Лекция 11 (17.12.2011г) доц. Сарафов

Режимът по чл. 357 не се подчинява на режима на ЗС и дори се отклонява от общия режим за дялова съсобственост по ЗС. Съсобствеността е подчинена на дружественото качество, което има съсобственика.Разлики:

1. Съсобственикът в тази съсобственост не може да си служи с общата вещ и да извлича ползи само за себе си. Това се дължи на обстоятелството, че съсобственото имущество е предназначено за реализирането на общата цел, която преследват съдружниците. Наличието на тази обща цел слага отпечтък на целия режим на тази съсобственост. Поради тази обща цел => 2. че управлението на общата вещ не става както е по ЗС (чл. 32 ал 1 ЗС - съгласно съсобствениците, имащи повече от половината от дяловете), а с единодушие. Това произтича от чл. 360 ЗЗД.

3. Никой съсобственик(съдружник) няма право да се разпорежда със своя дял, докато договорът за дружество не бъде прекратен, т.е. той не може да прехвърля свой дял. Това влиза в противоречие с договора и общата цел. Той не може и да ипотекира своя дял, защото това създава риск от загубването му.

4. Тази съсобственост не може да се прекрати чрез делба, осъществена по принудителен ред (при поискаване на един от съсобствениците) преди да е прекратен договор за дружеството.

Трети вид съсобственост - съпружеската имуществена общност, уредена в чл .21 и следващите от СК. Тази съсобственост е бездялова съсобственост. От тук идва разделението на съсобствеността на дялова и бездялова. Имаме специфика на правния режим. Докато съществува - при нея липсва наличието на идеални части. Тази съсобственоста е пряко свързана със съпружеското качество. Под СИО могат да бъдат само съпрузите по един брак - имаме лимитирана рамка на съсобствениците. Тази съсобственост е подчинена на целите и принципите на съпружеското съжителство. В подобно съжителство е налице силно присъствие на лични, морални, неимуществени елементи, което изключва спрямо тази съсобственост да се прилагат сухите материалистични бездушни принципи, върху които се подчинява обикновената съсобственост- съсобственост, в която могат да се окажат хора, които нямат нищо общо по между си. СИО се подчинява на други принципи, свързани с разпореждането, прекратяването.

Делим съсобствеността на 2 вида - дялова и бездялова ( но в рамките на дяловата съсобственост, с оглед режим , на който се подчинява съсобствеността, можем да разгледаме оникновена дялова и дялова (в ЗЗД), свързана с гражд. дружество).
С оглед възможността съсобствеността да се прекрати чрез делба- съсобствеността според този критерий е два вида - делима и неделима. Съсобствеността е делима по начало и това изрично е отразено в чл. 34 ЗС ( всеки съсобственик, въпреки противна уговора, може да иска делба на общата вещ). В определени случаи извършването на делба е недопустимо - в тези случаи говорим за неделима съсобственост. Такава съсобственост е налице при общите части в сграда етажна собственост- стълби, конструктивни части на сградата, трегери, плочи между етажи и т.н. Чл. 38 ал. 3 от ЗС - текстът не е особено прецизен - това се отнася за общите части по естеството си - такива части са абсолютно задължителни и обективно необходими, за да съществува и функционира сградата етажна собственост. Но общи части по предназначението (според Сарафов) няма пречка да бъдат обекти на делба. Недопустимо е извършването на делба и при дяловата съсобственост в рамките на гражданското дружество. Това е споменато в чл 359 ал.3 ЗЗД - съдружникът може да иска своя дял от общата съсобственост при излизане от дружеството или прекратяването му . Той не може да поиска своя дял, но може да поиска равностойността на своя дял.

Към групата на неделимата съсобственост трябва да отнесем бездяловата съсобственост. Съпрузите изрично могат да се договорят чрез предбрачен договор по отношение на тях да се налага режим на разделност. Когато говорим за неделима съсобственост не трябва да се смесва с неподеляемостта на определена вещ. Неделима съсобственост е тази, която не може да се извърши - независимо дали обектът,върху който тя съществува е физически поделяем или не. Можем да имаме неделима съсобственост върху поделяем физически обект. Неподеляема вещ (неделима вещ) е налице тогава, когато вещта не може да се подели на реални части, защото това би унищожило нейната субстанция (КОН) Тези вещи, въпреки че са физически неподеляеми, могат да бъдат предмет на делба - може да се извърши процедура на прекратяване на съсобствеността. Това , което не може да се направи врамките на делбата, е делбата да се изърши чрез физическо разделяне на вещта. В този случаи вещта се дава на един от съсобствениците, който трябва да обезщети другите. Или чрез изнасяне на вещта на публична продан и получената сума се разделя между съсобствениците.

С оглед начин на възникване - съсобствеността бива принудителна, доброволна, случайна. Принудителна е тогава, когато възниква без оглед волята на съсобствениците и дори против тяхната воля. Такава съсобственост е СИО, съсобственост при общите части в етажна собственост, при принудително изпълнение върху дял на един от съсобствениците или при конфискация и отнемане на част от имуществото. Доброволно възникваща съсобственост може да възникне тогава, когато имаме изразено съгласие на съсобствениците за нейното възникване - общо закупуване на някаква вещ, с което купувачите изрично обявяват кой колко дялове ще има, ако това не се случи, се прилага общия режим ( всеки има равен дял ). Възможно е подобно нещо да възникне и когато едноличен собственик прехвърли идеална част от своето право. Възможно е такава съсобственост да възникне, когато имаме съвместно упр. на владение при съгласие, че всеки ще придобие дял от владяната вещ. При случайно възникване на съсобствеността - възникване, което се дължи на юридически факт от категорията на юридическите събития. Такъв класически пример е наследяването на имущество от няколко лица.

Други способи за възникване на съсобствеността - от помагалото на М. Марков
Прекратяване на съсобствеността - съсобствеността може да бъде прекратена чрез различни способи . Законът е благосклонен към прекратяването. Съсобствеността е една доста конфликтна фигура. Способи: Сливане на съсобственици, свързано с наследяване (наследяване на единия съсобственик от страна на другия съсобственик). При прехвърлително правоприемство, при продажба или прехвърляне под формата на друга сделка на дял от единия съсобственик на другия съсобственик. При отказ от дял на един от съсобствениците ( ако остава само един притежател на вещта ) - проф. Боянов - в този случай с отказа се уголемява дела на другия съсобственик, като той прави аналогия със съответния текст от ЗН (чл. 53 ЗН) - според доц. Сарафов това не е вярно. В ЗН е на основата на наследствено качество. Ако погине част от вещта, не се губи дял на сънаследник - съсобствеността продължава да същестува за останала част на вещта.

Делбата също е прекратителен способ. Всеки съсобственик има право да иска разваляне на съсобственост чрез делба. Делбата се осъществява чрез различни правни форми=> че ще има различен характер. Делбата се осъществява с цел да се прекрати имуществената общност ( съсобствеността) и да превърне идеалните части в реални части - в реална собственост за всеки от съсобствениците, ако това е възможно. Идеята да се стигне до притежаване на идеална част не е водеща при делбата, защото това не винаги може да се осъществи. Тя може да бъде осъществена и чрез публична продан и никой няма да получи релна част от тази вещ. Но тогава приобретателят може да се окаже едноличен собственик ( ако не са участвали две или повече лица.) основната идея е да се прекрати съсосбтвеността, като допълнителен ефект от това може да се достигне и до превърщане на идеалните част в реална собственост за всеки един от съделителите. Уредбата на делбата е разпръсната - ЗН, ЗС, ЗУТ, ЗДС, ЗОбС, ГПК и т.н. Въпросът за делбата има различни гледища. Според Венедиков тя е придобивен способ - на базата на него придобиват собственост върху реална част (еднолично притежание), но не винаги е така. Тя няма да бъде осъществена, ако съсобствениците не получат реална част от вещта.

Според Цончев при делбата няма как да има транслативно действие, тъй като предпоставката за извършването й е наличието на реална част => че имаме трансформация на идеална част в реално притежаване (част). Връзката между съсобствениците се разкъсва.

Според М Марков делбата има конститутивно действие, защото прекратява съсобствеността и поражда права върху обособение части, които възникват като самостоятелни вещи.

Според Сарафов - при делбата се прекратява съсобствеността и последиците от тази делба са свързани с наличието на идеална част върху вещта. Но дали ще се стигне на тази релна част в идеална част е отделен въпрос, съвсем не е задължително това да стане.

Доброволната делба се извършва чрез договор, който е формален, съгласно чл. 35 (делба на вещи над 50 лева и недвижими вещи - трябва да бъде сключен договор с нотариална заверка на подписите). Страни по този договор са съсобствениците, но има съдебна практика, която допуска участие в такава в делба да бъде и лице несъсобственик. Какво качество има подобно лице? То не може да съделител , а само приобретател. В този случай, ако предмет на делбата е недвижим имот, тя ще трябва да се сключи под формата на нотариален акт. Приема се, че не е синалагматичен, а многостранен договор, защото е насочен към постигането на една обща цел - прекратяването на съсобствеността. Ако приемем тази гледна точка, то това не е договор (в същинския смисъл на думата), защото няма характер на двустранна сделка, а многостранна сделка. Волеизявленията на страните са напълно идентични и са насочени към обща цел (дори да са 2 страните). Приема се , че тази сделка е възмездна. Възможно е в доброволната делба да има елемент на дарение, което практически за някои от съделителите това означава, че няма да получат определеното имуществено благо, което се получава по принцип.

Потестативното право по своето естество, с едностранните действия на титуляра, настъпват промени в чужда правна сфера, при доброволна делба няма подобно нещо. Щом всички се съгласяват за делба - не може да имаме упражяване на потестативно право. Делбата е под форма на упражняване на потестативно право, когато е принудителна - по съдебен ред.

Съдебната делба е форма на упражняване на потестативното право по съдебен ред. Това право не се погасява по давност дори и да има уговорка в противен смисъл. Дори и страните да са поели задължение за отрицателна престация - за непоискване на делба - всеки може да направи подобно искане. Съдебната делба е уредена като особено исково производство в чл. 341 до 355 ГПК - съдебната делба е исково производство, но с особени специфики. Това е най-сложното гражданско-процесуално производство- Две фази - допускане на делба и извършване на делба. В първата фаза може да се наложи да се премине през цял комплект малки подпроцеси в процеса. ( процес по оспорване, процедура по спор, процедура по оспорване, процедура във връзка със заявяване на правото на възстановяване на запазена част от наследството, процеура за обезщетение на ползване, мерки за разпределение реалното ползване на.. , докато трае процеса). Това е фаза по подготовка за извършване на същинската делба ( в рамките на тази делба всички спорни въпроси трябва да бъдат изчистени -1 - ва фаза). Фазата по извършване на делбата - 1. вариант- да се предостави вещ в еднолична собственост на всеки от съделителите, ако делбената маса позволява това, то става с акт на възлагане от страна на съдиите, понякога може да се тегли жребий. Ако делбената маса не съдържа вещи, които позволяват да се обособи....... на съделителите ( ако вещта е неподелима) - тогава са възможни 2 варианта - вещта се изнася на публична продан, като съделителите получат равностойността на своя дял сума. (като в процедура е възможно някой от съделителите да участва в проданта и да изкупи ) Другият случай е, когато се поиска възлагане дял на съделителите от неподеляемо жилище. Това става само при жилище, което не неподеляемо. С извършването на възлагането настъпва и прекратяването на делбата, а заедно с нея може да настъпи и вещноправен ефект за някои от съделителите, отразяващ се в придобиване на еднолична собственост върху реална част от вещи в делбената маса.

Вътрешните и външните отношения при съсобствениците - защита на идеална част - тук не намира приложение чл. 32 ЗС. Всеки съсобственик може самостоятелно да предяви искове за защита (независимо от какъв характер) без да е формирано мнозинство заедно с останалите съсобственици. Не е вярно, че този случай обхваща периметъра на цялата вещ . Няма пречка съсобственика да потърси защита само за СВОЯТА идеална част(но могат да се развият аргументи в двете посоки, може да се претендира защита на цялата вещ) - може да има отделна предметна защита без това да засяга останалата част от вещта. Как практически (не от гл. т. на исковото производство) от гл. т. на изпълнителното производство ще реализираме защитата? Може да се осигури защита чрез действия на съдия изпълнител. Тази защита не е в класическия вид. Съдия-изпълнителят осигурява достъп до вещта. При реалното използване на вещта не е предмет на иска за защита и няма да бъде реализирано от съдия-изпълнител по реда на принудителното изпълнение. При осигуряване на ефективно ползване на вещта, тогава нещата трябва да се решат по друг ред - иск чл. 32 ал.2 ЗС. Обръщаме се към съда, за да каже той как ще разпределим ползването. Същият ред за защита важи и при лишаване на съсобственик от друг съсобственик от достъп до вещта. Ревандикационен иск за осигуряване на достъп. След като получи този достъп предявява иск по чл 32 ал. 2 ЗС.

При недвижими имоти. Само при покупко-продажба и има виждания в теорията, че намира приложение и в хипотези, които можем да приравним към покупко-продажба. Изключват се хипотези на замяна, договор за гледане и издръжка, наследство, в което фигурира идеална част - независимо, че имаме продажба, цената, която продажба 3-тото лице, е уговорена като съвкупност от права и задължения. В този смисъл ( ако допуснем правилото на чл. 33) допускаме всеки наследник да злоупотреби. При прехвърляне на съвкупност (търговско предприятие) също не намира приложение чл. 33 ЗС. Правилото важи само, когато продажбата е извършена на трето лице, което не е съсобственик. Ако това лице е съсобственик, то правилото по чл .33 е запазено и правилото на другите съсобственици е изключено. Изкупуването е допустимо само, когато е скл. договор за покупко-продажба, но не при предварителен договор за продажба. (при предварителен договор за продажба - ако тръгнем да реализираме правата по предв. договор за продажба пред съда - съдът следва ли да уважи един такъв иск ? Съдът не може да откаже уважаването - след като се уважи този иск - за останалите съсобственици ще възникне правото да изкупят продадената част по чл 33) Скл. договор за покупко-продажба между съсобственика и третото лице трябва да е действителен.Ако е нищожен- няма да имаме предмет на изкупуване.

Нарушение: 1. не е спазено условието по чл. 33 - да не е предложено на другите съсобственици изкупуването на идеалната част. Трябва да са представени писмени доказателства за извършено предлагане - представят се пред нотариуса. Нарушение имаме, когато подобно липсва или не уведомени всички, а само някои от тях и те са отказали, но за другите нямаме информация. Ако съсобственикът не е уведомен лично, а чрез друго лице - наемател.2. Продажбените условия с третото лице - купувач да са уговорени привидно. Ако сделката с третото лице е 500 лв , а предложението до съсобственика - 1000 лв (пример). Условия на плащане или условия във връзка с разноските. Привидността може да бъде под формата относителна симулация - договор за дарение, чрез него прикриваме сключена покупко-продажба. Привидност под формата на персонална симулация - когато привидно сме продали идеалната част на друг съсобственик, а всъщност действителен купувач е трето лице - което не е съсобственик. Пред нотариус да е представена декларация с невярно съдържание,че е предложена част на останалите съсобственици и никой от тях не е приел. (Този документ е винаги частен)3. Да не е изтекъл двумесечен срок. След решението на ВС се дава субективна възможност на съсобствениците, които имат право да изкупят- ( Срокът започва да тече не от самата продажба,а от моментът на узнаване на продажбата). Изкупуването става по съдебен ред- под формата на иск, не под формата на възражение. Това е потестативно право, упражнявано само по съдебен ред и само чрез иск. Според Василев това е правопроменящо потестативно право, според Таджер - правопораждащо. Тази квалификация няма особено значение, само за теорията, но тя показва как точно виждат авторите начинът и последиците на изкупуването.

Спрямо кого се предявява иск?

Спрямо третото лице купувач или спрямо лицето продавач - спрямо двете лица. Идеята е да се постанови решение, което да е еднакво и да ги обвърза заедно .

Трябва да бъде заявено искането за възлагане. Искането трябва да се направи най- късно в първото заседание след допускането на делбата. - 1-во заседание от 2-ра фаза. При провеждане на тайно наддаване, организирано от съда, се определя на кого да се възложи ( ако имаме повече от 1 съделители).

Когато изравняването на дела става чрез заплащане - то трябва да стане в 6-месечен срок. Ако сумата не бъде платена в този срок, решението се обезсилва по право. Прекратително условие, ако не бъде заплатена сумата. Имотът се изнася на публична продан, освен ако друг сънаследник, който има право да иска възлгане, плати цената веднага.

Трета хипотеза на изкупуване Чл. 199 ЗУТ - право - не е свързано с наличието на съсобственическо качество - държавата или общината има право да изкупи.

Стр 182 - според Боянов- "служене" = ползвне(в този случай) - Боянов не е особено прецизен - Според Сарафов тук под "служене" се има предвид - усвояване на потребителните качества вещта . Спорна негова теза във връзка с плодовете - стр 183. - добитите от вещта плодове стават общи и всеки от тях ги придобива съответно на своя дял . Това според Сарафов е спорно и вътрешно противоречиво. Стр 193, където е коментирал делбата и нейната природа (доброволната) - като логическо твърдение не е вярно.

С приемането на ЗУЕС се обособяват няколко вида етажни собствености - етажна собственост в сгради до 3 обекти (чл 3 ЗУЕС)До 3 включително,а не под 3. Особеното е, че тя се подчинява на режима на обикновената съсобственост. Не намират приложение правилата относно делбата, изкупуването и др (във връзка с общите части). Може да се приемат правила за вътрешния ред, книга на собствениците и т.н.

Етажна собственост в жилищни комплекси от затворен тип - чл. 2 ЗУЕС - отделен урегулиран поземлен имот, построена сграда, контрол за достъп на външни лица, имаме допълнителни обекти - спа центрове, детски площадки и др. Особеното за този вид етажна собственост е, че се уреждат отношенията с писмен договор с нот заверка на подписите, сключен между лицето, изградило обекта или лицето платило за изграждане на обекта и собствениците на самостоятелни обекти. Този договор се вписва от инвеститора в агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на всички негови последващи приобретатели. Всеки, който си купи съществуващ обект, трябва да спазва правилата, както са уредени в договора. Той ще е обвързан с правилата в договора. Единна база на обвързване на всички собственици - договор.

Сграда с над 3 обекта, в която се прилага общ режим на етажна собственост. Нямаме хоризонтална собственост. Неподеляем урегулиран поземлен имот, върху който са построени самостоятелни сгради.