Лекции за обучение кратка история на спелеологията в българия предистория на организираната спелеология в България

• 
  Внимавайте във вертикалните тесняци (или тесняците в началото на отвеса)
  
• 
  При нужда екипирайте със стълба
  
• 
  Освобождавайте се от съоръженията които могат да се закачат
  
• 
  Не тръгвайте с главата надолу при влизане в тесняк, ако не сте сигурни, че ще може да се върнете или обърнете
  
• 
  Човекът, който най-трудно би преминал не трябва да влиза последен, по този начин ще затвори останалите вътре, а и на него няма да има кой да му помогне
  

• 
  Изчиствайте фунията преди да минете
  
• 
  Блоковете трябва да бъдат опипани от всички страни на натиск и дърпане
  
• 
  Единично преминаване под опасните пасажи
  
• 
  Укрепепвайте фунията с греди или други подръчни средства
  

• 
  Ако дишането е затруднено и пулсът е учестен
  
• 
  Ако кибритена клечка изгасва има наличие на СО2 - излизане незабавно и равномерно
  
• 
  В някои пещери може да има наличие на опасни газове
  
• 
  Внимавайте при използването на помпи и агрегати които са с двигатели с вътрешно
  горене, на входа и при пещери без вентилация
  
• 
  Внимавайте в пещери, които са губилища на потоци и има гниещи органични материи
  
• 
  Използвайте детектор, който сигнализира наличието на газ
  

• 
  Ако се извършва проникване през зимата в пещерите на Пирин или Централна Стара пла­­нини има опасност от лавини
  
• 
  Предварителна информация за метеорологичната прогноза
  

• 
  Опит за странично избягване
  
• 
  Освобождаване от щеки и раници (раницата не трябва да е привързана към кръста)
  
• 
  Затваряне на устата и предпазване на дихателните пътища, за да се избегне на всяка цена поглъщането на сняг
  
• 
  Вкопчвайте се във всяко препятствие
  
• 
  Старайте се да останете на повърхността
  
• 
  Не викайте
  
• 
  Положете максимум усилия да се отдели в момента, когато почувствува, че лавината ще спре
  
• 
  В момента на спиране, ако покривката е плътна си издълбайте дупка и се успокойте, не се движите за да не изконсумира въздуха
  

• 
  Отбележете мястото където жертвата е видяна за последен път
  
• 
  Ако, има само един очевидец или оцелял да потърси веднага помощ, ако няма друга възможност
  
• 
  Ако, свидетелите са повече, опитайте се да определите мястото на изчезналите
  
• 
  Търсете в посока на лавината, под точката на изчезването
  
• 
  Върху покрайнините (околностите) на натрупване на снежна маса в края на лавината
  
• 
  Сигнализирайте тревога
  
• 
  Опитайте се да откриете предмети на повърхността или показали се (стърчащи) крайници
  
• 
  Ослушайте се. Отбележете местата където сте намери предмети и незабавно започнете търсене с щеките или с лавинни сонди ако имате такива
  
• 
  Първо направете експедитивен сондаж на допустимите места. След това сондирайте по обхватно и прецизно (70-75 см. и дълбочина 2 метра). Следва по сгъстен сондаж 25-30 см. и дълбочина 3 метра. Ако пристигне лавинно куче няколко минути след злополуката (рядък случай, не газете лавината)
  

• 
  Да си намерите удобна позиция за изчакване, ще рече:
  
• 
  Не стойте на течение, на влага, далеч от шума
  
• 
  Не сядайте по земя, по стени - сядайте на въжета, торби, раници
  
• 
  Да си сложе шапка на главата, ако има
  
• 
  Сложете карбидката между краката
  
• 
  Притиснете се един към друг
  
• 
  На площадка се осигурете (риск от унасяне и падане)
  
• 
  Раздвижвайте крайниците си от време на време (масажирайте мускулите си без да ставате)
  
• 
  Икономисвайте храната и осветлението
  
• 
  Поемайте течности (по възможност топли и сладки, уринирайте)
  

• 
  Преди всичко не се паникьосвайте, запазете самообладание, по-лесно е да се каже отколкото да се извърши, защото някои злополуки травмират силно другарите на пострадалия
  
• 
  След злополуката да се вземат незабавни мерки:
  
• 
  Вдигнете и разчистете камъните или блоковете от пропаст, блокаж, които покриват или притискат пещерняка
  
• 
  Извадете човека от тесняка, където се е заклещил
  
• 
  Извадете човека от водата в която се дави или преохлажда
  
• 
  Ако тези технически (практически) мерки са успели да спасят човека от положението, в което се е намирал, незабавно дайте долекарска помощ, която всеки пещерняк трябва да знае
  

2. Пострадалият не може да излезе

• 
  При темрература 37° С тялото губи постоянно от топлината си по 4 основни начина:
  
• 
  Проводимост: контакт със студена повърхност;
  
• 
  Конвенция: постоянно затопляне на въздуха около тялото;
  
• 
  Излъчване: излъчване на топлина от разстояние;
  
• 
  Излъчване на въздуха и топла урина: дишане и обилно уриниране;
  

• 
  Увеличаване на затоплянето чрез триене (свиване и разпускане на мускулите) мускулни контракции, имащи за цел да произведат топлина. Този начин е ефикасен, но изразходва много енергия и тялото ще се изтощи толкова по-бързо, колкото е по-изморено, недохранено или малко тренирано.
  
• 
  Намаляване на загубите на топлина чрез съсредоточаване (намаляване на кръвообращението на периферията на тялото - кожа, мускули и т.н.) за да се запази кръвта топла за основните органи - мозък, сърце, дробове. В случая е противопоказано разтриването на мускулите на крайниците.
  

За да се подържа температурата в този диапазон е нужна енергия. Затова хипотермията винаги е свързана с преумора.

1. Първият признак е състоянието на зеницата-разширени зеници

2. Вторият признак са тръпките (нормални) - сигнал, че организмът започва да се преохлажда.

3. Третият признак е спиране на тръпките - изпадане в апатия, разкоординиране на мисловната дейност. От този момент човек става пострадал.

Умора и студ, физическо и психическо отпадане (човекът не реагира, не отговаря на въпросите - сериозен симптом) лошо зрение, дезориентиран и обхванат от паника човек, несвързани приказки, треперене и тракане на зъбите,пристъп на буйност - отказване от всякаква помощ, губи равновесие и пада, спазъм, гърчове, бледо лице, виене на свят, припадане (губене на съзнание), обтягане на крайниците, вцепеняване.

Спиране на сърцето - (нередовни и остри свивания на сърцето) става приблизително при 25° С (вътрешна температура), но може да стане и под 30ºС.

• 
  Да не се масажира кожата
  
• 
  Никакви пасивни или активни движения
  
• 
  Никакво периферно затопляне, но колкото е възможно повишаване на вътрешната температура - топлите грейки да се поставят на гърдите, а не на крайниците и корема
  
• 
  Никога, никога, никога АЛКОХОЛ!
  
• 
  Всеки момент може да настъпи спиране на сърдечната дейност На пострадал който е изваден от студена вода телесната температура продължава да спада с около 3° С. Това става в резултат на изстудяване на кръвта, локализирана в крайниците и изпомпването и обратно във вътрешността на тялото. Затова не трябва да се допуска движение на такъв пострадал, тъй като това предизвиква увеличение на кръвния ток от крайниците обратно към сърцето, вследствие на което се получава мускулно свиване на кръвоносните съдове.
  

• 
  Изолация от почвата
  
• 
  Изсушаване
  
• 
  Увиване в специално затоплящи одеала
  
• 
  Ако е възможно да се затопли вдишания въздух
  

Действия на околните - в никакъв случай да не се опитват да го стоплят външно преди да са повдигнали вътрешната температура , това не важи за първите два етапа (признака).

За третия признак единственото действие на немедицинските лица е да го предпазят от по-наташна загуба на топлина - завивки, чували.

Пострадалите от 2 и 3 стадий не могат да се транспортират под земята. Ще се предприеме общо затопляне чрез медикаменти и чрез постоянна реанимация (раздвижване, ако има място).

Студеният човек не е мъртъв ! ! !

Всички изпаднали в хипотермия и дори когато няма НИКАКЪВ ПРИЗНАК НА ЖИВОТ ДА СЕ СМЯТАТ ЗА ЖИВИ ПОНЕ ДОКА ТО се стоплят.
Примери за максимален престой на нетрениран човек под вода:

1. При температура 29º С човек може да престои във вода 12 часа.

2. При температура 15° С човек може да престои във вода 3 часа.

3. При температура 10 С човек може да престои във вода 1 час.

4. При температура 5° С човек може да престои 1-2 минути. При този престой 50% от хората умират.

Температура на езика ºС	Поведение и синдроми	Процент консумация на кислород
37	Температурата спада бързо. Нормално поведение	100%
36
35
34
33	Забавени реакции.
30	Полусъзнание. Пулсът, дишането и кръвното налягане спадат	50%
28	Безсъзнание. Невъзможност от самозатопляне
25	Спира дишането и сърцето, мускулите се сковават	30%
20	Смърт

Трифон Даалиев

Ако пострадалият се намира под вода или водопад а се пемести веднага и незабавно, независимо от състоянието му.

• 
  Ранения отгваря ли адекватно на въпроси
  
• 
  Може ли да движи всички крайници
  
• 
  Има ли болки при дишане
  
• 
  Има ли пулс на китката
  
• 
  Има ли видими рани
  

• 
  Устройване на пострадалия
  
• 
  Отбележете часа на злополуката
  
• 
  Отбележете часа на кръвоспирането
  
• 
  Групата се разделя на две: едните остават с ранения, а другите излизат за да дадат тревога ида уведомят АСО (записвайте часа на тръгване)
  
• 
  Не излизайте панически, излизането да бъде сигурно, без рискове
  
• 
  При оставчне на пострадал под земята, дори той да е в добро състояние, излезлите трябва незабавно да уведомят полицията, ПКСС (тел. 02 56 28 29) и членовете на АСО (тел. 02 878 812).
  
• 
  Спасителите ще дойдат шп-бързо, ако този, който ги алармира има списък на нужните телефони
  
• 
  Освен това, същият, трчбва да посочи мястото, където се намира и телефон за връзка, за да посрещне спасителите. ТРАЯБВА ДА ЧАКА НА МЯСТО.
  

• 
  Освен в особени случаи, когато групата е от двама души, когато оцелелият останал невредим може да излезе и сигнализира, като спечели време за спасителната операция, което понякога е най-доброто за пострадалия.
  
• 
  Освен взетите мерки за удобно настаняване, трябва да се каже на пострадалия да не мърда, да не прави опити да излезе сам. ВАЖНО: раненият трябва да е в съзнание за да разбере тези съвети и силен духом за да ги приеме.
  
• 
  Ако загубилият съзнание се свести и разбере, че е сам, ще се опита да излезе, с риск за по-голяма злополука. Невредимият пещерняк трябва да остане до ранения, ако сметне, че отсъствието му ще предизвика нещастие. От важно значение е избора на партньор !
  

При по-тежки случаи последователността при оказване на първа помощ е следната:

Ако:

а/ Пострадалият не диша:

• 
  незабавно освободете външните дихателни пятища;
  
• 
  направете изкуствено дишане;
  
• 
  спрете възможните кръвотечения, като отбележите часа на поставяне на превръзката
  

• 
  спрете възможните кръвотечения, като отбележите часа на поставяне на превръзката
  

• 
  сложете го странично
  
• 
  постоянно наблюдавайте дишането му
  

• 
  мислете за вътрешни увреждания и кръвоизливи и за възможни счупвания на крайниците и гръбначния стълб
  

• 
  пазете от инфекция
  

• 
  ВЪЗСТОНОВИТЕ ДИШАНЕТО
  
• 
  ВЪЗСТОНОВИТЕ КРЪВООБРАЩЕНИЕТО
  
• 
  СПРЕТЕ КЪРВЕНЕТО
  
• 
  ОБЕЗДВИЖИТЕ СЧУПВАНИЯТА
  
• 
  ПАЗИТЕ ОТКРИТИТЕ РАНИ
  
• 
  НЕ ЗАБРАВЯТЕ НИКГА, ЧЕ ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ ШОК (НЕ ДАВАЙТЕ ТЕЧНОСТИ ПРИ КОРЕМНИ ТРАВМИ)
  

• 
  Намерете удобно място
  
• 
  Изолирайте от течение, влага и шум
  
• 
  Изолорайте от земята (навити въжета, раници и др.)
  
• 
  Поставете шапка или кърпа на главата
  
• 
  Наденете гащеризоните без ръкавите и притиснете ръце до тялото
  
• 
  Икономисвайте храна и светлина
  
• 
  Притиснете се един към друг
  
• 
  Ако сте на площадка - се осигурете - риск за унасяне и падане
  
• 
  Направете мускулен масаж и на крайниците без да ставате (ако пострадалият не е преохладен)
  
• 
  Ако е в безсъзнание - поставете го да легне странично
  

• 
  Вдигнете и разчистете камъните или блоковете от срутена пропаст или блокаж, които покриват или притискат пещерняка
  
• 
  Извадете човека от тесняка, където се е заклещил
  
• 
  Изтеглете отгоре или отдолу пещерняка, ако е пострадал в отвеса на въжето
  
• 
  Извадете човека от водата, където се дави или преохлажда Ако тези технически (практически) мерки са успели да спасят човека от положението, в което се е намирал, незабавно дайте долекарска помощ.
  

Трифон Даалиев

Когато пещерняка е в покой неговата мускулатура изразходва около 38 % от енергагията, която организма произвежда, докато при проникване разхода на енергия нараства до 70 % от цялата енергопродукция. Енергийният разход на спелеолозите се влияе силно и от температурата на околната среда, защото голямя част от произведената енергия отива за запазването на постоянната температура на тялото и поддържане на други животоосигуряващи функции на организма.

Като се имат предвид характера, продължителността и интензивността на спелеоложката работа и влиянието на по-ниските от обичайните температури върху пещерняка може да се каже, че разхода на енергия на един пещерняк за едно денонощие варира в границите от 3500 килока­лории (ксаl) при краткотрайно проникване, до 5500 kcal при тежки и особено при продължителни прониквания.

Посочената енергия се разходва основно за извършване на мускулна работа и поддържане на жизнеосигуряващите функции на организма(преди всичко запазване на постоянната темпе­ратура на тялото).

Увеличеният разход на енергия по време на едно проникване или експедиция налагат да се обърне сериозно внимание към храненето на пещерняка, защото именно чрез храната могат да се компенсират по-високите енергозагуби съпътстващи спелеоложката дейност.
ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНЕНЕТО НА СПЕЛЕОЛОГА
- ДОСТАВЕНАТА ЧРЕЗ ХРАНАТА ЕНЕРГИЯ ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВА НА РАЗХОДВАНАТА ЕНЕРГИЯ

- ХРАНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪЛНОЦЕННА ПО КОЛИЧЕСТВО И СЪДЪР­ЖА­НИЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА (БЕЛТЪЧИНИ, МАЗНИНИ, ВЪГЛЕХИДРАТИ, ВИТАМИНИ, МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА И ВОДА)

При спазването на тези изисквания се постига така нареченото енергийно равновесие, при което енергията постъпваща чрез хранителните вещества ще бъде равна на енергоразхода на пещерняка.

От гледна точка на класификацията на спортната дейност – спелеологията може да се причисли към дейностите, при които преобладава качеството издържливост. Доказано е, че енергетичните загуби за едно денононощие при тези видове дейности трябва да се покриват чрез приемане на храни съдържащи основните хранителни вещества (белтъчини, мазнини и въглехидрати) в съотношение 15:25:60 тегловни процента. Това ще рече, че ако енергоразхода на пещерняка при едно проникване е 5000 kcal, то дневната дажба на храна трябва да му осигури 5000 kcal, от които 750 kcal от бълтъчините, 1250 kcal от мазнините и 3000 kcal от въглехидратите.

Като знаем колко енергия се получава при разграждането на 1 гр.от всяко хранително вещество (белтък - 4 kcal, мазнини - 9 kcal и въглехидрати - 4 kcal), можем можем да пресметнем съдържанието на всяко хранително вещество в грамове.

В нашия пример дневното количество на белтъците трябва да бъде 188 гр., на мазнините 139 гр., а на въглехидратите 750 гр.


ОСНОВНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИТЕ КАЧЕСТВА
Белтъчини

По произход те биват животински и растителни. Най-пълноценните животински бел­тъци са месото, рибата, млякото, млечните продукти и яйцата. При провеждане на експе­диции и прониквания с големи физически натоварвания е препоръчително да се приема мининум 1/2 литър мляко дневно.

Например 100 гр. сухоразтворимо мляко „NIDO" съдържат 25.7 гр. белтъчини и осигуряват 506 kcal енергия, както и част от необходимите на организма минерали и вита­мини.

Най-енергетичните белтъкосъдържащи храни от растителен произход са: сухия фасул, лещата, сухият грах, бадемите, фъстъците, орехите, хляба и картофите.

Трябва да се знае, че бълтъчните храни не повишават работоспособността ,а преко­мер­ната им употреба намалява възможността за продължителни физически усилия.За това преобладаващата част от белтъчните храни трябва да се приемат във възстановителния процес, тоест след продължителни и изтощителни прониквания.

Дневната норма за приемане на белтъци чрез храната е 2-2,5 гр. на 1 кг.телесна маса на пещерняка. Или, пещерняк с тегло 80 кг.трябва да приема в зависимост степента на натоварването от 160 до 200 гр.високобелтъчни храни на ден.

По произход те се разделят на млечни, местни и растителни. Млечните са в състава на млякото, сиренето вкл.пушеното, кашкавала, маслото и маргарина. Местните се съдържат в маста, сланината, месото и месните произведения (колбасите) и най-малко в рибата.

При пещерняшката дейност, където често пъти се извършват продължителни усилия с умерена интензивност поемането на храни с повишено съдържание на мазнини може да осигури до около 90% от необходимата за организма енергия. Въпреки това, оптималното количество мазнини, коите трябва да се приемат ежедневно по време на експедиция варира от 1.5 до 2 грама на всеки килограм от телесната маса на пещерняка.

Въглехидратите са основния енергетичен източник на организма и осигуряват повече от половината от необходимата на пещерняка енергия.

Един грам въглехидрати дава толкова енергия, колкото същото количество белтъци (4 kcal). Същевременно усвояването на въглехидратите от организма е значително по-бързо от това на останалите хранителни вещества, а за разграждането им е необходим много по-малко кислород. Например: Глюкозата и фруктозата, които съставляват 73% от съдържа­нието на меда се усвояват за около 20 мин.след като са попаднали в стомаха.

Въглехидратите се съдържат основно в растителните продукти: фасул, леща, ориз, зърнени храни (хляб, бисквити, сухари, пшеничен грис, макаронови изделия, пресните и сушените плодове). Най-високо калорийно съдържание в единица тегло (100 гр.) имат следните въглехидратни храни: рафинараната захар -100 гр., нишестето - 84 гр., течна глю­коза - 80 гр., пчелен мед и ориз- 78 гр., пшеничен грис - 74 гр., сухар - 73 гр.; чаени бискв­ити, вафли, конфитюри, мармалади и сушени сливи - 70 гр.; стафиди- 68 гр.

В продуктите от животински произход въглехидрати има само в млякото и черния дроб. Например в 100 гр.от сухоразтворимото мляко „NIDO"ce съдържат 37.4 гр. въглехи­драти. Дневната норма въглехидрати изразена в грамове върху кг.телесна маса на пещерня­ка варира от 8 до 12 гр., при което един 80 кг.пещерняк следва да приема по време на експедиция, в зависимост от степента на натоварване въглехидратни храни в порядъка от 640 до 960 гр. дневно.