Лекции за обучение кратка история на спелеологията в българия предистория на организираната спелеология в България

Витамините и минералите нямат енергетично съдаржание, но без тях протичането на жизнените процеси е невъзможно. Витамините и минералите почти не се образуват в орга­низма, само малка част от тях се складират като запаси в него и за това те трябва еже­дневно да се приемат от пещерняка.

Най-добрият начин е това да става чрез ползването на витаминозни и минерало съдър­жащи храни, но в редица случаи особено по време на дълготрайни експедиции в отдалечени и трудно достъпни райони позлзуането на пресни храни е затруднено. За това недостига на витамини и минерали трябва да се компенсира, чрез приемането на препарати.

Най-ефективният начин за това е ползването на поливитаминни и полиминерални препарати от рода на: Supradin, Multi Tab, Vitaral, Cobidec и др. Освен това от голямо значение е целенасоченото приемане на витамините С и В комплекс.

Определянето на дневната дозировка на витамини трябва да стане след консултации с лекар!

Натрият има изключително значение за водно-солевия обмен на организма и други важни жезнени процеси. Той постъпва чрез храната под формата на (Na CI) готварска сол. При нормални условия дневно са необходими 10-15 гр. натриев хлорид. На пещерняците са необходими по-големи количества, защото при физически натоварвания загубите на натриев хлорид чрез потта са силно завишени. Дневната норма е в границите на 15-25 гр., внасяни основно чрез храната. Натриевият хлорид се съдържа преди всичко в местните храни.

1 .При провеждане на експедиции на участниците трябва де се осигурят необходимите по вид, състав и количества храни, които да конпенсират разходваната от тях енергия.

2.При провеждане на по-продължителни експедиции е необходимо да се съставя еже­дневно меню. Храната да се резпредели на денонощни дажби включващи:

- хранене в лагера (закуска и вечеря) + обяд за тези, които почиват

- в зависимост от тактическия план - хранене по време на теренна работа или проникване

3.Закуската или обяда, които предшестват спелеоложката дейност трябва да бъдат достатъчно енергийни, но не и обемисти. Храните трябва да бъдат лесно усвояеми и бедни на мазнини и целулоза.

4.Интервалът между храненето и проникването или началото на теренната работа трябва да бъде около 2 часа. Интервалът между края на работа или проникване и храненето трябва да бъде около 1 час.

5.Дажбите по време на повърхностна работа и дълготрайно проникване (над 4 часа) да се съставят от лекопреносими, висококалорични и бързоразграждащи се (въглехидратни) храни, които да се приемат в малки количества на кратки интервали от време. Най-подходя­щи за случая са „коктейлите" от ядки (фъстъци, бадеми, орехи) и сушени плодове както и приемането на сухари, вафли.течен мед или шоколад, бульони, сухоразтворими мляко и картофено ntope.

6. Основното хранене по време на експедиция е вечерята. Препоръчително е да се приготви топла храна с преобладаващо съдържание на белтъчини, витамини и минерални соли и по-малко мазнини. Храненето да става 2-3 часа преди сън.

7. Трябва да се има предвид, че студените храни се усвояват по-трудно. За това при всеки удобен случай подгрявайте подлежащите на това храни. Най-добре се усвояват храни с температура 40-50 градуса.

Водата заема около 60 % от масата на човешкото тяло и всяко нарушение на на нейното състояние оказва вредно въздействие върху организма. Необходимото количество вода за 24 часа зависи от интензивността на обмяната на веществата, от мускулната работа, количеството и качеството на приеманата храна и от околните влажност и температура.

В нормални условия възрастния организъм приема с питейната вода, напитките (сокове, си­­ропи, чай, кафе и др.) и храната около 1.5-2 литра вода на ден. При окисление на хранителните вещества в организма се получават още около 400-500 милилитра вода, при което количеството на постъпващата вода достига 2-2,5 литра.

Водата се отделя от организма основно чрез урината, потта, издишаните водни пари и изпражненията. При извършването на физическа работа на повърхността, а и под земята орга­низма отделя по-големи количества вода преди всичко чрез потта, урината и водните пари при дишането. Например при извършването на продължителна теренна работа при по-високи температури само чрез потта могат да се отделят до 4-5 литра вода дневно. Опита показва, че когато цялото тяло се покрие с пот, загубата на вода възлиза на 1 литър.

Високата влажност на пещерния въздух и използването на облекла (гащеризони и ботуши) от синтетични материали плюс физическата работа също водят до повишено потоотделяне.

Загубата на вода се задълбочава чрез увеличаване на честотата и задълбочаване на ди­шането в разултат на извършващите се физически усилия.

• 
  загуба на чувство за жажда под земята
  
• 
  психологическата бариера, да не се пие пещерна вода, която може да е замърсена
  
• 
  обикновенно пещерняците не считат за нужно да пият вода по време на проникването
  

От всичко казано до тук следва извода, че пещерняка не трябва да допуска обезводняване, като целенасочено внася необходимите за подържането на водния му баланс течности. От това произчат три въпроса колко, какво и кога да пием ? Най-подходящите отговори на тези въпроси се съдържат в следната рецепта:

2. Водата трябва да съставлява основната част от приетите течности. В повечето слу­чаи експедициите се провеждат в безводни райони и се консумира вода от непроверени източници. В други се налага консумирането на снежна вода. От епидемиологична гледна точка е препоръчително тези води да се преваряват или обезразяват със специална таблетки като например Micropur.

От медицинска гледна точка е неправилно консумирането на много студена вода.

Освен вода пещерняците консумират сокове, безолкохолни напитки, сиропи, чай, кафе, бульони и др. Трябва да се има предвид, че подсладените сокове не утоляват жаждата, а я увеличават и за това трябва да се консумират само по време на възстановителния период в лагера. Препоръчително е преди проникване да не се приемат повече от 500 милилитра (гр) течности под формата на чай, кафе, мляко, бульони.

По време на преходи и продължителни прониквания се препоръчва да се приема вода на интервали от около 1 час, но не повече от 150 милилитра, които да се пият бавно и на глътки.

Основното количество течности трябва да се приемат след проникване или теренна работа. Не е препоръчително да се приемат големи количества наведнъж. Приемането на течности трябва да става по малко 150 - 200 милилитра през известни интервали от време.

Алексей Жалов

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Димов, Е. (1987) Хранене на спортиста, С.,Мф

Геселевич В.А (1984) Медицински справочник на треньора,С.,Мф

Малчев, Е (1983) Питеен режим на туриста,Тур.организатор бр.4,

Дублянски,В-И, В.Ил!охин (1981) Путешествие под землей, Москва, ФС

Dressier B.,P.Minivielle(1979) La Speleologie, Editions Denoel,Paris

ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕДНА ЕКСПЕДИЦИЯ
1. Поставяне на цел

а. Изследване на непознат масив: Изпращане на малка група за събиране на сведения, ако нямаме никакви сведения за района,

б. Изследване на непознат обект

в. Проникване в позна т обект

Избор на:

• 
  Отговорник по материалната база
  
• 
  Отговорник по храната
  
• 
  Отговорник по административната подготовка
  
• 
  Разрешение от БФС за утвърждаване на състава при пропасти над 1000 м.
  

а. Събиране на информация за района на експедиция.

• 
  местоположение, подход, транспорт, удобни места за бивакуване, Юридически фор­мал­ности относно посещението на района, геоложки, хидроложки, климатоложки, биоложки (фауна, флора) исторически, (какво е направено до момента и от кого), набавяне на топографски карти,
  
• 
  етнографски (обичаи на местното население), сведения за района
  

-подготовка на необходимите документи: разрешение от съответни инстанции, ако е необходимо.

За чужбина: (паспорти, митнически формалности, гранични документи, визи, лични документи, разрешително от местните органи, кореспонденция с местния спелео клуб или федерация и др.)

в. Подготовка на материалната база.

• 
  групова спелеоекипировка - в зависимост от обекта (обектите).
  
• 
  бивачни (съоръжения) материали - в зависимост от географската ширина, от сезона, от надморската височина.
  
• 
  средства за свръзка на повърхността и под земята
  

• 
  за бивака (базовия лагер) - разнообразна и пикантна в необходимото количество.
  
• 
  за пещерите- бързоразгражда се. Витамини. Въглехидрати (висококалорична). Сушени плодове и ядки. Концентрирана храна.
  

Зеленчуци: разнообразни, ако обекта, планината и метеорологичните особености позволя­ват това.

• 
  опаковане (в зависимост от транспорта), (в зависимост от храната), (в зависимост от деня на консумирането), (в зависимост от отдалечността на обекта от мястото на транспортните ни средства ), в зависимост от температурата, географската ширина и надморската височина на обекта).
  

а. Разделяне на района на зони според определена прогноза, (пещери, пропасти)

• 
  Лична екипировка (ботуши или обувки), облекло (максимално олекотено), осветление (предимно електрическо), въже (40-60 м.)
  
• 
  Сак (торба) с материали за екипиране: въже, инвентарник (торбичка) с ролплъгови клинове, ръкохватка, различни видове планки, примки за отслонение, леки карабинери, столче, два самохвата, десандьор, педал, двоен осигурителен ремък с карабинер.
  
• 
  Раница с материали за повърхността: карта, компас, алтиметър, молив, планшет или тефтер, за маркиране туба с боя и четка, репшнур, резервни батерии, храна за двама, 2-3 литра вода, евентуално две якета (промазани за дъжд), фенерче за късно връщане.
  
• 
  Влизане в новооткрита пещера или пропаст - отбелязвате всяка подробност, течения, лед, сняг - оглеждайте всичко особенно внимателно. Следете за всички признаци на по-голяма пещера и при възможност дайте еднозначен отговор на въпроса, "продължава ли?”. Използвайте репшнура за връщане на въжето и преодолейте втория отвес при възможност.
  

• 
  Случай на неизвестна перспективна пропаст - двама (защо ?): Защото това е мини­малния брой хора в група - екипирането е бавен процес, докато единия екипира другия мръзне (при пещери с ниска температура).
  
• 
  Случай на позната (при даже екипирана вече пещера) - трима - могат да носят повече инвентар и не е необходимо да се изчакват.
  
• 
  Случай на организиране на бивак под земята - той се изгражда или постепенно от всяка прониквачна група, или наведнаж от по-голяма група според нуждите група - на подходя­що за целта място далеч от каменопади и безопасно от наводнение, в суха странична галерия.
  

• 
  Предварително изследване на хидроложката активност на обекта.
  
• 
  Следене на метеорологичните прогнози - справка тел. 0215-68, София
  
• 
  Торба за преживяване - според характера на пещерата - зад участък, който не се наводнява, във високи фосилни места, където евентуално бихте избегнали наводнението. За затворените в пещерата хора е оставен предварително сак за преживяване, в който според хидро­ложкия режим на пещерата и според големината на прониквачните групи, съдържа: кондензира­на храна, отоплителни тела (мини газов примус), осветление, бивачни съоръжения, спасителни одеала.
  

• 
  Случай на едновременно тотално дезекипиране, според обстоятелствата пещерата се налага да се дезикипира бързо с едно или две влизания, тогава групата е многобройна и по трудно подвижна. Съществува опасност от бутане на камъни. Броят на торбите е много голям. Когато броят на торбите значително превишава броя на хората се налага използването на товар­ни въжета с цел да се намали натоварването на хората и от падане на камъни, както и да улесни маневрирането на хората по отвесите.
  
• 
  Случай на постепенно нормално дезекипиран. Всяка прониквачна група влиза с праз­ни торби или използва оставени от екипирането и излиза след като ги напълни. Когато в пещерата няма теснини е възможно всеки да излиза с две торби.
  
• 
  Техническо описание на пещерата - то включва описание на всички препятствия
  

• 
  Морфоложко описание на пещерата
  
• 
  Изработване на карта на пещерата
  

• 
  С малки изключения всеки сам носи необходимите за бивакуване материали: хамак, чувал, специално одеало за отдолу и отгоре.
  
• 
  Избор на място: сухо, надалеч от вода (капеща или течаща) и липса на течения.
  
• 
  Трябва да се има предвид, че след 3-4 бивакувания работоспособността на хората рязко намалява.
  

• 
  Дневник
  
• 
  Описание на масива
  
• 
  Описание на обектите
  
• 
  Карти на обектите
  
• 
  Карти (топографски) на района - нанасяне на обектите
  
• 
  Резултати от научните изследвания
  
• 
  Отчет на експедицията - относно постигнатото - докладва се на клубно ниво
  
• 
  Подготовка на материали за печата, радиото и телевизията (според обекта, обектите).
  
• 
  Копие от отчета се предоставя в БФС.
  
• 
  Бъдещи перспективи за изследване на района.
  
• 
  Хронологично и тематично оформяне на фотографския материал
  

Трифон Даалиев