Лекции по естетика
Изтегляне 226 Kb.
|
| Емпедокъл
Говори за трети тип хармония, като хармония на съвършеното живо тяло, т.е. придава органически характер на теорията за хармонията. И числото, и субстанцията обхващат и живото, и неживото, докато Емпедокъл изгражда теория само за живото тяло. Най-висшето състояние на света е състоянието му на любов - именно това е първобога, който има формата на кълбо. Под името любов Емпедокъл възпява мирното първоначално състояние на нещата. Враждата води до хаос, но винаги има сили на любовта, които отново обединяват нещата. Това е един цикъл от любов - хаос - любов. Абсолютното взаимопроникване на всички елементи е в резултат на тяхното непрестанно привличане едни към други. Хармонията е атрибут на живата телесна субстанция. Анаксагор Създава немитологична и антиантропоморфна философия. Основен принцип на красотата и реда за него е умът. Той преодолява митологичния етап, а умът е поставен на мястото на бога. Умът е всеобщ принцип, създаващ света. Във всичко останало този божествен ум е абсолютно митологичен. Анаксагор говори за две особености на битието: чиста материя и чиста форма. Принципът на красотата и реда може да се въведе само от ума. Материята е зададена на нещата(и живи, и неживи), но умът я извежда от хаоса и я въвежда в космоса. Самият ум има някаква материя, т.е. той е обективен. Тезата, че всяко нещо възниква като съединяване на основни частици на материята означава, че всяко нещо се съдържа в друго нещо. Това е хомеомерия, т.е. всяка хомеомерия съдържа в себе си подобно на цялото всичко съществуващо. Анаксагор не признава сетивното познание, а признава образното (естетическо) познание, т.е. той говори за мислене чрез образи, което е възможно доколкото всяко нещо се оглежда в другите неща. Неоплатонизъм - Снема в себе си цялата антична естетика, но вече не интуитивно, а промислено. Постига и същностна оригиналност. Това е мисловната нагласа, която ще свърже античната и християнската култура. Плотин е един твърде езотеричен философ. Учението му се развива концентрично. Произведенията му са изложени в 54 трактата, разделени в 6 деветки=енеади. Естетическото му учение е изложено в дяла за живота на философа. Философията но Плотин - цезаристка естетика, оглежда социалния опит на човека в този свят. Има стремеж към затваряне в себе си, изразен в образа на мъдреца. Свободата е свързана с духовното самоопределение на човека, с освобождаването от веригите на телесността. Център на всичко е Аз-ът и философията му може да се определи като егоцентрична. Учението за йерархичния строеж на битието - Всички степени на битието еманират една в друга - Единно, Число, Ум, Душа, Космос, Материя. Всичко произтича от Единното, което е и абсолютна светлина, която постепенно угасва в Материята. Единното е Благото, но Благото не се мисли като добродетел, а се разбира чисто естетически като цялостност и съвършенство. Единното е източник на всичко красиво. За разлика от античната философия, Плотин конструира Космоса интуитивно. Философията му е иманентна, трансцендентното става иманентно. Плотин може да се мисли като венец на античната философия, но и като началото на средновековното светоусещане. Естетически разбирания - Лосев определя метода на Плотин като дифузен. Той излага тезите си не абстрактно - логически /както Хегел - и двамата са обективни идеалисти/, а използва образен, символичен език и стил. Може дори да се говори за възраждане на митологичното мислене. Плотин поставя интуитивното мислене пред логическото и може да се говори за интелектуална интуиция /сравнение с Бергсон/. Плотин поставя на първо място екстатичното сливане с Единното, то е озарение, а не просто съзерцание. Плотин говори за разделението вътрешен - външен човек, при което вътрешният човек трябва да се освободи от тялото. Плотин е философ, който е насочен към откриването на вътрешния човек. Човек трябва да извае себе си като вътрешна структура на душата. За Плотин цялата реалност е естетическа, т.е. подобно на английските философи не прави разлика между естетическо и художествено ? най-висшето произведение на изкуството е Космосът. Тъждеството на обекта и субекта е основният принцип на античността. Цялата античност има символистичен характер, обективното изразява субективното и обратно. Това тъждество е естетическо. При всяка естетическа реалност има субект - обективно тъждество. Проблемът за съзерцанието - Това е важен за античността проблем. Съзерцанието е тъждествено на самото творчество. То не е пасивно, а е дълбока вътрешна активност. Съзерцанието включва от една страна чисто естетическото сетивно възприятие, но във външната форма се вижда ейдоса, т.е. то е интелектуална интуиция. Синтез на чувственост и интелектуално съзерцание. Начинът, по който Плотин конституира йерархията на битието. Цялата философия на Плотин се свежда до йерархичния строеж на битието и то е следствие от изтичането от Единното - еманация. За първи път се говори за еманация при стоиците. Еманация на Единното, което е преизобилно, но това изтичане има нематериален, а смислов характер. Категорията Единно /при Платон тази категория е неразгърната, а Аристотел не рефлектира върху нея/ - при Плотин тя е първоединното, тя стои в основата и на християнския бог /във византийския вариант/. Естетически самопораждащо се Единното обхваща всичко съществуващо в една неподвижна точка /катафатическо обосноваване на бога - приписване на положителни предикати, а апофатическото е приписване на отрицателни категории/. Плотин дава апофатическо определение на Единното - то се изплъзва от всяко име и название. То не е понятие, то е неназовимо, то не е форма, но е изобилие, преизпълненост, източник на всички форми. Единното излива от себе си това свое инобитие и първата му еманация е числото. Тази първа определеност на битието е лишена от всякакво качество, то е разделено битие, т.е. чисто - като единство на пределно и безпределно, без качествена субстанция - над времево битие. Следващата еманация е Космическия ум - тази качественост се постига от ума. Встъпвайки в синтез с безкачественото битие, му придава форма, качество, битие в този смисъл. Това битие е умно битие, проникнато от ейдос, но това не е чувствено битие. Космическия ум е синтезът на всички ейдоси и смисълът, умният лик на нещата. Този Космически ум е идеалният първообраз на всички неща. Плотин интериоризира учението за Космическия ум и често го митологизира - този космически ум е синтезът на всички Олимпийски богове, на отделните идеи, всеки бог е първообраз на съответната област на битието. Космическият ум е третият ипостаз на Единното и той е в основата на всичко оформено, на всяка красота. Следващата степен на еманацията е Световната душа - одушевяващият, енергийният принцип, благодарение на който ейдосите пронизват инобитийното с вътрешна енергия и го придвижват в състояние на ставане. Отделните богове стават одушевяващи принципи, а те са в основата на световната душа. Следващата степен на еманацията е Космосът - с неговата поява световната душа се изчерпва. Космосът не носи принципа си в себе си. Той е станалото, това, което вече е красота. Самият космос има своя йерархия. В него са въплътени ейдосите, той е одухотворен от световната душа, но има своя материя. Той е вече тяло, т.е. Умът и Душата са въплътени в материята и се е получило тяло. Материята според Плотин е точно опозицията на Единното. Самата материя е някакъв предел. Ако Единното е абсолютно светлина, то материята е абсолютен мрак, тя е пълното угасване на Ума и Душата. Материята е разсейване, размиване на формите. Материята обаче е и лоното, в което се въплъщават ейдосите. Без материята космосът не би съществувал. Въплъщаването на ейдосите не винаги е съвършени, затова има уродливи форми. Космосът е вечен кръговрат на възхождане и низхождане на нещата. Човек трябва да осъзнае своето духовно затворничество и да възходи към висшето Единно. Поетичен израз на философията но Плотин - тя е художествена по стил и положение. За Единното - “баща на всичко”, “огън”, “слънце”, “благо”, “Уран”, “висша светлина”. За Ума - “топлина”, “енергия”, “семена”. За Душата - “печат”/в нея се отпечатват ейдосите/. За материята - “восък”, “сянка”, “вода” /аморфност на материята/. Образите показват, че Единното е неизтощимо, Умът съдържа в себе си множество, но още не е актуален, а материята е невъзмутима, дори грозна, но вдъхва форми. Красотата - Плотин има трактат за красивото, за умната красота. В античната философия еротическото и естетическото съвпадат. Дори и физическата красота не е нито битието на телесното, нито симетрията на частите. Категориите пропорция, симетрия, хармония са ирелевантни по отношение на красотата. За физическа красота говорим, когато ейдосът просветва в материята. Истинската красота е самият ейдос. Ние възприемаме вътрешния ейдос, а не материалната форма. Висшата красота е красотата на душата. За нея се изисква особен род концентрация, насочване навътре. Да се насочиш към душата и да се отделиш от плътностите. Да насочиш душата към ума е път към истинската красота. Ако тя е разсеяна, грозна и т.н., душата не вижда красотата. Душата, възхождаща към истинската красота, се очиства еротически. Душата не остава в образа, а се насочва с обич към първообраза. Красотата на душата се състои в очистване от всичко земно и материално и чрез едно еротическо очистване тя може да възхожда към ума като възпламеняване. Затова за Плотин огънят и светлината преодоляват материята и се приобщават към ума. Субективният корелат на тази душа е любовта - да се възпламени от любов към ума като истинска красота. Умът изключва разчленеността, той е истинска цялост. Но истинското възхождане е когато човек се издигне и над ума - екстаз. Човек е освободен от самия себе си. Това е умният екстаз. Красотата на Единното е естетическо пораждане на красотата на ума - ейдоса. Красотата на душата, красотата на космоса. Умната идея е по-високо от ейдоса в главата на художника, а той е по-високо от ейдоса в реалното изкуство. Само в чистия ум образът на красотата е тъждествен на самата красота. В ума край, начало, причина и цел се намират заедно. Плотин отдава голямо значение на Ероса, на любовното насочване към красотата. Има няколко разбирания за Ероса: 1. като афект на душата - първично, алогично влечение към красота; 2. Ерос като бог; 3. Ерос като гений - медиум между човека и бога. Еросът като афект е присъщ на неразгърнатите хора. Той е безсъзнателно, алогично чувство на интимния стремеж към красотата. Той е стремеж към образа и първообраза. Еросът е раждане на красотата за безсмъртието. Най - висша е тази любов, която не се стреми към физическо раждане. Еросът като Бог е свързан преди всичко с Афродита. Плотин мисли Афродита само като небесна. Тя не е родена от майка, а е направена от Кронос /=Ума/, т.е. няма материален произход. Тя се обръща към ума, слива се с него и се поражда Ерос, т.е. той също няма материален произход, а е енергиен, смислов ипостас на това влечение към ума. Ерос е интимно проникване на божествената красота с Ума. Ерос като гений е роден от Порос и Пения /богатство и бедност, ум и материя/. Той пребивава в някаква недостатъчност. Той е свързване на чувственото и интелектуалното начало. Геният е безсмъртен по отношение на хората, но е различен от Бог. На гения е свойствена афектация - влияние отвън. Ерос като гений е непрекъснат стремеж към красотата и благото. Според Плотин той не е субективен, а е обективно съществуващо живо същество, което пронизва целия космос. Проблемът за изкуството - Природата е изкуство, изкуството е природа. За Плотин природата в своя предел се третира като изкуство. Природата и изкуството са тъждествени. Ако се вземе една природна вещ, тя само отчасти изразява своята идея, защото е обременена с материя. Идеята на вещта и идеята на изкуството в чисто невеществения си смисъл са тъждествени. Съвършените произведения на природата и изкуството са идентични. Пределното оформяне на всяка вещ е Космоса. Самият Космос е и природа, и изкуство, а в самия космос вътре изкуството и природата се различават от него. Творящото и творимото са принципно едни и същи в космоса, докато при творчеството на човека не е така. Това различие е несъществено, защото човек може да стигне до неразграниченост между творящото и творимото. Изкуството е подражание на ейдосите. Художникът подражава, но не на сетивните вещи, а на техните ейдоси. Способният да съзерцава мистичното предпочита мистичния образ, а не този, който създава изкуството. Винаги произведението на живата природа е по-красиво от произведението на изкуството, което е мъртво. Най-важното е да се проникне от външния образ към ейдоса. Нито едно изкуство не може да се сравнява със съвършеното изкуство на Космоса. Изкуствата се класифицират на подражателни /живопис, танци, музика/ и производителни /архитектура, военно дело/. Плотин поставя по-високо производителните, защото те произтичат от умната сфера на ейдосите. Всяко изкуство е плод на индивидуално човешко творчество. Най-висшето изкуство е музиката, но тя не е само изкуство, а е изразяване на чистия ум. Възхождането към красотата - То се осъществява чрез любовта и философията и има няколко степени: 1. художествен човек - леко подвижен, чувствителен по отношение на красивото; 2. обичащ човек - той има някакъв спомен за красотата и е привлечен от нейния първообраз, разбира, че красотата заключена в телата е нисша красота; 3. философът - философията дава такова състояние на ума, при което човек е способен да се очисти от материалното и земното. Красотата е онтологическа характеристика и битието колкото е по-красиво, толкова по-пълно съществува. Изтегляне 226 Kb. Сподели с приятели:
|