Лекции по естетика
Изтегляне 226 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Второ откритие
| Първо откритие на Сократ: Красотата сама по себе си се отличава от отделните красиви неща. До Сократ такова различаване не е имало. Красивото е някаква идеална същност и то се отличава от материалната фактичност. Същността на красотата е непроменлива, а вещите се променят непрекъснато. Красивото не може да се търси в отделните материални вещи, защото те са относителни и в тях не може да присъства красотата. Красотата присъства сама по себе си, тя е основен принцип, смисъл на нещата - първо раждане на модерната естетика.
Второ откритие: Идеята за отношението между красивото и целесъобразното. Сократ казва, че и красивото и благото са целесъобразни. За досократическата естетика космосът също е целесъобразен, но новото при Сократ е, че той търси целесъобразността като логически принцип на вещите. Така проблемът за целесъобразността става телеологически проблем. Красивото е винаги хармония между нещо вътрешно и нещо външно. Битието се състои от някакви физически стихии, неговото вътрешно - симетрията - съответства на неговото външно. Но Сократ пита какво представлява симетрията - външното е предмет на вътрешното, то е някаква негова цел Сократ за първи път поставя проблема за красивото като целесъобразност, като постигане на целта? Сократовата естетика е телеологична. Всеки бог е някакъв телеологичен принцип, той е овъншняване, обективиране на една идея в космоса. Телеологическият принцип и принцип на разума. Човекът и космосът са целесъобразни. Самият принцип на целесъобразността има свръхестествен характер - възприема се чрез умственото зрение. Утилитаризмът на Сократ - “всеки предмет е красив с оглед на своята полза”. Красотата в живота винаги съществува с оглед на нещо, като полезна за нещо. При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И грозното може да бъде целесъобразно ? красивото не е просто благо; за естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер. Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има съзерцателен характер. Разсъждения за изкуството. Изкуството напълно напуска сферата на митологията. Личността противопоставя на мита не само своята екзистенция, но и вътрешното си съдържание, вътрешния си живот. Изкуството е сътворено от човешките ръце. Платон Основни проблеми в Платоновата естетика: 1. учението за естетическия принцип, т.е. за принципа на естетическото познание и естетическата предметност и формите на неговото функциониране; 2. проблемът за художествената действителност като общо и за изкуството в частност, т.е. за реализацията на красивото;3. за естетическото/художествено/ възпитание, което включва и всички други форми на възпитание. Красотата сама по себе си - тя се проявява като съединение на ейдоса с материята, т.е. трябва да се обособи естетическата сфера от всички други сфери /Големият Хипий, Федър, Федон и др./. Една естетическа вещ предполага корелативно естетическо съзнание, което да я възприеме. Големият Хипий - да отхвърли всички предходни дефиниции като критикува софистката теза и търси понятие за красивото само по себе си - вещта не е самата идея, напротив вещта се определя от идеята. Подходящото не е красиво, то е средство за благото, но може да не е благото, а красотата е благото. Удоволствието също не може да е критерий за красиво, красивото не е само приятното във видимия свят, т.е. така се отграничава сферата на удоволствието. Платон тук казва само, че красотата съществува сама по себе си, но не я определя, дефинира. Красотата не се ограничава със субективните предикати, а е обективна реалност. Ион - отграничава се естетическата сфера, идеята за красотата от вдъхновението, възторга, който е 4 типа: 1.дарен от Аполон - вдъхновява разума; 2. дарен от Дионис; 3. дарен от музите - за създаване на художествени произведения; 4. тип безумство - любовта. Така Платон отграничава естетическото вдъхновение от религиозното вдъхновение и практика и от етапите на моралното очистване. Сферата на рационалното не е само рационална. При естетическата предметност това безумие и екстаз подлежат на рационалност, на разумност. Красиво има там, където по пътя на съзерцанието получаваме радост и удоволствие. Платон търси своеобразието на естетиката в нейната чистота. Той отделя сферата на естетическото формално, по форми, а не по съдържание, по същност. Не се провижда разлика между идея и тяло - те са неразчленими. Какво е красотата по Платон - 1. Красотата е число, мяра, пропорция. В основата й винаги са тези три неща и симетрията на частите; 2. В Пир е определена красотата и пътя на възхождане към нея. Красотата е нещо вечно, непознаващо нито раждане, нито време, нито увеличаване или каквото и да е изменение. Тя не се представя под някаква форма, а сама по себе си. Пътят на възхождане към красивото - Ерос е демонът, водещ човек към съзерцание, син е на Бедността и богатството. Той е олицетворение на естетическото, синтез на интелектуалното и чувственото. Платон създава и йерархия на красивите неща, т.е. на възхождане от един към друг /по-висок/ тип красиво: от едно красиво тяло ® към много красиви тела ® към едно красиво занимание ® към множество красиви занимания и науки стига се до красотата. Но за да стигне до там душата трябва да се освободи от емоции, воля и т.н. /неща, които я привързват към тялото/ и да остане само ум, за да съзерцава. Ерос е раждане в красотата и за красотата, но и духовно раждане - за продукти на духовната дейност, на раждане в същностния смисъл на думата. Законите - неговият социално-политически идеал е достоен само за богове. В държавата няма з съсловия, а има възпитани граждани и тълпа. Обект на художествено и естетическо възпитание трябва да бъде целия народ + робите. Истинските закони на държавата са божествените, идеалната държава е подобна на разумната част на душата. Олицетворение на властите са законите. Хората трябва непрекъснато да пият и танцуват. Целта на възпитанието е постигането на най-висшата добродетел - красивото, благото. Цел на образованието не е многознайството. Трябва да се избягва изнежеността при възпитанието, но да се наказва самолюбието. От поетите да останат само Тиртей и Полий. Свързва възпитанието с играта, но играта не като самоцел. Естетика на винопиенето - гражданите в държавата трябва да поемат вино /за да се вдъхновяват/. Виното прави човек снизходителен към себе си, после изпълва със смелост, кара те да говориш на всеослушание. Виното е тест за моралните характеристики на човека. Гражданите трябва равномерно да пият вино и така управляващите ще узнават истината за тях. Концепцията за естетическото възпитание у Платон; изкуството като хетерономно средство за създаване на идеалния гражданин - в "Държавата" и "За законите". Според Платон всяко възпитание трябва да се осъществява с меки средства, защото всяко възпитание е и естетическо, доколкото създава хармония. Естетическото възпитание има за цел да осъществи космическия ред в идеалната държава. Човешката душа има 3 части: разумна, гневлива (тюмос) и неразумна (подвластна на низките страсти). На тези части отговарят 3-те прослойки в идеалната държава: философи (мъдреци), стражи (воини) и занаятчиите. На естетическо възпитание подлежат философите и воините. Главните цели на това възпитание са да формират идеални добродетели (оснвно са се преподавали гимнастика и музика). В "Законите" хората вече се различават на възпитани граждани и тълпа. Истинските закони са космическите, които трябва да се внедряд в идеалната държава. хората са марионетки, които се направляват от боговете. Законите са най-висшата ценност, но те могат да бъдат критикувани от старите мъдреци. Всички трябва да бъдат възпитавани. Висшата добродетел в държавата е справедливостта. В тази държава трябва непрекъснато да се пее и танцува, като песните трябва да възпяват законите, а танците имат социален характер, но това изисква едно екстазно състояние, ето защо трябва да пият вино. Непрекъснатото пиене идва от желанието за получаване на сила, но пиенето предизвиква и словесно невъздържание така, че виното е и тест, лекарство за гражданите. Изтегляне 226 Kb. Сподели с приятели:
|