Лекции за обучение кратка история на спелеологията в българия предистория на организираната спелеология в България
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ролплъговит
- Клемите
- Транспортът на екипировката
- ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА СПЕЛЕОЛОЖКАТА ДЕЙНОСТ
- ТОПЛИНЕН БАЛАНС НА СПЕЛЕОЛОГА
Въжените примки са най-подходящи за направа на "ринг". Л  ентовите са по-устойчиви на триене като тяхно основно предимство възможността добре да се затегнат около скален издатък или образувание
Стоманените примки се използват предимно в България. Тяхната устойчивос на триене е изключително голяма. Проблем е нулевата им разтегливост. Не е допустимо падане единствено на стоманена примка! Изкуствени опори са клиновете (спит, ролплъгови, самозалепящи, скални...), а също и клемите от различен вид. Самопробиващите клинове тип "спит" имат най-голямо приложение, могат сравнително лесно да се поставят на удобно място (виж СП ф/м-99, а-99). Преди това скалата трябва да се очука и да се прецени дали не кънти на кухо. След маркиране на мястото на клина (без пукнатини включвания и други дефекти в скалата) се изравнява малка площадка размера на планката. Ролплъговите и самозалепящите клинове се монтират с помощта на ударна акумулаторна бормашина или специално шило. Използват се предимно за направа на опори в често посещавани пещери или при спасителни акции. Скалните клинове могат да се ползват в естествени цепнатини. Техен недостатък е лесното им разхлабване при пулсиращото натоварване от катерене със самохвати (желателно е дублиране на "У") . Клемите от различен вид имат същите недостатъци както скалните клинове. По тази причина те най-често се използват при направата на парапети. Планките са свързващото звено между клиновете с винтова връзка (спит...) и въжетата - подредством карабинер или възел. За директно закрепване (с възел) могат да се ползват таванните планки (котвен+осигуряващ възел), "клоун" (осмица) и удължителителите (шкотов, брамшкотов), а всички останали се нуждаят безусловно от карабинер. Удължителите се използват единствено в България. Тяхно предимство е възможността клинът да се забие над ръба, на относително удобно и по-здраво място. Късата стоманена примка (около 25см) измества мястото на окачване на въжето под зоната на триене. При необходимост е възможно по високо изнасяне на клина над ръба, като удължаването става с наставяме с друг удължител или стоманена примка. Протекторите се използват за избягване на триенето на възлите на въжето в скалата. Във втория случай най-често е по-добре, по възможност да се направи ново междинно закрепване, защото протекторът лесно се измества от желаното място и може да спре да изпълнява функциите си. Изискванията към екипировката ползвана в ТЕВ са високи. За контрол на всички съоръжения е необходимо да се предприемат постоянно мерки: Предварителен контрол се извършва при подготовка на проникването. Всички въжета се преглеждат внимателно при скатаването в торбите за механични повреди промяна на цвета от химично въздействие или светлина, н    еестествено удебеляване или изтъняване. На седалките освен това се оглеждат шевовете и катарамите за скъсване и пукнатини. Подобен оглед за повреди трябва да се направи и на всички останали съоръжения карабинери, самохвати, плъзгачи...
Т   екущ контрол трябва да се извършва по време на екипиране. Всяко закрепване се проверява за пукнатини около опорите, заключването на карабинерите, правилния монтаж на планките, примките и карабинерите по отношение посоката на товара, начина на направа на възлите и провисването им. Прави се и постоянна проверка за повреди по въжето по време на спускане.
Л   ичен контрол извършва всеки от прониквачите при движение по системата на слизане или изкачване. Освен това, той контролира и всички свои лични съоръжения на всяко прехвърляне, преди да откачи осигурителния си ремък. При констатиране на каквато и да било повреда веднага трябва да се предприемат мерки за нейното отстраняване. Най-често има опасност да възникнат повреди на въжето - от неправилен монтаж (триене) или от паднал камък. Необходимо е повреденото място да се изолира, като се завърже възел. Ако това се установи на слизане, необходимо е всички кореми да се превържат, за да се осигури възможност за преминаване на прехвърлянията. Друга повредена екипировка трябва да се подмени или да се направи подсигуряване с импровизирани средства (напр. самозатягащ възел вместо самохват, карабинер вместо плъзгач, помощно въженце за
д
ублиране на седалката или осигуряване на карабинер). За екипиране на ТЕВ могат да се използват единствено съоръжения, които отговарят на приетите в света норми. Статичните въжетата са единствените, които са подходящи за ТЕВ. Скъсването на въже при ползване на тази техника е недопустимо и би било фатално. По тази причина не може да се разчита на голите твърдения, че едно въже е "статично", следователно "върши работа7'. Необходимо е производителят или търговецът да доказват точното им поведение при проведени тестове с конкретни изпитания и отговорни гаранции. Във всички случаи по-скъпото въже с гарантирани качества излиза по-евтино след време (Масови тестове на въжета, извършени във Великобритания показват, че промазката, с която е обработено въжето има решеващо значение за неговата издържливост на удари при експлоатация в реални условия - Owen Clarke, доклад в раздел "екипировка" на 12. конгрес на UIS в Швейцария, 1997,поща:106313.101@ compuserve.com) Плъзгачите са съоръжения за спускане по въже, при които то се движи по сложен път , но в една равнина. Това е безусловно необходимо, за да не се получава засукване, което би се натрупало в корема и би направило невъзможно преминаването през прехвърляне. Самохватите трябва да са с малък "мъртъв" ход. Специфичните функции на различните самохвати, според тяхното място, определят и различни изисквания към тях. Централният трябва да е по-къс и да може да ce монтира така, че да лежи плоско на гърдите. Водещият - да е удобен за хващаме с ръка и манипулации, а също да е използваем с ролка и карабинер (блок) при необходимост. Транспортът на екипировката се извършва, като въжетата и другите необходими вещи се носят в торба. Тя се окачва на делтата с карабинер и с достатъчно дълго въженце така, че да не пречи на движението на краката при спускане и катерене. Прекалено дългото окачване има недостатъка, че торбата може да се закачи на площадка и след това да падне с “друсаме". Неприятно би било и осукването на въжето с това на торбата. При проникване в по-големи пещери багажът нараства по тегло. Тогава се налагат други техники за неговото транспортиране. Една възможност е да се използва помощно въже, по което той се издърпва през блок или с полиспаст. Желателно е това да става с придружаване, като пещернякът трябва да е над товара и да може да го достига за да предотврати закачването му във отвеса. При невъзможност, е необходимо теглещото въже да се отклони с ролки на на междинните прехвърляния. Друг начин на контрол е свързването на придружаващия и товара. Това трябва да става посредством помощно въже и карабинер, закачен свободно} за теглещото въже над възела. Така, при изпускане на товара, той не би паднал върху пещерняка, който го придружава. Трета възможност трансформацията на педала с помощта на ролка (или карабинер) по схема "Ла Рока". Тогава усилието на катерене намалява почти наполовина. Освен това, “Ла Рока” е и метод за самопомощ при умора или лек травматизъм, а също и за извличане на пострадал. При всички случаи на инцидент с човек, който е на въжето, трябва да се предприемат мерки за неговия транспорт до подходящо за устройване на авариен бивак място. За предпочитане е това да стане със спускане. Изкачването изисква изразходване на много физически сили и не винаги може да се направи реална преценка, дали те ще стигнат за завършване на всички необходимищ манипулации. Прихващането със спускане е техника, изпълняването, на която би трябвало да е по силите и възможностите на всеки пещерняк. Подходът до пострадали; става по същото въже и на същия клин. Критични биха били всички манипулации, които водят до най-малко друсане. По тази причина, ако се слиза, по-добре е това да става на самохвати. Спускането с десандьор крие някои рискове и е потенциално опасно. След достигане до пострадалия, е необходимо той да се закачи за делтата с неговия осигурителен ремък. След това, по схема “Ла Рока”, той се повдига до възможност за откачването му от въжето. Извършва се монтаж на плъзгача. Той се фиксира. Преминава се към спускане след откачване на централния самохват (водещият остава за самоосигуровка) и разблокиране на плъзгача. Трябва да се има предвид, че при ползване на рапел-рак позицията на централния самохват е необходимо да е по-висока, а при десандьор увеличеният товар изисква създаване на допълнително триене, посредством навивка на протриващия карабинер. Във всички случаи тези манипулации биха били възможни само при точно регулиране на личната екипировка и след съответните тренировки. При спускането на пострадалия по въжето е най-добре да не се предприема опит за преминаване на прехвърлянията, а те да се отвържат. Ако по системата има възел най-лесно е да се достигне максимално близко до него, да се включи централният самохват над плъзгача (осигуряването става с ремъка в клупа на възела), да се премести плъзгачът под възела, да се фиксира и след късо слизане на самохвати (централният да е под възела) да се застане в позиция, удобна за откачване на централния самохват и преминаване към спускане.
Потенциален риск крият дори неголеми води, които падат в близост до линията на въжето. Те трябва да се избягват с изнасяне на системата. Прииждането им при дъжд на повърхността може да направи излизането невъзможно (Гуфр Берже - СП 2/98) . Но дори и когато водата е малко, най-дребен инцидент може да се превърне в сериозно нещастие (Граничарската-74?г) . Потенциален риск от падане крие откачването от системата при преминаване на прехвърляния с площадки. По-добре е постоянно да се виси на въжето или на клина. Така няма възможност за объркване относно това, кое от съоръженията е закачено (инциденти в Хубавицата, Мъгливият сняг). При спускане в някои пропасти има опасност от газ в дъното на кладенците. По-бавното спускане и наблюдаването на пламъка на карбидното осветление (при газ пламъкът намалява и даже угасва) могат да предотвратят такова нещастие. Регистрирани случаи има в районите на Карлуково, Реселец, Кунино, Деветаки, Странджа и др. Нещастни случай в България има след преминаване на сифон (Урушка Маара-89г), след взривни работи (иманяри в пещера в Троянския балкан-96). Ползвана литература:
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА СПЕЛЕОЛОЖКАТА ДЕЙНОСТ Проучвайки пещерите, спелеологъът не само преодолява разнообразни по вид и степен на трудност форми на подземния релеф, но и попада под въздействието на специфичните условия на пещерите - некомфортно ниска температура на въздуха, а за водните пещери и водата , висока относителна влажност, относително слаба спрямо външният свят осветеност, абсолютна изостряща слуха тишина или монотонен до стряскащ щум на подземни реки и водопади. От тази гледна точка специфичните условия при които се провежда спелеоложката дейност се определят от едновременното действие на три основни групи фактори: - естествените препятствия; - индивидуалните възприятия на специфичните пещерни условия; - стресорните агенти /фактори/. Към първата група фактори се отнасят естествените препятствие, които са характерни за самите пещери и пропасти, които съществуват независимо от пещерняците и поставят пред тях различни по степен и характер трудности. Това се праговете, пропастите, теснините, камините, кумините, блокажите, реките,езерата и водопадите, полусифоните и сифоните и т.н Съвкупността от всички естествени препятствия определят сложността на пещерите. Колкото съвкупността от естествените препятствия е по-разнообразна, а те самите достатъчно трудни за преодоляване, толкова по-малко обектът трябва да се счита за лесен. За преодоляването на всички видове препятсвия спелеологът извършва разнообразна по характер и продължителност работа при една умерена интензивност, при което изразходва енергия в порядъка от 3500 до 5000 Килокалории дневно.като се имат предвид енерогозагубите за извършване на мускулна работа и поддържане на жизнеобозпечаващите функции на организма. Преодоляването на естествените препятствия се осъществява посредством прилагането на различни техники, в основата на които стоят двигателни действия и съответно ниво на техническа и физическа подготовка. Ето защо работата на спелеолога изисква наличието на определени качества и такова ниво на общо-физическата и специална подготовка, които да му позволят ефективно и безопастно да реализира своята цел. Липсата на физическа, техническа и психическа подготовка поражда бързо настъпване на умора. Този процес се задълбочава от въздействието на факторите на подземната среда. При това намалява бързината на реакциите и чувсвото за опастност (понякога и при опитни пещерняци), което довежда до неадекватни действия и постъпки. Умората се изразява в намаляване на функционалните възможности на един орган или целият организъм, в следствие на продължителна работа. Настъпването на умора е физиологична реакция и сигнал за прекратяване на работата, които целят предотвратяване на изтощението на организма. Чувството за умора подсказва, че на организма му е необходима почивка, за да се възстанови. Мускулната умора е следствие на мускулната работа, която се извършва благодарение на разграждането на хранителните вещества -въглехидрати, мазнини и белтъчини. Ако, след възникване на умора, пещерняка продължи своята дейност или времето за възстановяване след проникване не е било достатъчно то настъпва фазата на изтощението. Такива условия се създават при прекомерни и продължителни натоварвания и неправилно съставен режим на труд , почивка и хранене по време на експедиции. И във двата случая грешките са плод на неопитност. Изтощението се проявява с намаляване на кръвната захар и изчерпване на енергетичните запаси (предимно въглехидрати и мазнини), преохлаждане, обезводняване на организма и намаляване на натриевите соли (Na CI) в организма. Втората група фактори определя съвместимостта на спелеолога и пещерата. Под земята рязко се проявяват индивидуалните психологически особености на пещерняка по начин, по който те не се набл!одават при обичайните „земни" условия. Това са така наречените фобии - клаусторофобия, фобия от тъмнина, аерофобия, от вода, от уединение. Обикновенно хора страдащи от подобни фобии не стават пещерняци, но има случаи когато такива състояния се проявяват у пещерняци попаднали в стресова ситуация. В този случай човекът изпаднал в състояние на стрес започва да възприема действителността неадекватно, по същия начин реагира на различни дразнители, те стават неспособни да предприемат активни и безопасни действия. Друг негативен фактор е страхът. Всички изпитват страх, разликата е в това кой и до каква степен и успял да го победи. Нямаме ли увереност в силите си или чувстваме невъзмоност да преодолеем дадена трудност, по-добре е да се откажем и да спрем. Да се признае слабостта в пещерата не е срамно. По този начин ще създадем по-малко неприятности на себе си и другите, отколкото ако скрием неспособността си, закъсаме в сложен участък, там където трудно може да ни бъде оказана помощ. Тези проблеми са нормални за спелеолога и той започва да се справя с тях успоредно с натрупването на опит. Вниманието към подземната среда, съзнанието за възможни рискове и познаването на опастностите спомагат за увеличаването на безопастността. И напротив, тези които подценяват безопасността, надценяват риска и силите си, представляват сериозна опастност за всяко проникване. Те често стават причина за сериозни затруднения, даже критични ситуации. Третата група фактори отразява взаимодействието на спелеолога с пещерата или по-точно въздействието на факторите на подземната среда върху него. Тъмнината, сравнително ниската температура, високата влажност, своеобразната акустика действат върху пещерняка като силни стресови агенти. Смяната на обичайния режим и отсъствието на привичните външни дразнители също довеждат организма до състояние на стрес. Под влиянието на стреса спелеолога започва да извършва грешни технически и тактически действия и да не взема правилни и често пъти единствено възможните решения. Познаването на въздействието на тази група фактори дава възможност да бъдат решени проблемите за жизнеообозпечаването на спелеолога или по-точно и кратко казано въпроса за адаптацията на спелеолога. Да разгледаме този проблем от гледна точка на теорията на стреса. Под стрес (в най-обобщения смисъл на понятието) се разбира вътрешно и външно напрежение на организма на човека породено от въздействието на различни неблагоприятни за него фактори: тежка физическа работа, болести, нервно-психично напрежение, климатични условия, неправилно хранене, липса на пълноценна почивка, липса на подготовка и др. Организмът се старае да се преустрои, да се приспособи към действието на стреса, като този процес протича на три стадия:
Шока е първоначалната фаза на организма към въздействието на стресовия фактор /например студа или голямото мускулно напрежение/. При това се включват защитните сили на организма - физиологичните функции се активизират и приспособяването на организма към изменените условия протича по-бързо отколкото обикновено. Настъпва фазата на контрашока. Организмът става активен, наблюдават се признаци на психическа стимулация и действия показващи едно добро физическо състояние. Съпротивителните сили на организма в този момент на стреса са повишени. Спелеологът се държи така сякаш е привикнал към студа или голямото мускулно усилие. Това състояние обаче има временен характер. Ако въздействието на някои от предизвикващите стрес фактори продължи настъпва така наречената фаза на съпротивление. При тази фаза се наблюдава повишена съпротивляемост на организма към основният причинител на стреса и понижена към въздействието на всички останали фактори. Това се нарича фаза на специфична адаптация. В зависимост от степента на подготовка организма разполага с определени възможности за приспособяване(адаптиране) и когато те се изчерпат то под ваздействието на стресорния агент се достига стадия на изтощение. При него бързо намаляват защитните сили на организма, при което е възможноте никога да не са възвърнат. При този случай съпротивителните сили на организма към каквито и да е дразнители е понижена до минимум, което може да доведе до смърт. В зависимост от честотата на проникване в пещери в началото на всяко ново влизане в пещера у спелеолога се появява емоционален стрес. С натрупването на опита и при дълго и многократно проникване в пещери действието на този емоционален фактор намалява. Стресът предизвикан от продължителните натоварвания, небалансираното хранене, недостатъчния и най-вече непълноценен отдих намалява пропорционално с нарастване на цялостната подготовка на пещерняка и технико-тактическата организация на проникването или експедицията. Най-устойчив и постоянно действащ фактор, който предзиква стресови реакции това е ниската температура на въздуха, скалата и подземната вода.
При E=ZQ+ А организмът на пещерняка се намира в комфортни условия и действието на студа като стресор отсъства. Ако сумата от загуби на топлина (енергия) е по-голяма от произведената от организма енергия то възниква дефицит на топлина, който предизвиква преход към състояние на дискомфорт. Преди всичко преохлаждането се осъществява посредствам крайниците (58%) и главата (18%). Топлозагубите от изпарение съставляват 12-27 % от произведената топлинна нергия и стават чрез кожата /изпотяването/ и белите дробове /издишания въздух/. Загубите на топлина се компенсират чрез повишена топлопродукция, която при условията на въздействие на ниските температури (например едночасов престой в пещера с температура 4 градуса С)нараства до 4 пъти, а когато е съпътствана от физическа работа до 7 пъти. Ако общите загуби на топлинна енергия не могат да се компенсират от произведената от организма енергия започва преохлаждането на организма. Топлинният баланс на спелелога зависи не само от терморегулативните възможности на неговия организъм, но и от топлоизолационните свойства на неговата екипировка - бельо и комбинезон, хидрокомбинезон, неопрени и други, така че механизмите на терморегулация ще работят по-леко или напрегнато в зависимост от качествата на подбраните термо и хидрозащитни облекла. Каталог: Razni Razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия Razni -> Past participle Razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|