Прехвърляне на заложното право

Правна характеристика на договора за залог

1. 
   Договорът е поначало едностранен, тъй като поражда облигационни задължения само за заложния кредитор. Но ако този заложен кредитор понесе разноски тогава той придобива вземане за тях и договорът се превръща в несъвършен двустранен.
   
2. 
   Поначало договорът е безвъзмезден, но ако залогодателят получава насрещна престация става възмезден.
   
3. 
   Реален договор - смята се, че е акт на разпореждане, т.е. това не е действие на обикновено управление.
   
4. 
   Каузален
   
5. 
   Обезпечителен
   
6. 
   Акцесорен договор със същите особености, които има поръчителството (вж.) - също както и поръчителя и третото лице, което е дало своя вещ в залог може да противопостави на кредитора всички възражения, които има главния длъжник - чл.151 ЗЗД:
   

7. 
   Заложното право е неделимо. Това означава, че залогоприемателят може да държи вещта, дори и залогодателят да е изпълнил част от вземането - той не дължи връщане на част от вещта, пропорционално на изпълнената част от вземането, а може да държи цялата вещ до изпълнението на целия дълг. това положение важи и при наследяване, когато се разделят задълженията. Но страните могат да уговорят делимост на залога.
   
8. 
   Спорно е дали заложното право е вещно или преобразуващо. Калайджиев: споровете са до голяма степен излишни, защото има установен режим, който се прилага. Правото да се държи вещта, правомощието да се държи вещта има вещен характер, защото то е абсолютно. Правомощието на залогоприемателя да се удовлетвори с предпочитание от вещта това правомощие също има абсолютен характер, тъй като то може да се противопостави на всяко трето лице. Особеното е, че то има като че ли и процесуален характер, тъй като това правомощие може да се упражнява само в изпълнителния процес. Калайджиев: това е едно особено право с вещни и процесуални елементи. Калайджиев: залогът не може да се разглежда като преобразуващо право, защото всеки кредитор може да иска продаване на вещта, а не само заложният.
   
9. 
   Заложното право е обезпечително право.
   

Права и задължения на залогоприемателя

1. 
   Заложният кредитор не може да си служи със заложената вещ, освен при противна уговорка.
   
2. 
   Трябва да пази вещта с грижата на добрия стопанин.
   
3. 
   Ако съществува опасност вещта да се развали кредиторът може да иска от съда разрешение вещта да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение на кредитора - в този случай залогът се пренася върху сумата.
   
4. 
   Когато заложното право се погаси заложният кредитор трябва да върне вещта, заедно с нейните плодове. Но ако заложният кредитор е понесъл разноски по запазването на вещта, той има вземане за тези разноски срещу влогодателя.
   
5. 
   Залогоприемателят има обезщетение и за вредите и разноските, причинени от скритите недостатъци на вещта, ако не ги е знаел: това правило се извежда от правилата на влога.
   
6. 
   Залогоприемателят има изобщо вземане за обезщетение за причинените му вреди.
   

Хипотеза на залогодател, който не е длъжник

За разлика от длъжника-залогодател, залогодателят трето лице отговаря ограничено само до размера на стойността на вещта. Ако вещта погине той се освобождава от задължението си.

• 
  срещу поръчителите;
  
• 
  срещу главния длъжник,
  
• 
  
  
  Изтегляне 3.04 Mb.
  
  Сподели с приятели: