Лекции по естетика
Изтегляне 226 Kb.
|
| Питагор
Разглежда проблема за числото като душа на хармонията. Според Питагор всичко е число, само лъжата не е число, защото тя е неподредена и хаотична. Литература: “Питагор и питагорейците”; “История эстетической мысли”; “За красотата и изкуството” В ранната класика основният естетически предмет е подредения космос. Тук не се употребява kaloV като термин за красива, а по-скоро хармония. Под хармония Питагор разбира космическо-количествена характеристика. Питагор създава една езотерична школа на базата на едно волево, морално и интелектуално приемане. В основата на хармонията Питагор поставя числото. Числото има телесен, битиен, онтологически смисъл. Всичко в този свят е число с изключение на лъжата. “Числото и синтезът на пределно и безпределно”. Безкрайното се проектира в крайното, за да стане обозримо то трябва да бъде ограничено. Синтезът на безпределното и пределното /числото/ прави ... разграничими, отделни. Понятието число създава ред в действителността. Същевременно обаче върху това понятие има друго отражение, то е битийно. Неслучайно то носи върху себе си следи от култа към Дионис /екстазис/ - 4: напускане на тялото с цел сливане с бога? култ към природата като пораждаща стихия. Природата се разглежда като количествена мощ, в която качеството на нещата остава на заден план, а числото отграничава отделните неща в тази стихия. В безпределната мощ на природата числата на Питагорейците внасят ред, порядък, т.е. числото е оформящо тялото, душа на тялото, смислова натовареността тялото ? числото е веществено-смислова енергия, неотделима от нещата. Числото е елемент на тялото в по-голяма степен от елементите: въздух, вода, земя, огън. Хармония - Числото е хармония дотолкова, доколкото тя е обединение на противоположности, а числото е пределна безпределност. Музиката е най-съвършения израз на тази хармония. Небесните тела също звучат, но ние не можем да чуем божествената музика на космоса. Лъжата и завистта не са част от числото, защото те са безпределни и неразумни.Вещите могат да станат хармонични, когато постигнат своята истина, истинската си форма или очертание, т.е. когато се откроят на фона на безпределното. Космосът има музикално - числов характер. Той се определя като симетрично разположени смислови сфери. Питагорейската философия първа вместо богове и демони създават абстрактни категории. Изкуството - Музиката е най - чистото изкуство. Тя се схваща като теория за числовите съотношения, но и като влияние върху човешката душа(психологическа теория). Музиката оказва най-голямо влияние върху човешката душа, защото тоновете в музиката са аналогични на преживяванията , на чувствата на човешката душа. Именно затова музиката може да облагороди човека, но има и орфически мотив, т.е. тя може да изведе душата от тялото, което е нейна тъмница. Питагор въвежда категорията съзерцание. Човешкият живот е форма на игра, но отношението на хората към тази игра е различно - едни участват в нея по различни начини, а други я съзерцават. Според Питагор най-благородното поведение е съзерцанието. Влияние върху конкретната художествена практика - върху Поликлет. Водещото изкуство в античността е скулптурата. Тя овеществява основния античен светоглед. Естествено разбирането на Питагор за числото рефлектира върху нея. Теоретикът и практикът се сливат, пример за което е именно Хераклит Той придава качествено - космологични аспекти на хармонията като проява на борбата и единството на противоположностите. Всичко възниква чрез борба и по необходимост. Хармонията е борбата на противоположностите, която се поддържа чрез огъня. Това е хармония на вселенския огнен логос. Хармонията е съвпадане на субстанциите, на самите вещи една с друга. Тя се създава не от числата, а от субстанцията на вещите, които трябва да съвпадат, т.е. съвпадането е част с част и цяло с цяло и всички вещи са пронизани от тази хармония. всичко тече, всичко се изменя, но той не е краен, а предполага съществуването на някакъв относителен покой, защото иначе нещата (хармонията) ще се разпаднат. Хераклит схваща всичко като красиво, добро и справедливо. Красотата е огън, логос и т.н. Той не разделя естетическото от онтологическото, напротив те съвпадат. Има два вида хармония по неговата теория: 1.съвпадане на едновременни събития, вещи, елементи и т.н.; 2.съвпадане на разновременни събития - периодика на огъня. Изтегляне 226 Kb. Сподели с приятели:
|