Лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах от 17 февруари до 9 май 1923 година. Превод от руски: Евгени Мангуров

Видите ли, господа, днес представите за човека са такива, че него го смятат изцяло и напълно за хомогенно, еднородно същество. Но това не е така; човек постоянно пребивава в състояние, в което той ту оживява, ту умира. Човек оживява не само при раждането и умира не само по време на смъртта, не, – често съм ви казвал това – човек постоянно умира и отново оживява.

Например, нашата глава вътре се състои от това, което се нарича нервна субстанция. Знаете, че обикновено нервите преминават през организма като нишки, но главата вътрешно изцяло е нерв. Ако това се нарисува, ще изглежда така (рис. 30): глава, чело; главата вътрешно изцяло представлява нерв, мощна нервна маса; след това още нещо преминава от тази нервна маса през гръбначния мозък. Но след това нервните влакна преминават през цялото тяло. И така, това, което като нишки преминава по цялото тяло, в главата съществува във вид на съсредоточена единна маса. Това е нервната маса.

Ако разгледате, например, областта на корема при човека и там ще откриете много нерви. Тук се намира така нареченият слънчев сплит. В него вътре има изключително много нерви. Но в ръцете, рамената, краката и стъпалата нервите преминават като нишки.

Ако погледате нещо съвсем друго – кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме от една страна нервната система, а от друга страна – кръвоносната система.
Рис. 30

.
Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени, благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Видите ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.

Това, което сега ви обясних, може да бъде продължено. Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират. Получават се варовикови отлагания, склероза. Хората лесно стигат до там, – ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, – че не могат нормално да се придвижват. Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар. Той получава удар (апоплектичен удар – бел.на прев.). Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.

Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Видите ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те – ако може да се изразим така – са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.

Това ни принуждава да кажем, че човек има в себе си два принципа. Първият от тях, това е нервният принцип. Той обуславя постоянното стареене на човека. От сутрин до вечер човек, всъщност, става малко по стар. През нощта благодарение на кръвта става освежаване, подмладяване. Това е като махалото на часовника; човек става ту по-стар, ту по-млад, ту по-стар, ту по-млад. Разбира се, ако от сутрин до вечер бодърстваме, ние ставаме по-стари, а ако през нощта спим, се подмладяваме; обаче винаги мимолетното остаряване остава. И така, през нощта става подобрение, но всеки ден стареенето по малко се акумулира, натрупва се. Когато човек натрупа достатъчно голяма сума (стареене), той вече истински умира. Така са нещата. Следователно, в човека имаме два процеса, противоположни един на друг: стареене и подмладяване.

Но ние можем да разглеждаме себе си и душевно, от гледна точка на душата. Това, което се отнася до телесното, ви го обясних. Видите ли, ако процесът на подмладяване прекалено се усили в човека, в него се появява плеврит или пневмония. Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест. Болестта в човека е не нещо друго, а вземане на надмощие на нещо, което само по себе си е необходимо. Треската се появява поради това, че подмладяването в нас става прекомерно силно. Това ние не можем да понесем. В цялото си тяло ставаме прекалено бодри. Тогава получаваме треска, или плеврит, или пневмония.

Но картината като цяло обаче, може да се разгледа и по отношение на душевното начало. Видите ли, душата на човека също може да изсъхва или може да става подобна на тяло, обхванато от треска. В човек има известни качества – за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават, – като педантичност и филистерство (филистер - човек без духовни потребности, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел.на прев.). Знаете, че днес филистери има навсякъде. Филистерите са в излишък. Един е филистер, друг – педант. На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва. Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система. Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек? Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено. Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено. Това е същото, когато при телесното се появи температура. Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура.

Обаче ние винаги трябва да имаме в себе си двете горепосочени условия. Ако не сме в състояние да използваме фантазията си, въображението си, не бихме могли да учим; ако не сме малко педанти, регистриращи всичко и навсякъде, ние не бихме могли да вършим съвместна работа. Неумерената регистрация на всичко води до педантизъм и филистерство. Ако това става в нормални граници – значи и душата в човека е нормална, правилно формирана.

Всичко в човека трябва да бъде в съответствие с правилната мярка. Ако нещо се пресили, това ще доведе до телесни или душевни заболявания.

По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си, какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само, какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете, колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас. Разликата е много голяма. Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърствате, ако човек, например, даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.

От друга страна има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят. Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, който постоянно искат да заспят. Такива хора не могат да се събудят. Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност. Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.

Да кажем така: ние можем да правим разлика между състоянията на човека по три начина. Първо, телесно. Тук от една страна имаме нервната система. Тя представлява нещо, имащо тенденция към втвърдяване, към калциране. И така, ние казваме:

Всичко това трябва да се разглежда като цяло. Отчасти ние трябва да притежаваме и филистерски качества, иначе бихме се превърнали в някакви скокливи ветрогонци. Малко педантизъм също няма да попречи, иначе даже със своите вещи бихме почнали да се разпореждаме неправилно. Вместо да си закачим костюма в шкафа, ние ще започнем да го закачаме на печката или на кюнеца. Така че е добре да бъдем малко педанти и малко филистери, само да не прекаляваме. Освен това, ние имаме в душата сили способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията. Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението.

Познавах човек, който ненавиждаше въображението от всякакъв вид, той, например, никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини. Той наистина беше лишен от въображение. Но ако човека няма въображение, той става сухар, премъква се през живота като лицемер и подлизурко, той не живее като истински нормален човек. И така, и в този случай не трябва да се нарушава мярката.
душевно: педантизъм – въображение

филистерство – страстна мечтателност
материализъм – мистика

сух разсъдък – теософия
Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане. При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, използваме нашите членове. А силата, която в други случаи се проявява в тялото в размекването, в подмладяването, имаме в процеса на заспиване. Тук се потапяме в сънищата. Ние вече не владеем нашето тяло.
духовно: пробуждане – заспиване
Може да се каже, че човек постоянно е подложен на опасността да се люшне в една или друга страна: или на страната на прекомерното размекване, или на страната на прекомерното втвърдяване.

Ако имате магнит, знаете, че той привлича желязото. Знаем, че магнетизмът в магнита се проявява двояко: и двата вида магнетизъм ги има. Имаме положителен магнетизъм и отрицателен магнетизъм. Единият край на магнита привлича, другият отблъсква.

В областта на физическото, на телесното, нищо не ни притеснява да даваме имена на нещата, да въвеждаме термини. На човек са му нужни названия. Аз сега ви описах ставащото на телесно, на душевно и на духовно ниво; всеки от вас винаги може да възприеме това, да го види, всеки от вас може да си изясни това. Но са ни необходими названия. Ако имаме работа с положителния магнетизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо. И така, в желязото присъства нещо невидимо.

Несъгласният с това, че вътре в желязото се намира нещо невидимо, ще каже: какъв си глупак! Що за магнетизъм приписваш на желязото? Това е просто подкова. С такива съм подковавал коня си. Трябва да си просто идиот, да не се съгласиш, че в желязото има нещо невидимо и да използваш магнит за подковаване на коне, нали така? Защото тази «подкова», притежаваща магнитни свойства, трябва да се използва не за подковаване на коне, а съвсем иначе.

Видите ли, по същия начин в уплътненото, застинало (вещество), вътре има нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Това невидимо, свръхсетивно, но реално, което човек може да наблюдава, ако има съответните дарби, се нарича ариманично. И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп. Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора. Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.

Силите, които ни размекват, подмладяват ни и ни дават въображение, са луциферични сили, тези сили, от които се нуждаем, за да не станем живи трупове. Но ако съществуваха само луциферични сили, през целия си живот бихме си оставали деца. И така, луциферичните сили са необходими в света за да не се превръщаме в старчета още на три годинки. Ариманичните сили са нужни, за да не оставаме деца постоянно. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека.

телесно: втвърдяване – размекване

калциране – подмладяване

душевно: педантизъм – фантазия

филистерство – страстна мечтателност

материализъм – мистика

сух разсъдък – теософия
духовно: пробуждане – заспиване
Става дума за това, че тези противоположни сили трябва да бъдат уравновесени. В какво се състои равновесието? Нито една от тези сили не трябва да преобладава.

Видите ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година е такова, че човечество постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили. Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука. Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към който те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те, например, виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно. Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище. При тях отсъства интерес към това.

Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали, преди всичко това, което им е интересно. Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването носи ариманичен характер. То състарява човека. Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано. Именно в деветнайсети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път. По-рано е било иначе.

Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност, въобще да не остаряват. В онова време, училище в съвременния смисъл на думата, е нямало. Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо. Тогава е съществувала опасност, хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното. Това също го е имало. В древността е съществувала много мъдрост, това вече съм ви казвал. Но разбира се, необходимо е било да се обуздае това луциферично начало, иначе те биха почнали да прекарват цели дни, разказвайки истории за привидения! Тогава особено са обичали да правят това.

Така че можем да кажем: в много древното време, примерно, 8000 години преди поврата на времената, е била луциферичната епоха, а след това е дошла ариманичната епоха.

Сега да разгледаме луциферичната епоха. Видите ли, тези, който са били учители в тази древна епоха, са се грижели за определени неща. Тогава учители са били тези, който са живеели в здания като кули. Вавилонската кула, за която се разказва в Библията, е била само едно от тези здания. Там са живеели тези учени. Те казвали: тук ни е добре. Нас ни съпътства нашата фантазия, на нас винаги ни се иска да отидем в областта на луциферичното. Но нашите инструменти се намират тук. Тук ние гледаме звездите и виждаме, как се движат тези звезди. Това обуздава нашата фантазия. Защото ако гледам звезда, аз не мога да я заставя да се движи така, както искам. Така се обуздава собствената фантазия.

И така, тези учители знаели, че мировите космически явления обуздават тяхната фантазия. Освен това, имали физически инструменти. Те знаели: ако си представя, че, имайки малко парче дърво, мога да го запаля и пламъкът ще бъде огромен, то това само в представите ми ще изглежда така; всъщност, ако действително направя това, от малкото парче дърво и огънят ще е малък.

Смисълът на тези древни учебни заведения е бил да се обуздае разрастващата се фантазия на хората от онова време. Грижата си за това учителите изразявали по следния начин: трябва да има и други, не могат всички да станат учители! Ученията, които те давали, били понякога честни, а понякога нечестни. Древните религиозни учения, източник на които е била науката, се израждали по волята на свещениците. Така се появявали и неистинни учения, – честните, правдиви учения, в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите учения се предавали на потомците. Така се осъществявало сдържането на луциферичното начало.

А как стои работата с ариманическото начало, ви е известно. Съвременната наука все повече и повече се стреми към ариманичното. Всъщност, цялата наша наука днес ни изсушава. Защото тази наука знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното. Тя представлява ариманическото начало в нашата цивилизация.

Между двете начала стои това, което в истински смисъл се нарича християнско. Видите ли, господа, истинското християнство много малко е известно в света. Ако човек нарича християнско това, което е известно в света, от самосебе си се разбира, с какво уж «християнско» би следвало да се бори.

Обаче, това Същество, за Което ви говорих миналата лекция, Което е било родено в поврата на времената и е преживяло тридесет и три години, тази Личност не е била такава, каквато я описват хората. Не, намерението и е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между ариманичното и луциферичното. Наистина, можеш да бъдеш християнин съвсем не в смисъла, който хората влагат днес.

Какво, например, означава да бъдеш християнин в телесен смисъл? Да бъдеш християнин в телесен смисъл означава: аз усвоявам познанията за човека; човек може да бъде болен, той има плеврит. Какво означава появата на плеврита? Това означава: в човека има твърде много луциферично. Знаейки, че в него има твърде много луциферично – защото ако в него се е появил плеврит, значи в него луциферичното е твърде много, – знаейки за това, аз трябва да кажа: ако имам везни (виж рисунка 31) и (това блюдо) много бързо върви нагоре, аз трябва да отнема тежест оттук (от другото блюдо). Ако то бързо се спуска надолу, аз трябва да добавя тежест тук. Сега аз си казвам: ако човек има плеврит, луциферическото в него е твърде силно, а ариманическото е твърде слабо. Трябва да добавя ариманическо, за да се възстанови равновесието.

Да допуснем, че разсъждавам правилно и човек има плеврит – как мога да му помогна? Вземам, да кажем, парче брезова дървесина. През пролетта брезовата дървесина расте силно. Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни. Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища⁴¹ Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и, по този начин, правя от нея нещо ариманическо. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферическо, което се изразява в плеврита. Добавям ариманическо там, където при пациента е имало твърде много луциферическо.

Видите ли, по този начин аз създавам равновесие. Както при везните трябва нещо да се добави, ако от едната страна са неуравновесени и са се издигнали нагоре, по същия начин добавям брезови въглища в случай на излишък от луциферическото начало при плеврит. Подлагам брезовата дървесина на минерализация, като я овъглявам. Тя става ариманическа.

Да вземем друг случай, когато човек изглежда толкова уморен и отпаднал, че мога да си кажа: този скоро ще получи удар. В него има твърде много ариманическо. Трябва да добавя в него луциферическо, за да се възстанови равновесието. Какво трябва да направя?

Да допуснем, че имам растение; това е коренът му. Знаете, че коренът е твърд, той съдържа много соли. Това не е луциферическо.

Рис. 32

Стволът и листата също не са луциферически. Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят. Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията носи ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя ароматът му. Вземам сок от цвета ⁴², той е луциферичен. След това по правилен начин давам този сок, уравновесявайки по този начин ариманическото и мога да помогна на болния.

Какво прави съвременната медицина? Съвременната медицина пробва, действа по метода на пробите и грешките. Химикът открива фенацетина. Няма нужда подробно да описваме какво е това, то е сложно вещество. Доставят го в болницата. Там, например, има тридесет пациента. На всичките тридесет предписват фенацетин, след това вземат термометъра, мерят температурата, записват, и ако настъпи подобрение, разглеждат веществото като лекарствено средство.

Но при това нямат понятие, как лекарството действа в човешкия организъм. Не се поглежда вътре в човешкото тяло. Но правилният път може да се избере само в случай, че е известно: при плеврита е твърде много луциферическото и е необходимо да се добави ариманическо; при апоплексията е твърде много ариманическото и трябва да се добави луциферическо. Съвременното човечество няма такова знание. Човечество в това отношение е християнско само в малка степен, защото християнско е равновесието. Виждате, че ви показах в какво се състои християнското при чисто телесното излекуване. Християнското се състои в търсенето на равновесие.

Видите ли, това исках да изразя в дървената скулптура ⁴³, която трябва да се намира в зданието на Гьотеанума. Тук горе се намира Луцифер, луциферическото начало, това е, което се проявява в човека като трескава горещина, температура, фантазия, заспиване; долу е разположено всичко, което иска да втвърди, ариманическото. Между тях се намира Христос.

Така на човек му се открива това, което трябва да прави в медицината, в естествената наука, в социологията. Днес достояние на хората стана разбирането на това, по какъв начин в човешката природа присъства ариманическото и луциферическото.

Но среща ли това разбиране сред хората? Веднъж в Базел и след това извън него, гостува един много знаменит пастор, наричаше се Фронмайер ⁴⁴ и беше много знаменит. Той даже не си направи труда да погледне тази скулптура, но от някой друг, който, възможно е също да не я е виждал, макар и да я е описал, Фронмайер прочел, че тук е създадена скулптура: отгоре луциферическа, отдолу ариманическа, а в средата Христос. Въобще тук са разположени една над друга три фигури, – те даже са повече, – Ариман е повторен два пъти и Луцифер също два пъти. Обаче Фронмайер не е знаел точно за това и написал: Щайнер прави в Дорнах нещо съвсем ужасно – фигура на Христос, която отгоре има луциферически черти, а отдолу животински белези.

Фигурата на Христос няма никакви луциферически черти, това е изцяло и напълно човешка глава. Но Фронмайер всичко объркал. Той повярвал, че фигурата на Христос отгоре има луциферически черти, а долу – животински признаци. Но фигурата на Христос долу въобще не е готова, това е още неодялана дървесна заготовка! Ето как описва фактите този стремящ се към истината християнски пастор и целият свят му приглася; разбира се, това е истината, защото това го пише пастор! Трудно е нещо да се докаже, ако хората не вникват, не искат да го разберат. Те отиват при пастора, вярвайки на това, което пасторът ще каже. Но в дадения случай ние имаме работа с клевета; много жалко е, че не могат да измислят нещо по-добро.

Тези хора имат удивителни възгледи. И така, пастор Фронмайер е описал всичко това. Когато той писа това, в Гьотеанума още беше доктор Боос ⁴⁵. Знаете, че доктор Боос имаше навика да размахва пръчка. Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и чука с пръчка, друг – с метла. Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата – по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината⁴⁶, но тази истина беше като удар с тояга. – Но кой получи писмо от Фронмайер? Аз! Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо; ⁴⁷ аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с доктор Фронмайер.

Представете си само, що за принципи имат тези хора. Невъзможно е да се разбере, що за принципи са това. Първо клеветят, – както вече ви казах, – а след това се обръщат към оклеветения, да озапти този, който е разобличил тази клевета!

Трудности се появяват, защото на обществеността, на заможната буржоазна публика съвсем не и импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице. Поради това нашата цивилизация е крайно лекомислена и вулгарна по отношение на тези въпроси.

Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно. И така, следва да се знае, че и медицината може да бъде християнска, ако човек знае, например, следното. Да допуснем, че някой открива съвсем точно, че човек, който още като дете редовно е ядял захар, хваща рак на черния дроб, ⁴⁸ – това е ариманическо израждане на черния дроб, – и тук трябва да се знае, че като противодействие следва да се приложи нещо луциферическо. Както човек различава топло от студено, така трябва да различава луциферическото и ариманическото. Ако на човек са му вкочанясали ръцете и краката, значи той е ариманизиран. Ако ние го обгърнем в топлина, в топъл шал, в палто, това е луциферическо и то противодейства (на вкочаняването). И така във всички области, при всякакви обстоятелства трябва да се знае, как да се постъпи с човека. Тогава медицината ще бъде християнска.

По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището. Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета. Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.

Виждате, че при такава постановка на нещата изразите «ариманическо», «луциферическо», «християнско» не представляват нищо суеверно, а са напълно научни.

Как става историческото развитие? Било е време, започвайки от най-древното християнство до XII, XIII, даже до XIV столетие, когато на християните се е забранявало да четат Библията. Не се е разрешавало да се чете Новият Завет. Това имали право да правят само свещениците. Простите вярващи не смеели да четат Библията. Защо? Защото духовенството знаело, че Библията трябва да се чете правилно. Библията се е появила по времето, когато хората не са мислели така, както мислят днес; по това време хората мислели образно. И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правилна подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия – Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан – си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия. (Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например, Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия. При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори е носила понякога ирационален характер – бел.на прев.) Разбира се, Евангелията си противоречат едно на друго.

Представете си, че фотографирам господин Бурле в анфас и ви покажа негова снимка. Вие ще познаете на снимката, че това е господин Бурле. Ще се появи още един фотограф и ще го снима отстрани, така че да се вижда профилът. Аз ще ви покажа тази снимка и всички вие ще почнете да казвате: «Не, това не е господин Бурле, той изглежда съвсем различно, трябва да се гледа в анфас, а тук нещо не е както трябва. Това, което ми показваш, сниманото отстрани, това не е господин Бурле!» – Всъщност това е същият този господин Бурле, само че от две различни страни! Ако бях го снимал отзад, вие бихте казали: «Обаче къде му е носа, тук има само коса!» Но именно така изглежда той от различни страни!

Ако ние «фотографираме» от различни страни духовните процеси, и те ще изглеждат различно. Трябва непременно да се знае, че Евангелията са написани от четири различни гледни точки. Затова те даже трябва да си противоречат едно на друго, както фотографиите на господин Бурле, снимани в анфас, профил и отзад се различават помежду си.

Но ето, че дошло време, когато хората казали: няма защо да се готвим, за да четем Евангелията. Ние днес въобще нищо не правим, за да се подготвим както трябва. Вярно, че се подготвяме в училището, където ни дресират, но освобождавайки се от тази дресировка на четиринадесет, петнадесет години, ние вече не се готвим за нищо, ние и така трябва всичко да разбираме. Е, това е напълно нормален възглед днес.

Но не води ли това до там, че хората да казват: ето там е Гьотеанумът, но в него не се учат деца, а стари плешиви чичковци, които все още искат да се научат на нещо. Но ако в училището ходят не деца, а някакви старчета, това е просто лудница! Видите ли, те говорят така, защото не могат да си представят, че хората все още искат да се научат на нещо.

Така стоят нещата днес. Трябва да ни бъде ясно: за да четем нещо такова, като Евангелията, трябва отначало да се подготвим по съответния начин, защото те трябва да се разбират образно. Ако днес някой поиска да чете китайски текстове, отначало ще му се наложи да изучи йероглифите. Ако днес искаме Евангелията да се приемат така, както са написани, те биха били непонятни, биха изглеждали като безсмислица, също както китайската грамота изглежда като къпинак на този, който не може да се ориентира в нея. Ако тези неща срещнат правилно разбиране, се идва до извода, че всичко в християнството се свежда до едно: трябва да се научиш винаги да удържаш равновесието между ариманическото и луциферическото, за да не взема едното превес над другото.

Затова антропософията без притеснение говори за християнското именно в този смисъл. Тя подчертава, че християнското съвсем не е това, в устата да е постоянно името на Христос. Хората упрекват антропософията, че тя толкова малко говори за Христос. Винаги в такива случаи отговарям: антропософията говори малко за Христос, защото тя знае десетте заповеди. А вие говорите за Христос толкова много, защото не знаете заповедта: не споменавай напразно името Господне.

Днес в проповедите християнските пастори непрестанно изговарят името на Христос. Обаче Него можеш да го изговаряш само когато правилно разбираш, какво означава то! В този смисъл антропософията се държи различно: тя иска да бъде наистина християнска, без лъжливо лицемерие. Тя иска да стои на научно равнище, тя действително се стреми да излезе на научно ниво. От тази гледна точка тя разглежда събитието, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които носят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.

Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на Земята, бих казал, ще се освестим. Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна наука. Разговорът ни за това ще продължим в сряда в девет часа. Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос. Предполагам, че всичко това може да се разбере.