Лекция 4 (28.10.2011) доц. Сарафов

чл. 68 - 76 ЗС - уредба на владение. По своята същност владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. 1. Упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus). 2.Наличие на специфичен психически елемент на това упражняване - намерението вещта да се държи като своя (animus).Това намерение да се държи вещта като своя е родило термин - своене на вещта - държим вещта като своя или разкриваме желание да я държим като своя. Своенето има различни измерения в зависимост от вещта. Ако е поземлен имот - да се обработва, да се преминава през него. Ако е жилище - да се обитава. Важно е контактът с вещта да е несъмнен, в същото време се изключва възможността други лица да въздействат върху вещта. Анимусът е псхически елемент, свързан със съзнанието и волята на владелеца, за него се съди от недвусмислено проявени външни белези. (стр 45 Боянов - грешка- презумпцията влиза в сила тогава, когато има съмнение дали вещта се владее за самия владелец или за друго лице, тогава вече е мястото на посочената презумпция). За да имаме владение трябва да са налице и двата признака едновременно, но теорията приема, че да има владение трябва да има и други признаци, които да го характеризират, тези признаци имат спомагателен (допълнителен) характер, някои от тях са съществени за разкрикването на факта на владението. Признак 1 - постоянност на владението - непрекъснато упражняване на фактическата власт (демонстрация за трайна воля вещта да се държи за себе си). Непосредствен израз на това е реакцията на владелеца срещу всяко 3-то лице, което има намерение да свои вещта за себе си. Признак 2 - владението трябва да е непрекъснато. Непрекъснатостта се изразява в обстоятелствово, че житейски е възможно упражняването на владението да се спре за известно време - владението може да бъде прекъснато, но не повече от определения срок, за който би се смятало, че владението вече се е прекратило - чл.81 ЗС - с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца давността се прекъсва - законът говори, че се прекъсва давността, но не владението, но давността може да се реализира само на основата на налично владение. Признак 3 - владението трябва да е спокойно - да не е владение, придобито по насилствен начин и поддържано по насилствен начин, спрямо владелеца. Насилието спрямо лицето, което е упражнявало до момента владението опорочава самото владение и не му позволява да се ползва с право на защита спрямо насиленото лице. Признак 4 - владението трябва да бъде явно - трябва да се манифестира по категоричен и ясен начин владението спрямо останалите субекти, за да бъдат те наясно за нашето намерение. Явността касае не само упражняването на фактическа власт , а изисква категорично демонстриране и на анимуса. За да е ясно за всички, че имаме намерение да държим тази вещ, да я владеем. ()

Владението е фактическо състояние, от което произтичат правни последици В едни случай може да се превърне в субективно право,а в други случаи - не може. Кога фактическото състояние не е субективно право? Владението не включва в себе си трите структурно определени елементи на собствеността - да се ползва, разпорежда и владее

Владелецът не може да прехвърля собственост на друго лице. Действие на разпореждане със самото владение като фактческо състояние е невъзможно. Прехвърляне на владение може да имаме, но не като целенасочен акт, а в случаи, че сме се заблудили, че притежаваме вещ и правото на собственост върху нея. Прехвърляйки тази собственост ние прехвърляме владението - но това дори не е правоприемство. Владението не е субективно право проличава в обстоятелство, че за дългове на владелеца не може да се предприеме принудително изпълнение върху владяната от него вещ, защото тя не е негова, тя продължава да е собственост на друго лице и ако съдия изпълнителя посегне върху нея, той ще отнеме правото на собственика. Не може да се учредява ограничено вещно право от владелеца върху притежаванато от него вещ , защото вещта отново не е негова. Това може да стане само на основата на грешка ( добросъвестност) - владелецът смята, че има право на собственост върху вещта, а в крайна сметка няма подобно право. Ограничени вещни права могат да се учредяват само от собственика, но не и от владелеца. Евикция се предвижда само тогава, когато на купувача третото лице противопоставя свое субективни право. Третото лице не може да извърши евикция, ако се легитимира като владелец, а само когато се легитимира като собственик. Владението не се ползва с конституц. защита по чл. 17 ал. 1 КРБ.

Разграничение на владението от правомощието владение.

Правомощието владение е елемент от съдържанието на повечето вещни права - право на собственост, право на строеж.. При правомощието владение, упражняването на фактическа власт почива на упражняване на субект право, докато при владението като правно защитено състояние няма подобно нещо. Владението и правомощието владение се изразяват в едни и същи фактически действия.

Владение и държане
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя,а държи за друг. Няма анимус вещта да се свои за себе си, но все пак съществува анимус - свързано със съзнанието и знанието, че вещта принадлежи на друг и се упражнява фактическа власт за него. При държането има психически елемет(грешно в теорията се подкрепя твърдението, че при държане няма анимус)Кои лица са държатели? Всички лица, които упражняват фактическа власт по силата на облигационно отношение- наемател, лизингополучател, заемател за послужване и държащ вещ по силата на поръчка (довереник, който държи доверена вещ от страна на доверител, за да я превхръли на трето лице или при отчетна сделка), комисионер. Владелци - когато придобиваме една недвижима вещ от несобственик, когато вещта бъде придобита по престъпен начин - кражба, грабеж, обсебване, лицата, които придобиват факт власт върху вещ по силата на предварителен договор.

Разграничение между владение и съизволителни и търпими действия.

Съизволителни действия - действия, свързани с осъществяването на определено вещно субективно право (пример: право на строеж - суперфиц. складира материали) Тези действия не са нещо неизбежно, тези действия произтичат от логиката на конкретната ситуация и от намеренията и желанията на носителя на това субективно право. Не ги включваме като отделни правомощия в състав на субективното право. Съизволителното действие произтича от наличието на вещно субективно право. Съизволителни действия са и действията по ползване на обекти публична собственост - ползването на улици, площади, реки , езера. - Това не се приема за вярно. Ползването на тези обекти от гражданите не се основава на тяхно определено субективно право. Ползващите нямат никакви права спрямо тези обекти. Възможността да се ползват тези обекти се основава на масовия обществен достъп до тях. Съизволителните действия се основават на някакво право.

Търпимите действия не се основават на субективно право - това са такива действия, които накърняват интересите на някои собственик на вещно право, но той проявява търпимост, снизходителност спрямо тях. Това са действия, които уражняват въздействие върху неговата вещ, но той не реагира срещу това въздействие и вътрешно в себе си го приема. (Нарушение на вещно право, което титулярът му го търпи благосклонно). Но нямаме изрично съгласие от него за търпими действия, а в противен случай може да се търси договор на основата ,на който могат да се осъществят тези търпими действия. Няма ред или форма за допускането или прекратяването на тези търпими действия - просто имаме фактическо състояние на търпимост - това състояние няма правна уредба, то не се ползва с правна защита и не води до никакви правни последици от облигационен или вещен характер. Само по изключение,когато законът го допуска изрично- с подобен тип действия могат да се свържат определени правни последици.( стр. 51 - когато някой живее в нашата къща това става на основата на договор за заем, който в случая е безвъзмезден - тези примери не са примери за търпими действия).

Видове владение.

В зависимост от характеристиките на владението - добросъвестно и недобросъвестно владение. С оглед обхвата на владелческите действия - когато поведението на владелеца съответсва по съдържание (обхват) на обхвата на правото на собственост - пълно владение (обикновено), когато владелческите действия по обхват отговарят на ограничено вещно право - непълно (ограничено) владение - квазивладение. В зависимост от това дали владението е придобито по правомерен или неправомерен начин - законово и незаконово (неправомерно придобито). Правомерни придобито е владението въз основа на предварителен договор. Неправомерно - при престъпления. В зависимост от това дали владението се упр еднолично или съвместно с друго лице - еднолично владение и съвместно владение. Съвместно е владението, упражнявано от съпрузи по отношение на някакъв имот - резултатът от съвместно владение - възникване на съсобственост върху вещта или съпритежание на ограничено вещно право.

Придобиване и изгубване на владението и държането. - помагало на М. Марков, В. Таджер, Боянов.

Добросъвестно владение - понятие и правно значение.
Система на двучленна класификация (като правна техника за дефиниране на двата вида - добросъвестно и недобросъвестна), при което изрично посочва белезите, дефинира само един от елементите и по подразбиране всичко, което остава извън неговия обхват, покрива другият елемент. Чл. 70 ЗС - изрично дефинира какво представлява добросъвестното владение като по подразбиране всичко, което остава извън обхвата на добросъвестното владение, представлява недобросъветно владение. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

1. Вещта трябва да се владее на годно правно основание - под правно основание се разбира юридически факт, който не е какъв да е, а такъв, който по естеството си е годен да направи някого собственик. По дефиниция има предназначнието да поражда или прехвърля собственост. Към групата на тези юридически факти следва да отнесеме договор за покупко-продажба, дарение, замяна, договор за даване не нещо вместо изпълнение ( чл 65 ЗЗД). Могат да бъдат и административни актове, ако имат за предназначение прехвърлянето на собственост. Не са годно правно основание- договора за наем, ЛИЗИНГ, заем за послужване, договор за превоз, комисионни договори и т.н. След като владелец придобива фактическата власт върху вещта въз основа на годно правно основание, защо не става собственик, а само владелец? Причината е това, че в това годно правно основание има някакъв порок, кйто пречи да настъпи очаквания вещноправен ефект, а това поставя лицето в чакащо положение като добросъвестен владелец. Пороци: 1. Приобретателят придобива вещта от несобственик без да знае това. Той проявява субективна добросъвестност - не знае за това обстоятелство. Ако придобиването е безвъзмездно приобрет. ще стане добросъвестен владелец (при движими вещи). 2. Нарушена е изискуемата от закона форма, върху която трябва да се облече придобивното основание. Какво представлява опороченост на формата по мисъла на чл.70, защото ако става въпрос за форма за действителнст, за която не е свързана, то това ще доведе до нищожност на самия договор, а от това липса на годно правно основание. Трябва да се уточни за каква точно форма става на въпрос : случаи, свързани с особености при осъществяване на нотариалната форма. Нотариалното производство е специално производство, уредено в ГПК, при него трябва да се спазват редица изисквания от процесуален характер, за да бъде то формално редовно . По отношение на процесуалната формалност може да бъдат допуснати някои нередности, които да ни доведат до ситуация, при която имаме опорочаване на формата (за действителност)от една страна и опорочаване, при което се спазва нотариална форма, но тя е опорочена, но не води до действителност. Когато някой нотариус бива замества от пом. нотариуса си ( това по закон може да става в течение на 2 год) и извършва действия, които нотариуса извършва и след като преминат тези 2 год и не е възобновено неговото правомощие да извършва действия, които нотар. извършва и продължи да изпълнява функциите си - сделките след изминаване на срока от 2-те год, са опорочени. Опорочени са също и нот. актове, които нямат подписи от страните или имат подписи от страните, но нямат подпис от нотариуса.

2. Изискването (от субективен характер) - страната да не знае за порока. Да не знае, че е придобила факт власт върху вещта от несобственик, да не знае, че формата, в коята е осъществен договора, страда от порок. Изискването за добросъвестност важи само към момента на създаване на основание. Последващо ознаване на порока не води до опорочаване на владението. Фактът не незнанието се предполага до доказване на противното (чл. 70 ал.2 ) Съгласно чл. 70 ал 2 - това не е презумпция, която характеризира владението - нямаме презупция, че всички владения са добросъвестни , тук презумпцията се отнася само до фактът на незнанието за обстоятелствата. Всички владелци, които не отговарят на тези белези и не покриват тези критерии остават извън обхвата на добросъъвестните владелци и представляват недобросъвестни владелци и упражняват недобросъвестно владение. Има категория, които въпреки че са недобросъвестни, по редица аспекти на правното си положение, са приравнени на добростъвестни владелци - пример - владелец, придобил фактическата власт въз основа на предварителен договор, добросъвестни подобрители - недобросъвестни владетели, които добросъвестно са извършили подобрения в чужд имот (чл. 74 ал.2 ).

Какви правни възможности притежава добросъвестния владелец в сравнение с останалите владелци?

1. Чл. 71 ЗС - той ползва вещта (усвоята стоп. и икономич. изгоди от нея) без да дължи някакво обезщетение на собственика за изгодите, от които се е ползвал.

2. Ако вещта е дала плодове, независимо под каква форма, той придобива собствеността върху тези плодове, т.е. той не дължи връщането им на собственика. Тази възможност той притежава до момента, в който бъде предявен иск за връщане на вещта.

3. За подобренията, които е направил върху вещта, той има право на сумата, с която се е увеличила вещта , независимо колко му е струвало на него лично извършването на тези подобрения (независимо от разходите). Той има право да получи по- високата цена.

4. Има право да упражни задържане, докато му се заплатят подобренията и разноските. Задържане - отказва правото на предаване на вещта на собственика, докато той не му плати разноските.

5. Добросъвестният владелец ( когато става въпрос за недвижима вещ) придобива собствеността върху нея с кратка придобивна давност от 5 год. За недобросъвестен е 10 год. При движимите вещи винаги е 5 год.

Фактически е възможно, като упражнява своята власт върху вещта, владелецът да извърши различни разноски във връзка с нея, както и да усвои стопанските изгоди, които тя осигурява - под формата на получаване на плодовете, които тя дава (естествени), под формата на извличане на кариерни материали от нея, да извлече от вещта гражданските плодове . Всички теи случаи той предприема действия, които в една или друга степен рефлектират върху интереса на собственика на вещта Това рефлектиране може да бъде както в положителен, така и в отрицателен план. В положителен план (изгода на собственика) ще са действията във връзка с подобрения на имота, във връзка с опазването на имота, те обективно ще доведат до обогатяване на собственика за чужда сметка и вложения труд на владелеца. В негативен план поведението на владелеца ще се изрази (отрази) в това, че докато той упражнява фактическа власт върху вещта, собственикът е лишен от тази възможност. Влад. упр факт власт върху вещта - той може да придобива плодовете от нея, а това отнема възможността на собственика да ги придобие на свой ред. Това създава кълбо от отношения, пораждайки сблъсък на интереси, който трябва да намери своето правно разрешение. Тези отношения( в една вещноправна фигура) по същество са облигационноправни отношения. Уредбата им се съдържа в ЗС - чл. 70 - 74. Уредбата е диференцирана с оглед качеството на владението - добросъвестно или недобросъвестно.

(Съгласно чл. 71 ЗС) Добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала до предявяване на иска за връщането й. Стопанските изгоди от вещта остават за владелеца - ползването, добивите. От тази разпоредба произтича, че собственикът не може да иска от добросъвестния владелец обезщетение за периода, през който той е ползвал вещта. Тази възможност е отнета, той не може да иска доходите, които вещта е осигурила в най- общ план - както граждански, така и естествени плодове. Това е в контраст с обичайното положение на собственика (чл. 93 ЗС - изрично постановява, че добивите на вещта (вкл. и плодовете от нея) са за собственика). Имаме дерогиране на разпоредбата на чл. 93 в полза на добросъвестния владелец. Това положение важи до момента на предявяване на иска на собственика за връщане на вещта - ревандикационен иск.

(Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗС)Недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил и добивите, които е получил или е могъл да получи от владяната вещ. Прокаран принцип - интересите на собственика да са с превес спрямо тези на владелеца (нищо от това, което се следва на собственика, не му се отнема) - проведени са докрай правата на собственика във връзка със собствеността му.

Какво следва, когато собственика си предяви иска за обезщетение? Назначава се експертиза, която да установи среден размер на наемите за съотвения имот и за съответния период. Всички тези ползи, които собственикът не е могъл да извлече, без значение дали е имал намерение да ги извлича, ще му се върнат. Не е необходимо да се доказва, да се изследва въпросът дали той ефективно би ползвал вещта, дали би я ползват точно по определен начин или по някакъв друг начин, не е нужно да доказва, че е претърпял вреди от това, че вещта е била ползвана от владелеца. В облигационното право трябва да бъдат доказани пропуснатите ползи, от които длъжникът ни е лишил. Само тогава ще получим обезщетение. Това не се отнася за чл. 73 ЗС, защото там няма нужда да се доказва - обезщетението е пълно, което включва и ползите.

Във връзка с плодовете - интересът на собственика е прокаран докрай (недобросъвест. владелец е длъжен да му възстанови плодовете, които е получил от вещта. Дължи се връщане не само на ефективно събраните плодове, а и върху тези, които би могъл да събере. Дерогира се чл. 59 ЗЗД - дължи връщане на това, с което се е обогатил - в облигац. право, но не и във вещно). В каква форма трябва да стане връщането ? Връщането може да стане и в натурална форма (ако влад. е в състояние да осигури плодовете),а може и във формата на парична равностойност на плодовете. Владелецът трябва да положи грижите за събиране на плодовете (имплицитно е вменено това изискване) Какви по размер и обем плодове? Полагане на грижа на добър стопанин - влад. ще дължи такъв обем плодове, какъвто би могъл да осигури един добър стопанин.

Разноски и подобрения, направени във връзка с владяната вещ.
Периодът на владението може да се окаже по- продължителен - влад. може да изразходва средства от различен характер във връзка с владяната вещ . При това положение влад. ще се обедни, а изгодите ще настъпят в правната сфера на собственика, а това означава, че той ще се обогати. Между влад. и собственик възниква облигационно отношение, базирано върху идеята на този принцип . Особеността - конкретните правни последици във връзка с този принцип не са уредени в ЗЗД, където е уредбата на института на неонователното обогатяване, а се уредени във вещния закон. стр 87 (Боянов) - поправка- ( не в чл. 55 ЗЗД, а в чл. 59 ЗЗД).
Видове разноски, които могат а бъдат направени във връзка с владеенето на вещта.
1. Необходими разноски.

2. Полезни разноски. и 2.1 Луксозни разноски ( само в литературата).

Постановление 6 от 1974 на ВС - (Полезни) - подобрения при поземлен имот са: превръщането му от пустееща земя в цветуща овощна градина, ако се прокарат хидромелюративни съоражения, които ще подобрят годността и стойността на имота, подмяна на дограмата, подмяна на покривната конструкция, пост. на хидроизолация, топлоизолация. Обичайни грижи за поддържане на вещта.

Необходими разноски са теи, които се правят във връзка с поддържане нормалното съществуване на вещта. При недвижима вещ - противоерозионни, укрепителни действия срещу други прирони процеси , поддържане на покрив, отстраняване на течове и бла, бла... Това са разноски за поддържане на функционалната годност на вещта и предотвратяване на нейното увреждане, което би намалило стойността й.

Полезните разноски - известни като подобрения на вещта. Разноски, които водят до подобряване на функционалните качества на вещта или водят до увеличаване на нейната стойност.

Луксозни разноски - разточителство, проява на някакъв каприз - резултатът от тях не е непременно свързан с подобряването на фукнционалните качества на вещта, а с прибавянето на някакви допълнителни нейни черти, които я правят екстравагантна.

1. Възражение

2. Насрещен иск.

С възражение е възможно да се упр на правно основание чл. 298 ал.4 ГПК - решението влиза в сила и по отношение на разрешението с него възражения за право на задържане. Недобросъвестният владелец няма право на задържане.

Трета категория владелци

Недобросъвестни владелци, които по определени аспекти на своето правно положение са приравнени на добросъвестния владелец.
1. Владелци въз основа на предварителен договор. чл. 70 ал.3 - когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, владелецът има всички права на добросъвестен владелец с изключение на това, че ще придобие вещта с 10-год. давност. Законодателят го третира като добросъвестен владелец, защото се очаква той да стане собственик. Недобросъвестният влаедлец има право по чл. 19 от ЗЗД чрез иск да иска предварит. договор да бъде обявен за окончателен

2. Добросъвестен подобрител - недобросъвестен владелец, който е ивършил подобрения върху чужд имот със знанието и непротивопоставянето на собственика. Той се приравнява на добросъвестния владелец само относно стойността за подобренията и правото на задържане до получаване на направените разноски и подобрения. По отношение на начина на третиране на ползването и по отн. на ползването на плодовете този владелец не е приравнен на добросъвестния владелец. - ще дължи връщане на плодовете, които вещта е дал, както и тези, които е могла да даде и обезщетение за ползването За разлика от чл. 91 ЗЗД, където се предвижда задържане само по отношение на движими вещи, задържащото лице по чл 91 не е владелец

Постановление 6 от 1974 - правилата относно владението не намират приложение по отношение на държането. Държателят урежда правата си съобразно правилата на договора въз основа на който се упр. държането. Уредба на договора не съдържа уредба в тази посока - отношенията се уреждат съобразно облигац. институти, уредени в ЗЗД,а именно - водене на чужда работа без натоварване ( ако са налице условията за това) или чл. 59 ЗЗД - отн. се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Но не може да се прилага по аналогия с режима на владението.