Лекции по Облигационно право Конов
Предмет на договора за продажба. Цена. Форма
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Цена
- Форма на договора
Предмет на договора за продажба. Цена. Форма.ПредметВещи – движими и недвижими, потребими и непотребими, заместими и незаместими, настоящи и бъдещи, собствени и чужди, индивидуално и родово определени. По общо виждане предмет на договора могат да бъдат и облигационни права, но в този случай се прилагат правилата за цесия. Предмет на продажбата са разни неща. Както вече беше казано, в икономически план продажбата е осребряване на някакъв актив, а от гледна точка на правната уредба се продават права. Тия права са обикновено вещни права, но заедно с това могат да се продават и права, които не са вещни (напр. вземанията, или пък права на участие и т.н). Следователно предмет на продажбата са вещи или по-скоро правата върху вещи. Могат да се продават всички вещни права. В крайна сметка можем да говорим и за продажба на правото на ползване, когато учредяваме право на ползване по отношение на някое лице. Ние можем да го отчуждим възмездно и това ще бъде продажба на правото на ползване, при все, че правото на ползване е непрехвърлимо вещно право. То е непрехвърлимо от приобретателя като право на ползване, а този, който с конститутивна сукцесия го учредява на основание собственото си право на собственост, той спокойно може да го продаде. Продават се както права върху движими вещи, така и права върху недвижими имоти. Предмет на договора за продажба могат да бъдат както индивидуално, така и родово определени вещи, така и бъдещи вещи, вещи които днес ги няма, но утре могат да се появят, така в крайна сметка и чужди вещи. Не могат да бъдат обаче, предмет на продажба вещите, които са извън гражданския оборот – например имотите - публична държавна собственост, както и такива неща, които не се смятат по закон за възможни за продаване (напр. реална част от парцел). Когато обаче, започнем да се питаме каква вещ е бравата?, която според проф.Таджер става недвижима вещ, когато е монтирана във вратата, защото според чл.110 ЗС: “Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката”, а бравата е прикрепена трайно към тарабата на вратата, тарабата на вратата е прикрепена трайно към касата, касата – към стената, стената - към сградата. Следователно бравата е недвижим имот. Правилния извод, обаче е обратния: бравата не е вещ. Бравата не е така обособена, че да можем да я разглеждаме от правна гледна точка като вещ, защото е немислимо един да е собственик на къщата, а друг да е собственик на бравата. Значи бравата, докато е във вратата не е вещ въобще, а е част от недвижимия имот, част от съставната вещ – сграда. ЦенаЦената трябва да бъде определена, и поне определяема. Трябва да бъде в пари. Не може да бъде в индивидуално определени вещи, тъй като в този случай ще има налице замяна или някакъв друг договор. Форма на договораДоговорът е неформален. Изискването за форма на доказване, установено в чл.133/б."в" на ГПК важи и при продажбата, но това общо положение има някои изключения: недвижимите имоти се продават като се сключват нотариални актове - чл.18 ЗЗД ; нотариална форма е необходима и за продажбата на ограничени вещни права върху недвижими имоти(напр.учредяване право на строеж); Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|