Лекции по Облигационно право Конов



страница121/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   117   118   119   120   121   122   123   124   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции
продажбата на наследство трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите - това е форма за действителност - чл.212 ЗЗД;

  • леки автомобили, кораби, самолети се прехвърлят с писмена форма с нотариална заверка на подписите;

  • когато се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека тази продажба има значение за ипотеката, само ако бъде отбелязана в ипотечния акт.

    Дяловете в дружества с ограничена отговорност, също се продават в такава форма.
    Дял от предприятие, съгласно чл. 15 също се продава в писмена форма – нотариална заверка на подписа


    Въпрос 58 - Задължения на продавача.


    Продавача, съгласно регламентацията на ЗЗД, има две основни задължения:
    1) да прехвърли (да достави) правата на купувачаразбираме правата върху нещото, което той продава, вещните права върху вещта, която житейски казваме, че се продава (житейски, защото закона е твърде коректен и ясен: “С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати”);
    2) и второто основно задължение на продавача е да предаде вещта на купувача, да я транслира, да достави фактическата власт върху вещта.

    1. Продавачът най-напред трябва да прехвърли собствеността върху вещта.

      1. при индивидуално определените вещи прехвърлянето става в момента на сключване на договора - чл.24/1 ЗЗД. Но продажбата на индивидуално определени вещи може и да няма вещно действие и това е възможно в редица случаи:

        1. ако продавачът не е собственик - продажбата на несобствена вещ е действителна, но тя не прехвърля права. Но дори и в този случай купувачът може да стане собственик в следните две хипотези:

          1. при движими вещи вторият купувач на продадена вече веднъж вещ може да стане собственик, ако придобие вещта при условията на чл.78 ЗС;

          2. при недвижимите имоти вторият по време купувач може да стане собственик, ако впише преди първия по време купувач нотариалния акт.

        2. при продажба на бъдещи вещи - вещното действие настъпва в момента на възникването на вещта;

        3. при алтернативни задължения - вещното действие възниква от концентрацията, от упражняването на правото на избор;

        4. при родово определени вещи правото на собственост се прехвърля не от момента на сключването на договора, а от момента на индивидуализацията, която може да бъде извършена по два начина, чрез съгласие и чрез предаване на вещите. Когато сделката е дистанционна по силата на специалното правило на чл.186а ЗЗД предаването може да бъде извършено и на превозвач или спедитор и по този начин може да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността;

        5. когато договорът е под отлагателно условие, напр. продажбата може да бъде сключена с уговорка за опитване или преглеждане - в такъв случай тя се смята сключена под отлагателно условие, че купувачът ще одобри вещта - тогава собствеността се прехвърля в момента на одобрението - чл.204 ЗЗД;

        6. когато продажбата е със запазване на собствеността, а такива хипотези са уредени в чл.205 и 206 от ЗЗД; ЗЗД забранява продажба с право на изкупуване, това е една продажба под прекратително условие (чл.209)

    2. Да предаде вещта. Предаването може да бъде извършено по всички онези начини, за които стана дума при залога, включително и чрез предаване на документ, който материализира вземането за получаване на вещта. За разлика от залога, тук предаването може да се извърши чрез constitutum possessorium, т.е собственикът може да държи вещта за купувача - публичност, каквато е необходима при залога при продажбата не се изисква.

      1. Какво се предава:

        1. ако вещта е родово определена се предава вещ от уговореното качество или от установеното в нормативните актове и държавните стандарти. Ако нищо не е уговорено и няма такива стандарти се прилага чл.64 ЗЗД за средното качество. Ако се продава вещ по мостра се прилага чл.203 ЗЗД.

        2. ако вещта е индивидуално определена, тя трябва да се предаде с всичките и принадлежности и в състоянието, в което се е намирала по времето на сключването на продажбата. Освен това трябва да се предадат и всички плодове на вещта от този момент насетне. От момента на сключването на договора до момента на предаването продавачът има задължението да пази индивидуално определената вещ с грижата на добрия стопанин. Когато се продава недвижим имот и е уговорена някаква площ се прилага чл.210 ЗЗД.

      2. Разноските по предаването са за сметка на продавача, а разноските по получаването - за купувача. Това общо правило е диспозитивно.

      3. Къде се извършва предаването?

        1. ако нищо не е уговорено се прилага правилото на чл.68 ЗЗД и индивидуално определената вещ се предава на мястото, където се намирала в момента на сключването на договора.

        2. родово определените вещи се предават в местожителството на продавача в момента на сключването на договора, тъй като продавачът е длъжник. Там, където се предава вещта там поначало трябва да се плати и цената - чл.200 ЗЗД (диспозитивно правило).

        3. при дистанционните продажби може да има разлика между мястото на предаването и мястото на доставянето.

      4. Кога трябва да се предаде вещта?

        1. прилагат се общите правила за срочно и безсрочно задължение, уредени в чл.69 ЗЗД.

        2. особеност по отношение на периодичните доставки се съдържа в чл.208/2 ЗЗД: При продажби с периодично изпълнение срокът се предполага за уговорен в полза на двете страни. По правило купувачът и продавачът трябва да изпълнят едновременно задълженията си, за това поначало продавачът може да откаже да предаде вещта, ако не му се заплати цената с възражение за неизпълнен договор и дори и да е уговорено, че продавачът първи ще предаде вещта той пак може да откаже предаването и в хипотезата, уредена в чл.90/2 ЗЗД, ако има опасност купувачът да е неплатежоспособен, освен ако не му се даде обезпечение. При неизпълнение на задължението за предаване купувачът може да иска реално изпълнение с обезщетение за вреди, а може и да развали договора.

        3. възможно е да е уговорен срок - тогава се прилагат правилата за срочните задължения;

        4. ако не е уговорен срок продавачът може да иска вещта да бъде получена веднага. Ако купувачът не изпълни своето задължение за получаване на вещта, в случай че до този момент рискът е бил носен от продавача, когато купувачът изпадне в забава рискът преминава върху него, но това е само в случая, в който продажбата не е имала вещно действие в момента на своето сключване;

        5. купувачът има иск за реално изпълнение;

        6. купувачът би могъл, ако иска и да развали договора, включително и по по-опростеният начин на чл.201, буква "б" ЗЗД.

      5. Разноските:

        1. по правило тежат върху купувача и разноските по сключването на договора, включително и по прехвърлянето на собствеността са върху него,

        2. но според специалното правило на чл.186/1 ЗЗД, ако става дума за недвижими имоти разноските се понасят по равно (това правило е диспозитивно). Разноските по вписването на нотариалния акт и тези по получаването са за сметка на купувача.

        3. обичайно продавачът понася само разноските по предаването на вещта.



    Кому да се предаде вещта?
    От гледна точка на чл.75, е очевидно, че тя трябва да бъде предадена на кредитора, т.е. на купувача или на овластено от него или от съда лице. Всъщност, като съобразим и правилото на чл.73 за забавата на кредитора, ако купувача не дойде да си я вземе от където трябва или не я получи, където му я носите, ако така сте уговорили, ще видим, че предаването може да бъде извършено и чрез влагане на съхранение.
    Възможно е обаче, страните да са уговорили дистанционната продажба – случая, в който местоизпълнението на задължението, освобождаването на продавача от задължението за предаване на вещта не съвпада с мястото, където ще я получи купувача. В такъв случай влиза в действие чл.186а: ”Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач…”. Значи спедитора и превозвача, съгласно този текст, могат да се смятат овластени от закона лица, да получат стоката за сметка на купувача. Идеята е, че по този начин продавача рязко се лишава от възможността да въздейства повече на стоката (не може да я подмени и т.н.), което достатъчно явно отразява интереса от стабилност между двете страни.
    Текста обаче, продължава: ”освен ако между страните е уговорено друго”. Това друго може да бъде всичко – може да бъде например уговорка, че продавача ще носи прасето на гръб до мястото на купувача и че предаването ще се осъществи там - от ръка на ръка.
    Разноски. Съгласно чл.186 ал.1 и ал.2: “Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.
    Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача”. При неизпълнение на това задължение (за предаването на вещта), купувача разполага с иск срещу продавача – иск за реално изпълнение на неговото задължение да предаде вещта. Този иск е договорен, не е ревандикационен и няма нужда да бъде ревандикациенен, защото ако собствеността не е прехвърлена, било защото вещта не е индивидуализирана, било защото продавача не е собственик, било защото сме в онези по-архаични системи, които не познават облигаторно-вещния ефект, ще излезе, че купувача няма никакво право да си търси вещта. Иска е договорен, също така, както е договорен и иска за връщане на наетата вещ след изтичане на наемния срок и от никъде не следва, че това е ревандикационен иск. Друг е въпроса, че в практиката повечето адвокати са склонни да предявяват във всички тези случаи вместо иск за реално изпълнение на едно договорно задължение, ревандикационен иск.
    При недвижимите имоти, съгласно чл.237 б. е от ГПК, самия нотариален акт е извънсъдебно изпълнително основание за задължението за предаване на владението на имота, на фактическата власт върху имота (както и за плащане на цената, поради което нямаме нужда да водим осъдителен процес срещу продавача).
    С изменението на ГПК от 1997г, извънсъдебно изпълнително основание, съгласно новата б. ж, станаха и спогодбите и другите договори с нотариална заверка на подписа, относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, задълженията за предаване на определени вещи.
    Излиза,че ако договора за продажба е с нотариална заверка на подписа, съгласно това правило, въз основа на договора ще можете да си извадите изпълнителен лист за предаването на индивидуално определени вещи, които са предмет на този договор.
    В останалите случаи, в които не можете извънсъдебно да си предявите претенцията за да получите изпълнителен лист, ще трябва да водите осъдителен процес.
    Разбира се, разполагате и с други възможности – да развалите договора например. Какво ще предпочетете – зависи от вас.




    Сподели с приятели:
  • 1   ...   117   118   119   120   121   122   123   124   ...   206




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница