Лекция на ст ас. Ст. Стефанов I. Понятие. Представително правоотношение. В тесен смисъл на термина под представителство се разбира само прякото

ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО (64-69)
указва някакви услуги на други търговци (било като пряк или косвен представител – аргумент от чл. 32 ТЗ).
Има особено правило в ТЗ – чл. 301 ТЗ, което е отклонение от режима на представителството по ЗЗД. Друго особено правило е чл. 462 ТЗ относно менителниците.
65. Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на
представителната власт.
Виж тема 64 и тема 66.
66. Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Органно
представителство на юридическите лица.
I. Видове представителство.
В зависимост от това дали ЮФ, от който възниква представителното правоотношение, включва в себе си като елемент волеизявление на представляваното лице за пораждане на представителната власт, делим представителството на договорно
(доброволно) и законово (задължително). Доброволното представителство не е удачно да се нарича договорно, защото представителното правоотношение се поражда от едностранна правна сделка.
Примери за представително правоотношение, възникнало от волеизявлението на представляваното лице, се съдържа в упълномощаването по чл. 37 ЗЗД, също така и в трудовото и служебното отношение, когато включва сделки. Що се отнася до представителството, което определяме като задължително, то може да възникне от различни видове ЮФ: от юридически събития (раждането на дете – чл. 129, ал. 1 СК), от правна сделка – от припознаване на извънбрачно дете (чл. 64-65 СК), от сделка-решение за избор на ФЛ като член на орган на ЮЛ, който има представителни функции (избор на председател на кооперация например), от административен акт – например заповед на кмета на общината за назначаване на настойник при спазване на правилата на чл. 154-155
СК, от съдебно решение – например съдебно решение по чл. 97 СК за осиновяване на малолетно дете, съдебно решение за назначаване на представител на безвестно отсъстващ по чл. 8 ЗЛС, съдебно решение за назначаване на особен представител в хипотезата на чл.
29, ал. 4 ГПК.
Представителното правоотношение не бива да бъде смесвано с основното правоотношение между представителя и представлявания – най-често те съществуват успоредно. При задължителното представителство често двете правоотношения възникват от един и същи правопораждащ ЮФ (родителската представителна власт възниква от раждането на детето, съответно се пораждат семейните отношения родител-дете). При определени от закона предпоставки е възможно при задължителното представителство представителното правоотношение да се прекрати, макар основното правоотношение да съществува в някакъв модифициран вид (отнемане на родителски права по чл. 131 СК; непълното осиновяване по чл. 102 СК).
На второ място в ГП представителството се дели на пряко и косвено. Прякото представителство е това, което е уредено в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 и чл. 292, ал. 1
ЗЗД. Фигурата на косвеното представителство се урежда в разпоредбите на чл. 292, ал. 2 и
3 ЗЗД. Докато при прякото представителство представителят действа от името на представлявания и правните последици от действията му настъпват директно в правната сфера на представляваното лице, то при косвеното косвеният представител действа от свое

Изтегляне 223.36 Kb.

Сподели с приятели: