Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
Правата на купувача.Ако е бил налице недостатък, отговарящ на посочените изисквания, ако купувачът е извършил проверката, уведомил е навреме и не е знаел за наличието на недостатъци може да направи следното: Да развали договора - чл.195 ЗЗД - редхибиторен иск (actio redhibitoria). Това е право, което прилича на правото, уредено в чл.87, но то има известна специфика: по чл.87 се изисква вина - тук не, защото отговорността на продавача е обективна и това се отнася не само за правото на разваляне, но и за останалите възможности; не е нужно купувачът да дава срок преди да развали договора; разлика във фактическия състав; правото по чл.87 се упражнява с едностранно изявление по начало, докато това по 195 - по съдебен ред. Да иска намаляване на цената - това не е обезщетение за вреди. Тази претенция цели изравняване на имуществения дисбаланс между купувача и продавача. Да иска поправяне на вещта или има възможност да отстрани сам недостатъците за сметка на продавача (чл.195 ЗЗД)- израз на общото правило на чл.80/1 ЗЗД. Когато предмет на договора са родово определени вещи, купувачът може да иска замяна на дефектната с доброкачествена вещ. Тази възможност може да намери приложение и при индивидуално определени вещи, ако е уговорено (по правило). Купувачът може свободно да избира между тези две права, без да спазва някаква последователност. Купувачът може да иска и обезщетение за вреди по общия ред, но в този случай продавачът трябва да е виновен. Възможно е вещта да е погинала поради своите недостатъци. В такъв случай купувачът може: Да развали договора или Да иска замяна при родово определените вещи - запазва правата си по 195 ЗЗД. Купувачът запазва правата си и в случай на случайно събитие, т.е. рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за продавача, независимо от това, че той не е собственик и това е така, защото вещта е с недостатъци (чл.196 - специално правило) - в този случай купувачът може също: Да развали договора или Да иска замяна. Ако погиването или повреждането на вещта се дължи на поведението на самия купувач или на лицата, на които той е отчуждил вещта купувачът не може да разваля договора, а само намаляване на цената и обезщетение за вреди. Същите възможности има купувачът и в случай на преработване на вещта. Трябва да се има предвид, че продавачът не може да се освободи от отговорност за недостатъци - такава уговорка е нищожна, тъй като е забранена от закона (чл193 ЗЗД). Давността по отношение на тези възможности: Когато предмет на договора е недвижим имот давността е 1 година. Ако предмет на договора са движими вещи е 6 месеца. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъците давността е 3 години. Началният момент на давностния срок е различен, особен - това е моментът на предаването на вещта, а не момента, в който вземането е станало изискуемо. Правилата за давността при недостатъци са диспозитивни и страните могат да уговарят и друга давност. Правата на купувача, когато му е предадена вещ с недостатъци и той е рекламирал своевременно, в сроковете (3 дни, респ. срока на гаранцията, а по общите правила на ЗЗД, тези, които се виждат при първоначалния преглед – веднага, а останалите – когато бъдат забелязани, в крайна сметка не повече от 6м при движими вещи, но пък уведомяването, според чл.194 ал.2, не е необходимо, когато продавачът е знаел за недостатъка, от което пък и разбираме и смисълът на уведомлението – продавачът да може да се ориентира, да види основателна ли е рекламацията, наистина ли е дефектна вещта или просто купувачът не знае как да я използва) са уредени в чл.195 ЗЗД. Първата възможност на купувача е т.нар. редхибиторен иск – да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските. На практика това е едно разваляне на договора, поради недостатъците на вещта. То обаче, не се подчинява на правилата на чл.87, в смисъл, че е безпредметно да правите предупреждение, че ще развалите договора, ако недостатъка не изчезне в допълнително дадения от вас срок – няма как да изчезне. По същата причина и когато разсъждаваме по максимата, че само изправната страна можела да разваля срещу неизправната, според мен, не би трябвало да се мисли, че правата на купувача да разваля договора, поради недостатъци се губят, ако той не е платил още цената. Идеята, че изправната страна разваля срещу неизправната се свързваше с обстоятелството, че ако кредитора, който иска да развали договора е в неизпълнение, което дава насрещно възражение за длъжника, то тогава длъжника няма да бъде в неизпълнение и следователно няма да отговаря за неизпълнението си, няма да може да развали договора. При недостатъци обаче, е очевидно обратното: от това, че ние не сме платили цената, никак не е обусловен недостатъка на вещта и тя няма сама да се поправи като платим цената. Продавача не може да каже, че упражнява възражение за неизпълнен договор – вещта ще има недостатъци, докато не му се плати цената. Втората възможност е т.нар. квантиминорен иск – да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да редуцира цената, така че тя да отговаря на действителната стойност на вещта, заедно с недостатъците. Третата възможност на купувача е да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Обикновено се казва следното нещо: да иска поправяне на вещта. По ЗЗД обаче, такава възможност директно не е предвидена – купувача може само да поправи вещта за сметка на продавача или пък да я даде на поправка за сметка на продавача. Той няма директна претенция срещу продавача да му поправи вещта и това следва най-малкото от обстоятелството, че ЗЗД съдържа общите правила за продажбата, общите правила за всякакви продажби, а не за търговски продажби, не за потребителски продажби. Съгласно чл.26 ЗЗППТ, купувача, освен да върне вещта и да иска отбив от цената, може да иска и безплатно извършване на ремонта. Разбира се, тези възможности са алтернативни. При продажбата на родовоопределени вещи, съгласно чл.195 ал.3: “…купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая”. Тези последици, всъщност представляват особената отговорност на продавача за недостатъци, особената гаранция (не в смисъл на гаранционна отговорност), неговата безвиновна отговорност за недостатъци. Тези последици са независими от вината, те не могат да бъдат ограничени със съглашение между страните, за тях продавача отговаря и без да е знаел за недостатъците и е нищожно освобождаването му от отговорност. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|