Лекции по естетика
Изтегляне 226 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Източници на историята на естетиката
|
Лекции по естетика Предмет на естетиката Отделя се като научна дисциплина през 18 век от Александър Баумгартен. Eстетиката въвежда реда на чувството срещу реда на разума. А. Баумгартен изхожда от троичното делене на способностите на душата: чувство, воля и разум. Според Баумгартен естетиката е наука за сетивното познание. Естетиката е нисша гносеология, нейното познание борави със смътни и неясни образи. Логиката според Баумгартен е наука за висшето познание. Красотата според него е съвършенството на сетивното познание, а целта на естетиката е да постигне това съвършенство. Главният резултат от сетивното познание е удоволствието. Естетиката има два обекта: изкуството и красотата. Някои теоретици смятат, че естетиката трябва да се раздели на: 1. естетика, която се занимава само с красивото - такава е естетиката на Платон, тя е рефлексия само върху красивото; 2. философия на изкуството, т.е. красивото в изкуството - при Хегел предмет на естетиката е сферата на... изкуство. Естетиката се занимава с онези неща, чиято изразителност ни кара да се вглъбим в тях и да им се наслаждаваме, това е безкористно удоволствие. Естетическият предмет е винаги резултат от някакви социално-исторически реалии. Източници на историята на естетиката: 1.философските системи в дадените епохи, като там се търсят е стетическите елементи; 2. художествените явления на дадена култура и дадена епоха- художествени форми, стилове и т.н. 3. учения за природата, обществото, морала, политологията. Предметът на естетиката е "онзи дискурс, който в известна степен систематично и при използването на философски понятия изследва феномените на красотата и на изкуството като равнопоставени компоненти в цялата история на естетиката". Естетиката е свързана с философията, тя възниква като самостоятелна, автономна област на науката през ХVIII в. в творчеството на Баумгартен. За него естетиката е някаква част от философията. Той тръгва от 3-частното делене на душата: разум, воля, чувство. За разума има отделна наука : логиката, за волята - етиката, но за чувствата няма обособена научна дисциплина. Така Баумгартен обособява естетиката. Чувствата като сетивно познание са обект на естетиката. Естетиката е "нисша гносеология", според Баумгартен, защото се базира на сетивно познание. Според Хегел истината се постига чрез 3 пътя: сетивно (изкуството), чрез представи (религията) и чрез философията. Според Баумгартен "естетиката е нисша гносеология, изкуство за красивото мислене, изкуство за мисленето по аналогия". Целтта на естетиката е съвършенство на сетивното познание. Това съвършенство е красотата, а красотата се изявява най-ярко в изкуството. Естетиката се занимава с разкриването условията, които правят възможно възприемането на красотата, закономерността. Естетиката е аксиологична наука (наука за ценностите). В основата на естетиката лежи интуицията за тъждеството, за субектно-обектното, за вътрешното и външното. Външното ни дава знание за вътрешното и обратното, тогава съществува естетиката, т.е. някакво изразяване. Философията е първият източник на естетиката. Естетиката трябва да познава и емпиричният живот на изкуството. На трето място, естетиката е във връзка с теориите за морала, социологическите измерения на даденото общество. Сократ Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко. Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от красивото. Той се опитва да разбере живота и да го подреди съобразно разума. Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да научиш човек какво е храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е свързана с разум.Красотата е това, което е разумно, което има смисъл. Изтегляне 226 Kb. Сподели с приятели:
|