Лекции по естетика
Изтегляне 226 Kb.
|
| Ренесанс
Етически норматив на Ренесанса става разумният хедонист. В култ се издига плътта; хармония между дух и тяло; ренесансовият човек утвърждава себе си и света чрез сетивата. Изобразителните изкуства изразяват най-пълно човешката сетивност и нейното разумно постигане, затова и РЕНЕСАНСЪТ е златния век на живописта. Ренесансовият художник е свободен човек, държащ и на свободата си и на изкуството си; той е индивидуалист. Той започва да пътува, за да доближи природата до сетивата си и света до ръцете си. Художниците от Ренесанса откриват целия свят като постигат неговата дълбочина в двуизмерната плоскост на картината. Леон Батиста Алберти: “живописта съдържа в себе си някаква божествена? сила”, защото увековечава смъртния човек, разширява границите във времето на неговото земно битие. Леонардо да Винчи: живописта е “божествена наука” - тя фиксира богатството на природата, многостранността на духа, величието и многообразието на земния живот. Красотата се открива в хармонията и пропорцията, органически присъщи на природата. Тя е достъпна за окото. Красотата е обективна категория и художникът дължи успехите си на подражанието си на природата, а изкуството черпи сили от нея. Изобщо подражанието на природата е главното и основно правило в изкуството. Окото е най-важното сетиво и в известна степен е орган на красотата. Красотата е тъждество на физическата пропорционалност и материалната хармония. Единството на красота и истина е едно от основните правила на Ренесансовата естетика. Отхвърлянето на правилата е отхвърляне на догматичната определеност и ограничената фантазия. Приемането на правилата е постановяване на фантазията като правило. За Ренесанса правилата са по-скоро правила на свободния вкус, правила за подражание на необятната природа. Класицизъм Конструира се нов свят. Създават се две естетически теории - класицизъм и барок, оглеждащи се в два вида изкуство; класицизъм - принцип на разума, барок - принцип на чувството, на субективното преживяване. 17 век естетиката се превръща във философска дисциплина. Тя става гносеологическа. Единната естетическа картина се разпада на топоси. Боало “Поетическото изкуство”Трагизъм на Ренесансовото светоусещане: Ренесансът е апология на човека, но в края му се появява скептичност. Например Монтен поставя под съмнение съвършенството на човека. Осъзнаването, че човек е краен, смъртен е първият пункт. Според Монтен човек е същество, което е нито биологически съвършено, нито е съвършено в добродетелите си. Единствената му добродетел е мисленето. Декарт - философията му е основополагаща за цялата съвременна философия; френския 17в. е картезиански във всяко едно отношение. При Декарт всички качества на човека се свеждат до Мисля, следователно съм. Човек е оголен епистемологичен субект. Декарт поставя в скоби екзистенцията на човека: човек е тъждествен на душата си, а тя се свежда до мисленето, оттук екзистенция = мислене. Новото във философията на Декарт: в Античността основния проблем е този за същността /субект тъждествен на битието/, а при Декарт философията е гносеология - битийният смисъл на жизнения свят е субективно образование. Целият му патос е да създаде от философията обективна наука /субектът полага и обективизира този свят/, да се превърне философията в математика, която дава отражение върху изкуството. Образецът на изкуството трябва да бъде математическото познание. Класическата естетика е рационалистична, от друга страна тя е нормативна. Съвършеното изкуство е онова изкуство, което се създава съобразно някакви правила. Хармонията на субект-обектното тъждество се разпада. Светът противостои на субекта. Първоосновата е субективността - човек осмисля, рационализира света. Човек е това, което е благодарение на своето мислене; всички модалности на човешкия живот трябва да се сведат до разума. Първото правило на класическата естетика е рационалността. Второто правило е нормата - средство за определяне на правия, правилния път. Най-напред терминът е бил употребен при архитектурата като мярка за определяне на правилната посока. Но още от Античността има амбивалентно тълкуване на нормата: 1. Платон: модел, идеал = норма; тя има императивен смисъл, нещо, което трябва да се постигне; 2. Аристотел: нормално - съобразено с природата = норма, това, което съществува по природа.. В историята на класицизма нормата се свързва с първото й значение - като нещо, което трябва да се постигне. При Платон нормата е израз на благото /единство на истина, добро и красота/. Благото или нормата е обективна, тя съществува извън човека, докато при Декарт: задължения на човека = норми; нормата е човешка познавателна способност, т.е. неговият разум. Ако човек иска да познае света, той трябва да си изработи метод, т.е. съвкупност от правила. Новото слънце е човешкия разум. Слънчевата светлина е човешката наука. Целият свят съществува като проекция на човешкото съзнание. Всичко трябва да се поставя под съмнение, без моето съществуване, доколкото аз се съмнявам. Главният критерий за достоверност е в очевидността на познанието. Но затова са необходими правила, норми, чиято съвкупност съставя метода / “Правила за ръководство на разума”/. Истинският предмет на нашето познание може да ни бъде даден от рефлексията /мислене върху самото мислене/. Понятието за красиво, както и изкуството, се мени при отделния човек. Има различни красоти, защото красотата е подвластна на чувството, на ирационалното, а не на разума. Лабрюйер - съвършеното произведение е това, което е създадено според правила. Чувството за красиво има интелект + разум?; логиката съвпада с естетиката. Боало - Боало пише, че класицизмът е не само отражение на философията на Декарт, но той е построен и върху една социална практика - абсолютизма във Франция. Кралят - държава това съм аз, което се проектира и върху изкуството. Не случайно във Франция създаването и оценяването на произведения на изкуството са държавна дейност. Създават се специални институции за регламентиране на духовната сфера /Академиите/. Принципите на Абсолютизма регламентират и делението на висши и нисши изкуства: 1.висши: трагедия, епопея; 2.нисши: басня, комедия, пейзаж, портрет и натюрморт. Изкуството е в състояние да направи естетически приятен всеки обект. Господство на строгия рисунък над колорита. Правилата му регламентират отношението природа-изкуство: трябва да се подражава само на красивата, т.е. на истинската природа. Изкуството трябва да преследва възпитателна цел, трябва да се възпитава дългът над всички други страсти и чувства. Красиво = истинно = морално. Изкуството е призвание, в което трябва да си гениален. Затова в изкуството освен талант се изисква и овладяване на правила. Класическата естетика задава правила на изкуството, но често то ги прескача. Водещо е драматургичното изкуство. Ако в Ренесанса идеалът за човешка личност е титанът, то в Класицизма това е героят. Героят се подчинява на морален императив, на социален дълг. Затова конфликтът е между социалния дълг и личните чувства. Така в пиесите любовта се подчинява на дълга; представят се идеални типове на отделните страсти. Затова в основата са митологични образи, олицетворения на извечните човешки страсти, зад които прозират действителни личности. Корней - Първо правило: в трагедията всичко трябва да е изпълнено с величие и тържественост. Героите са издигнати над профанния живот. Затова и комедията е нисш жанр - тя е за простолюдието. Второ правило: единство на място, време и действие /по Аристотел/. Трето правило: всичко е в пет действия - за правдоподобие. Добрата пиеса съдържа морална справедливост и щастлив край. Преоценява се катарзисът - трагедията предизвиква състрадание и страх, приучвайки на умереност и избягване на силни страсти в реалния живот. Основно правило е да се щади публиката от грозни и неприлични картини. Първото правило на класицизма е разумът - красотата трябва да явява истината. Изкуството трябва да бъде подчинено на разума, т.е. на истината; то трябва да се подчинява на правилото. В него трябва да има порядък, съвършенство на стила - логически принципи. Друго правило е подражанието на природата: не се подражава на природата като нещо хаотично, случайно, а се подражава само на красивата, подредена природа, в която си личи някакъв разум. И тъй като древните правят точно това, то трябва да се подражава на тях. Друго правило е връзка между етическо и естетическо... Изтегляне 226 Kb. Сподели с приятели:
|