РН7 ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ

ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО (64-69)
своите родители да учреди доброволна представителна власт за извършване на правните действия по чл. 130, ал. 4, изр. 1 СК.
Няма законово ограничение на броя на пълномощниците за извършване на едно и също действие. Ако от правна норма или от самата упълномощителна сделка не следва друго, всеки от пълномощниците може да извърши самостоятелно в пълен обем действията, за които е овластен (следва от чл. 39, ал. 2 ЗЗД). Правните действия, извършени от всеки от пълномощниците в рамките на учредената им представителна власт, са действителни и пораждат целените правни последици, но ако пълномощните са дадени за разпореждане с едно и също право, транслативният ефект от сделката ще настъпи само при първата по време сделка, сключена от пълномощника, респективно първата по време сделка, ако е с вещни права с недвижими имоти и е вписана в имотния регистър. За останалите транслативни сделки ще се прилагат правилата за евикцията (чл.
189 и следв. ЗЗД).
II. Видове пълномощни.
Според обема и съдържанието на представителната власт пълномощното може да бъде: общо (генерално), специално, изрично, еднократно и конкретно пълномощно.
Представителната власт, учредена с общо пълномощно, включва по начало извършване на неограничен брой и вид правни действия, освен тези, за които се изисква изрично и специално пълномощно. Този извод следва по аналогия от разпоредбата на чл.
34, ал. 1 във връзка с ал. 2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК предвижда, че общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително за депозиране на разноски и за преупълномощаване. За изброените в чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК правни действия се изисква изрично упълномощаване, ерго те не могат да бъдат вършени от пълномощник с общо пълномощно. Няма пречка общото пълномощно да се отнася само до един точно определен обект.
Специалното пълномощно съдържа конкретно изброяване на отделни правни действия, с които пълномощникът бива овластен. Обикновено специално пълномощно се изисква за извършване на правни действия на разпореждане с права. Законово изискване за овластяване със специално пълномощно се съдържа в разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ТЗ.
Тази разпоредба е относима към представителната власт на прокуриста. По закон прокуристът няма право да отчуждава, съответно да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца принципал, освен ако не е снабден със специално пълномощно. Често в практиката специалното пълномощно се дава като еднократно пълномощно, но може да бъде и многократно. Ефектът на специалното пълномощно: разширява представителната власт на представителя с точно определени видове правни действия, които той иначе не би могъл да извършва въз основа на общото упълномощаване.
Терминът изрично пълномощно е възприет в чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК във връзка с вида упълномощаване, изискващо се за предявяване на искове за гражданско състояние, както и за извършване на правните действия, изброени в чл. 34, ал. 3 ГПК. За извършване на тези процесуални действия процесуалният представител трябва да е снабден с изрично пълномощно (например при сключване на спогодба по чл. 365 ЗЗД).
От гледна точка на вида действия, за които се дава пълномощното, то може да бъде:
за извършване на действия на управление, за извършване на действия на разпореждане. За извършване на действия на разпореждане се изисква изрично пълномощно.

Изтегляне 223.36 Kb.

Сподели с приятели: