М.СЕПТЕМВРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
-
Моето прекрасно лято – повествователен текст.
-
Моето прекрасно лято – семантизация на детския речник.
-
Диагностика.
ЛИТЕРАТУРА
-
„Червената шапчица” – Шарл Перо – възприемане, интерпретация и пресъздаване на приказка.
МАТЕМАТИКА
-
Кое къде е? – пространствени посоки и отношения.
-
Групиране. Сравняване. – сравняване и назоваване на количествени отношения.
-
Хвърчило от геометрични фигури
-
Кога какво правя? – времеви представи
-
Групиране. Диагностика.
-
Нещата около мен. Диагностика.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Шарл Перо
Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му – още повече.
Добрата бабичка му направила малка червена шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената шапчица.
Един ден майката, като пекла хляба, направила питка и казала на момиченцето:
-
Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси и питка и това гърненце с масло!
Червената шапчица веднага тръгнала да отиде при баба си, която живеела в друго село.
Като минавала през гората, срещнала Кумчо Вълчо. На него много му се дощяло да я изяде, но не посмял, понеже наблизо имало дървари.
Попитал я къде отива. Горкото дете не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало:
-
Отивам да видя баба и да и занеса питката и гърненцето с масло, които мама и изпраща.
-
Много ли далеч живее баба ти? – попитал вълкът.
-
О, да много далеч – отвърнала Червената шапчица, - чак зад воденицата, гдето се вижда ей там долу, в първата къща накрай селото.
-
Добре – казал вълкът, - и аз искам да ида да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по рано!
Вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се улисвало да бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от горски цветя.
Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал:
-
Чук-чук!
-
Кой е там?
-
Твоята внучка, Червената шапчица – казал вълкът с преправен глас.- Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
Бабичката, която лежала в леглото, защото била много болна, му извикала:
-
Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила.
Той се хвърлил върху бабичката и я нагълтал цяла, защото от три дни нищо не бил ял.После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица, която след малко дошла и почукала на вратата:
Като чула дебелия глас на вълка, Червената шапчица отначало се изплашила, но помислила, че баба и е хремава, и отговорила:
-
Твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
Вълкът и извикал с малко по-тънък глас:
-
Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.
Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под юргана и и казал:
-
Сложи питката и гърненцето с масло на раклата и ела да си полегнеш при мен.
Червената шапчица легнала в леглото, но много се зачудила, като видяла как изглежда баба и, и казала:
-
Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?
-
За да те прегръщам по-добре, внучето ми.
-
Бабо, защо са ти толкова големи краката?
-
За да тичам по-добре, детето ми.
-
Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
-
За да чувам по-добре, детето ми.
-
Бабо, защо са ти толкова големи очите?
-
За да те виждам по-добре, детето ми.
-
Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?
-
За да те изям!
При тези думи лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и нагълтал и нея.
Като се наял добре, отново легнал в леглото, заспал и започнал да хърка. Тогава край къщата минал един ловец.
-
О – казал си той, - колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна!
Влязъл в стаята, доближил се до леглото и като видял, че вълкът хъркал така силно, разбрал каква е работата.
-
А, пипнах ли те, негоднико – казал ловецът, - откога те търся!
Той щял да го гръмне, но се сетил, че вълкът може само да е глътнал бабата и тя да е още жива, затова взел едни големи ножици и вместо да стреля, почнал да разпаря дебелия корем на вълка, който продължавал да хърка. Рязнал само веднъж и червената шапчица се подала. Като рязнал още два пъти, освободеното момиченце скочило на земята и извикало:
-
О, колко страшно, колко тъмно беше в корема на вълка!
След малко и бабичката се усмихнала. Тя била още жива, но едва дишала.
Червената шапчица донесла големи камъни и напълнили с тях корема на вълка.
Когато той се събудил и видял толкова хора наоколо, скочил през прозореца, но камъните натежали.Вълкът се строполил на земята и веднага умрял.
Едва тогава се зарадвали нашите трима приятели. Ловецът взел кожата на вълка и си отишъл, бабата изяла питката и маслото и много ги харесала, а Червената шапчица се върнала радостна при майка си.
Сподели с приятели: |