Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 63. Особени правила за някои продажби по ЗЗД. Договор за замяна
Изтегляне 3.04 Mb.
|
Въпрос 63. Особени правила за някои продажби по ЗЗД. Договор за замяна.Т.4 от раздела за продажбата гласи: “Особени правила за някои продажби”. В нея са включени няколко особени видове продажби, в смисъл, че имат нещо специфично. Продажба с уговорка за изпитване. Тя е уредена в чл.204: “Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта”. Действието, така, както е посочено в ЗЗД е уредено в ал.2 и ал.3: “Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача. Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача”. Например, купувате автомобилна част и казвате: “Абе, тя ще стане ли на моята кола?”. Понеже има всякакви стандарти, се уговаряте с продавача, че ще отидете да видите дали тя става там и ако става, я купувате, ако не става, ще я върнете. Понеже сте получили вещта, от никъде не следва, че след като видите, че става, трябва да отидете при продавача и да му кажете. Обратната хипотеза: когато вещта не е дадена на купувача, значи вие я купувате и искате да я одобрите като помислите дали да я купите. Разликата между това дали е предадена или не идва от действието на договора. Той и в двата случая се смята за сключен под отлагателно условие, но това условие се смята несбъднато, ако вещта не е предадена и вие не се върнете да кажете: “Харесва ми”, обратно – смята се сбъднато, ако вещта ви е предадена и вие не се върнете да кажете, че не я одобрявате. Продажба със запазване на собствеността (чл.205). При тази продажба, движимата вещ (тя се отнася само за движими вещи) се продава без да се плаща цената веднага – плащането на цената е отложено или разсрочено, но собствеността се прехвърля не в момента на предаването на вещта (ако става въпрос за родово определени вещи), а след пълното плащане на цената. Интереса от такава една продажба е обстоятелството, че оставайки собственик на продадената вещ до заплащането на цената, продавача няма да конкурира с останалите кредитори на длъжника. Те не могат да насочат принудителното изпълнение към тази вещ, защото тя не е на длъжника, а на продавача. За да може да се противопостави условието за запазване на собствеността, на трети лица е необходимо да има писмен документ с достоверна дата (ал.2 чл.205). Чл. 206 съдържа правила, които изключват действието на някои уговорки в хипотезата на такава продажба: “Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на обезщетение. Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна”. Казано иначе, при една продажба със запазване на собствеността, до пълното плащане на цената не можете да уговорите, че неплащането на една вноска е основание да се развали договора – неплатените вноски трябва да са повече от 1/5 от общата стойност на вещта. И второто нещо, ако развалите договора, поради неплащане на цената в срок, поради нарушение на графика за изплащане, вие не можете да кажете, че платените до този момент вноски ги задържате като обезщетение на вредите от разваления договор. Периодични продажби. Те са уредени в чл.208: “При договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях. Срокът, определен за отделните доставки, се предполага уговорен в интереса на двете страни”. Потребителската продажба, макар едната страна по нея да е търговец, не е търговска продажба, а има редица потребителски продажби, които са периодични – например, доставянето на газ по домовете на определени периоди от време. Продажба с уговорка за изкупуване. От чл.209 научаваме, че тази продажба е недействителна. Това е продажбата, при която аз сега продавам часовника си (получавам 5 лв.) и се уговаряме с купувача, че аз в рамките на един месец или друг посочен срок, мога да го купя срещу друга, афиширана цена или даже, може би, по текущи цени. Като изтече този срок, без аз да съм го купил обратно, аз вече губя правото си да го купувам. Смисълът на тази продажба, в повечето случаи, е един особен залог, едно особено обезпечение или по-скоро един особен заем, при който като обезпечение на взетата сума се дава една вещ. По такъв начин, че ако не бъде върната вещта, ще стане собственик кредитора. И понеже това нещо в гражданския оборот е доста опасно, защото часовника ми не струва 5лв, а струва 6 лв. и ако аз бих го заложил за заем от 5 лв., неплащайки 5лв, той трябваше да бъде продаден на публична продан, продавача да вземе 5 лв. и 1 лв. ще ми върне на мен. Ако обаче, съм при условията на продажбата с уговорка за обратно изкупуване като не дам тези 5лв, които дължа, часовника ми ще остане изцяло при този, на когото съм го дал. Поради тази причина, защото продажбата с уговорка за изкупуване може да се разглежда като способ за заобикаляне на чл.142, тя е уредена в ЗЗД като недействителна. В ТЗ, обаче тя се урежда в чл.333: “Продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява”. На основата на този текст, може би биха могли да се обосноват отношенията с т.нар. заложни къщи. От гледна точка на ГП, една подобна дейност би била забранена. От гледна точка на ТП обаче, тя съществува. Продажбата с уговорка за изкупуване би могла да се разглежда и от друг ъгъл. Тя е не само способ да обезпечим едно вземане, да получим пари срещу една вещ, все едно в заем и след това връщайки заема да получим и вещта, но тя е възможност и за даване в заем на други заместими вещи. В този си вид, тя е известна в областта на инвестиционните ценни книжа и сделките с тях. Това ще бъде заем на някакви инвестиционни ценни книжа. Тук става въпрос за това, че вие в момента се нуждаете от известно количество акции за да изпълните свое задължение за доставка на акции, сключено с някой друг и аз съм склонен да ви услужа с тези акции, но без да ви ги продавам изцяло. Аз все едно ви ги давам в заем и вие сега ги купувате от мен по днешната им цена, но аз имам право да си ги върна обратно и вие сте длъжен да ми ги продадете при някаква бъдеща цена към момента, в който трябва да върнете заема. Продажба по мостра. Тя е уредена в чл.203. И тази продажба може да се окаже да не е само между търговци и да не се прилага ТЗ за нея, където също има правила по този въпрос. Чл.203 гласи следното: “Ако продажбата е сключена по мостра и купувачът не я представи, предполага се, че вещта притежава качествата на мострата”. Следователно, когато сключвате един договор за продажба и качествата на вещта са описани в договора съгласно мостра, вие трябва да получите тази мостра, надлежно удостоверена от продавача за да можете един ден, когато той ви изпрати нещо друго, с по-ниско качество, да запазите правата си, рекламирайки го не заради недостатъци, а заради това, че качеството му не отговаря на мострата. Особени правила, свързани с продажбата на недвижими имоти и разминаването в площта. Те са уредени в чл.210. При продажбата на недвижим имот връзката между площта и цената може да бъде отчетена по различни начини – веднъж като цената е уговорена на единица площ, втори път като вие продавате този имот за Х сума, твърдейки, че той има У площ. И в двата случая разминаването между фактическата площ и това, което е уговорено по договора ще даде едно неравновесие. Това неравновесие подлежи на компенсиране при някакви условия: “При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно.”(чл.210 ал.1 изр.1). Обаче, ако се окаже, че пространството е с 1/10 по-малко или по-голямо, това механично преизчисляване на цената може да се окаже неблагоприятно за страните. Например, аз купувам един имот, който продавача твърди, че е 100 кв.м по цена 1лв. за кв.м. и си мисля, че за него ще платя 100 лв. Оказва се, че той е 105 кв.м и аз трябва да платя 105 лв. Но, ако се окаже, че имота е 145 кв.м, аз ще трябва да платя 145лв, което вече може да не ми хареса. За това текста продължава и казва: “Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора”. В обратния случай, когато цената е определена общо, също съществува възможност за отказване от страна на купувача: “Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора” (чл.210 ал.2). Казано иначе, отклонение по-малко от 1/10 се оказва ирелевантно, но повече от 1/10 води до изравняване или до отказ от договора. Към особените правила за продажбата можем да отнесем и продажбата на вземане (тя е разгледана във въпроса за цесията). Няма специални правила за продажбата на спорно вземане и днешния закон не вади от тази възможност никакви други последици, в частност, осъдения длъжник да заплати продажната цена на цесионера и да се освободи от задължението да не плаща номинала на вземането. Също така като особена продажба, бихме могли да разгледаме и продажбата на ценни книги. Когато тези ценни книги са на заповед, собствеността се прехвърля не чрез предаването, не по силата на самия договор, ами чрез джиро. Ще се окаже, че договора за продажба тук има чисто облигаторно действие, а прехвърлянето на правата става с един допълнителен абстрактен акт. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|