Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съотношението между гаранционна и обща отговорност по 193
- Въпрос 61. Защита на купувача – потребител.
Гаранционна отговорностНе е уредена с общи правила. Най-често се уговаря от страните. Особеното: източник най-често е договор, а няма общи правила за тази отговорност; в много случаи се отнася само до отделни, определени недостатъци, а не до всички (чл.193); тя е по-благоприятна за купувача в една насока: обикновено е без значение момента, в който се проявява недостатъка. При общата отговорност за недостатъци, за да може да се упражни тя е необходимо недостатъкът да е съществувал или преди сключването на договора или да е съществувал в момента, в който преминава собствеността, или ако се прояви по-късно - продавачът не носи отговорност за тези недостатъци - при гаранционната отговорност не е така: поначало се носи отговорност без значение в кой момент се е проявил този недостатък, дори и след сключването на договора, но в рамките на гаранционния срок. Тези срокове могат да бъдат различни, т.е. страните ги уговарят. Съотношението между гаранционна и обща отговорност по 193Може ли да се избира между двете или гаранционната е специална на общата отговорност. Смята се, че това са две алтернативни средства за защита. Колебание в съдебната практика: в някои случаи се смята, че ако се упражни гаранционната отговорност не може да се упражняват правата по чл.193, но това не винаги е така. Калайджиев: в някои случаи е допустимо да се упражняват и двата вида отговорност, стига да няма неоснователно обогатяване, дотолкова, доколкото става дума за различни фактически състави и за различни права. Въпрос 61. Защита на купувача – потребител.МОЖЕ ДА СЕ СМЕНИ!!! Въпрос 62 - Задължения на купувача.Купувачът трябва да плати цената. Ако друго не е уговорено той трябва да я плати едновременно с предаването на вещта и на мястото, където това предаване става (по местонахождението на вещта) - чл.200/2. Това правило има сила и когато предаването се извършва чрез предаване на документ - тогава цената се плаща на мястото на предаването на документа. Страните могат да уговорят друго. Освен това се плащат и договорните лихви, ако има такива от деня на сключването на договора. Купувачът дължи и мораторните лихви от деня на забавата. При продажба на кредит по силата на правилото на чл.200/3 ЗЗД, тъй като купувачът може да събира плодовете преди да е платил цената, той дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар че вземането на продавача може все още да не е изискуемо. Ако цената не бъде платена (неизпълнение на купувача) продавачът може: да развали договора по общия ред (чл.87) и да иска обезщетение за вреди; да развали договора по чл.201: При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87: а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената; б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ. И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора. По този член договорът се разваля с едностранно волеизявления на продавача. може да иска реално изпълнение на договора заедно с лихвите и всички вреди (ако надхвърлят лихвите) Купувачът трябва да получи вещта (право да я получи и задължение да я получи). Трябва да се прави разлика между приемане и получаване. Приемането означава да се прегледа вещта от купувача и при недостатъци да се върне. Получаване означава придобиване на фактическа власт от купувача върху вещта, владение на вещта. Ако вещта не бъде получена (купувачът не се яви) продавачът може: да развали договора по общия ред (чл.87) и да иска обезщетение за вреди; да развали договора по чл.201. Купувачът трябва да заплати разноските по предвидени в чл.186: Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно. Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача. Средства за защита на продавача при неплащане на цената. Продавача разполага с различни средства, едно от тях във всички случаи е възражението за неизпълнен договор. При движимите вещи, чл.202 дава на продавача едно особено право – когато не е даден срок за плащане на цената и купувача е получил вещта без да плати, от което пък следва, че е трябвало да плати (значи нему не е било противопоставено възражение за неизпълнен договор), вземането на продавача е изискуемо защото не е уговорен срок, продавача може да иска да му се върне в 15-дневен срок вещта от купувача, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е предадена. Кожухаров разглежда това нещо като възстановяване на правото на задържане. Ако си дадем сметка, че продавача не задържа вещта с право на задържане, а прави възражение за неизпълнен договор, малко трудно бихме се съгласили с тази теза. Всъщност, това е по-скоро едно особено разваляне на договора, което може да се упражни във въпросния 15-дневен срок. Текста продължава, че: “Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена”. Втората възможност на продавача е иска за реализиране на задължението за плащане на цената. Такъв иск би имал правно основание в чл.200 във връзка с чл.79. Цената очевидно ще може да се иска заедно с лихвите за забава и с обезщетение, ако може да се докажат вреди над законната лихва. Третата възможност, която съществува само при недвижимите имоти е законната ипотека по чл.168 т.1. При неплащане на цената, продавача има право да развали договора, съгласно общите правила на чл.87. При движими вещи обаче, е създадено едно допълнително улеснение. По чл.87 трябва да се направи покана за плащане и ако не се плати в този срок, тогава се счита договора за развален. Развалянето, ако е за недвижим имот, ще върви по ал.3 на чл.87. Но за движими вещи, чл.201 съдържа едно облекчение: “При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87: а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената; б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ. И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора”, т.е. без да дава допълнителен срок. Като си дадем сметка, че задължението е парично, то за паричните задължения винаги се отговаря. Така, че едва ли бихме могли да виждаме някаква особеност по отношение на евентуална вина на купувача. “Ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената”. Значи това е облекчената възможност да развалите договора, защото купувачът не носи парите, а иска да си вземе вещта. Имате възможност да направите и възражение за неизпълнен договор, но също така и може да развалите договора. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|