Лекция 1 (13. 10. 2011) (проф. Русчев)


Лекция 6 (11.11.2011) доц. Сарафов



страница3/6
Дата15.10.2018
Размер0.95 Mb.
#87729
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6

Лекция 6 (11.11.2011) доц. Сарафов
Продължение на лекция 5:

Съдебната практика обособява 3-та категория владелци - лица, които са упражнявали фактическа власт върху вещта въз основа на отпаднало с обратна сила придобивно основание - през този период са извършили подобрения върху вещта. Развалянето на договора е с обратна сила. Правят подобренията като недобросъвестни владелци, но се приравняват на добросъвестни - прекратителното основание не трябва да е по тяхна вина. Нямат право на плодовете.



Защита на владението и държането. Посесорни искове.
Владението се ползва със защита (фактическото състояние се ползва със защита). Въпросът е каква е тази защита и как се осъществява. Законът допуска различни приоми в тази посока, възможно е да се достигне до самозащита.Законът урежда два специфични иска, които са искове на вещното право (не са вещноправни искове) - чл. 75, чл. 76 ЗС. Те формират специфична група искове, която се обединява като посесорни - владелчески. Тази група искове се разграничава от групата на петиторни искове - защитават вещни права - ревандикационен и негаторен. Особено исково производство в ГПК.чл. 356, 361 ГПК. Особено исково производство - разкрива някакви отклонения от обикновеното исково производство. В случая с тези искове имаме отклонение от обикновеното исково производство. Посесорни:

1. Компетентен съд, който да разглежда - винаги районен съд

2. При тях се установява само факт на владението и факт на нарушаване на владението. Въпросът за субективните права не се поставя. Ищецът по този иск трябва да докаже, че е бил владелец на съответната вещ, която му е отнета, не трябва да заявява, че е собственик. Без значение е дали владението е законно установено или не - дали по давност, дали чрез сделка - няма значение. Трябва да се докаже качеството на лицето, което има право да предяви иск (ищец) - законна легитимност - доказателство, че е упражнявало фактическа власт върху вещта.

3. Трябва да се докаже и факт на нарушаване на владението - отнето е по някакъв неправомерен начин или се пречи да се упражнява властта върху вещта. От процесуална гл. точка - цел - процесът да бъде максимално изчистен от странични усложнения - от въвличането на елементи, които биха го направили труден. Чл. 359 ГПК - изключва се извършването на възражения или действия, при които се черпи аргументация базирана на притежавано вещно право. Не му е позволено и предявяването на насрещен иск за право на собственост.

Искът не може да бъде уважен, ако владението е отнето правомерно (отнемане от полицейски органи, от ЧСИ и др). Защитата чрез владелческите искове е свързана с неправомерността на отнемане на владението.

Кой може да предяви иск?

1. чл 76 ЗС

2. Собственикът на вещта или титуляр на ограничено вещно право;

Посесорните искове са по- лесни за доказване в едно съдебно производство.

3. От съсобственик срещу други съсобственици. Всеки владелец може да предяви тези искове, включително и тези, които са го придобили по неправомерен начин.

По отношение на какви вещи може да се търси защитата - има ли някакво значение върху какви вещи се осъществява фактическата власт - НЯМА !

С чл. 75 се защитава само владението върху недвижим имот. чл 76 - може да бъде движим и недвижим. Няма значение дали предмет на владение са вещи публична или частна собственост. Дори да владеем вещи публична собственост можем да предявим владелчески искове, но не трябва да сме придобили тази собственост по неправомерен начин. Това, че не можем да придобием по давност определена вещ, не е пречка да предявим иск, ако ни е отнета съответната вещ.

Чл. 75 -защита на владение върху недвижим имот или вещно право върху такъв, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато в продължение на шест месеца - може да бъде защитено срещу всяко нарушение.Законът изисква непрекъснато владение от минимум шест месеца - не трябва да е било отнемано или да е изоставяно. Презумпция- чл.83 - който е владял в различни времена,то презумира се , че е владял и в промеждутъка. Нарушение от всякакъв характер - отнемане на владението, действие,което затруднява владението.

Срещу кого може да се насочи иска? Искът може да се насочи срещу всеки един нарушител, поради което се дава грешна оценка, че има вещен характер (да се предяви срещу всеки). Искът трябва да се предяви в 6 м. преклузивен срок. Искът по чл. 76 е разширен по отношение на лицата, които са активно легитимирани да го предявят - и владелци, и държатели. Законът не изисква срок, в който да е упражнявано владението или държането - по този начин се разширява приложното поле на иска. С този иск се защитава владението и държането и върху движими, и върху недвижими вещи - по този иск може да се възползва и задържащия по чл. 91 ЗЗД. Защитата е само срещу отнемане на владението - отнемане, което е извършено по квалифициран начин - чрез насилие или по скрит начин. Насилие - както физическо, така и психическо. Искът може да се предяви само срещу лицето, което е отнело вещта. Този иск ( за да се разграничи от чл. 75) се нарича личен иск. Този иск се предявява в 6 м. срок от нарушаването на владението

В процесуален план = дали могат да се съединяват? - Не могат, т.е. трябва да се предявят евентуално ..ищец трябва да посочи кой е главн. иск. Има случаи на съединяване, което не е алтернативно - когато търсим защита за нарушаване, което поглъща белезите за нарушаване по чл. 75 и чл. 76. (Когато е отнето владение върху недвижим имот чрез разрушаване на преградни (защитни) стени). Ако искаме и възстановяване на началното положение трябва да предявим и двата иска.



Да четем Боянов

Грешки: стр 72 (по чл. 109 не се търси защита за отнето владение)По 109 ищецът не е лишен от владение. стр 82 до 85 - Да не се чете! Чл. 38 а - НЕ е владелчески иск. Искът по чл. 38а произтична не от владелческото качество на член-кооператора, а от членственото правоотношение. стр 85: Няма владелец - няма право да предяви иск по чл. 75 или чл.76 от ЗС.
Владението може да се защитава по бързото производство 310 ГПК - специфично правило- за предн.- да разреши най-честите случаи, в които се налага подобно производство - за опразване на наети или заети за послужване помещения. Единствено тогава може да се защитава по бързото производство по чл. 310 ГПК - държател -срещу тези лица се предявява. Легитимиране като наемодател или заемодател. Други случаи: Като пренаемател съм държател - тогава се защитава едно държане по чл. 310 ГПК. Можем да имаме ситуация, в която владелец отдава вещта под наем - той няма да се легитимира като владелец, а като наемодател в бързото производство.
Право на собственост. Понятие, същност и правни особености. Вещноправен и Конституционноправен режим на правото на собственост. Съпоставка, взаимовръзки и разграничение.
Правото на собственост е основното и най-важното право сред субективните вещни права. То е център на цялата вещноправна система и на уредбата свързана с него. Всички останали вещноправни фигури, които изразяват някакво правно положение спрямо вещта се съотнасят и се намират в логическа и правна връзка с правото на собственост. Важността на правото на собственост се проявява в това, че то е единственото вещно право, чието притежание или чието титулярство позволява да се говори, че лицето притежава вещта. Собствеността обсебва притежанието на вещта. Никой от титулярите на ограничените вещни права може да каже, че вещта е негова, тя винаги е чужда. Логическа опора спрямо, която ограничените вещни права се съотнасят - правото на собственост. Те са ограничени вещни права, защото предлагат по- малка възможност за действия с вещта. Фигурата на управлението също е производна от правото на собственост (логическа производност). Идеята за владение се проявява на по- късен исторически етап от собствеността. Владението е предпоставка от собствеността, когато го разглеждаме като елемент от придобивната давност. Правото на собственост е значимо и не само в чисто юридически план, а също така и в икономически план. Това е допълнителна причина за отбелязване на неговата водеща роля в рамките на вещното право. Вещното право, което предоставя на своя носител възможността в максимална степен - в най-голяма правно относима степен да въздейства върху вещта със свои средства и да изисква от останалите правни субекти да се въздържат от посегателства спрямо нея. Независимо от своите специфики и нюанси, те всички казват едно и също нещо- какво може да прави собственика. Собственикът има най-всеобхватните възможности спрямо вещите, върху които има право на собственост.
Характеристикики на правото на собственост.
1. Единственото пълно вещно право;

1.1 Относно една вещ може да съществува едно единствено право на собственост. При реализация на първичен придобивен способ - старото право на собственост се прекратява (отпада).

1.2 Никой собственик не може да има върху вещ ограничено вещно право, ако върху нея има право на собственост, защото възможностите, които ограниченото вещно право предоставя, той ги има в общото право на собственост. Отклонение от това правило - ако приемем, че ипотеката е вещно право, е възможно в хипотезата на 178 от ЗЗД едно лице да има ипотека върху собствения си имот, когато има върху имот няколко ипотеки . Има законодателства, които допускат да учредиш сервитут върху собствения имот - с оглед на бъдещи очаквани обстоятелства . Когато лицето притежава 2 съседни имота - има право да учреди сервитут върху единия. И когато се продаде подчинения имот ,сервитутът остава.

Връщаме се в България -Никой не може учреди върху свой имот дори и по чл. 178 ЗЗД При сливане между собственик и титуляр на ограничено вещно право - ограниченото вещно право се погасява.

1.3 Процесуален аспект - правото на собственост се счита освободено от всякаки тежести (ограничения), които са наложени върху него . Който твърди, че има някакви ограничени вещни права върху правото на собственост, следва да ги докаже. Доказателствената тежест ляга върху лицето, което твърди,че има нещо срещу въпросната собственост.

2. Единственото вещно право, на чиято основа може да се учредява цялото многообразие от съществуващи вещни(ограничени) права и вещни тежести.



3. То може да бъде ограничавано в широки амплитуди => правото на собственост може да се свива (при налагане на ограничения) и да се възстановява (при отпадане на ограниченията). => правото на собственост се определя като свиваемо право( проявява свойтвото еластичност). Граници - горна граници - собственост без ограничения - пълна собственост. Долна граница - гола собственост.

Лекция 7 (18.11.2011 г.) доц. Сарафов
Продължение от лекция 6:

Правото на собственост изразява притежанието на вещта.
Глобални дефиниции са тези, при които възможностите на собственика са очертани по един максимално обобщен начин . Пример: пълна власт върху вещта - обхваща всичко, в цялост. Получават се на базата на една максимална степен на логическо обобщаване - от dominium. Комплексни дефиниции - като правило (под влияние на римското право) - при представяне на собствеността се набляга на това - какви правомощия има собственика върху вещта. Собственикът разполага с възможността да се изисква неизвършването на посегателства спрямо вещта от другите- негативна страна на правото на собственост (изключваща. Позитивната страна обхващат два типа възможности - инструментална и възможност спрямо външни лица - 2 различни компонента - комплексна дефиниция. Стр. 100 (Боянов )- цитат на П Венедиков.

Важно: Правото на собственост е уредено не само във вещното законодателство, но и в Конституцията. Това не е случайно, а е свързано с особеното значение и роля, която правото на собственост има като социален институт (феномен на обществото). Уредбата - чл. 17, 18, 21, 22, 57 от КРБ. Правото на собственост в КРБ и правото на собственост във вещното право са различни неща. В КРБ- то не е уредено като вещно право, а като право на човека - частната собственост е основно право на човека. Конституционната уредба има свой смисъл и предназначение, който произтича от особената роля и значение на самата конституция като нормативен акт. Идеята е чрез издигане на уредбата на конституционно равнище да се създадат допълнителни гаранции за неприкосновеност на собствеността както като институт, така и като индивидуално притежавано субективно право. Уредбата в КРБ- търси се защита на собствеността срещу посегателства на публичната власт, защитата срещу 3-ти лица е уредено и във вещното право. Конституционната уредба на собствеността осигурява два вида гаранции на правото на собственост - институционална гаранция - собствеността се защитава като правен институт, абстрахирайки се от обстоятелството дали тя принадлеи на някого или не (инситут на самата общност)=> не можем да си позволим премахването на този институт - държавата не може да премахва този институт. Втората гаранция - индивидуална гаранция - защитава се правото на собственост като индивидуално субективно право, притежавано от конкретен субект. Втори аспект - понятийно отношение - ако във вещното право собствеността е точно определено с технически характеристики, конституционното право на собственост е едно събирателно понятие. То не защитава правото на собственост и няма това отношение като вещното право на собственост. То обхваща в себе си цял комплекс от имуществени права, които правният ред на една държава урежда и защитава. В голямата рамка на конституционното понятие за правото на собственост влизат - правото на собственост, облигационните права на вземания, административните права с имуществен характер(лицензионни права - правото да се доставя газ за определен район от страната, правото да се извършва банкова дейност), ограничените вещни права. Когато КРБ брани собствеността - КРБ брани имотността - имуществената сфера на частните субекти. Има практика на КС, който се е произнесъл в този смисъл - правото на собственост в КРБ е по-широко понятие от правото на собственост във вещното право. Чл. 17 КРБ - КРБ осигурява специфични гаранции не само на частната , а и на публичната собственост. Два аспекта - след като е установена, тя е гарантирана. Втори аспект - изключителна държавна собственост - тези обекти са изчерпателно посочени в КРБ => промяната не може да стане -освен чрез промяна на самата конституция. КРБ- частната собственост е неприкосновена - КРБ има предвид не, че частната собственост е гарантирана и се ползва със защита, смисълът на текста да се отправи искане към публичната власт да не извършва посегателство на частната собственост, защото публичната власт може свводобно и привидно легитимно да извърши това посегателство. Смисълът да се защити частната собственост като неприкосновена е да защитим частната собственост в качеството й на основно право на човека. Непосегателство на публичната власт и възможност за контрол - негативни права - основните права на човека. Конституционната защита осигурява и ефекти с по- непосредствен практически характер - предоставяне на специфични инструменти, чрез които да се защитава собствеността срещу посегателства на публичната власт. Механизми, различни от тези за защита на гражданските субективни права - конституционноправна защита. По смисъла на вещното право извършваме защита срещу посегателства от всички, но няма защита срещу посегателства от публичната власт, които могат да бъдат привидно легитимни (примерно със закон да се отнеме имот или с решение на МС, чрез който се отчуждава имот за ниски цени). Характерът на посегателството е различен=> характерът на защитата трябва да е по- различен от обичайния. Конституционна защита:

1. КРБ има пряко действие. Това позволява при посегателство лицето пряко да се позове на КРБ, при колизия между КРБ и Закон ->закон.



2. Защита предоставена чрез КС - КС обявява законите и решенията за противоконституционни. БГ законодателство не познава индивидуалната конституционна жалба. Практиката се ориентира към алтернативни варианти за сезиране на КС - сезиращи - президент, главния прокурор, отделен състав на ВАС, ВКС, 1/5 народни представители, цял пленарен състав на ВКС или ВАС, омбудсман, МС. В качеството на право на човека - частната собственост може да бъде защитена по по-специфичен път чрез действията на омбудсмана, който може да оказва натиск върху държавните или общинските институции във връзка с дейнсотта им. Международната защита - тя не е защита с конституционен характер, тя е допълваща конституционната защита. Правната основа на претендиране на защитата е по -различна, защото основание за защитата на ЕКЗПЧОС. Правозащитна инстанция е Съдът по правата на човека в Страсбург. В първи допълнителен протокол от ЕКЗПЧОС. Защитата се изнася на наднационално ниво, което прави нейната обективност по -голяма, в рамките на тази защита държавата се явява ответна страна в процеса. Защитата се дава с оглед преценката за неприкосновеност- според критериите на Конвенцията, а не на КРБ. Защитата се осигурява при спазването на съответните процедурни правила, по които Съдът действа.
Видове право на собственост.
Собствеността може да бъде подлагана на различни класификационни критерии.Пример: Право на собственост върху движими или недвижими вещи, на физически и на юридически лица, на местни и чуждестранни лица. Най-важното деление - на публична и частна собственост - прокарано чрез разпоредба на КРБ. Чл. 17 КРБ - собствеността е публична и частна. през 1993г. се налага сезиране на КС, който да изтълкува смисъла на разпоредбата и да обясни коя собственост е публична и коя частна. Решение на КС 19/93 - според позицията, която застъпва КС - разграничение между двата вида собственост се основава: 1. Какъв е собственика на вещта и има ли той право да упр. публична власт. 2. Как са определени обектите, към които се отнася това деление. 3. Какво е предназначението на тези обекти ( какви интереси обслужват те). (След като бе прието решението на КС, то бе практически важно да се даде ориентация на бъдещото законодателство (93-та)) 96-та година бяха приети 2-та основни закона във връзка със собствеността. ЗДС ЗОС - стъпиха върху критерия, заложен от това решение на КС. )КС въвежда един критерий, който обединява 3 елемента - комплексен критерии - действат (елементите) в една посока. Дели се едно цяло на две части - двучленен характер. Дефинира се едната част от тези две части, определя се неговия обхват и всичко, което остава извън него се счита, че е друга част. По този начин се дефинира и добросъвестно владение. КС дефинира какво представлява публичната собственост . По подразбиране- всичко, което излиза извън обхвата на публичната собственост- следва да се приеме за частна собственост.
Коя собственост според КС е публична собственост?
Публична собственост имат само субекти, упражняващи публични правомощия, т.е. такива, които имат публична власт,а такива в БГ са само държавата и общините. Обект на публична собственост са само вещи, които изрично са посочени в КРБ или закон за такива. ЗДС изброява кои обекти са публична държавна собственост. Степента на конкретика при изброяване на вещите публична държавна собственост е различна. Вещита публична собственост трябва по естеството си да са такива, че да удовлетворяват обществения интерес трайно и по несъмнен начин. Всичко, което не е публична собственост е частна собственост. Пряката последица от решението на КС е , че държавата и общините притежават както публична, така и частна собственост . Авторите, които не приемат това разграничение казват, че цялата собственост на държавата и общините е публична собственост, защото критерии за рззграничение между публична и частна собственост е дали титулярът притежава властнически правомощия.. Според Сарафов : смисълът не се свежда до това титулярът на публичната собственост да упр. публична власт - защото публичната собственост е публично субективно право. Извод: Публичната собственост е тази, при която титулярът е носител на публична власт. Вещите, явяващи се обект на неговото право, са очертани по един по - конкретен или по -малко конректен начин, но са точно установени. По самото си естество те са предназначени да задоволят обществения интерес. Останалото е частна собственост. Собственост по отношение , на която титулярът не е носител на публична власт или ако има такава по повод тази собственост не изявява такива функции. Кръгът от вещите, които са частна собственост, не са подчертани, като обектен състав тези вещи са неизчерпаеми. Те не са предназначени да обслужват обществени интереси. Титуляри на частна собственост може да са както физически, така и юридически лица. Титуляри на частна собственост могат да бъдат и държавата, и общините.
Какъв е смисълът собствеността да бъде публична или частна?
Смисълът се свежда до това във връзка с всеки един от двата вида собственост да бъде създаден отделен правен режим, защото има една особена категория вещи, при която не могат да се прилагат класическите приоми на гражд. обмен - трябва да има собствен статут, закрила, уредба,режим - защото обслужват обществения интерес. Когато казваме, че държавата има публична и частна собственост- имаме собственост, при която прилагаме по- стегнат, по- спец режим(публ. собственост) , когато казваме, че тя има частна собственост - спрямо нея се прилага един по -свободен режим - държавата може свободно да се разпорежда тази собственост.

Държавна собственост.
Основен белег на държавната собственост е нейният титуляр - такъв се явява държавата. Това определя нейната основна правна специфика, защото самият титуляр е твърде особен и разнолик. Държавата е многоотраслов правен субект и е титуляр на най-голямата публична власт в рамките на обществото. Това дава отражение пряко върху функциите, които има и функциите, които изпълнява - в мащаба на тези функции и обслужването им. Държавата е един от най- крупните собственици, който притежава различни по характер вещи. Отделно от това, предвид особеното предназначение на държавата, голяма част от нейната собственост е публична държавна собственост, т.е. такава, която се подчинява на специализирания ограничителен режим, свойствен за публичната собственост. Публичната собственост е свързана с институционализираност на субект и механизмите, чрез които той реализира своите волеизявления. Държавата е единна само като абстракция , тя е механизъм от йерархично функциониращи органи за управление. И това дава отражение върху механизмите, чрез които се извършва управление и разпореждане със собствеността - решения се взимат от МС, областните управители и т.н. Съставът на държавната собственост включва и двата вида собственост - публична и частна. Това е ясно прокарано като позиция в законодателното деление на закона за държавната собственост. Конституцията в чл. 17 ал. 4 изисква режимът на обектите държавна собственост да се уреди със закон. В изпълнение на това изискване е приест ЗДС. Публичната собственост на държавата е такава собственост, която има за предназначение да осигури интерес от национален характер(публичен). Самият чл. 2 ЗДС посочва, че е възможно и други нормативни актове (закони и подзак норм актове) да определят някои вещи за публична собственост. Публичната собственост на държавата - обособява се една специфична вътрешна категория - изключителна държавна собственост - чл. 18 ал.1 от КРБ, с цел да не се злоупотреби с тази собственост, нито да бъде отнета, промяна на тази собственост става единствено с изменение на КРБ, а това е много трудно. Всички обекти, които не са публична собственост са частна собственост, но не са частна собственост на държавата вещите , които са на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Тези вещи са собственост на самите юридически лица=> държавата не носи отговорност за задълженията, свързани с дейност на тези юридически лица, дори тя е да единственият акционер в дружеството.
Какви са особеностите във връзка с управлението и разпореждането със собственост на държавата?
Те произтичат от институционалната структура на държавата и от целите, които държавата преследва. Уредбата във връзка с публичната собственост претърпя известна промяна - тази уредба първоначално бе по- строга. С последните изменения се допуснаха известни смекчения в нея. Преди е било невъзможно вещи публична собственост да се отдават под наем или да се обременят вещи публчна собственост с ограничени вещни права, а това сега е възможно, но по специален ред. Това бе наложено поради опита, че такъв строг режим на собствеността блокира нейното рационално използване.

Каталог: 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
2016 -> Програма юли 2016 Discovery Channel Bulgaria Часовете на излъчване са в местно време за допълнителна информация, моля свържете се с: eleonora georgieva all channels pr тел: +359 2 434 40 350
2016 -> Образец №3 справка-декларация
2016 -> X в равенството; б попълнете схемите и намерете неизвестните числа y и z ; в сравнете стойностите на X, y и z. Задача
2016 -> Общи положения
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница