интерес. Тъй като отделните правни субекти сами най-добре могат да преценят, кои правни последици са в техен интерес, законодателят предоставя тази възможност да се отклоняват от правната норма. Според функцията, която изпълняват, диспозитивните правни норми биват два вида: тълкувателни - чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субекта, когато не е достатъчно ясно (напр. чл.72ал.5 ЗЗД определя, че под начало на месец се разбира първо число, под среда на месеца-15-то число и под край на месеца-последния ден от месеца) и допълващи - те се прилагат, ако страните не са уговорили нещо различно. От диспозитивен характер са голяма част от правните норми, които уреждат договорните отношения. Една и съща правна норма може да има диспозитивен характер в едно насока и повелителен в друга(чл.197 ЗЗД е диспозитивна относно продължителността на погасителната давност, но императивна за това, че погасителната давност тече за исково за недостатъци). В зависимост от това дали законодателят ограничава възможността да се отклоняват от предписаното в диспозицията и какви граници поставя съществуват 4 вида диспозитивни правни норми: • Норми със задължителна долна граница, под която страните не могат да слязат; • Норми със задължителна горна граница, над която страните не могат да отидат; • Норми с минимална и максимална граница; • Норми без определени граници за свободата на страните да се отклонят от тяхното предписание; ІІ. Според характера на правоотношенията правните норми: Материални - уреждат правните качества на правните субекти - правоспособност, дееспособност или правни качества на правните обекти - имущество, вещ и т.н. Тези норми уреждат отношенията между равнопоставени субекти. Отнасят се до придобиването, упражняването и прекратяването на субективни права и съдържат защитата им при нарушение. Процесуалните - регламентират реда и процесуалните средства за защита на субективните права. Процесуалните отношения с правозащитните органи са властнически, защото тези органи прилагат държавна принуда, като санкция за нарушени права. Чрез тях се защитават всички права в частноправната сфера: освен гражданските и търговски, трудови, патентни. Правното значение на това делене се състои в това, че докато норми на материалното право могат да бъдат прилагани от чуждестранни съдилища, то за процесуалните норми това е недопустимо. Процесуалните норми имат обратно действие, но само ако е изрично постановено, докато материалните – нямат обратна сила. ІІІ. Според съдържанието на гражданскоправните норми Няколко класификации на гражданскоправните норми се основават на тяхното съдържание: А. Самостоятелни и несамостоятелни Самостоятелни са тези, чието правно действие не е свързано с наличието на други правни норми. Несамостоятелни са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Те се разделят на няколко групи: 1. С отменително действие - пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят; 2. Препращащи - с тях законодателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейната хипотеза. При препращането имаме една препращаща правна норма, в която се посочват случаите, за да се приложи друга правна норма, посочена в препращащата. Тези норми са специфично средство на юридическата техника, което до сега се използва с чувство за мярка и в тази връзка заслужава одобрение. Препращащите норми биват: • С пряко препращане – когато въз основа на препращането се прилага друга правна норма, без да е необходимо да се приспособява към специфичните особености на случаите, за които се прилага ( напр. чл.240 ал.3 ЗЗД постановява към отношенията по обикновения договор за заем да се приложи чл.247 от ЗЗД , отнасящ се за заема за послужване – законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта може да се уреди при обикновения заем, както при заема за послужване); • Съответно - при този вид препращане се налага съответната правна норма да се съобрази със специфичните особености на случаите, посочени в в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението трябва да е съответно ( пр. Чл.44 от ЗЗД, който допуска едностранните волеизявления с правни последици де си прилагат съответно общите правила за договорите; чл.84 ал.1 от ЗЗД, който постановява за придобивната давност съответно да се прилагат чл.113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до погасителната давност). 3. Тълкувателни – също са несамостоятелни, защото имат предназначение да определят смисъла, в който тълкуваната правна норма трябва да се прилага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тези норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма. Несамостоятелните правни разпоредби, които определят предмета на правната уредба в нормативния акт, целите и задачите му, основните принципи, възприети в него или легалните определения на правни понятия – такива са чл.8 ал.1 от ЗЗД, чл.70 ал.1 и 2 и чл.110 от ЗС. ІV. Според начина на формулиране на съдържанието: Абсолютно определени- те са формулирани с понятия, които не се поддават на по нататъшна конкретизация, поради което за правоприложителя е възможно само да ги приложи точно.Такива са чл. 2,3,4 от ЗЛС и чл. 18,23,25 от ЗЗД. Относително определените са формулирани или чрез общи понятия, които при прилагането им се налага да се отчетат конкретните обстоятелства, или в съдържанието им се изтъква необходимостта от конкретен подход. Така според чл.13 ал. 1 предложението за сключване на договор, отправено до лице, намиращо се в друго населено място, с писмо, ако в него не е определен срок, обвързва предложителя със срока, необходим му, за да пристигне приемането. А този срок зависи от това, каква сделка е предложена да се сключи-дали е от голям имуществен интерес, колко е отдалечено населеното място и т.н.Друг пример е чл.16 ал.З, който изисква страната, искаща да измени договор при общи условия да даде на другата страна достатъчно време за отговор; и чл.63 ал.2 ЗЗД, който си служи с абстрактното понятие ”грижа на добър стопанин”, поради което се нуждае от конкретизация. V. Презумпции Чрез презумпцията въз основа на установени факти се прави заключение за съществуването на други неустановени факти. Те представляват формулирани в нормативните текстове заключения за наличието на неизвестни факти, като се изхожда от други установени факти. Според древните римляни почиват на това, което обикновено става. Законните презумпции биват два вида: Оборими - при тях законодателя изрично предвижда възможност те да бъдат опровергани, като се докаже, че макар даден факт да е установен, фактът, за който е установена презумпцията, не е възникнал – напр.( чл 45 ал.2 ЗЗД-деликвентът е причинил вреди, но не е действал виновно); чл.ЗО ал.2, чл.69,70 ал.2 и чл.83 ЗС и чл.ЗЗ от СК. Оборимите презумпции улесняват доказването – при тях доказателствената тежест в процеса се размества, като страната, която е заинтересована от несъществуването на установения с презумпцията факт, трябва да я обори. Този вид презумпции имат предимно процесуално значение при доказване на фактите, от които страните на материалното правоотношение черпят права. Необорими презумпции - по-рядко се използват от законодателя и имат материалноправно значение, тъй като при наличието на определени факти настъпват материалноправни последици, които не могат да се оборват- такава е презумпцията на чл. 109 ЗЗД, според която, ако документът за дълга е върнат доброволно на длъжника, задължението се смята за погасено. VІ.Фикция - означава нещо, което реално не съществува. В правната действителност, само законодателят може да установява с нормативни текстове фикции. Това се прави само когато той има достатъчно основания, наложени от изисквания за справедливост или социална справедливост. Фикциите не могат да се оборват. Така напр. чл2 он ЗНасл. Допуска заченатият при откриване на наследство да наследява по закон или завещание, ако е живороден и способен да живее. Тук се признава за правен субект нещо, което още не е правен субект. Друг пример е решението на съда по чл.19 от ЗЗД за обявяване на предварителният договор за окончателен се приравнява на договор. 10. Тълкуване: понятие, правна уредба. Възгледи за тълкуването. Сравнение с тълкуването на разпоредбите в други правни клонове. Сравнение с тълкуването на договорите. Нисша и висша критика на закона Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|