Лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах от 17 февруари до 9 май 1923 година. Превод от руски: Евгени Мангуров

И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос – за личността на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял.

Видите ли, работата е стояла така, че всички сведения свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност. Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили известност по целия свят. Това не е така. Работата е в това, че по времето, когато се е извършвала съдбата на Христос Исус, Римската империя е била много обширна, така че Палестина също е влизала в състава на тази мощна Римска империя.

Знаете, че Римската империя ни остави в качеството му на доста съмнително наследство така нареченото римско право. Може би знаете, че студентите от университетите в курса по право много дълго трябва да изучават това така наречено римско право. Това римско право са го измислили по времето, когато обществените отношения са били съвсем различни, така че за нашето време това римско право съвсем не подхожда. Обаче и досега за право въобще се говори, ориентирайки се по римското право.

Ето какво наследство ни е оставил романизма. Ние сме получили от него и други неща, обаче оставеното ни в наследство римско право се набива на очи на първо място.

Римското господство е било разпространено много широко. Иска ми се накратко да ви дам представа, колко широко се е разпространявало това господство на Рим. Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва Гърция, тук се намира Черно море. След това идват множество малки острови. Тук се простира Мала Азия, а тук, по-нататък, примерно в този район, който искам да отбележа със защриховка, се намира малката страна Палестина с Йерусалим, Назарет и така нататък.

Над всички тези страни се е разпространявало владичеството на Рим. Римляните установили своята власт над всички тези страни. И така, римското господство се простирало много широко! Рим се намира примерно тук. Разбира се, в Рим се разигравало всичко, отнасящо се до правителствена дейност и други подобни неща; всичко това ставало много далеч от Палестина. А всичко, което се разигравало тук, в Палестина, било малко известно в Рим. Писателите, писали в Рим в продължение на сто години след събитията станали с Христос Исус в Палестина, нищо не са писали за това! Едва след изминаването на около сто години, в Рим започнали да разбират това, което е станало в Палестина. Но и тогава в Рим не било казано нищо, освен следното: да, в Палестина е бил разпънат някакъв неизвестен човек. Разпъването тогава означавало примерно същото, каквото по-късно е означавало бесенето. (Има се предвид позорната присъда – бел.на прев.) Това не правело особено впечатление. Едва после, след изтичане на сто години, когато римското управление започнало да взема все по-тираничен и в същото време все по-пищен характер, докато римляните тънели в разкош, постепенно, малко по малко тук почнало да се разпространява християнството. Едва тогава Рим почнал да обръща внимание на християните. Обаче в началото в Рим решително не искали да търпят християните. Те били подлагани на много силни гонения и преследвания. Сега трябва да ви кажа, защо са преследвали християните в Рим; в противен случай няма да разберете, какви възгледи са залегнали в основата на появилия се тогава възглед, че тук, в Палестина, в Йерусалим е умрял Бог. Трябва да си изясните, по какъв начин са се появили тогава в света такива възгледи.

Видите ли, римлянинът в това първо християнско столетие, тоест римлянинът в описваното време, – тогава са датирали времето по друг начин, по римския календар, но по нашето летоброене това би било в 1, 10 или 50 година, – на въпроса: кой е бог, би казал: «Август; или Тиберий». Ако днес попитате китаеца: кой е бог? – той ще ви посочи китайския император. И така, трябва да си изясните, че по това време за римляните владетелят, върховният управляващ е бил в същото време и бог. Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Според представите на римляните човекът, заемащ трона, могъщият управник – това е бог, това е нещо висше и следва да му се молим. Съществувала е и ритуална форма на такова поклонение, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.

Така е било тогава по цял свят. Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог. «Бог» е означавало не нещо друго, а този, към когото са се обръщали при необходимост. Той е бил най-старшият. Него го разбирали като помощник, като спасител. Всъщност той не винаги е бил помощник, но са го разглеждали именно така.

Обръщал съм ви внимание, в какъв контекст думата «бог» е позната във вашата реч. Когато кръщават децата, трябва да има хора, изпълняващи ролята на кръстници. Има места, – предполагам, че и в Швейцария ги има, – където кръстникът го наричат Gott, Herr Gott - буквално Бог, Господин Бог, докато кръстницата наричат Frau Gottel. Това означава, че те, бидейки кръстници на детето трябва да му помагат. Бог изпълнява същата тази роля. Бог – това е Този, който е бил всеобщ кръстник на целия свят. Ако искаме да разберем ситуацията, възникнала в предишното време, трябва ретроспективно да се пренесем в това време. И така, Бог е бил сякаш всемирен кръстник. Фамилията на Гьоте (Goethe), великият немски поет, също е произлязла от такава дума.

Първото, което чували за християните, било тяхното неверие в това, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Такова неверие било непонятно за римляните. Що за страшни хора са тези, които не признават императора за бог, – това са действително крайно опасни хора. (Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете – бел.на прев.) На свой ред, християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието – Богу» (Лука, 20,25). И така, по това изказване на Исус, виждате, че тук понятията за кесаря и Бога са отделени едно от друго. Бог е нещо невидимо. Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята. Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните. Като следствие, римляните разглеждали християните като най-опасни хора, подриващи държавната власт, защото в храма те не принасяли жертви на императора. Хората трябвало да принасят в храма жертва на императора. Докато християните принасяли жертви на Бога, който умрял в Палестина, Когото никъде не можеш да видиш. Римляните не можели да разберат това. Ето защо първите християни били принудени да провеждат своите богослужения под земята, да правят подземни жертвоприношения. Тези подземни ходове, изкопани от тях, в които те погребвали починалите и принасяли жертви, се наричали катакомби. В Рим и въобще в Италия под земята са се намирали такива далеч отиващи катакомби, подобни на малки градове. Там първите християни в първите столетия извършвали своите богослужения, своите жертвоприношения. Римляните са имали отгоре големи циркове, наистина огромни циркове. И като главно развлечение в тези циркове служило, например, това, че те завързвали за колове презираните от тях хора, намазвали ги със смола, запалвали ги и живи ги изгаряли. Това е било зрелището в цирка, както днес е зрелище боят с бикове, коридата. Това било широко разпространено.

Само си представете тази картина. Там, горе, тези диви римляни в цирковете, изгарят живи намазани със смола и завързани за колове хора. Това много е веселило римляните. А долу – християните, извършващи своите богослужения в катакомбите. Даже не можете да си представите, господа, колко голяма е била разликата между това, което е ставало под земята, и това, което е ставало над нея.^.Трябва само както следва да се погледне към това. ⁴⁹

Вярно е, че и в средните векове инквизицията е практикувала подобни неща по най-страшен начин. Но всички християни по-късно не постъпвали така ужасно, както постъпвали римляните в периода на разцвета на Империята. Това е истина.

И така, първото, което е можело да бъде чуто в Рим, било: християните не искат да признават видимия бог. Разбира се, ставало все по и по-известно това, което било свързано с Христос Исус; вече съм ви разказвал нещо за това. Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца-Исус, – името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го носили много хора. Едното от тези деца-Исус умряло много рано; те били, може да се каже, приятели в игрите, били изключително способни, надарени деца.

Видите ли, на всички ви известният от Библията разказ за това, как дванадесетгодишният Исус в храма⁵⁰ поучавал учителите, изцяло съответства на истината. Вие, разбира се, не трябва да казвате: ако днес дванадесетгодишно момче дойде в университета, професорската колегия едва ли ще се отнесе към него с голямо уважение. Днешните занятия с начинаещите не могат да се сравняват с това, което е било тогава. Действително, не трябва да смятате, че аз представлявам консервативната позиция или даже реакционната; просто трябва да ви разкажа фактите, такива, каквито са. Днес ние, от самосебе си се разбира, че трябва да пращаме нашите деца на училище. Тук особено надарените деца, изучават извънредно много от това, което още не им подхожда. Необходимо е така да се разпределят предметите, – което ние и правим във Валдорфското училище, – че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане. На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща. Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята. Така едното дете-Исус донесло със себе си изключително много. Вследствие от това, че двете деца-Исус били другарчета в игрите, те знаели, всъщност, същото това. Но ето, че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва, – доколкото на хората там това им е импонирало повече, – именно за едното дете-Исус. Но вследствие тези Евангелия стават непонятни, те не се разбират. Прочетете днес Евангелието от Матей и Евангелието от Лука; те си противоречат помежду си. Цялото родословие на Исус в Евангелието от Матей се описва различно, отколкото в Евангелието от Лука. Защо? Да, защото тези родословия се отнасят действително за две различни деца-Исус.

Казвал съм ви: аз, наистина, в продължение на дълги години, – от духовнонаучна гледна точка – се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става дума за две деца-Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете-Исус, отколкото Евангелието от Лука.

Едното от тях умряло на дванадесет години, другото останало. Когато в Евангелието се казва: «Исус напреднал в мъдрост, дух и сили», това се отнася само за едното от тях. («А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и човеците» Лука, 2,52)

Видите ли, измина немалко време откакто открих, – за което съм ви казвал, – че са съществували две такива деца-Исус. Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца-Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина^{. 51} Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите. Забележително е това, че тук присъства второто дете-Исус. Тук то си отива. Първото наставлява, а другото, заминаващото – това не е обичайното дете-Исус, което е известно! И така, тук присъстват двете деца-Исус. Можем да кажем, че в известен смисъл хората още знаели: съществувало е второ дете-Исус. То е заминало. Едва след като открих това, можах да науча, че съществува изображение на това второ дете-Исус. Следователно, виждате, господа, това е било известно в продължение на столетия. Обаче църквата никога не е допускала разпространението на такива неща, макар те да съответстват на истината.

Вече ви казах, в живота на човека се случват събития, когато той, както се казва, достига просветление. Разбира се, хората не могат да оценят правилно това. Обаче може да се говори за такива просветления, – а те, несъмнено, съществуват, – може да се говори за такива просветления и искам да ви приведа един пример. Един член на Обществото ми разказа това вчера. Бих могъл да ви приведа стотици примери, но бих искал да ви разкажа за този скорошен пример. Нали не възразявате, господин Пфайфер?

Има един известен химик, Кекуле⁵², безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата, всъщност, не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като, например, бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.

Какво е преживял самият Кекуле? Кекуле разказва ⁵³, че веднъж той бил в Лондон и живеел доста далеч извън града – тогава той още не е бил създателят на теориите – на него му се налагало през нощта всеки път да пътува с омнибуса към другия край на града. Там живеел негов познат, който той посещавал вечер, и му се налагало да пътува. Веднъж той се връщал в къщи след като дълго говорил за химия със своя познат, също химик. Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън. Тук той задрямал и почнал да заспива. И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка – рисунката липсва). Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса. Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно. Това е била първата теория.

Както виждате, тя му се присънила. Тази напълно материалистична теория е била получена от него по вдъхновение.

Втората теория е така наречената теория на бензола. Нея той вече друг път, не в Лондон, а на друго място, задрямвайки, видял насън.

Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема. Всичко това е било истинско просветление.

Иска ми се да се знае, защо се протестира, когато се каже, че Исус, – този, който останал, – в своята тридесета година станал съвсем друг. Разбира се, Кекуле не станал изведнъж съвсем друг човек, защото неговото просветление е било мизерно. Но в Исус, когато е бил на тридесет години, влязло знание за целия свят. Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина. Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия, се стремят да построят мост през тази пропаст. – бел. на прев.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, – казвали те, е поставен от обикновената земна власт. Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.

Християните казвали: нашият Бог не е поставен от хората, той е поставен от самите всемирни Власти.

Но те е трябвало да казват и нещо друго. Видите ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам. Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Видите ли, в днешно време за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък, окончателно се шлифова. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.

Това, във всеки случай, е било съвсем различно в древността. В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии. Там по онова време хората получавали образование. И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било, така нареченото знание за Слънцето.

При обсъждане на естественонаучни теми, винаги съм ви казвал, какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята. Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация), – това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, – ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там, долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора. Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.

Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така. Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но, въпреки това, то е заселено.

Това знание за Слънцето, е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: там, горе на Слънцето, се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл, влязла в Исус. И тези, които разбирали това, казали; сега в Исус влезе Христос.

Видите ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка – рисунката липсва) отдавна слушали от своите пророци: веднъж трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче, – можете да бъдете уверени в това, – ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел» както я е написал Ф.Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. – Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това, признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа. Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! – Вие знаете, какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост. И ето, че Го разпънали. И той действително преминал през смърт, действително умрял.

Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен. Видите ли, господа, съвременните просветени теолози в по-голямата си част проявяват даже повече злост, от непросветените. Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил. Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от гроба. Обаче, аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спорно, но, въпреки това, е изповедание.

Какво казват просветените теолози? Видите ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак^54. Какво казва той за Възкресението? Видите ли, Харнак казва: не може да се научи, какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била гробницата. Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина. Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него».

Видите ли, веднъж, доста отдавна, аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е, в какво вярват хората.