Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 60 - Отговорност на продавача при недостатъци



страница123/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   119   120   121   122   123   124   125   126   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 60 - Отговорност на продавача при недостатъци.


Правен режим:


193 - 199 ЗЗД.

Интереса на купувача по договора за продажба е да придобие собствеността и да получи фактическата власт върху една вещ, която може да ползва – да я ползва сам като я употребява или да получи нейната цена като я продаде в същия, преработения и т.н вид. Оттук цената, която той плаща е еквивалентна с това положение, че вещта може да бъде ползвана адекватно.


Според чл. 193: “Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление”. Както е известно, от известно време има един закон (ЗЗППТ), който в допълнителните си разпоредби, т.9 казва какво е дефект. Според т.9 ЗЗППТ: “ "Дефект" е недостатък, който не осигурява безопасността на стоката или годността и да служи за договореното или обикновеното и предназначение”. От гледна точка на това ще трябва да допълним идеята за недостатък, като добавим, че недостатък би било не само това, което намалява стойността или годността на вещта, но и това което прави вещта опасна за ползване.
Коя стока е опасна ни казва т.8 ЗЗППТ : “ "Опасна стока" е всяка стока, която не е безопасна по смисъла на т. 7”. Значи недостатъка е такова отрицателно качество (свойство), което съществено намалява нейната стойност или годността и за обикновеното или предвиденото в договора употребление или пък я правят опасна. Всъщност, може би и без допълнението на ЗЗППТ, опасността на стоката би се разглеждала като дефект, доколкото ограничава годността и за ползване или пък обикновеното и предназначение. Например, книгата има бели страници. Тези бели страници ви пречат да получите представа за съдържанието и и намаляват годността на нейната употреба. Всъщност, в много случаи намаляването на годността има за последица и намаляването на стойността, но те са дадени алтернативно, за да се избегне всяко съмнение, че и нещо, което без да влияе на годността все пак намалява цената на вещта, е също така дефект.
Друг пример: ризата има дупка – някои поуплисти казват: “Ами дупката е отзад, ако си я носиш със сако, тя не се вижда ”. Тя не се вижда, но във всички случаи намалява стойността.
Недостатък е алиус. Алиус е друго нещо, различно от дължимото и алиус не е недостатък на вещта. Правилата за продажбата на вещ с недостатъци не се прилагат към престирането на друга вещ. Например, алиус би било, ако сме поръчали маслодайно семе, пък са ни докарали влакнодайно. То си е много хубаво като влакнодайно, но не е онова маслодайно, което ние сме поръчали. Туй не е недостатък, а просто друга стока и се прилагат правилата за пълно неизпълнение.
Предаването на вещ, която е не само с намалена годност, ами направо негодна за употреба също така се разглежда от практиката и теорията като пълно неизпълнение или неизпълнение с недостатъци и по този повод може да се цитира р. 246/62г. I ГО.
Скрити и явни недостатъци. Някои законодателства делят недостатъците на скрити и на явни. Така например, според чл.269 от стария ЗЗД, продавачът не отговаря за явните недостатъци, които купувачът би могъл да съгледа сам. Значи недостатък, който може да го види купувача е явен. Следователно, отговаря се само за скритите недостатъци, според стария ЗЗД.
Днешния ЗЗД не възприема тази мисъл. Той не говори за явни и за скрити недостатъци и поради тази причина проф. Кожухаров, като разглежда въпроса за недостатъците казва, че в модерното право се излиза от онази буржоазна доктрина – да си отваря очите купувача, кой му е виновен като не гледа.
Но все пак има останало нещо и в днешния ЗЗД. Продавача, според чл.193 ал.2, не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. На практика това би се отнасяло общо взето към индивидуално определени вещи, защото те се предават във вида им, в който са били при сключване на договора, съгласно чл.189, но е възможно да се приложи и при родовоопределени вещи, когато представителите на един род имат типичен недостатък – напимер, всички костюми са ушити от плат, който има някакъв дефект на нишката и този дефект се повтаря навсякъде или всички вещи са мръсни, защото са стояли десетки години в магазина и въпреки това не са били обезценени. Значи, продавача не отговаря за недостатъци, които са били известни на купувача. Оттук може да извадим едно житейско предположение, че това, което е очевидно, вижда се, няма как да не е било известно на купувача. Едно такова предположение, не само житейско, но и легално съдържа чл.460 БГБ: “Продавача не отговаря, ако купувача е знаел за недостатъците или поради груба небрежност не го е узнал, освен ако продавача не е изрично обещал липсата ”. Например, ако купувате нещо и казвате: “Абе, тук май има дефект”, а продавача ви отвръща: “А-а, нищо му няма, то това си е така, това не е дефект”
Така, че с известна доза понижение и ЗЗД може да се приеме, че разглежда недостатъците като скрити и явни, без обаче дефинитивно да изключва отговорността за явни недостатъци, а казвайки, че не се отговаря само за тези недостатъци, които са били известни на купувача по време на сключването на договора.
Чл.25 ЗЗППТ, в рубриката “Право на рекламация” дели недостатъците на скрити и на явни, защото рекламацията за явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката, а рекламацията за скрити дефекти се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена. Скрит ще бъде значи този недостатък, който не може да се открие при нормален преглед, който се проявява едва при използването на вещта, макар неговата причина да е съществувала при предаването на вещта, при преминаването на риска, макар и в латентен вид.
Принципите, от които излиза уредбата на отговорността за недостатъци на продавача са следните:
Недостатъка следва да е съществувал, поне в този латентен вид като причина при преминаването на собствеността и риска. Например, факта, че ви е продал един сироп, който изглеждаше добре, когато ви го продаде, а на следващия ден, като нищо не му е правено взе, че се захароса или вкисна – значи бактериите или другото нещо, което го разваля си е било в него и е представлявало недостатък. Кожухаров дава пример с кожа, инфектирана от молци. Значи, имало молци в латентен вид (още неизлюпени), не се виждали, но причината да се излюпят молците и да изядат кожата си е била в кожата към момента на предаването.
Недостатъка следва да е рекламиран своевременно. Реакцията на купувача е ограничена във времето, както в интерес на сигурността, така и с оглед необходимостта да може да се провери състоянието на вещта, а не тя да е твърде употребявана, преработена и т.н.
И последния принцип е че продавачът носи отговорност за недостатъците и когато не ги е знаел. Това ни казва чл.193 ал.3: “Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително”. Следователно, отговорността за недостатъци е обективна, не зависи от това дали продавача го е причинил, дали продавача го е знаел, дали се дължи на причина, за която той отговаря (така, както се оказва, че продавача отговаря и за евикция, без да е виновен за това, че трето лице има права върху вещта). В този смисъл отговорността за недостатъци е насочена по-скоро към запазване на еквивалентността на отношенията, отколкото към репариране на някакви други вреди, макар че се дължи обезщетение за вреди, но то е съгласно общите правила, когато ще може да се възразява за липсата на вина.

Когато се продава вещ с недостатъци може да има грешка, а може да има и измама. Възможно ли е купувачът, вместо да се насочи към правилата за продажба на вещ с недостатъци да унищожи договора поради грешка или измама. Калайджиев: няма принципна пречка той да може да приложи избран от него способ. Кожухаров: приема, че само в случай на измама договорът би могъл да бъде унищожен. Но няма правило, което да забранява унищожаването на договора и поради грешка.


Проблемът за измамата и грешката стои и при евикцията: няма пречка договорът да бъде унищожен и поради измама.




Сподели с приятели:
1   ...   119   120   121   122   123   124   125   126   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница