II. Правни последици от мнимото представителство

ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО (64-69)
Поради липса на представителна власт от действията на мнимия представител очевидно не може да се породи правният ефект на представителството, т.е. няма как правните последици от действията на мнимия представител да настъпят в правната сфера на мнимо представлявания. Изключение от този правно-логически постулат се установява само за случая на прекратяване на представителната власт, при който досегашният представител, вече мним представител, е договарял с едно трето добросъвестно лице, което не е знаело, че представителната власт на представителя е отпаднала. Тази хипотеза урежда разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Когато прекратяването на представителната власт подлежи на вписване в определен регистър (чл. 596, ал. 1, т. 3 ГПК), прекратяването на представителната власт става противопоставимо на третите добросъвестни лица от момента на вписване на това обстоятелство в съответния регистър (чл. 599, ал. 1 ГПК).
Третите добросъвестни лица, с които е договарял представител с отпаднала представителна власт, могат да черпят за себе си изгодни правни последици от чл. 41, ал. 1
ЗЗД най-късно до момента на вписването на прекратяването на представителната власт в съответния регистър.
Между мнимия представител и третото лице, с което той е договарял, не възникват никакви правоотношения от сделката, освен ако не се постигне допълнително съгласие за тях. За да може мнимият представител да стане страна по тази сделка, е нужно отделно волеизявление на всяка от страните по сделката (т.е. сключване на нова сделка).
Последиците от този неправомерен ЮФ: от систематичното тълкуване на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва изводът, че за мнимо представлявания се поражда едно непритезателно субективно право да потвърди действията на мнимия представител. Това непритезателно субективно право е от категорията на наследимите права.
Потвърждаването на действията на мнимия представител представлява едностранна правна сделка, с която той изразява воля да приеме правните последици от действията, извършени от мнимия представител. Потвърждаването е от категорията на адресираните сделки, което означава, че за да произведе действие, тя трябва да бъде доведена до знанието на третото лице, с което мнимият представител е договарял. Волеизявлението по потвърждаване на действията на мнимия представител може да бъде извършено лично от мнимо представлявания или чрез негов представител. По закон потвърждаването трябва да бъде извършено във формата, предписана за упълномощителната сделка за съответния вид действие, извършено от мнимия представител. В случаите, при които упълномощаването за действието, извършено без представителна власт, е могло да се направи без особена форма за действителност, потвърждаването по чл. 42, ал. 2 ЗЗД може да се извърши и с конклудентни действия (просто изпълнение на задължения, породени от действията на мнимия представител). За тази хипотеза в ТЗ има специално правило – чл. 301 ТЗ. Когато мнимо представляваният е лице с търговскоправно качество, прилага се специалната разпоредба на чл. 301 ТЗ, която установява необорима презумпция, че търговецът потвърждава действията на мнимия представител, ако не им се е противопоставил незабавно.
Какво е състоянието на сделката, сключена от мнимия представител с третото лице, до момента на потвърждаването й? До потвърждаване на сделката, сключена от мним представител, или до момента, в който се разбира, че няма как да бъде потвърдена, сделката е в положение на висяща нищожност. Законодателството не установява срок, в който мнимо представляваният да заяви дали потвърждава действията на мнимия представител. Това може да се преодолее с нотариална покана с определен срок от страна

Изтегляне 223.36 Kb.

Сподели с приятели: