Лекция на ст ас. Ст. Стефанов I. Понятие. Представително правоотношение. В тесен смисъл на термина под представителство се разбира само прякото
Изтегляне 223.36 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Dog UL, ДОПК, чл.87, aл. 7,ДОПК, чл.10, aл
| II. Защита на представлявания. Тъй като правните последици от действията на представителя настъпват директно в правната сфера на представляваното лице, са необходими определени мерки за защита на интереса на представлявания срещу евентуална опасност от злоупотреба с тези права. С оглед на това в нашата теория и съдебна практика се приема, че върху представителя тежи законово задължение да извършва действията по учредената му представителна власт в интерес на представляваното лице. Въпреки че нямаме изрично формулирана разпоредба в този смисъл, извеждаме това законово задължение на представителя по тълкувателен път от чл. 40 ЗЗД. В приложното поле на тази разпоредба попадат както задължителното, така и доброволното представителство. Буквата на чл. 40 ЗЗД може да ни доведе до извода, че тази разпоредба се прилага само когато представителят е сключвал двустранни или многостранни сделки. Редакцията на чл. 40 подвежда в това отношение. Разпоредбата на чл. 40 се прилага и тогава, когато представителят е извършил едностранна правна сделка, РН 4 ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО (64-69) упражнявайки учредената му представителна власт. В тези случаи обаче третото лице трябва да е знаело за намерението на представителя да злоупотреби с правата. ФС на действията във вреда на представлявания обхваща три елемента: трябва да са били извършени правни действия от страна на представителя в упражняване на учредената му представителна власт, представителят трябва да се е споразумял с третото лице във вреда на представлявания (представителят да е действал с намерение да увреди представлявания и третото лице да е знаело за това намерение), в резултат от горните действия трябва да е възникнала опасност от увреждане на интереси на представлявания. Не е необходимо представителят и третото лице да са извлекли някакви ползи, користната цел не се изисква от закона. Действията на представителя не ангажират представлявания. Какви последици урежда хипотезата на чл. 40 ЗЗД? Преобладаващата част от авторите у нас считат, че сделката е абсолютно нищожна поради противоречие със закона (чл. 40 във връзка с чл. 26, ал. 1). Други автори приемат, че е налице относителна недействителност. Специфичното според тях е, че тази недействителност се проявява eo ipso, но от представляваното лице зависи дали да заяви, че приема правните последици от действията на представителя. Третата гледна точка е, че сме изправени пред висяща нищожност, тъй като представителят е сключил договора с третото лице при злоупотреба с право, като на практика е излязъл извън границите на учредената му представителна власт. Ако представляваният има някакъв интерес, той може да потвърди действията на този представител при аналогично прилагане на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Проф. Матеева смята, че първата гледна точка е най-правилна. Тази теза държи най-точна сметка за действителното правно положение – не е възникнало правоотношение между представителя и третото лице, тъй като представителят не е действал като страна по сделката. Нищожността на договора е с оглед сигурността на оборота и се проявява erga omnes. В случай че от действията на представителя са произтекли някакви вреди, представляваният може да търси обезщетение за тези вреди, като правното основание на иска за тези вреди ще зависи от вътрешното правоотношение между представлявания и представителя. Изтегляне 223.36 Kb. Сподели с приятели:
|