Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 58 - Задължения на продавача.

1. 
   Продавачът най-напред трябва да прехвърли собствеността върху вещта.
   
   1. 
      при индивидуално определените вещи прехвърлянето става в момента на сключване на договора - чл.24/1 ЗЗД. Но продажбата на индивидуално определени вещи може и да няма вещно действие и това е възможно в редица случаи:
      
      1. 
         ако продавачът не е собственик - продажбата на несобствена вещ е действителна, но тя не прехвърля права. Но дори и в този случай купувачът може да стане собственик в следните две хипотези:
         
         1. 
            при движими вещи вторият купувач на продадена вече веднъж вещ може да стане собственик, ако придобие вещта при условията на чл.78 ЗС;
            
         2. 
            при недвижимите имоти вторият по време купувач може да стане собственик, ако впише преди първия по време купувач нотариалния акт.
            
      2. 
         при продажба на бъдещи вещи - вещното действие настъпва в момента на възникването на вещта;
         
      3. 
         при алтернативни задължения - вещното действие възниква от концентрацията, от упражняването на правото на избор;
         
      4. 
         при родово определени вещи правото на собственост се прехвърля не от момента на сключването на договора, а от момента на индивидуализацията, която може да бъде извършена по два начина, чрез съгласие и чрез предаване на вещите. Когато сделката е дистанционна по силата на специалното правило на чл.186а ЗЗД предаването може да бъде извършено и на превозвач или спедитор и по този начин може да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността;
         
      5. 
         когато договорът е под отлагателно условие, напр. продажбата може да бъде сключена с уговорка за опитване или преглеждане - в такъв случай тя се смята сключена под отлагателно условие, че купувачът ще одобри вещта - тогава собствеността се прехвърля в момента на одобрението - чл.204 ЗЗД;
         
      6. 
         когато продажбата е със запазване на собствеността, а такива хипотези са уредени в чл.205 и 206 от ЗЗД; ЗЗД забранява продажба с право на изкупуване, това е една продажба под прекратително условие (чл.209)
         
2. 
   Да предаде вещта. Предаването може да бъде извършено по всички онези начини, за които стана дума при залога, включително и чрез предаване на документ, който материализира вземането за получаване на вещта. За разлика от залога, тук предаването може да се извърши чрез constitutum possessorium, т.е собственикът може да държи вещта за купувача - публичност, каквато е необходима при залога при продажбата не се изисква.
   
   1. 
      Какво се предава:
      
      1. 
         ако вещта е родово определена се предава вещ от уговореното качество или от установеното в нормативните актове и държавните стандарти. Ако нищо не е уговорено и няма такива стандарти се прилага чл.64 ЗЗД за средното качество. Ако се продава вещ по мостра се прилага чл.203 ЗЗД.
         
      2. 
         ако вещта е индивидуално определена, тя трябва да се предаде с всичките и принадлежности и в състоянието, в което се е намирала по времето на сключването на продажбата. Освен това трябва да се предадат и всички плодове на вещта от този момент насетне. От момента на сключването на договора до момента на предаването продавачът има задължението да пази индивидуално определената вещ с грижата на добрия стопанин. Когато се продава недвижим имот и е уговорена някаква площ се прилага чл.210 ЗЗД.
         
   2. 
      Разноските по предаването са за сметка на продавача, а разноските по получаването - за купувача. Това общо правило е диспозитивно.
      
   3. 
      Къде се извършва предаването?
      
      1. 
         ако нищо не е уговорено се прилага правилото на чл.68 ЗЗД и индивидуално определената вещ се предава на мястото, където се намирала в момента на сключването на договора.
         
      2. 
         родово определените вещи се предават в местожителството на продавача в момента на сключването на договора, тъй като продавачът е длъжник. Там, където се предава вещта там поначало трябва да се плати и цената - чл.200 ЗЗД (диспозитивно правило).
         
      3. 
         при дистанционните продажби може да има разлика между мястото на предаването и мястото на доставянето.
         
   4. 
      Кога трябва да се предаде вещта?
      
      1. 
         прилагат се общите правила за срочно и безсрочно задължение, уредени в чл.69 ЗЗД.
         
      2. 
         особеност по отношение на периодичните доставки се съдържа в чл.208/2 ЗЗД: При продажби с периодично изпълнение срокът се предполага за уговорен в полза на двете страни. По правило купувачът и продавачът трябва да изпълнят едновременно задълженията си, за това поначало продавачът може да откаже да предаде вещта, ако не му се заплати цената с възражение за неизпълнен договор и дори и да е уговорено, че продавачът първи ще предаде вещта той пак може да откаже предаването и в хипотезата, уредена в чл.90/2 ЗЗД, ако има опасност купувачът да е неплатежоспособен, освен ако не му се даде обезпечение. При неизпълнение на задължението за предаване купувачът може да иска реално изпълнение с обезщетение за вреди, а може и да развали договора.
         
      3. 
         възможно е да е уговорен срок - тогава се прилагат правилата за срочните задължения;
         
      4. 
         ако не е уговорен срок продавачът може да иска вещта да бъде получена веднага. Ако купувачът не изпълни своето задължение за получаване на вещта, в случай че до този момент рискът е бил носен от продавача, когато купувачът изпадне в забава рискът преминава върху него, но това е само в случая, в който продажбата не е имала вещно действие в момента на своето сключване;
         
      5. 
         купувачът има иск за реално изпълнение;
         
      6. 
         купувачът би могъл, ако иска и да развали договора, включително и по по-опростеният начин на чл.201, буква "б" ЗЗД.
         
   5. 
      Разноските:
      
      1. 
         по правило тежат върху купувача и разноските по сключването на договора, включително и по прехвърлянето на собствеността са върху него,
         
      2. 
         но според специалното правило на чл.186/1 ЗЗД, ако става дума за недвижими имоти разноските се понасят по равно (това правило е диспозитивно). Разноските по вписването на нотариалния акт и тези по получаването са за сметка на купувача.
         
      3. 
         обичайно продавачът понася само разноските по предаването на вещта.