КРАТКОВРЕМЕННО ИНТЕНЗИВНО ПРЕОХЛАЖДАНЕ

По такъв начин, в зависимост от свойствата на средата, температурата на кожата може мигновенно да спадне до 10.8º С. При съвършена изолация температурния скок на кожата може да бъде намален и усещането на комфорт на пещерняка не намалява. Овлажнените в различна степен дрехи на пещерняка до степен на пълното им намокряне, въздушната прослойка, която има изолационен характер между външната среда и тялото намалява. При това температурния скок на кожата ще се увеличи до 15 ºС и съответно температурата на кожата ще спадне до 21.6 ºС. Най-значителен температурен скок до 26 ºС възниква при съприкосновение на повърхността на кожата с метала и камъка.

С увеличаване на студовото дразнене пещерняка започва да трепери-тогава той се намира в стадия на тревога. Тогава рецепторите от повърностните слоеве но тялото (най-вече кожата) сигнализират в мозъка за намаляване на температурата по повърхността на кожата, което застрашава нормалното състояние на организма (хомеостазата). Охладената в кожата капилярна кръв се транспортира навътре в тялото вследствие, на което започва общо изстудяване на целия организъм.

Реакцията на организма е включването на химическата и физическа терморегулация- повишавава се топлопродукцията и се установява първа топлинна защита представляваща : свиване на капилярите по повърността на кожата, което се съпровожда от намаляване цир­кулацията в периферните части и съответно намаляване на топлозагубите.

Времето необходимо за организирането на топлозащита и интензивността на топло­продукция при хората са ограничени. Ето защо ако интензивността на въздействие на студа обхване значителна част от повърхността на тялото (например ако спелеолога падне във вода с температура +1ºС) то това може да причини рязко въздействие върху жизнено важни органи- хипотермичен шок.

Интезивно (рязко) охлаждане на неголяма част от тялото разположена по далече от ядрото (например само крайниците) също може да доведе до хипотермичен шок, но в случая организмът може и да компенсира топлозагубата.

Като следствие от установената първа топлинна защита температурата на кожата се понижава. Ако при това топлоизолацията на пещерняка е недостатъчна за подържане на хомеостазата на организма, започва да работи механизма на втората (физичиската) топлин­на защита. При нея топлозагубите се намаляват за сметка на възникнали пулсации по диа­ме­търа на кръвоносните съдове. В този случай е необходимо да се отстранят дискомфор­тните условия, за да не може пулсациите да прераснат в спазми, съпроводени със силни усещания за болка. Следва пълен спазъм на кръвоносните съдове и кръвообръщението в периферията на тялото се прекъсва. Организмът преминава в трета фаза на топлинна защи­та с цената на загуби - умъртвени са някои участъци от повърхността на тялото (изамръзване при температури по високи от О ºС).

Времето за мобилизиране на организма да включи всичките тези три защитни меха­низма зависи от продължителността на студовото въздействие и при работа във вода без хидрозащитни средства (за крайниците) е примерно 10 минути. При това положение вътре­шността на тялото още дълго време запазва своята нормална температура.

Когато остудяването започне да обхваща жизнено важни органи, организма включва своята четвърта топлинна защита. Тя е насочена да подържа температурния режим на охла­дените органи и да възстанови границите на вътрешността на тялото за сметка на общото понижаване на температурата в него. Това става по пътя на рязкото разширяване на всички периферни капиляри. При това за известно време болезнените спазми могат да преминат, чувството на студ се сменя с усещането за псевдокомфорт и сънливост. В това състояние възниква бързо снижаване на температурата на вътрешността на тялото , измръзване на организма и съответно смърт.

Практически в процеса на проучване всеки спелеолог е подложен на преохлаждане. Процесът на преохлаждане може да се регулира съзнателно чрез:

- подбор на облеклото на пещерняка в съответствие с климатичните особености на пещерата- за това е необходимо наличието на първична информация за обекта;

- изработване на подходящ тактически план за проникване, при който продължител­ността на проникване да се сведе до оптимални граници

- избягване на прякото въздействие на водата - изнасяне на системите, обход на водни прегради с парапети и др.

- избягване на съприкосновението на открити части на тялото със съоръженията от метал и скалите- необходимост от ръкавици, сядане при почивка върху изолиращи тялото предмети (торби, въжета, неопренови парчета)

- използване на термозащитни одеяла при първи индикации за преохлаждане (треперене) включително топлината излъчваща се от карбитната лампа.

- при продължителни прониквания и подземни лагери и намокряне - смяна на бельото под гащеризона и чорапите.

Алексей Жалов

ОПАСНОСТИ В ПЕЩЕРИТЕ
Съвременната спелеология се явява като съзнателна и целенасочена човешка дейност, решаваща специфичните задачи, които винаги имат смесен научно-спортен характер. Изследванията и спортните прониквания в пещерите и пропастите са свързани с преодо­ляването на значителни трудности и често са съпроводени от редица опасности за здравето и живота на пещерняците. Разнообразието на подземния карстов релеф, нескончаемият и вечно променящ се лабиринт от отвори, галерии и подземни водопади в една пещерна сис­тема, предявяват високи изисквания, както към общофизическата, волевата и психоло­гическа подготовка на прониквачите, така също и към техните технически съоръжения и екипировка. Не са редки случаите, когато вследствие на редица субективни и много рядко на обективни причини може да се стигне до нещастен случай по време на една пещерна експедиция или тренировъчна проява. Ето защо във всички страни с развита спелеология са изградени спасителни служби, чиято основна задача е да оказват помощ на изпадналите в беда пещерняци. Проведоха се много конференции на Международната Комисия по спася­ване в пещери, учредена през 1965 г. На тях основно се дискутираха и уточняваха методите и организацията на спасяване в пещери и пропасти. Благодарение на непрекъснатото раз­витие на техниката на проникване и навлизането на нови съоръжения в спелеологията, методите и организация на спасяване също се променяха. Това е една причина за трудноста те да бъдат твърдо фиксирани, като постоянни превантивни правила и норми за безопас­ността при проникване и работа под земята. Въпреки това е неоходимо, анализирайки много­бройните нещастни случаи да се извлекат някои основни правила, които трябва да се спазват, за да са безаварийни нашите прониквания.

Практиката показва, че при почти всички аварийни ситуация са налице субективните предпоставки за тяхното възникване. Има се предвид малката вероятност за природно бед­ствие в специфичните условия за работа под земята, например: земетресения и нахлуване на поройни води. При това нахлуването на поройни води до голяма степен може да се предвиди. Следователно причините за нещастията в пещерите имат изключително субек­тивен характер. Това е едно доказателство, че не пещерите са опасни, а човека с неговото вродено чувство за непогрешимост е опасен и нанася не само вреда на себе си, а и на пещерите.

Ето и някои случаи от световната и българска практика, илюстриращи казаното по-горе, заедно с малък коментар.

В една кавказка пропаст през пролетта на 1967 г. група моковски пещерняци организира няколкодневна експедиция. След транспортирането на багажа с помоща на трактор, те се договарят с тракториста да ги чака след три дни. Завършили работата по-рано, започват да излизат. На входния 80-метров отвее обаче ги чака изненада - рязкото затопляне е причинило обилно топене на снега в резултат на което отвесът се е превърнал в студен водопад. Недооценил силите си и екипировката си един от участниците тръгва на самоосигуровка, но по средата на отвеса се преохлажда, силите го напускат и остава на въжето. Жена му, участничка в експедицията, не издържа и в стремежа си да му помогне, е сполетяна от същата участ. На следващия ден пристигналия тракторист разбира за неща­стието и алармира спасителната служба. Когато спасителите стигат до мястото на произ­шествието, намират двамата пещерняка под няколко сантиметра лед. Причините за този нещастен случай са изцяло от субективен характер. А те са:

- надценяване на собствените сили;

- несъобразена и недобре избрана екипировка;

- неправилно съставен тактически план на проникването.

Марек Желеховски е ръководител на експедиция в „Снежна". Загива на 16 август 1970 г. на 20 метра от входа след 25-часово скоростно проникване, поради скъсване на стреме­ната на самохватите. Причините:

- самонадеяност;

- неспазване правилата за влизане в пещери ( липса на каквато и да е осигуровка);

- гонене на спортни рекорди в пещери.

През август 1952 година при едно от първите прониквания в кладенеца „Лепиньо" в пропаста Пиер Сен Мартен жертва на злополука става Марсел Лубенс. При изкачването на началния 346 метров отвес се отваря прикрепването на стоманеното въже на лебедката, към която с парашутна сбруя е прикрепен Лубенс. Причини:

- използване по това време на несъвършена и технически необезопасена материална база.

Пак в Пиер Сен Мартен през лятото на 1973 година се загубват и остават без светлина група полски пещерняци. Според тях причината за този инцидент е изпускането на раницата с резервните батерии, а според нас те са:

- неправилно съхранение на резервното осветление;

- недостатъчна подготовка за пронкване в такъв голям обект;

- недостатъчно предварително проучване на обекта.

По време на английска експедиция в Испанските Пиринеи през 1976 година, при изследване на неизвестна дотогава пропаст, предварително екипирана, поради скъсване на въже пада и загива един от участниците. След него тръгва веднага друг участник, който поради лошата чуваемост не разбира за нещастието. Поради щастливо стечение на обстоятелствата, той пада върху трупа на първия и остава жив, макар и с тежки контузии. Причини:

- неспазване мерките за безопастност (липса на самоосигуровка).

През 1956 г. на 24 март при изследване на пещерата „Духлата" Владимир Бешков, Михаил Квартирников и Иван Лозанов остават без светлина. Те носят със себе си петро­макс, газов фенер и кибрит. При пълзенето по локвите кибрита се намокря, при едно подхлъзване се скъсва чорапчето на петромакса, а в суматохата загасва и газовия фенер. След 45-часово лутане без светлина и щастливо стечение на обстоятелствата намират правилния път и излизат навън. Причини:

- липса на надежно резервно осветление.

- липса на надежно основно осветление.

- През 1964 година на 24 август по време на курса за младши инструктори в Карлуково при проникване в пропаста „Банковица" пада от около 7 м. Христо Делчев и счупва бедрената си кост. Това е първия нещастен случай у нас с вече сериозни послед­ствия. Организацията на рапела е следната: двойното рапелно въже е било закачено на стълбата - по точно през стъпенката. Целта е била да се осигури отдолу излизащия след това пещерняк Владимир Илюхин. Причини:

- стъпенката се счупва и стоманеното въже срязва конопеното въже;

- неправилна организация на рапела;

- липса на осигуровка;

- неспазване на мерките за безопасност.

През 1965 година на 8 септември по време на Софийски градски пещерен сбор при проникване в пещерата „Змейова дупка" загива Петко Лазаров от Велико Търново - гост на сбора. Това е първия нещастен случай със смъртен изход в България. Петко Лазаров е ударен в главата на дъното на пропастта от къмък и почива на път за болницата. Причините:

- неспазване правилата за безопасност (сваляне на каската и заставане под отвеса).

През 1970 година на 18 септември загиват и първите леководолази Сияна Люцканова и Евстати Йончев от Варна при проникване в сифона, от който излизат водите на пропастта „Дяволското гърло". Причини:

- недоглеждане (На Евстати Йончев е дадена за гмуркането почти празна бутилка).

На 7 ноември 1975 година група от четири човека, младши инструктор и трима носители на значката „Пещерняк" организират експедиция за изследване на пещерите край село Комщица. Достигайки до входа на пропастната пещера „Граничарската", групата сяда да почива. Не след дълго младите ентусиасти Янчо Мануилов и Олимпи Димитров влизат в пещерата. Навън остават ръководителя Марин Маринов и Светла Кисьова. След преодолява­не на първия отвес двамата достигат до втори отвес, облян с вода. Янчо Мануилов слиза по отвеса с горна осигуровка и след кратко запознаване с пещерата, решава да се върне. Започва изкачване на 19-метровия отвес с водопад на самохвати. На три метра от дъното съобщава, че няма сили да продължи. След неуспешен опит да му помогне Олимпи излиза навън за помощ. Той и Марин Маринов отново правят неуспешен опит да го извадят, след което Марин Маринов със съдействието на граничарите от близката застава отиват до селото за допълни­телна материална база. След около два часа Маринов се връща и с помоща на граничарите изважда вече мъртвия Мануилов. Аутопсията констатира, че смърта е настъпила в следствие удавяне след кома. Причини:

- слаба техническа и психическа подготовка на пострадалия;

- слаба техническа подготовка на ръководителя;

- несъобразяване с действителната трудност на обекта;

- некомпетентно боравене с материалната база, неумение за оказване на навременна подходяща помощ.

На 13 юли 1885 г. в 45 метровия отвее на пропастта „Ужасът на иманярите" в местността „Злостен" пада Веселина Даневска от Сливен, в резултат на което получава сериозни травми на черепа, мозъчно сътресение и счупена ръка. Има ли причина Веселина Дановска да слиза големия отвес на самохвати не се знае, а още по-малко знаем защо е откачила самохватите от въжето и преминала на класика, може би зашото отвеса позволява това. Но тя не е предвидила евентуално подхлъзване и след това и падане в пропастта. Случайно се задържа на малка площадка намираща се на 10 м. от началото на падането. Незабавно оказаната първа помощ и бързата и евакуация от пропастта и спасяват живота. Причините за този инцидент според нас са

- липсата на каквато и да е осигуровка и само осигуровка;

- надценяване на личните възможности и подценяване трудността на отвеса;

- неспазване на правилата за безопасност.

След десет години през 1985 година в Румъния в пещерата „Тополница" при падане от траверс загива Александър Блажев от „Амбарица" Троян. Причини:

- неспазване на правилата за безопасност - опит за преминаване на травер без самооси­гу­ровка.

Изредените случаи са достъчни за заключенията, които могат да се направят. Данните отразени в долната таблица са получени въз основа на 15 нещастни случая.в България. Трябва да се има предвид, че причините имат комплексен характер.
ТАБЛИЦА НА НЕЩАСТНИТЕ СЛУЧАИ В БЪЛГАРИЯ ИЗРАЗЕНИ В ПРОЦЕНТИ


Обективни -6,7%
Субективни:

1. Неспазване на наредбата за безопасност - 46,7%

2. Неудачно избрана материална база - 20,0%

3. Недобра общофизическа подготовка - 6,7%

4. Слаба волева подготовка - 5,7%

5. Слаба техническа подготовка и неумело боравене с материалната база - 40,0%

6. Самонадеяност - 33,3%

7. Недисциплинираност - 53,3%

8. Неопитност - 40,0%

9. Оставане без светлина - 26,7%

10. Нецелесъобразно изготвен тактически план - 46,7%

Въз основа на тези няколко примера и таблицата анализирайки факторите довели до нещастен случай може да се направи следната условна класификация на причините за нещастни случаи в пещери и пропасти:

2. Рязко покачване нивото на подземните води (нахлуване на порой).

3. Наличие на въглероден двуокис.
Причини от субективен характер
1. Причини от организационен характер

а. Неспазване на наредбата и инструкцията за безопасност.при влизане в пещери

б. Нецелесъобразно изготвен тактически план на проникване

- недостатъчно предварително изучаване на обекта

- лоша организация на системите по отвесите и трудните места в пещерата

- неудачно оформяне на прониквачните групи

в. Неудачно подбрана материална база-скъсано въже, стълба
2. Причини от спортно-технически и психологически характер

а. Слаба общофизическа подготовка

б. Слаба психологическа и волева подготовка

в. Слаба техническа подготовка

г. Неумение да се борави с материална база
3. Причини от общ характер

а. Самонадеяност

б. Недисциплинираност

в. Неопитност

г. Ниска температура (преохлаждане - хипотермия)

д. Изтощение при продължителни и тежки прониквания

е. Експлозия на карбит или петромакс
Анализът на нещастните случаи показва, че нито един от тях не е бил предизвикан от непред­сказуеми природни сили. Трябва да подчертаем с малки изключения, че не обективните, а субективните опастности са допринесли за известните досега нещастни случаи в България. Те се дължат на пропуски и грешки допуснати по време на обучението, некачествената подготовка на хората извършващи даденото проникване и т.н.

Класифицирайки причините за нещастията в пещери, ние целим да докажем, че почти всички аварийни случаи могат да се избегнат, ако предварително са взети мерки. Главното условие за безаварийна работа под земята се състои в съзнателното спазване на правила и мерки за безопасност

2. ЗЛОПОЛУКИ В ПРОПАСТИ

3. ИЗТОЩЕНИЕ

4. ЗАТАПВАНИЯ (ЗЛОПОЛУКИ ПРИ ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВОДНИ ПЕЩЕРИ)

5. ДРУГИ ЗЛОПОЛУКИ

6. ЛАВИНИ

7. ЧОВЕК ЗАТВОРЕН ПОД ЗЕМЯТА

8. ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЗЛОПОЛУКА

• 
  Постоянно да подобряваме качеството на обучението.
  
• 
  Да повишаваме подготовката си.
  
• 
  Да подобряваме техническата и тактическа подготовка на пещерняците от клуба като провеждаме системна и целенасочена тренировъчна дейност.
  
• 
  Да изучаваме и безусловно да спазваме наредбата за проникване в пещери и пропасти
  
• 
  При избора на обекта за проникване да се съобразяваме с подготовката на участниците.
  
• 
  Правилно да използваме и съхраняваме материалната база, осветление, облекло, за да бъдат винаги в добро състояние.
  
• 
  Да се научим да използваме правилно съоръженията.
  
• 
  Да се запознаваме предварително с пещерата обект на нашето проникване.
  
• 
  Да не сме самонадеяни.
  
• 
  Да изучаваме опасностите в пещерите и причините за възникване на нещастни случаи при началното обучение на пещерняците.
  
• 
  Всеки пещерняк трябва да е запознат с даване на долекарска помощ.
  
• 
  Всеки пещерняк при необходимост да може да окаже специализирана пещерняшка помощ (сваляне на пострадал от въже, защото първата помощ е най-добрата помощ).
  
• 
  Да се знае какво да се прави в случай на злополука.
  
• 
  Добрият пещерняк пита - каква е температурата на пещерта, водна ли е, колко е дълга или дълбока, за да знае как да се облече, каква материална база да вземе и т. н. В този ред на мисли считаме, че трябва да се изхожда от принципа, че всички пещери и пропапасти са потенциално опасни, но степента на тяхната опасност на е еднаква за всеки пещерняк. Опасноста се изменя от минимум за добре подготвения, до максимум за неподготвения и неопитния.
  
• 
  От какво трябва да се пазим? Преди всичко от себе си. Да не влизаме в пещери, за които нямаме необходимата подготовка.
  

• 
  Почиствайте камъните от входа и от началото на отвесите и от площадките.
  
• 
  Изграждайте правилни закрепвания.
  
• 
  Предвиждайте парапет.
  
• 
  Закрепванията да са достатъчно високо над ръба на отвеса.
  
• 
  Спитовете да се забиват перпендикулярно на стената и по цялата им дължина
  
• 
  Не престягайте планките
  
• 
  Препоръчва се възел на закрепване осмица
  
• 
  Въжето да не се търка в стената
  
• 
  Осигурителният ремък и осигуровката на водещия самохват да са от динамично въже
  
• 
  Не използвайте осигурителни ремъци 7 мм.
  
• 
  При изкачване на стълба, не се закачайте за стъпенката, а за стоманеното въже
  
• 
  При изкачване със самохвати внимавайте глината да не запълни палеца
  
• 
  Материалната база да е в добро състояние: въжета, колани, презраменни ленти, ремъци. По този повод не съхранявайте въжетата на светло.
  
• 
  Не стъпвайте по въжетата
  
• 
  Да се знае последователността на действието при прехвърляне
  
• 
  Избягвайте безпричинно да стоите на дъното под отвеса
  
• 
  Трябва да се знае че, десандьора, упражнява сила върху въжето около пет пъти по-голяма от теглото на слизащия, а за самохватите два пъти теглото на изкачващия се.
  

• 
  Чувство на умора и студ
  
• 
  Понижено зрение
  
• 
  физическо и психическо отпадане (човека не реагира, не отговаря на въпроси и инструкции - сериозен синптом)
  
• 
  Бледо лице
  
• 
  Дезориентиран и обхванат от паника
  
• 
  Несвързани приказки
  
• 
  Треперене и тракане на зъбите
  
• 
  Пристъп на буйност, отказване на всякаква помощ, избухва
  
• 
  Губи равновесие и пада
  
• 
  Спазъм (гърчове)
  
• 
  Виене на свят - припадане (губене на съзнание)
  
• 
  Обтягане на крайниците (вцепеняване)
  

• 
  Ръководителя на групата трябва на време да открива навреме симптомите на изтощение
  
• 
  Не се колебайте да съобщите на членовете на групата истинското състояние на пострадалия
  
• 
  Не се движете бързо (Консумацията на резервните мазнини е 60 до 800 калории, ако се претоварва организма, а на въглехидрати от 300 до 600 калории)
  
• 
  Оказване на възможна бърза помощ от съекипниците в случай на изтощение
  
• 
  Давайте топли и сладки питиета (при нужда подгрени на спиртник до 35-40°)
  
• 
  Простудата се явява бързо след престой в или под студена вода
  
• 
  При голямо усилие (например продължително изкачване без площадки) при поява на симптоми погълнене 20 - 40 гр. гликоза или шоколад
  

• 
  Следете за прогнозите на времето
  
• 
  Предварително обезопасявайте местата, които евентуално ще се наводнят
  
• 
  Поставяйте на места запаси от храна, карбит, палатки, примуси за такъв случай
  
• 
  Знайтеда плувате
  
• 
  Специално предпазно екипиране (тролей или парапет на високо)
  
• 
  В случай на затапване, по добре е да се изчака спадането на водата, отколкото да се излезе на всяка цена, ако има такава възможност
  
• 
  Да се старае да е максимално над водата (да е по-малко потопен във водата)
  
• 
  Внимание при дъжд върху сняг (месец Март, Април)
  

Заклещване (Зклиняване)

Срутване във въртоп, валог продължаващ като пропаст или пещера

Задушаване (асфикция)

• 
  Връщане към всички малко по-сигурни и познати места за да се види откъде е тръгнал и да си спомни посоката на излизане
  
• 
  Използвайте услугите на водач
  
• 
  Използвайте вярна карта
  
• 
  Използвайте жица, стабилен канап
  
• 
  При траверс(при преминаване на проходна пещера, пропаст), не спускайте рапел в отвее и не изтегляйте въжето преди да сте сигурни, че сте намерили верния път
  
• 
  Разпределяйте екипировката в няколко торби