РН6 ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ

ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО (64-69)
67. Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие.
Видове. Прекратяване. Преупълномощаване.
I. Упълномощаване.
Упълномощаването е ЮФ с правопораждащо действие. По дефиниция то представлява едностранна правна сделка, с която упълномощителят учредява представителна власт в полза на пълномощника, т.е. го овластява да извърши от негово име определени действия, чиито правни последици ще настъпят направо в сферата на упълномощителя. Упълномощаването представлява едностранна правна сделка. ФС се изчерпва с волеизявлението на упълномощителя. Упълномощаването е от категорията на адресираните сделки, тъй като трябва да бъде доведено до знанието на пълномощника.
Упълномощаването не е условна сделка, тъй като дали пълномощникът ще упражни, или не представителната власт, това е въпрос на друго основно материално правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителната сделка запазва характера си на едностранна и когато е обективирана в един и същи документ заедно с договора за поръчка, с който на пълномощника се възлага да извърши правните действия, за които се учредява представителната власт. Такъв случай е уреден в чл. 292, ал. 1 ЗЗД.
Упълномощителната сделка е от категорията на непрестационните сделки (не предоставя имотна облага). Упълномощаването е консенсуална сделка. Ако обаче представителната власт се учредява за сключване на една реална сделка, упълномощителят ще трябва да предаде материалното благо, което трябва да се даде по сключване на реалната сделка
(например за сключване на договор за залог). Упълномощаването е по начало неформална сделка, но разпоредбата на чл. 37, предложение 1 ЗЗД установява нормативно предписана зависимост на формата на упълномощаването от особената форма за действителност на сделката, за чието сключване се учредява представителната власт. Специалната форма на чл. 37, предложение 2 ЗЗД поставя особено изискване, а именно, когато упълномощителната сделка се прави за сключване на договор във формата на нотариален акт (чл. 578-586 ГПК), в тези случаи упълномощаването трябва да бъде направено писмено с нотариална заверка едновременно на подписа на упълномощителя и съдържанието на пълномощното (чл. 589-590 ГПК). Тогава, когато упълномощаването се прави за учредяване, изменение или прекратяване на вещни права върху недвижим имот, упълномощителят трябва да изпише трите си имена и да положи подписа си пред нотариуса.
Със специален закон може да се установява особена форма за действителност на пълномощното – чл. 163, ал. 1 ТЗ изисква писмена форма с нотариално удостоверен подпис на упълномощителя, за да бъде той представляван от друго лице на учредителното събрание за създаване на АД. Чл. 226 ТЗ изисква проста писмена форма за представителство пред общото събрание.
На следващо място упълномощаването е самостоятелна, а не акцесорна сделка – не зависи от съществуването на друга сделка. Упълномощаването няма вторичен, зависим характер.
В определени от закона случаи упълномощаването може да се извърши само като съвместна сделка – такъв е случаят при упълномощаване при извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху обекти, попадащи под режима на съпружеската имуществена общност (чл. 24, ал. 2 СК).
Представителната власт на пълномощника е ограничена в рамките на правоспособността на упълномощителя. Непълнолетен не може даже със съгласието на

Изтегляне 223.36 Kb.

Сподели с приятели: