Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
|
Правни последици от самопризнанието (в две насоки):
Процесуалните последици се свързват с улесняване на процеса на доказване, а материалните правни последици се свързват с реализирането на по-леко наказание. De lege ferenda е целесъобразно да се закрепи сегашната съдебна практика: по-лека присъда при самопризнанието. Отграничения. Самопризнанието следва да се различава от една друга процесуална фигура, известна на англо-саксонската система: признаване на виновността – следва да се третира само като частично признание относно субективните елементи от състава на престъплението. В англо-саксонската система тя е задължителен елемент от т.н. сделка с правосъдието, при която може да се постигне компромис между целите на наказателното правосъдие и реализирането на наказателната отговорност на определено лице, включително и да се избегне наказателната отговорност. Разпит на подсъдим. Различия от разпита на обвиняем. Към разпит на подсъдимия се пристъпва след като председателят на съда покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Това става в началото на съдебното следствие след прочитане на обвинителния акт от прокурора и след запитването дали е разбрал в какво се обвинява. Подсъдимият обаче може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие. Въпросите, подлежащи на тактическа прецинка са два: в каква последователност трябва да се проведе разпитът на подсъдимите, когато обвинението е срещу две или повече лица, и необходимо ли е някой от подсъдимите да бъде разпитван в отсъствието на другите.
След завръщане на подсъдимия в съдебната зала председателят на съда го запознава с обясненията, при депозирането на които е отсъствал. Подготовката обхваща по същество същите въпроси както и при разпита на обвиняемия. Но има и различия: съдът разполага с обясненията на подсъдимия, които той е дал в качеството си на обвиняем; може да използва останалите доказателствени материали, събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва не от едноличен, а от колегиален орган. Специално внимание се отделя на предмета на разпита. Съставя се план в три части. В първата се отразява позицията на подсъдимия по главния факт; противоречията и непълнотата в обясненията му; веществените и невеществени доказателства на които противоречи; условията при които е станало възприемането и др. Във втората се посочват въпросите, които подлежат на изясняване и способите които ще се използват, включително контролните и уточняващите въпроси. В третата се фиксират различията, които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия. Тактика на разпита на подсъдимия. Разпитът се извършва в условията на публичност и състезателност; извършва се от колегиален орган и установяването на психологически контакт става на друга плоскост; нормативно е определена поредността на задаването на въпросите. Подсъдимият дава обяснения под форма на свободен разказ, като през това време не бива да бъде прекъсван. На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове от състава на съда, а след това от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. Подсъдимият е запознат с материалите по делото и се е готвил за разпита, който за него е преди всичко средство за защита. Когато прави самопризнание, трябва да се създадат условия за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, включително чрез предявяване на веществени доказателства и документи. Когато отхвърля обвинението, необходимо е посредством детайлизация на разпита, предявяване на веществени доказателства и документи да се направи съпоставка с другите доказателствени материали и др. При промяна на позицията от самопризнание в предварителното производство в отхвърляне на обвинението се налага, чрез детайлизация на разпита, задаване на контролни въпроси, използване на кръстосания и шахматния способ на разпит също да се направи съпоставка с обясненията в предварителното производство и др. Обясненията на подсъдимия се закрепват в протокола за съдебното заседание, като в случаите, когато е извършен кръстосан разпит, въпросите и отговорите се записват така както са зададени. Тактика на очна ставка. Особености на очната ставка в съдебното следствие. Очна ставка между две и повече лица. Очна ставка в гражданско производство. Основания за извършване: наличието на съществени противоречия между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. В теорията има различни становища относно процесуалната природа на очната ставка. Някои процесуалисти (между които акад. Павлов): очната ставка не е самостоятелно процесуално-следствено действие, а е вид разпит – едновременен разпит на две или повече лица. Друга част от процесуалистите очната ставка е самостоятелно процесуално-следствено действие – това становище се подкрепя и от повечето криминалисти. Аргументи: 1) очна ставка е със самостоятелна нормативна уредба; 2) Основанието за извършване й са различни от основанията за извършване на разпит; 3) Законодателят е използвал самостоятелно наименование на това следствено действие; 4) очна ставка се извършва само между лица, които са били вече разпитани; 5) При очна ставка информацията относно събитието на престъплението постъпва едновременно и последователно от участниците в нея при условията на взаимно присъствие; 6) Разпитваните лица са длъжни да отговарят на едни и същи въпроси относно едни и същи факти и обстоятелства относно разследваното престъпление; 7) При очна ставка липсва свободния разказ; 8) При очна ставка участниците изразяват оценка към достоверността на получаваната от другите лица информация; Очна ставка е самостоятелно следствено действие със своята нормативна уредба. Очна ставка и разпит. И двете са способи за събиране на гласни доказателствени средства. Спорен е въпросът относно задачите, които решава очна ставка – тук има две становища. Очна ставка е процесуално-следствено действие само за проверка на вече събрани доказателства, на вече събрана информация. Това становище е неправилно, понеже законодателят никъде не е направил разграничение на способи само за събиране или само за проверка на доказателства: всеки от способите може да бъде използван както за събиране, така и за проверка. Очна ставка е способ, както за събиране, така и за проверка на доказателствата, а освен това очна ставка може да решава и една трета задача: проверка на следствени версии. Решаването на тези задачи е резултат от няколко обстоятелства: 1) съществуват благоприятни условия от психологически характер, които са свързани с присъствието на друго лице, което е запознато с поставените въпроси и 2) поради обстоятелството, че има възможност за улесняване на асоциативните връзки и процеса на възпроизвеждане е конкретно насочен към изясняване на отделни факти. Тактическа организация на очна ставка: При тактическата организация следва да се изхожда най-напред от основанието за очна ставка – наличието на съществени противоречия: от тази позиция трябва да се тръгва при решаването на въпросите от подготовката; Подготовката: 1) проучване на материалите по делото, което има комплексно значение – необходимо е да се проучи цялата доказателствена информация в съвкупност с цел да се разкрие по-пълно противоречието между обясненията и показанията на лицата, които са ги депозирали. Проучването на материалите по делото позволява да се решат следните въпроси: - до кои факти и обстоятелства се отнася противоречието ; - в каква форма и степен се проявява противоречието; - кои са причините за противоречието; - кои от противоречивите обяснения кореспондират с другите факти и обстоятелства по делото; Проучването създава възможност да се определи предметното съдържание на въпросите, които ще се задават и тяхната методологическа последователност. 2) на второ място в подготовката следва да се разгледат въпросите за определяне на лицата, между които ще се проведе очна ставка и проучването на тяхната личност. Тук е важно да се определи въз основа на депозираните показания необходимостта от извършване на очна ставка въобще. Поставя се въпросът дали следва да се извърши очна ставка или повторен разпит, въпреки наличието на съществени противоречия. ВС има възможност да се произнесе по този въпрос и е приел, че извършването на очна ставка е задължително, когато противоречието има съществен характер, а то има такъв характер във всички случаи, когато се отнася до участието на определено лице в извършването на престъплението, до определяне на формата на вина и до определяне на някои елементи от обективната страна на състава на престъплението – главно елементи, отнасящи се до реализация на изпълнителното деяние. очна ставка следва да се извърши задължително, когато не съществуват други по-леки процесуални способи за проверка на вече събрани чрез разпита доказателства. Поради тази причина въпросът за определяне на лицата, между които ще се извърши очна ставка е субсидиарен или функция от установяването на формата и степента на противоречие, съдържащи се в показанията на свидетеля или обясненията на обвиняемия; 3) да се определи и броя на лицата, между които ще се извърши очна ставка: противоречия могат да бъдат в показанията на две или повече свидетели – следва да се реши дали да се извърши поредица очни ставки. Законодателят не е лимитирал броя на лицата, които могат да участват едновременно в очна ставка, но криминалистичната тактика и практика приемат, че е целесъобразно очна ставка да се извърши между две лица, не повече – в противен случай би се стигнало до усложняване на предметното съдържание на въпросите и до взаимни внушения между участниците и формиране на колективна памет. Изборът между кои две лица следва да се направи очна ставка зависи от три обстоятелства: 1) от отношението между тези две лица; 2) от очакваната добросъвестност и точност на получаваната информация; 3) от съдебния опит и възраст на участниците в очна ставка. Следва да се имат предвид служебните и други отношения, които биха накърнили добросъвестността на депозираните показания и обяснения. Когато се определят лицата, между които следва да се извърши очна ставка, трябва да се реши въпросът, свързан със събирането на сведения за личността на тези лица. За това съществуват благоприятни условия, понеже очна ставка се провежда след разпита и компетентния орган вече има преки впечатления за всеки един от участниците. Въпреки това трябва да се съберат разностранни данни за следните обстоятелства: - за условията на възприемане и запаметяване на спорните факти, които ще бъдат изяснени с очна ставка; - данни за интензивността на въздействие на различни обективни и субективни фактори ; - за отношението на лицата към разследваното престъпление – дали то се е променило след разпита и в каква насока; - за отношенията(роднински, приятелски, служебни и др.) между участниците и дали те са се променили след разпита; 4) на четвърто място в подготовката на очна ставка следва да се определят въпросите, които ще се задават и последователността им. Тактически изисквания при определяне на въпросите: - въпросите трябва да бъдат изчерпателни и конкретни; - да се отнасят само до фактите по отношение на които има противоречие; - въпросите да следват хронологическата последователност на събитието на престъплението; - въпросите да са предметно и терминологично достъпни и за разлика от разпита на свидетели да не се задава блок от въпроси; 5) на пето място в подготовката на очна ставка следва да се набележат тактическите способи и средства, които ще бъдат използвани при извършване на очна ставка. Тук следва да се изхожда от факта, че очна ставка предполага конфликтна ситуация с остро конфронтиране на интересите на участниците в нея. Тактическите прийоми, които ще бъдат използвани, следва да бъдат насочени към преодоляване на тази конфликтна следствена ситуация: - стимулиране на положителните качества на личността; - осигуряване на веществени доказателства, които да бъдат предявени; - използване на тактическия способ на внезапност на задавен на въпросите; - установяване на психологически контакт с цел преодоляване на негативното отношение към другите участници; - набелязване на въпроси, които да не позволят превръщане на ОЧНА СТАВКА в едновременен повторен разпит; В практиката съществуват два подхода на подготовка на очна ставка: умишлено избягване и умишлено създаване на конфликтна ситуация. Следва да се подкрепи виждането, че очна ставка следва да бъде насочена към преодоляване на конфликтната ситуация 6) определяне на времето и мястото на провеждане на очна ставка. Обикновено очна ставка се извършва през деня, освен в случаите, когато не търпи отлагане, а що се отнася до времето - тук трябва да бъдат съобразени възможностите за продължително отсъствие и свободното време на участниците в очна ставка. Очна ставка продължава значително по-дълго време от разпита и предполага участниците в нея да останат на разположение на компетентния орган по-продължително време. Като продължителност: очна ставка следва да продължи до момента на пълно изясняване на противоречията, а не само на част от противоречивите факти и обстоятелства. Законодателят не е предвидил ограничения, свързани с мястото на очна ставка: обикновено очна ставка се осъществява в кабинета на следователя или прокурора, понеже в този случай по-голямата част от доказителствата и следственото дело са под ръка на компетентния орган, но няма пречка очна ставка да бъде извършена на друго място съобразно индивидуалните възможности на участниците в нея. 7) На седмо място в рамките на подготовката: въпросът за систематичното място на очна ставка сред останалите процесуално-следствени действия. Основен въпрос тук: следва ли ОЧНА СТАВКА да бъде извършена веднага след констатация на противоречията: зависи от конкретната следствена ситуация и от събраните доказателства по делото. Криминалистичната практика показва, че колкото по-близо до извършения разпит се извършва ОЧНА СТАВКА, толкова по-добри резултати дава тя. Участието на обвиняемия в очна ставка – задължително ли е участието на обвиняемия в очна ставка. От чл. 89 следва че е задължително, но обвиняемият има възможност да осуети извършването на очна ставка. Като запази мълчание и не даде никакви допълнителни обяснения. Фактът на мълчание не следва да се третира като утежняващо вината обстоятелство или да доведе до кредитиране показанията или обясненията на другия участник в очна ставка. Тежестта на доказване лежи върху компетентния орган, не върху обвиняемия и с очна ставка не бива да се допуска прехвърляне на тежестта на доказване. Тактика на извършване на очна ставка. Тя се различава съществено от разпита на свидетели. очна ставка започва с въпрос към всички участници в нея дали се познават и в какви отношения се намират. След това се преминава към задаване на въпроси относно противоречивите обстоятелства. На всички участници се задават едни и същи въпроси. Тактически най-целесъобразно е въпросите да се задават най-напред на лицето, от което се очакват добросъвестни отговори. Едва след завършване на отговорите следва да се зададе въпросът на другото лице, т.е. дава се думата на другия участник; Недопустимо е да се задават едновременно 2 или повече въпроси. При извършване на очна ставка не следва да се предлага на другия участник да вземе отношение и да коментира отговора на първия, а да даде своето обяснения на същия въпрос. При извършването на очна ставка не бива да се прекъсват необосновано, неаргументирано отговорите на поставените въпроси. Прекъсването е допустимо и наложително само когато има отклонение от фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени. При извършване на очна ставка следва да се обърне внимание на спонтанните и инцидентни реакции на участниците в очна ставка. Компетентният орган предоставя възможност (след като зададе въпросите) на участниците в очна ставка да си задават взаимно въпроси. Тези въпроси също трябва да се отнасят към съществените противоречия, послужили за основание за извършване на очна ставка. При извършване на очна ставка също може да се използва задаването на система от контролни въпроси, но тези въпроси ще се отнасят към изясняване на източниците на информация и условията, при които е била формирана тази информация. Освен това могат да се задават въпроси, провокиращи морално-етичните отношения между участниците в очна ставка. Фиксиране на резултатите и оценка на събраната информация. Резултатите от очна ставка се фиксират по два начина: 1) процесуален – изготвяне на протокол по 100-103 2) криминалистичен начин – изготвяне на звуков и видео-запис. Оценката на получената информация следва да се извърши като се изхожда от следните обстоятелства: 1) от фактическата и логическата обоснованост на информацията; 2) от характера на източниците на информация; 3) от причините, породили непълнотата и неточността в показанията; 4) следва да се отчита взаимното влияние между участниците в очна ставка. Особени хипотези на очна ставка. Очна ставка със защитен свидетел по 97А е недопустимо. От тактическа гл.т. следва да се разграничат три особени хипотези на очна ставка: Очна ставка между пълнолетни и непълнолетни: следва да се извърши само в краен случай, когато няма тактическа възможност да се избегне. особеностите на тази очна ставка са свързани с извършването й, а не с подготовката й. Въпросите, които се задават следва да бъдат поставени най-напред към непълнолетното лице, за да се избегнат внушения върху неговите показания. Въпросите, които се задават по предметното си съдържание трябва да бъдат съобразени с възрастта и психо-физиологическите особености на непълнолетния. Тази очна ставка предполага ограничения на продължителността й по време: по-кратка и съобразена с индивидуалните особености на непълнолетния. Тази очна ставка предполага използване на психологическите способи с цел преодоляване на страха и стреса на непълнолетния – целесъобразно е тя да се извършва само през деня и на място, което би създало максимален психологически комфорт на непълнолетния. Очна ставка между лица, намиращи се в служебна зависимост. Особеността е свързана с решаването на някои въпроси от подготовката и фактическото извършване. При тази хипотеза на очна ставка следва да се изяснят в рамките на подготовката причините за противоречията, влиянието на отношенията на зависимост върху добросъвестността на показанията и последиците от депозирането на показанията. Извършването на очна ставка: особеното е че въпросите следва да се зададат най-напред на лицето, което е в зависимост и по възможност да се предотврати възможността за взаимно задаване на въпроси. Очна ставка между роднини. В рамките на подготовката – следва да се изяснят въпросите. Дали има основания за отказ в участието в очна ставка – следва да се имат пред вид хипотезите на отказ от свидетелстване по 94 и 96 и ако има съгласие за участие в очна ставка, въпреки наличието на обстоятелствата по 94 и 96 НПК, да се изяснят причините за такова участие и последиците от извършването на очна ставка. Тук задължително трябва да се осигури възможност за взаимно задаване на въпроси между участниците в очна ставка. Разпознаване. Основания. Обща характеристика на подготовката, извършването и закрепването на резултатите от извършване на разпознаването. Повторно разпознаване – възможности, хипотези. Общи бележки. Сложно процесуално-следствено действие, което има самостоятелен характер и се използва както за събиране, така и за проверка на доказателства и същността му се изразява в откриването на тъждеството или груповата принадлежност на предявения за разпознаване обект въз основа или с помощта на запазения в паметта на разпознавания мисловен образ за този обект. Решава идентификационни задачи. Различава се от експертизата, не ползва специални знания, а почива на мисловен образ на обекта. Три групи задачи могат да бъдат решавани с разпознаване: 1) събиране на нови доказателства; 2) проверка на събраните доказателства; 3) проверка на изградените следствени версии.в значителна група престъпления разпознаване се явява като първоначално следствено действие. Тактическа организация на разпознаването: Подготовка. 1) Най-напред следва да бъдат определени основанията за извършване на разпознаване; тези основания са съдържат в необходимостта да се извърши идентификация на определен предмет или лице, които имат връзка с разследваното престъпление. 2) Да се определят обектите, които ще бъдат предявени за разпознаване. Тези обекти трябва да отговарят на следните изисквания: трябва да са част от материалния свят; - да притежават съвкупност от общи и частни идентификационни признаци – поради тази причина не следва да се предявява за разпознаване само определен признак. - не трябва да подлежат на бързи структурни и количествени изменения – те трябва да са относително устойчиви във времето. - трябва да са годни да формират сравнително трайни възприятия, т.е. трябва да имат способността да въздействат върху човешките сетивни органи. - трябва да са в пряка или косвена връзка с разследваното престъпление. 3) Да се разграничава обект на разпознаване и обект на експертна идентификация. В наказателния процес като обекти за разпознаване могат да бъдат предявени различни обекти от действителността, документи (в смисъл на веществени доказателства), животни, части от човешко тяло, живи лица и фото-снимки. Определянето на критериите за подбор на обекти за предявяване предполага изясняване на няколко групи обстоятелства: - изясняване на доказателственото значение на обекта в процеса на разследване; - изясняване на условията и обстоятелствата, при които е бил открит обекта в хода на разследването; - изясняване на характера и насоките на изменение, настъпили в обекта на разпознаване в резултат или по повод на извършеното престъпление; - да се направи обективна оценка на възможността за запазване на индивидуалните свойства и признаци на обекта за един по продължителен период от време. Когато се извършва предявяване на живи лица за разпознаване – възниква спорен въпрос, свързан с качествата на личността: 1) не могат да бъдат обект на разпознаване невменяемите; 2) лицата, които не са наказателно-отговорни извън невменяемите; 3) има ограничен възможност за разпознаване, когато лицето отсъства от страната или не може да бъде осигурено явяването му пред компетентния орган по друга причина – в този случай се осуетява възможността за разпознаване по функционално-динамични признаци. 4) Субект на разпознаване: може да бъде всяко лице, което има преки и непосредствени възприятия за предявения за разпознаване обект, независимо от процесуалното качество на това лице. Субект на разпознаване може да бъде: Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|