Лекция 1 (13. 10. 2011) (проф. Русчев)
Лекция 8 (2.12.2011г.) доц. Сарафов
Изтегляне 0.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Лекция 9 ( 3.12.2011) - продължение от лекция 8 доц. Сарафов
- Лекция 10 (16.12.2011 г.) доц. Сарафов
- Съсобственост.
Лекция 8 (2.12.2011г.) доц. Сарафов Утре в 10.00 Държавна собственост. Тя бива публична и частна собственост, които по необходимост са подчинени на различни режими и това създава известна нехомогенност на начина на третиране на правото на държавна собственост. Не винаги и във всички отношения в двата режима има различия. Има случаи, в които по отношение на тях се рилагат еднакви уредби. (пример: ред за защита на държавната собственост - и в двата случая защитата става по облекчения ред на чл. 80 ЗС) . Същност на държавата като властнически институции. Това по необходимост първо я поставя в двойнствено правно качество - веднъж на властен субект и втори път- на субект, които въпреки, че притежава властта си, трябва да действа като равнопоставен. Държавата не съществува като единен хомогенен субект (монолитен). Тя е вид механизъм, формиран от различни органи, всеки от тях със своя комптентност. Държавата чрез различните си органи покрива широк спектър от различни отношения. Включтелно и от различни вещноправни отношения или различни въпроси, имащи връзка с вещноправните отношения. Съгласно Зак. за горите - органът, който се занимава с горите държавна собственост (регинонална дирекция по горите, държавното горско стопанство, държавното ловно стопанство по местонахождение на гората - не е областен управител , не е МС, нито министър). В други случаи компетентен орган, който се занимава и следи за недвижимите имоти е област. управител. Тази разпръснатост на фукнциите спрямо органите намира проявление и в реда за защита на държавната собственост - начинът, по който се представлява държавната собственост по спорове. Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в зкон е предвидено друго. Когато делата се отнасят до недвижими имоти държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото управленски това е по- целесъобразно. Плановете за устройство на територия са при него. Държавата не е само управленски монолит, но в нея имаме 3 отделни вида власти, които трябва да са независими и да взаимодействат чрез търсенето на свой пододящ баланс. От управленски аспект това рефлектира върху материята на собствеността. Може ли правителството да реши да извади ВКС и главна прокуратура, и Соф. градски и апелативен съд да ги извади от съдебната палата ? КС: Предвид независимостта на съдебната власт от изпълнителната власт, изпълителнатан власт не може без съгласието на съдебната власт да размества държавни институции. При разполагане със застроени имоти, в които е настанена съдебна институция от страна на изпълнителната власт, е необходимо да се получи съгласие от съдебната власт. Въпросът е свързан с незавимостта на съдебната институция. Обичайните изпълнителни органи в лицето на министрите, областните управители и т.н. не могат да имат никакво отношение с правото на собственост на сградите на банките - режимът е сходен с този на правото на собственост на сградите на съдебната власт. Имотите на БАН - разпореждане с имоти на БАН се извършва след разрешение на НС и след съгласие на управителния орган на БАН - специфичен механизъм на разполагане с държавни имоти, който цели да направи по-трудно вмешателството на изпълнителната власт в дейността на държавна институция ( в случая БАН). Обвързана ли е държавата от установен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи или гори и допустимо ли по предявен иск за собственост срещу държавата , тя да упражни косвен контрол за унищожаемост на този административен акт. Проблемът за реституцията. След като държ. орган е възстановил собствеността, но отказва да предаде собствеността, може ли да откаже да предаде собствеността и да откаже да изпълни административния акт. (държавата може ли сама да си оспори адм. акт - правна логика - Не може?! ) Държавата може да има широк спектър обекти на собственост както на територията на страната , така и извън нея . Държавата има право на суверенитет върху геостационарната орбита и изключителната икономическа зона ( тези фигури са свързани със суверенни права на държавата спрямо други държави), но от гл. точка на вътрешния правен ред възниква въпрос на какъв режим се подчиняват тези обекти с оглед на вътрешното право. По отношение на тях се прилага режим на публичната собственост спрямо вътрешния ред. Държавата има право на собственост извън граници ( по какъв режим се подчинява тази собственост) Не е възможно налагането на български режим в чужда държава. В рамките на разпореждането, което българската държава прави във връзка с тези имоти, се прилага вътрешен режим. Вътрешният режим е валиден, ако не е в противоречие с вътрешния режим на държавата, в който се намира този имот. Съобразяване на съвместимост между два правни режима. По нашите актови книги ( за актуване) част от тези обекти - обекти с търговско предназначение, собствеността върху посолства - се води публична държавна собствност. Режимът е обърнат за вътрешни нужди .
Запазва се общия принцип, че за обекти с по- голям материален интерес компетентен да взима решения е МС, а за обекти с по- малък материален интерес компетентен е областният управител. Когато предмет на действията са обекти публична собственост (държавна) въпреки ограниченията, които тя предполага с последното изменение на ЗДС от 2010, се допуска върху имоти публична държавна собственост да се учредяват ограничени вещни права. Чл. 7 ал 5 от ЗДС. По изключение отделни имоти или части от такива имоти публична държавна собственост могат да се отдават под наем, съгласно чл. 16 ал2, ал 6 ЗДС. В двата случая имаме пробив в строгостта на режима относно публичната собственост, който не позволява подобно нещо - нито учредяване на ограничени вещни права, нито отдаване под наем на вещи публична държавна собственост. Защо се налага тази промяна? Съображенията са, че тежкият ограничителен режим за публичната собственост не позволява пълноценно, свободно и разумно използване на техния стопански потенциал. Тези ограничения създават пречки, които са неразумни и икономически неоправдани. Особено на фона на предприетите мащабни инфраструктурни процеси, които са свързани с реални нужди на държавата, се прецени по изключение да се допусне учредяване на ограничени вещни права върху обекти публична държавна собственост. Юридическата форма, чрез която се предоставят имоти държавна собственост на други правни субекти. Държавата (формално) се води единен собственик на своите обекти и тя е единствен субекти на това право на собственост. Тя не може да съществува в застинал вид и трябва реално да използва тези свои обекти. Тя трябва да предприема действия, чрез които обектите да бъдат използвани. Държавата може да предоставя свои вещи на ведомства, агенции, на юридически лица на бюджетна издръжка, а дори и на общините в условията на "управление". чл. 15 ЗДС . Фигурата (право на стопанисване = управление) Каква е правната природа на правото на управление (стопанисване)? Какво позволява това право? Лекция 9 ( 3.12.2011) - продължение от лекция 8 доц. Сарафов Право на управление на държавна собственост - право, което се предоставя от страна на държавата на правни субекти (различни от нея) с оглед по- рационалното и по - целесъобразно използване на обектите държавна собственост. Идеята е да се избегне от непосредствен управлениски механизъм, чрез който висшите нива на държавно управление да вземат оперативните решения във връзка с използването на съотвените обекти държавна собственост. Търси се някаква правна формула, чрез която йерархичните права на упр да бъдат разтоварени от неприлични за функциите им задачи. Чл. 14 ЗДС - министрите, ръководителите на другите ведомства упр. обекти държавна собственост... Какво се разбира под обекти държавна собственост в чл 14 ЗДС? Държавата е управленска институция - управлението е публична дейност, упражняване на публична власт с оглед набелязани цели. Право на управление - права на определен субект във връзка с предоставени му обекти държавна собственост - този субект е държавно ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка. Управлението е една събирателна фигура, защото се свежда до възможността да се владее и ползва обект държавна собственост. Това насочва фигурата към нещо познато - за владеене и ползване се говори в структурата на вещните права- тази фигура има отношение към вещното право. Този механизъм едва ли може да бъде определен като класическо вещно право, защото по отношение на него не прилагаме общите правила. чл. 14 ал 3 - управлението като особен вид субективно право включва правото да се владее и ползва съответния обект - липсва правото на разпореждане. Въпросното право предоставя по- ограничен кръг от възможности на субекта, запазвайки най- силното от правомощията - разпоредителното правомощие за нуминалния собственик - държавата. Правото на управление се осъществява от името на държавата - ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, не обявява, че това е негова собственост, а открито признава факта, че става въпрос за собственост на държавата . Това автоматично изключва всякакви собственически аспирации. Бюджетното юридическо лице признава факта, че сосбтвеността не е негова, а е на държавата - от името на държавата и за своя сметка се управлява обекта. За своя сметка(цял стопански комплекс от явления във връзка с ползването на една вещ - както неблагоприятни последици така и извличането на съответни изгоди) - юридическото лице или ведомството понася икономическата(финансовата) тежест. Всички действия минават през техните финанси - не може правителството да се ангажира. Това, което им е определено като бюджет, с него ще раполагат при управление на обектите. На своя отговорност- всички последици във връзка с използването на вещта, включително и неблагоприятните ще трябва да се понесат от съответния субект, а не да рефлектират директно върху фиска. Способи за разпореждане с държавна собственост - помагалото на Марков. Специфични придобивни основания за придобиване на държавна собствност. Особеностите на държавата като субект дават отражение и в придобивните способи ,чрез които тя става собственик. Държавата може да стане титуляр на собственост по класическите методи за придобиване на собственост. Правни сделки - стига да водят до прехвърлително правоприемство или учредително. Държавата разполага с други способи за придобиване на собственост, които не са присъщи за останалите правни субекти - те са невъзможни по отношение на тях . Принудително придобиване на собственост (против волята на засегнатия собственик) - тези способи са легитимни. Държавата може да посяга върху чуждо имущество правомерно, собственикът не може да се противопостави, ако това е уговорено в закона. Тези способи са свързани с функцията на държавата като особена институция за налагане на правовия ред и за осигуряване на интереси от общ характер, които не могат да се осигурят от друго лице освен от държавата, защото това е единствената общообществена организация, която познаваме. Принудително налагане на правов ред - чл. 37 НК - налагането на наказание- конфискация Конфискация може да има в (Законът за контрол на наркотичните вещества и ....) или отнемане на предмета на престъплението - предметът на престъплението или средството , с което е извършено престъплението , се отнема от държавата ( съдът дори няма право на преценка)Конфискция има при административни нарушения ( по закон за митниците, чл 20 от ЗАНН)Закон за отнемане в полза на държавата на имущсество придобито от престъпление. Обща организация на всички членове на обществото - придобиване на собственост по принудителен ред имаме при отчуждаване на вещи за обществена нужда. Тази нужда не може да бъде задоволена по друг начин освен чрез отчуждаване на собствеността. Придобиването на собствеността е възмездно - държавата трябва да обезщети собственика на отчуждения обект. Придобиване на собственост чрез наследяване по реда на чл. 11 от ЗН. Своеобразен наследник от последна инстанция - тя наследява само в случаи, че определено открито наследство няма други наследници, които да го получат. Такива случаи имаме, когато наследодателя няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството, или са се оказали недостойни да го наследят. Държавата винаги наследява по опис. За вещи и имоти от типа движими вежи, жилища, ателиета, гаражи и имоти, предназначени за жилищно строителство -наследник се явява общината. Особена защита на държавната собственост. Особеността в правния режим на държавната собственост намира отражение в защитата, с която се ползва. Отклонения от общия режим за правната защита, свързан с класическите вещноправни искове по чл. 108, 109 ЗС. Защитата на държавните имоти не е гражданскоправна,а - административна, т.е. когато следва да се възстанови владението върху имот държавна собственост (защото някой го държи без онсование или го владее без основание, или го ползва не по предназначение, или защото нуждата от него е вече отпаднала) в този случай държавата няма да предявява иск за възстановяваване на владението . Тя има на разположение по- ускорен и по - облекчен ред за защита - да изземе имота принудително въз основа на заповед , издадена от компетентен държавен орган. Чл. 80 - подобно право има областен управител или (чл. 80а) министър на отбраната във връзка с държавни имоти, предоставени за ползване и управление на Министерство на отбраната. Собственикът, в лицето на своя орган, със свое властническо волеизявление, постига необходимата защита. Имаме процесуално облекчаване на защитата, свързано с правния режим на заповедта като административен акт. Ако заповедта бъде обжалвана по АПК - това не спира нейното изпълнение, тъй като се ползва с изпълнителна сила. Не се спира действието на акта, освен ако Съдът не постанови спирането. При класическата защита засегнатия собственик трябва да предяви иск срещу този, който нарушава правото му => ще се превърне в ищец. Ищецът трябва да докаже, това е в негова тежест. Това не е така при държавната защита. Заповедта на държавата, че притежава собствеността ,може да бъде обжалвано по АПК от лицето. Но при обжалването засегнатото лице трябва да доказва нарушението на държавата. Тежестта попада върху засегнатото лице и той трябва да докаже, че притежава на законно основание. Държавната публична собственост не може да бъде придобита от друго лице по давност. При процесът на актуване на държавна собственост (актуване - съставяне на акт за държавна собственост). Съставянето на акт за държавна собственост не е придобивно основание, но актът за държавна собственост има формална доказателствена сила относно обстоятелствата, които отразява в себе си. Обстоятелствата отразени в акта се считат за верни до опровергаването им по надлежен ред. Доказателствената тежест ще падне върху лицето, което твърди, че обстоятелствата отразени в акта са неверни. Общинска собственост. Специфични придобивни основаня с оглед придобиване. Общината притежава и частна, и публична собственост, което внася нехомогенност в режима на нейната собственост. Общината като институционализиран субект. Общината е специфична институция, свързана както с административно-териториалното деление на страната, така и с идеята за местно самоуправление на населението. Това води до съчетаването в нея на функции от различен характер, включително и такива по упражняване на публична власт. (в рамките на територията на общинат а) . Общината е властово и организационно по- хомогенна от държавата, при нея няма обособяването на три вида власти - изпълнителна, законодателна и съдебна. Дори и когато обособяваме общинския съвет от кмета (като изпълнителен орган) като представителен орган на местното самоуправление, той притежава властови правомощия, а от своя страна кметът (чл. 38 ЗМСМА)- орган на изпълнителна власт. Дори да приемем това деление (общински съвет - местен законодател, а кметът - изпълнителна власт) трябва да отбележим: Общинският съвет се включва много по- често в административни въпроси във връзка със собствеността, отколкото Народното събрание. Държавната законодателна власт не се намесва в административните въпроси във връзка със собствеността. Съгласно чл. 21 т. 8 ЗМСМА Общинският съвет е този, който взема решения за придобиване, разпореждане и управление с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината във вързка с това имущество . Общинският съвет упражнява контрол върху действията на кмета във връзка с управлението на имотите на общината. Субекти на общинска собственост. Чл. 2, чл 3 ЗОС - вещи, които са свързани с нуждите на общината като местна институция и нуждите на населението, което живее в общината. чл. 136 ал 3 КРБ Общината е юридическо лице. Единствената териториална единица, която е самостоятелен субект на правото и носител на самостоятелни права и задължения, включително и на вещни права. Държавата познава и други деления - области, кметства, райони. Нито едно от тези териториални деления не е обявено за правен субект - юрид. лице, само общината. Обекти с местно значние- кариери, локални пътища, водоизточници. Общината може да притежава обекти и извън нейните граници. Не е задължително обектите на общинска собственост да задоволяват само нуждите на населението и на общината - може да имаме и учебни заведения, които са общинска собственост - те да облсужват нуждите на съседни общини. Обекти на общината могат да се ползват и за нужди на държавата. Нямаме категорично изискване всичко да е фиксирано с оглед нуждите на общината и нейното население, това е преобладаващата картина. Публична общинска собственост е тази, която е предназначена за трайно задоволяване на потребности от местно значение. чл. 3 ЗОС. Всички други обекти са частна общинска собственост.
Специфичната природа на общината обославя и някои специфични способи за придобиване на собственост от нейна страна. Тук важат общите правила = на тези при държавата. Специфики Общината може да отчуждава принудително частни имоти за задоволяване на обществени потребности с общински характер. Общината може да бъде наследник от последна инстанция за вещи, които не могат да се придобиват от държавата по наследство. Движими вещи, жилища, ателиета, гаражи и имоти предназначени за жилищно строителство. Приема имуществото по оппис и отговаря до размера на приетото наследство. Чл. 89 ЗС - общината става собственик на намерени и непотърсени (в определен срок) вещи. Чл. 2а ЗОС - Обособяване на нова община - в този случай - настъпва административно- териториална промяна, която изисква съответните имоти и вещи на територията на обособената община, да преминат в нейна собственост. Части (населени места, определени територии)от една община могат да бъдат прехвърлени в друга община. Новата община придобива собственост върху тези части. Територията не е обект на вещноправно притежание. Особена защита на общинската собственост. Нещата са идентични с тези на държавна собственост. Чл. 65 ЗОС - заповедта се издава от кмета.Чл. 67 ЗОС - лицата, от които се изземват имотите нямат правата по чл 72 и 74 ЗС.Общината е по привилегирована, защото се изключват владелческите претенции на лицата, от които се изземват имотите. При общинската собственост имаме (във връзка с изключване на приложното поле на придобивната давност) - (чл. 7 ЗОС) - кръгът на обектите общинска собственост, които не могат да се придобиват по двност и разширен - обекти публична общинска собственост И земите от общинския поземлен имот и горските територии общинска собственост (независимо, че са общиснка частна собственост. Лекция 10 (16.12.2011 г.) доц. Сарафов утре 10.15 - лекция ! Изпит на 3-ти - тест + казус Съдържание на правото на собственост. Понятието съдържание, когато го отнасяме към субективни права, най-често се свързва със състава от възможности, които вещното право обхваща. Съдържанието - това е съставът на съответното субективно право. Тази фигура най- ясно е изведена при вещните права и в по-голяма степен може да се наблюдава при правата върху обекти на интелктуалната собственост. Традиция във вещното право, когато говорим за съдържание на правото на осбствнеост, то да се представя чрез фигурата на " собственическата триада" - обхваща - правомощие владение, ползване, разпореждане. Те не са самостоятелни субективни права, а са съставна част от правото на осбственост. Намират се във връзка по между си (под една или друга форма) (пример: за да упражним правомощието ползване - като предпоставка е необходимо да я владеем, когато се разпореждаме - също.) Единство - упражняването на всяко едно от тези правомощия се счита за упражняване на цялото субективно право. Ограничаването на някои от правомощията се разглежда като ограничаване на цялото субективно право. Фигурата на триадата се е наложила у нас под влияние на съветската правна доктрина, приемана за образец след 9 септ. 1944 год. Конструкцията създава проста и понятна представа за същността на правото на собственост. Правомощието владение се свежда до възможността на собственика лично или чрез другиго да упражни фактическа власт върху вещта без да е необходимо това упражняване да става непрекъснато.Правомощието владение не трябва да се смесва с владението като правно-факт. състояние.При правомощието владение възможността да се упражни фактическата власт върху вещта произтича от субективно право. Правомощието ползване се свежда до възможността да се извличат полезнисте свойства на вещта (в цялото многообразие, в което това може да се случи). Ползването се свежда до служене с вещта и до извличане на плодовете, която тя дава (независимо дали са граждански или естествени плодове). Собственикът не е задължен да се съобразява с предназначението или установените свойства на вещта , защото е собственик (в повечето случаи) Той има право да ползва вещта по начин, отклоняващ се от нейното предназначение. Това право търпи ограничения - не може да се ползва за офис един апартамент в сграда етажна собственост (жилищно предназначение), ако не сме получили съгласие на съседите + съгласието на преобладаваща част на етажните собственици.Правомощието ползване не трябва да се смесва с ползването (56 - 62 ЗС) като ограничено вещно право( но има виждания и в обратна посока)Титулярът на правомощието ползване е ограничен в по- голяма степен в поведението си спрямо вещта в сравнение със собственика. Титулярът на правомощието ползване трябва да си служи с вещта по нейното предназначение (подобно изискване за собственика няма). Титулярът на правото на ползване трбва да пази вещта (собстеникът не е задължен да пази вещта). Правомощието разпореждане е с най-интензивен характер, защото упражняването му влияе върху съдбата на правото на собственост (върху конкретното състояние, което може да има правото на собственост, състоянието на самата вещ като обект на првото на собственост) Проявява се в две разновидности - фактическо и юридическо разпореждане. Фактическо разпореждане - предметът на въздействие се явява самата вещ като физическа субстанция - да променим външен вид на вещта, да я видоизменим, да разглобим на съставни част една сложна вещ, да увредим вещта. С унищожаването се губи обекта на правото на собственост=> , че се губи правото на собственост.При юридическо разпореждане - предмет на въздействие не е вещта, а правото на собственост като мислена абстракция (правна). Проявява се в различни варианти (най- крайната форма на юридическо разпореждане е, когато се осъществи прехвърляне на собствеността на друго лице, с което собственикът губи правото си). Форма на юридическо разпореждане е отказът от право на собственост - отпадане на правото на собственост, вещта не принадлежи на никого. Други форми са - учредяване на обезпечения върху правото на собственост (вещни обезпечения) под формата на залог (за движими) и ипотека (недвижими вещи). Учредяването на ограничено вещно право върху вещта. Правомощието разпореждане е различно от действието разпореждане.Действието разпореждане не винаги е във връзка с правото на собственост. Действия, които квалифицираме към разпоредителните действия, могат да се окажат непопадащи към действия, свързани с упражняване на разпоредителни правомощия. (действие по разпореждане може да не се окаже свързано с правомощието разпореждане) Пример: По тълкувателно рещение 91/74(76) - когато се определя кое е действие на упражняване и действие на разпореждане ( чл 229 от ЗЗД скл. на договр за наем се квалифицира като действие на управление, над 3 год - действие на разпореждане. Ако се сключи за 5 год - ползване _ свързано с усвояване на гражданските плодове - действие на разпореждане, което не попада в групата на действията, свързани с правомощията на разпореждане). Ограничаване на правото на собственост Собствеността на може да бъде абсолютно неограничена, защото собственикът не живее сам, а е част от обществото, където битуват интереси от различен характер, с които трябва да се съобразява. Никога и никъде собствеността не е била абсолютна и неограничена, а се е намирала под различни по характер и интензивност ограничения. Въпросът не е в това дали има или няма ограничения собствеността, а в това колко големи са те и с какви цели се налагат. Ситуацията е различна и може да се наблюдават различни картини с оглед традициите на националната правна система, правната култура на нацията, политическите приоритети и цели, които се преследват в момента и други фактори. Какъв праг имаме на посегателство върху собствеността? Където собствеността е без ограничения( ограниченията са нещо външно и са налагани по изключение, не са част от същността на правото на собственост) - посегателствата върху собствеността се допускат по- трудно. Където ограниченията на собствеността се разглеждат като част от нейната същност - прагът на посегателство е по- занижен ( възможността да се извърши посегателство върху собствеността е по- голяма). Любен Диков адмирира достиженията на немската правна доктрина и застъпва разбирането, че ограниченията са нещо иманентно на собствеността - ограниченията създават ново правно положение на правото на собственост, което оправомощава, но и задължава ( това разбиране остава изолирано в правната доктрина). Не всичко, което ограничава собствеността е ограничаване на правото на собственост. Ограниченията на правото на собственост намират външен израз в ограниченията на собственика, но не всяко нещо, което ограничава собственика, е ограничение на правото на собственост. Ограничението може да е свързано с друго качество, което притежава собственика. Съгласно чл. 130, ал. 3 СК - нямаме никакво ограничаване на правото на собственост, имаме ограничение във връзка с лицето, причината не опира на правото на собственост, а опира до правно качество на титуляра на собствеността - непълнолетие. Ограничението, което произтича от обстоятелства, свързани с лицето(титуляр на правото на собственост) са различни от ограниченията, свързани с правото на собственост(на този титуляр). Имаме 2 форми на ограничаване - Същинско и Несъщинско. Същинско ограничение засяга самата същност на правото на собственост ( от външна страна то може да се прояви с ефект на следването - то ще продължи да съществува независмо от смяната на собственика). При него е налице по- голяма трайност и устойчивост в съществуването . Към същинските ограничения - установяване на ограничени вещни права, вещни обезпечения, вещни тежести под формата запор или възбрана. Ограничения , свързани с публичната собственост ( не може да бъде предмет на прехвърлително разпореждане). Несъщинското ограничение е това, което е резултат от инцидентни фактори, намиращи се извън правото на собственост като такова. Към тях - ограничения, основаващи се върху специфични обстоятелства на собственика - не е навършил пълнолетие или е поставен под запрещение. Несъщинско ограничение е ограничението, свързано с упражняването на право на задържане по отношение на собственик ,който се явява неизправен длъжник. (чл 91 ЗЗД) Ограничаваме правото на собственост, защото е неизправен длъжник. Спиране на МПС от движение с техническа неизправност. В ограниченията могат да се откроят ограничения със специфичен функционален аспект, т.е. такива, които намират външното си проявление едва в процеса на упражняване на правото на собственост. Ограниченията могат да бъдат общи и специални. Общи са тези, които важат за всички права на собственост, независимо от тяхната специфика. Специални - тези, които важат към отделни права на собственост. Общи ограничения на правото на собственост са границите на чуждите субективни права и недопустимостта на злоупотребата с право . Границите за упражняване на субективното право се разпростира до там, където са границите на чуждите права .Не е необходимо чуждите права, които очертават границата да бъдат вещни права. В определени случаи границите на упражняване на правото на собственост може да бъде очертано с физически параметри. Ограничения, свързани с недопустимостта да се злоупотребява с право. Нямаме ясна дефиниция. Формално - извършеното действие почива върху валидно съществуващо право на собственост. Пример: Когато собственик накара наемател да премахне извършените в имот подобрения единствено с оглед да създаде затруднения на наемателя, а не заради свой реален житеийски интерес. Целенасочено,злоумишлено форсиране на автомобилен двигател на едно място. Действията сами по себе си са позволени. Злоупотребата се преценява в конкретния случай- субективна преценка. Това не са ограничения в същинския смисъл - те очертават рамка, в която трябва да се упражнява правото на собственост. Те не налагат някакви допълнителни ограничения на възможностите на титуляра. При специалните ограничения са точно свързани с конкретните особености на съответното субективно право - неговото социално значение, обектът, за който се отнася, субектът на правото (ограничението е с оглед качеството му на собственик, а не с оглед друго качество). Ограниченията се установяват с оглед тези особености. Управление на МПС - употреба на светлини, опред. скорост и т.н. Особена категория ограничения - ограничения, свързани с невъзможността да се придобиват определени обекти в собственост. Пример: на чужестранните граждани извън ЕС - за тях има ограничение по чл. 22 от КРБ -- не могат да придобиват земеделска земя. Това ограничение не е ограничение на право на собственост. Тук имаме ограничение на съдържанието на правоспособността на тези лица.При наследяване и в рамките на 3 год това лице трябва да се разпореди с това право на собственост - това изискване за разпореждане с правото на собственост в рамките на 3 год е ограничение. Съсобственост. Съсобствеността е фигура,която е производна от правото на собственост- тя се явява една усложнена нейна версия, свързана с това, че титуляр на правото на собственост не е едно единствено лице, а две или повече лица. Това по необходимост води до възникване на отношения между самите съсобственици, което е неприсъщо за едноличната съсобственост. Когато съсобствениците станат повече от 1 - те по необдимост трябва да влязат в отношение от различните аспекти на собствеността - ползване на вещта. Съсобствеността от гл. точка на титулярите няма никакво ограничение. Как се разглежда правната й същност в теорията? Според едното виждане, базиращо се върху закона, съсобствеността е състояние , в което едно право на собственост се притежава едновременно от две или повече лица. Субективното право е разделено между съсобствениците. Самото субективно право не може да се раздели на отделни обособени парчета и степента на собственост на всяко лице се отмерва чрез идеалните части. Съсобствениците притежават идеални части в рамките на правото на собственост. Степента на участие в управление на вещта се определя чрез тези идеални части . Идеална част върху правото = идеална част върху вещта. чл. 30 ЗС Правото на собственост може да принадлежи общо на две или повече лица. (ЗС). Друг възглед: При правото на собственост всеки съсобственик има отделно право на собственост спрямо вещта, които права взаимно се конкурират и взаимно се блокират. (Любен Василев, Петко Венедиков) Според доц Сарафов - това противоречи на принципа за единност на правото на сосбтвеност върху вещта=> че поддържа 1-ви възглед. Трети възглед - проф Петров и М. Марков - съсобствеността е сложно правоотношение, в рамките на което се включват две или повече права с еднакво съдържание, притежавани от 2 или повече лица, които взаимно се ограничават чрез мярата на дяловете. Съсобствеността е фигура, при коята изниква едновременно титулярство на две или повече лица, наречени съсобственици. Между тях възникват вътрешни отношения, възникват и задължения. Те не формират някаква персонифицирана общност. ( те не са самостоятелен правен субект, ако бъдат взети като съвкупност). Никой от съсобствениците не се явява ex lege спрямо другите, освен ако не са се оправомощили изрично. Няма никакво ограничение относно вида на съсобствениците. Държавата, общините, физически лица, юридически лица могат да се явяват съсобственици. Фигури на съпритежание не е монопол на правото на собственост ( не е присъща), а може да се наблюдава и в други случаи. Във вещното право по отношение на ограничените вещни права -правото на строеж и сервитутните права могат да се притежават едновременно.(не се казва съсобственост при право на строеж, а съпритежание). Има съпритежание и по отношение на правото на ползване. Съпритежание имаме и в други случаи, които са извън вещното право - авторско право (съавторство), търговското право - на дял от търговско дружество- наречено е съсобственост), върху акции от акционерно дружество - съсобственост върху акции. Не може да имаме съпритежание при облигационните права, свързани с вземанията. Каталог: 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс 2016 -> Програма юли 2016 Discovery Channel Bulgaria Часовете на излъчване са в местно време за допълнителна информация, моля свържете се с: eleonora georgieva all channels pr тел: +359 2 434 40 350 2016 -> Образец №3 справка-декларация 2016 -> X в равенството; б попълнете схемите и намерете неизвестните числа y и z ; в сравнете стойностите на X, y и z. Задача 2016 -> Общи положения 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|