Лекции за обучение кратка история на спелеологията в българия предистория на организираната спелеология в България



страница3/7
Дата13.11.2017
Размер1.07 Mb.
#34491
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7

огледало. Добре е да е метално - например от алпака. Може да послужи за подаване на сигнали ("слънчево зайче") или контрол на слаба дихателна дейност.

Превързочни материали:



бинтове. Два обикновени- голям и малък, и един голям еластичен са достатъчни в личен пакет. Най-добре е, ако са фабрично пакетирани в стерилна опаковка.

марли. Също трябва да са пакетирани по отделно в стерилни опаковки. Има такива с нанесен на тях сух риванол.

ролка левкопласт. Освен за рани, може да послужи и за много други неща - за подлепване на пухени облекла, като изолирбанд при ремонт на електрическо осветление...

безопасни игли. Три-четири могат да помогнат в много случаи.

Медикаменти. Трудно е да се каже кои са най-подходящи. Във всички случаи е необхо­димо да са опаковани така, че да не се повреждат при транспорт, да е видно какви са, с какъв срок на годност и да са придружени от листчето с дозировка и начин на употреба. Лекарствените средства, които са специфични и се ползват от притежателя на пакета, трябва да се познават много добре, да са опаковани отделно в пликче с името и естествено могат да бъдат подбрани от всеки самостоятелно. По принцип, тези с общо предназначение, трябва да са такива, че да не навредят при неправилна употреба:

аспирин. Познато лекарство с широка сфера на приложение. Противопоказно е при непо­носимост, обилно кървене, вътрешни наранявания. Може да се ползва като профилактично средство при първи за сезона излизания в по- високата планина или при по-големи физически натоварвания - по1/2 сутрин и вечер с повече течности (водоразтворимите аналози са по-подхо­дя­щи). Приет с топъл чай добре повлиява болки в гърлото, възпаление на евстахиевите тръби (заглъхване на ушите) от бърза смяна на надморска) височина или гмуркане.

аналгин. Болкоуспокояващо средство при травматизъм. Малка вероятност от непоноси­мост. По-принцип предозирането не е опасно, но може да се прилага само при действителна опасност от шок при тежък травматизъм.

дефламол. В добре затворена тубичка за да не повреди другите неща пакета. Ползва се при измръзване, изгаряне, протриване. Ако има мехури, те не трябва да се пукат! Марля, обилно намазана с мехлема и хлабава превръзка са необходимата първа помощ.

захар. На бучки или насипна в херметична кутийка. Не случайно изредена при медика­мен­тите. При припадък или подобно състояние без ясни причини трябва да се направи опит да се сложи в устата на пострадалия. Ако зъбите са стиснати, възможно най-навътре, като устните се придържат, докато захарта се разтвори от слюнката. Често това е хипогликемичен шок при скрит или явен диабет, а тогава друга помощ не е възможна! В подобие състояние може да изпадне и здрав човек при изтощение или силен стрес.

мехлем за устни. Ползва се както червило и различни видове се продават в почти всички аптеки. Факторът на UV-защита е добре да е "6"или по-голям. Може да спести много неприятности, ако се нанесе на устните, при нужда и на лицето при слънце или мъгла във високата планина. При сняг е абсолютно необходим.

С това необходимите лекарствени средства за обща употреба не се изчерпват. Предстои да се направи по-подробен и добре обмислен от лекари-специалисти списък, който ще се препоръчва от АСО.ПП


КУРС "ПЕЩЕРНЯК"


ТЕХНИКА НА ПРОНИКВАНЕ В ХОРИЗОНТАЛНИ И ВОДНИ ПЕЩЕРИ

Н. Ланджев

Практиката е наложила спазването на някои общи правила при проникване в пещери и пропасти.

По-важните са:




  • От наличната информация се прави оценка за цялостната сложност на проникването, най-трудните пасажи и възможните опасности от различен характер.




  • Определя се необходимата екипировка по вид и количество, като стремежът е към известно презапася­ване (за оказване на помощ, при възникване на непредвидени проблеми или повреди в екипировката).

  • Преценява се доколко планираното проникване е по възможностите на всеки от участниците.

  • Изгражда се схема за алармиране на АСО при възникване на инцидент или пресрочване на контрол­ното време.

Хоризонталните пещери, условно казано, са пещери без отвеси. Това не пречи да има къси вертикални пасажи или траверси, които се преминават с катерене. Възможно е да възникне необходимост подобни места да се подсигурят с въжета. В такива случаи те трябва да се предвидят, а освен това за всеки от пещерняците ще са необходими седалка, осигурителен ремък и поне по един самохват. Ще са необходими и средства за създаване на опори. Но дори пещерата да е най-елементарна и да не се предвижда преминаване на трудни пасажи, задължително е всеки от участниците да носи поне късо въженце (ǿ8мм, 5 метра) и един-два карабинера.

При подготовка на проникването се преценяват опасностите от различен характер. Голям риск може да има в пещери, където има вероятност от нахлуване на поройни води или там, къде­то нивото им може да се повиши в следствие на валежи на голямо разстояние от пещерата. В много случаи карстовите системи са бързи пътища за движение на водите. Във всеки конкретен случай трябва да има достоверна информация за съответното място. При рискове от такъв хара­ктер трябва да се избира сезон, когато вероятността това да се случи е най-малка. Необходимо е да се знае и прогнозата за времето. В някои случаи може да се наложи монтаж на телефонна линия и да се определят предварително местата, където принудителният престой при покачване на водното ниво е възможен, ако хората не са в състояние да излезат навън.

Осветлението е лично и се предвижда за всеки един от участниците. Трябва да е монтирано на каската и да е дублирано (основно-ацетиленово + резервно-електрическо или основно-елек­три­ческо + резервно-електрическо) . Втората комбинация може да се счита за по-подходяща единствено при постоянно движение под водопади, често преминаване на полусифони (тогава то трябва да е гарантирано херметично) или в изключително тесни пещери. Независимо от вида на избраното осветление, ресурсът на светене трябва да е такъв, че основното да може да се ползва поне два пъти по-дълго от планирания престой. Окомплектовката с подходящи резервни дюзи, крушки и евентуално батерии също е лична. При повреда на основното осветление е необходимо проникването на цялата група да се прекрати. Излизането се извършва на резервното осветле­ние. Проникването се извършва на групи, които се движат през известен интервал -така се намалява времето на принудителен престой при преми­наване на тесняци или по-сложни пасажи. Отделните участници в група трябва- да се движат на такова разстояние, че да се виждат. В някои случаи може да се избере дистанция в границите на слухова комуникация. Желателно е съставът на групата да е от минимум трима човека (напр. при инцидент единият остава! при пострадалия, а другият отива да съобщи на основната група или спасителния отряд). Темпото на движение се определя от най-бавния човек в групата. Желателно е натоварването да е такова, че да не се допуска изпотяване. То би довело до по-бързо изразход­ване на сили и дискомфорт от повишената влажност на бельото. Престоите за кратка почивка трябва да са на възможно удобни и защитени места (сухо, без въздушни течения...), а от такти­чески съображения - преди трудни пасажи.

Преминаването на по-трудни участъци се извършва поединично, без да се разчита на чужда помощ. По преценка такива места могат да се обезопасят с въжета. В такива случаи началните закрепвания се дублират. При направа на парапет разстоянието между опорите трябва да е такова, че при разрушава­нето на която и да е, да не е възможно човекът да падне на земята. При движение по вертикални парапети за самоосигуряване се ползва самохват, а по хоризонтални - двоен осигурителен ремък. При достигане на междинна опора се закачва първо вторият край на ремъка за новата дължина въже и след това се откачва първият. Така пещернякът винаги е осигурен.



Основни използвани техники при проникване в хоризонтални пещери са катерене и движение на камина. И в двата случая се използват естествени форми на релефа - стъпки и хватки. Придвижването става като се спазва разпределено стабилно на три точки (напр. една ръка и два крака). Тогава може да се премества чеетвъртата опора. Катери се плавно, без подскоци или резки посягания към по-далечни стъпки или хватки. Така се изразходва по-малко енергия и се намаляват рисковете от загубване на стабилност. При необходимост от почивка, това трябва да се направи на по-лесно място, непосредствено преди труден пасаж. Така той може да се огледа до­бре и да се премине със свежи сили. Спирането на трудно място само изразходва силите. Важен критерий за сигурността на катерене е възможността за връщане с една опора назад във всеки един момент. Така при грешка или разрушаване на стъпка или хватка има възможност да се пред­приеме нов опит. При преминаване към нова опора трябва да се прецени нейната здравина. Често това е трудно, особено ако се катери през образувания от калцит. Дори да изглеждат масивни и здрави, ако са на глинена подложка могат лесно да се откъртят. При движение през блокажи трябва да се внимава и за стабилността на блоковете. Макар и големи, те могат да стоят на кантар и тогава дори малко усилие може да ги разбалансира. Това, че други хора са преминали даден пасаж, все още не означава, че няма проблеми. При движение на камина за подобряване на сцеплението се използва натиска в срещуположни стени. Това позволява движение по пасажи с много малък релеф. При движение на триене могат да се използват и други части на тялото, освен ръцете и краката. Важно е да се оцени какво е сцеплението на материята на гащеризона със скалата. При някои материали, напр. ПВЦ, то може да се промени драстично при намокряне, особено, ако преди това по него е полепнала глина. Трябва да се внимава и за разширения на галерията, където отсрещната стена не може да се достигне стабилно. В такива случаи своевременно се търси по-тесен участък или се преминава към катерене по едната страна.

Наличието на тежки торби с багаж, може да затрудни проникването. В много случаи това е неизбежно и само могат да се създадат някои удобства. За по-лесно преминаване на прагове е необходимо торбата да е снабдена с 3 до 5 метра дълго въженце. Така е възможно тя да се издърпва от горе, след изкачването им. При движение на камина в меандри торбата се закачва късо, но така, че да не пречи на движението. При движение през водни площи е добре торбата да е балансирана с малка положителна плаваемост. Това лесно може да стане, ако вътре се постави малка надувна възглавница или вещите се транспортират в херметични пластмасови бидони, като теглото е по-малко от водоизместването.



При проникване в лабиринтни пещери най-голяма е опасността от загубване и последващо оставане без осветление. Желателно е поне един пещерняк от групата да познава добре маршрута. По време на проникването често трябва да се поглежда назад - при различни гледни точки сечението на галерията изглежда различно. На ключови места могат да се поставят маркери с контрастен цвят(бял, светлоотразителен...), които на излизане се събират. Рисуването на стрелки и опъването на конци могат да доведат до големи заблуди, а и загрозяват пещерата, което ги е направило неприемливи. Ако все пак загубването е факт, необходимо е да се запази спокойствие. Опитите за намиране на верния път трябва да продължат. Един от групата застава на едно място, а другите тръгват във вероятното направление, като през интервали, на слухова връзка остава по един. Проучват се различни посоки. Така се търси познато място, при запазване на от­прав­ната точка. Ако всички опити се провалят, добре е да се намери удобно място за бивак преди осветлението да е свършило. Желателно е мястото да е сухо, да няма въздушни течения, а в близост да има вода пиене. Осветлението се загасява и се пали само тогава, когато трябва се донесе вода във всички възможни съдове. Ако е твърде студено, хората трябва да седнат върху наличните вещи (въжета, торби и т. н.) плътно един до друг. При възможност се завиват с рексо­термично фолио - още по-добре е, ако може да се импровизира палатка. Ако все още има карбид или свещ те трябва да се ползват икономично за затопляне под покривало. Така могат да се изчакат спасителите.

Преминаването на тесняци често създава проблеми. Те мога да са абсолютно различи. Рецепти за преминаването няма. Преди влизане теснякът се разглежда внимателно. По-често е добре да се тръгне с еднат ръка напред - така сечението на тялото намалява. Ако е възможно предпочита се движение с глават напред. Когато се виждат формата и характера на тесняка, е мног по-лесно да се заеме най-добрая позиция. В много тесни места преместването става със змиевидни движения на тялото без излишно напрягане н мускулатурата. Поняког прибутването е само с върховет на пръстите, като стремежът тялото леко да се повдигне за да се намали триенето в пода. Преминаването на "нови" тесняци става внимателно. Във всеки е; момент преценката за възможна връщане трябва да е направена. Не трябва да се разчита, че ще се достигне място, където обръщането е възможно. Ако все пак стане "заклещване", не трябва да се изпада в паника. Това е ситуация в която помощ от другите е почти невъзможна. Първо трябва да се успокои дишането и да се отпусне мускулатурата. След това да се направи опит мисленно да се възстанови изминатият път и, ако е възможно, с малко връщане назад да се заеме по-подходяща позиция и се направи нов опит. Ако е неудачен, трябва да се почине и да се разбере къде е грешката След това се опитва отново.

При проникване във водни пещери важно условие е всички участници д могат да плуват. Ако проникването е с лодки, те трябва да са поне две (многокамерни) и да са постоянно оборудвани с въженца по периферията за издърпване. Най-често използваните модели могат да носят двама ил трима човека. Влизането в лодката става тогава, когато тя е на достатъчн дълбоко масто, за да не се повреди в дъното. Врно е, че така хората веднага ще се намокрят, но във всички случаи от водна пещера не може да се излезе сух. Предварителното постепенно намокряне е полезно - то би предотвратило хипотермичен шок при внезапно обръщане. Единият от хората в лодката колени­чи на носа и внимава за остри подводни ребра или камъни. Ако прецени, че рискът е твърде голям, сяда на носа с крака потопени във водата, като разчита, че ще спре лодката с ботуши ако срещне препятствие. В такъв случай лодката трябва да се движи с ниска скорост. Вторият сяда на задния борд и изпълнява командите на човека на носа. Важно е да не се стъпва на дъното (то провисва и може да се среже), а краката да се поставят плътно до бордовете. Движението се извършва с къси гребла или с прибутване от стените, ако ширината на галерията го позволява. Тесни места се преминават със завъртане на лодката "на борд" и подпиране на камина или чрез събиране на двата борда един към друг с ръце и стъпване по оста на дъното. В някои случаи може да се наложи да се изпусне въздух от лодката и после тя пов­тор­но да се надуе. Така се преминава и през ниски места. Ако е много ниско, ще се наложи да се излезе във водата. Така може да се предотврати заклинването на лодката в тавана с човек в нея. През прагове и сухи части тя се пренася внимателно, а ако има теснини трябва да се изпусне и надуе отново. Спазването на тези правила в практиката е показало, че опитните пещерняци изключително рядко пукат лодките си, независимо от степента на сложност на проникването. В някои водни пещери проникването не се извършва с лодки, поради множеството стеснения или преминаване през сифонни части. Тогава се използват сухи хидрокостюми. Скъсването им може да бъде много опасно. Рязкото нахлуване на студена вода към прегрялото от движенията тяло може да предизвика хипотермичен шок, който при по-големи разлики в температурата се характеризира с внезапна загуба на съзнание, а понякога и със смърт. Във всички случаи дори ефектът да е само преохлаждане, последствията са тежки и могат дове­дат до бедствено положение на цялата група. Тук рецепти за действие трудно могат да се предло­жат. Най-важна е профилактиката. Хидрокостюмът трябва да е защитен от всякъде, включително от протриване в ботушите със здрави чорапи. Движението трябва да е плавно, без големи нато­вар­вания, които могат да причинят потене и намокряне от създалия се кондензат. На всички по- тесни и опасни от закачване места трябва да се внимава. Във всички по-студени пещери е добре да се носи малък газов примус. Може да използва, както при възникване на инцидент, така и за приготвяне топли течности по време на почивките. Движението в такива пещери се извършва с газене или плуване. При плуване трябва да се постави бонето. Въпреки положителната пла­вае­моста на човек с такъв костюм, може да се ползва и надувна спасителна жилетка. При пре­ми­наване на сифон или полусифон тя трябва да се изпусне. На много места най-лесно е да се пре­мине с катерене, но не над водата, а при потопена голяма част от тялото. Тогава, благодарение на възникналата подемна сила от положителната плаваемост на хидрокостюма, силата за задържане многократно намалява и е възможно да се премине по хватки и стъпки с нищожни размери.

Сифони са изцяло наводнени галерии, а полусифони такива в коитс въздухът трудно стига за дишане. На подобни места трябва да имг предварително поставено при предишно изследване с леководолазен апарат здраво завързано в двата края пилотно въженце. Дори при загуба ориентация, то може да послужи за спазване на вярната посока. Преминаването на сифонни части не трябва да става с плуване. Положителната плаваемост на човек с хидрокостюм може да го притисне към тавана и той да остане безпомощен. Тялото трябва да е вертикално, а ръцете да се подпират в тавана. Първият, който преминава, е добре да е запознат с характера сифона от предишни прониквания. Той трябва да остане на изхода, за да може да окаже помощ при нужда. Комуникацията е слухова, а при невъзможност се ползват уговорени сигнали чрез многократни подръпвания на въженцето.

При по-дълги прониквание може да се наложи преспиване на бивак. Акс пещерата не е студена, това не е голям проблем. Но в студени и влажни галерии може до стане така, че след едно преспиване пещерняците да се така изтощени, че да не могат да продължат. За да не се допусне контакт със студения под, може да се използва хамак, окачен на стените. Задоволителен комфорт предлага и единична палатка от синтетичен плат с дъно, още повече, че при приготвяне на течности вътрешността се затопля от примуса. Добре е да се използват матраци от пенополи­уретан - те са леки, компактни, с добри изолационни качества и не се мокрят. Какъв е спалният чувал, е по трудно да се отговори. Пухените са по-компактни, но ако пълнежът не е добре импрегниран поемат бързо влага. Тези, с вата от кухо влакно не поемат влагата лесно, но обемът им е твърде голям. Какъвто и да е избраният чувал, той трябва да се транспортира в непромокае­ма торба или херметично бидонче от пластмаса.

При построяване на бивака трябва да се търсят по-високи места, от една страна те са по-сухи, а от друга по-безопасни при внезапно покачване на водите. Ако бивакът е на висока площадка, всеки трябва да е осигурен с въже.

Хоризонталните пещери често се подценяват и се считат за "лесни". В същност, множество­то малки препятствия при по-продължително проникване могат да го направят крайно изтощи­телно. Затова е необходимо силите да се пестят постоянно. Движенията трябва да са добре пре­ме­рени и плавни. Необходимо е да се преценява как най-лесно и безопасно може да се премине всеки конкретен пасаж. Като правило, на излизане се изразходват повече сили от тези, необхо­дими на влизане в пещерата. При по-тежки прониквания е добре периодически да се преценяват изразходваните време и сили до достигнатото място и евентуално необходимите за излизане. Ако балансът е критичен в някое отношение, по-безопасно е проникването да се прекрати. Никога не е ясно какво точно може да се случи в една пещера и още колко сили ще са нужни за справяне с новата ситуация.

По време на проникване се изразходва много енергия. Това налага да се спазва подходящ хранителен режим. Често трябва да се приемат малки количества лесни за усвояване храни, съдържащи преимуществено въглехидрати. Поемането на топли течности също е много важно.

Натоварванията са продължителни и напитки или храни с тонизиращи съставки имат временен ефект, а при продължителна употреба биха довели до неадекватност и бързо изтощаване.

Формирането на нужните качества за тежки и продължителни прониквания е дълъг процес. Това може да стане само след време, като редовно се влиза в пещери с нарастваща сложност.

ТЕХНИКА НА ПРОНИКВАНЕ В ПРОПАСТИ

Н.Ланджев



Пропастите и пропастните пещери са характерни с това, че в тях се срещат в по-голяма или по-малка степен вертикални пасажи (отвеси), които се налага да се преминават с помощта на въже. Основната техника за екипиране на отвеси, която се използва в България се нарича Техника на единичното въже (ТЕВ) . Характерно за нея е екипирането с едно въже, като не се допуска никакво триене в скалата. Само тогава, а и при употреба на екипировка без повреди, с гарантирани качества и използвана в предвидените срокове от производителя, може да се счита, че ТЕВ е безопасна и приложима. Естествено, допълнително условие е да не се допускат грешки при работа. Начало на подготовката за усвояване на ТЕВ е заучаването и тренирането на изкачването по въже. Усвояването на всички манипулации при движение със самохвати при изкачване и слизане би намалило проблемите при следващи действия. Най-удобна техника и задължителна във фазата на обучение е "дед" ("жаба"). Екипировката трябва да включва удобна, правилно регулирана седалка в комплект с карабинер тип "делта", осигурителен ремък с два края и презрамка. Между делтата и презрамката се монтира централният самохват. Водещият самохват се свързва с осигурително въже към делтата, а в "педала" се стъпва с единия или двата крака. След увисване на въжето е необходимо да се. проверят всички регулировки по отношение на удобството им и всички закрепвания - муфи на карабинери, катарами и т.н. След изкачване на един-два метра се прави опит за сменяне на посоката (слизане) . Ако няма проблеми, следва изкачване до клина (5-бм), закачване на осигурителния ремък, откачване и слизане на самохвати до долу.

Катеренето трябва да става равномерно, с плавни движения, като стремежът е да се създаде синхрон между движението на ръцете и краката. При изкачване на първите метри е необходимо въжето да се обира с едната ръка под централния самохват. След това то се притиска между стъпалата в педала, едновременно с изправянето върху водещия самохват.



Следващ етап е спускането по въже - рапел. За делтата се закачва плъзгачът и следва ново изкачване до клина. Закачва се осигурителният ремък, откачва се гръдният самохват, монтира се и се фиксира плъзгачът и се увисва на него. Следва спускане със самоосигуряване с помощта водещия самохват.

Скоростта на спускане не трябва да е висока. Препоръчва се да e такава, каквато е при изкачване. Така се щади въжето и могат да се избегнат нежелани травми от удари в скалата в условията на лоша видимост и хлъзгави стени в пещерата. Друго необходимо практическо упражнение е преминаването на възел при спускане. Важно e да не се увисва на едно съоръжение (най-малкс на две - плъзгач-самохват, два самохвата). Осигуряването по време на манипулациите става с осигу­рителния ремък в клупа на възела.

След усвояване на описаните манипулации, спокойно може да се пристъпи към преминава­не на "системи" с различни по брой и сложност прехвърляния.

Тази методика на обучение на движението по вертикално въже е изпробвана практически в много курсове за пещерняци. От една страна по-бързо се заучават техниките, а от друга тя е по-безаварийна (най-често проблемите възникват в близост до земята, където може да се помогне, било със съвет, било с практически действия) На никой от етапите няма реална нужда от използване на осигурително въже.

Следващ етап в ТЕВ е направата на “система” Така популярно се нарича цялостното екипиране с клинове и въже на един или на няколко свързани отвеса.



Първо се правят основно и дублиращо закрепване. Дублиращото е първо по отношение на дължината на въжето и подсигурява основното с къса връзка. И двете първи опори трябва да са изнесени извън опасната от падане зона на отвеса. Могат да са на естествени (дърво, стабилен скален блок, скална халка, обра­зувание) или изкуствени (спит, друг ролплъгов клин, скален клин) опори. Ако опорите са несигурни, те могат да се удвояват ("У"-закрепване) или утрояват ("ринг"). След това въжето се подвежда като парапет с минимални кореми и се търси място за нови дубли­ращо и основно закрепвания, от които да се осигури изместване от пътя на течаща вода, лабилни камъни, както и избягване на трие­нето в скалата. При необходимост от ново отместване по описаните причини или при голяма дължина въже (30 и повече метра) се съз­дават междинни опори. При голям хоризонтален преход за откло­няване или преминаване от един отвее в друг, се построява нов па­ра­пет с начално закрепване и нови основно и дублиращо закре­пвания над новия отвее. Важно е да се спазва правилото "всяка следваща опора да е по-ниско от предишната". Така евентуал­ният динамичен удар при разрушаване на която и да е опора би бил в границите на допустимото. Ако на някое междинно закрепване съществува опасност, при разрушаване на опората да последва опасен удар в отсрещната стена или пропадането да е много голямо, то закрепването трябва да се дублира. Дублиране се извършва и в случаите, когато някоя опора е несигурна или, ако отклонението е такова, че би попречило на друг пещерняк да ползва горната или долната дължина въже.

Идеята на ТЕВ е, че най-слабо място в "системата" са опорите. Те се създават субективно. При разрушаването на която и да е от тях, резултатът не трябва да е по-лош от описаните критерии:

• предходната опора трябва да е в състояние да поеме целия нов товар

• не се допуска падане с фактор, по-голям от 0.5

• не се допуска удар в скалата

• не се допуска падане от площадката

• осигурена е възможност за достъп до човека, попаднал в инцидент



На всяка опора въжето трябва да е завързано с възел (напр. осмица), а на междинните опори трябва да е оставен "корем". Той трябва да е достатъчно голям, така че да е възможно премина­ването му на рапел с късия осигурителен ремък. Излишната дължина е вредна, защото биха се увеличили падането и динамичният удар при разрушаване на опората. На края на всяко въже трябва да има възел, който да не позволи изнизването му от плъзгача, ако то свърши. Най-добре е това да е осмица с клуп. Така въжето лесно може да се настави, като следващото въже се вплита в готовия възел. При необходимост от наставяне на въжета, е желателно това да се прави в опора, като остатъка въже се скатава и се закрепва на клина. Така броят на прехвърлянията става по-малък. Но ако това не е целесъобразно, поради това, че ще се загуби много въже, горното и долното се свързват (двоен тъкачески, вплетена осмица) . При наставяне в клин е необходимо, освен закачване в карабинера, двата клупа да са свързани (при разрушаване на опората кърабинерът може да се счупи!).

Закрепванията могат да се направят на естествени или изкуствени опори.



Естествени, например, са дървета, скални халки, издатъци, калцитни образувания. Внимателно трябва да се преценява здравината им. Най-често фиксирането на въжето към тях се извършва с помощта на примки. Използваа се въжени лентови и стоманени.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница