IV. Договаряне сам със себе си. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД урежда договарянето сам със себе си като особен случай на представителство, допустим само при изрично предвидените от закона предпоставки. Това явление се проявява при двустранните сделки и то може да се прояви в два случая: 1) едно и също лице се явява пълномощник на двете страни по сделката; 2) едно лице действа като продавач и същевременно е пълномощник на купувача. В първия от описаните случаи лицето прави волеизявление от името и на двете страни по сделката. Във втория случай лицето сключва договора, като прави волеизявление от свое име и в същото време като представител на купувача. Същественото, за да се прилага чл. 38 ЗЗД, е, че едно и също лице прави волеизявление от името на двете страни, които по хипотеза са с различни интереси. Същото е и при договора за делба. Чл. 38 въвежда принципна забрана на договарянето сам със себе си. И тук има различни становища в доктрината относно характера на правните последици от сделката по чл. 38 ЗЗД. Според някои автори такава сделка по чл. 38 ЗЗД е нищожна (поради противоречие със закона), според други е нищожна, но поради липса на съгласие. Третото мнение е, че сме изправени пред висяща нищожност. Според проф. Матеева по- скоро е висяща нищожност. Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си, няма пречка след сключване на сделката представляваното лице да потвърди действията на представителя. Забраната по чл. 38 ЗЗД е относителна, а не абсолютна. Тази забрана е установена не изобщо в интерес на сигурността на оборота, а е установена в интерес на представлявания (упълномощителя) и е правна гаранция, че пълномощникът ще изпълни законовото изискване да действа в интерес на представлявания. С оглед на това нашият закон допуска самият представляван да изрази съгласие пълномощникът му да договаря сам със себе си. Това следва от чл. 38, ал. 1 in fine. При това законът не поставя каквато и да било форма за действителност на съгласието. Разбира се, за да може да се приложи чл. 38, ал. 1 in fine (т.е. да се даде съгласие от страна на представлявания), е нужно представляваният да е дееспособен, поради което фигурата на договарянето сам със себе си по хипотеза е изключена при задължителното представителство. В отделни изрично уредени в нашето законодателство хипотези законът допуска договаряне сам със себе си въпреки липсата на изрично изразено съгласие на представляваното лице, при определени предпоставки обаче: например договаряне между едноличния собственик на капитала на ЕООД/ЕАД и юридическата личност на дружеството. За да е действителен обаче такъв договор, ТЗ установява изискване за писмена форма на договора, включително когато договорът сам по себе си е неформален. Такива специални хипотези на договаряне сам със себе си са регламентирани в чл. 147, ал. 3 (във връзка с ЕООД) и чл. 235а ТЗ (във връзка с ЕАД).