Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

32
Екстрахирането на праната, необходимо за храненето на мозъка, се осъществява от неголяма група нерви, разположени в строго определена област на тялото. Благодарение на това съзнанието на индивида не се променя в продължение на целия му живот, въпреки че в организма му стават постоянни промени. С пробуждането на Кундалини цялата организация на нервната система се престроява радикално, в резултат на което се активират други групи нерви. Това води до попадане на пранично излъчване (в много по-концентрирана форма) от обширни области на организма в мозъка. Вследствие на рязко увеличения приток на нова форма на жизнена енергия в черепната кухина чрез гръбначния мозък (преди системата да е успяла да свикне с това) обемът на мозъчния кръвоток може значително да се увеличи и да повлече след себе си такива симптоми като замайване, припадане, пълна загуба на чувствителност, възбуда, раздразнителност и даже крайна степен на делириум, паралич и смърт.
Пробуждането може да бъде както постепенно, така и внезапно в зависимост от развитието, конституцията и темперамента на различните индивиди, но в болшинството от случаите то води до нестабилност в емоционалната сфера и неустойчивост в менталните процеси. Тези последствия зависят в значителна степен от обременена наследственост, неправилно поведение и телесни травми. Без да смятаме крайните случаи, такива като безумие, следващото обобщение подхожда за всички категории хора, в които Кундалини е активна от рождение: мистици, медиуми, гении, а също и хора с изключително развити интелектуални и артистични способности. В тези случаи, когато пробуждането става внезапно в резултат от практикуване на Йога или друга духовна дисциплина, въздействието на мощните потоци жизнена енергия върху мозъка и други важни органи често е съпроводено с необичайни психични състояния, при които в един човек могат да се проявят качества на медиум, гений и безумец.
Никога не съм имал и най-малка представа нито за техническата страна на науката за прана, нито за начина за управление на тази огромна енергия, нито за формите на нейното въздействие, толкова обширни и разнообразни, както и самото човечество. Тогава не подозирах, че съм се добрал до корените на своето същество и че целият ми живот сега е заложен на карта. Както и повечето хора, интересуващи се от Йога, не можех и да си помисля, че системата, предназначена за развитие на скритите способности и благородните качества у човека, може да таи в себе си такава заплаха за психичното здраве, дори и за самия живот.
На третия ден след пробуждането почувствах, че не ми е по силите да се занимавам с медитация и останах да лежа в леглото, стараейки се да не мисля за своето необичайно душевно и физическо състояние. Когато на следващото утро, след безсънна нощ, все пак пристъпих към медитация, с ужас открих, че съм загубил способността даже и за съвсем кратка концентрация и че потокът лъчиста субстанция, която оказа първите два пъти толкова живително и възвишаващо въздействие на моя мозък, сега автоматично се влива в него, излъчвайки зловеща светлина. Всички следващи дни ми се сториха безкраен кошмар. Имах впечатление, че съм се хвърлил с главата надолу от здравата скала на нормалното състояние в

33 бурния водовъртеж на безумното съществуване. Моето естествено желание да седна в нужната поза и да пристъпя към медитация сега напълно изчезна и се замени с чувство на страх пред свръхестественото. Опитвах се да избегна дори мисълта за това. В същото време започнах да изпитвам внезапно отвращение към работата си и обикновените разговори. В резултат на това, чувствайки се безсилен за каквото и да е занимание, се мотаех без работа, от което състоянието ми се влошаваше още повече. През нощта беше много по-тежко – след като си легнех в леглото, не можех да понасям светлината в стаята. Щом като главата ми докосваше възглавницата, огромният език на пламъка се издигаше по гръбнака ми и проникваше в черепа ми. Струваше ми се, че огненият поток, течащ постоянно през гръбначния мозък към главата ми, набираше особена скорост и сила през нощта. Веднага щом затварях очи, пред мен изникваше странен кръг светлина, в който се преплитаха и завихряха бързи сияещи потоци. Видението беше завладяващо, но страшно, изпълнено със свръхестествен ужас, пронизващ понякога чак до мозъка на костите.
Съвсем доскоро, всеки път преди да заспя, пропусках в ума си низ от приятни мисли, водещи ме плавно и незабелязано в царството на фантастичните сънища. Сега всичко се промени. Въртях се неспокойно с часове от страна на страна и не можех да успокоя своя възбуден мозък. Не ме обгръщаше тъмнина и не задрямвах, щом угасях светлината, готвейки се да потъна в съня, а пред вътрешния ми взор възникваше широк светещ кръг, изпълнен с бързо движещи се светещи частици, приличащи на озарени от слънчевите лъчи пръски, които се издигат като водоскок, когато кипящите струи се разбиват в повърхността на водата.
Понякога ми се струваше, че струя разтопен мед се издига по гръбнака ми, удря ме със сила в темето и, разбивайки се на множество искри, се излива като дъжд около мене. Зрелището беше завладяващо и плашещо. То напомняше невиждан по своите мащаби фойерверк.
Всичко, което можех да обхвана с вътрешния си поглед, бе сияещ дъжд и езеро от светлина. В сравнение с окръжаващия ме гигантски ореол, разливащ се във всички посоки като вълни разтопен мед и физически осезаем в тъмното, аз изглеждах съвсем малък. Чувството беше такова, сякаш зрителният център на мозъка се намира в пряк контакт с много силна, лъчиста и непрекъснато движеща се субстанция и се нуждае от посредничеството на ретината и зрителните нерви.
Струваше ми се, че случайно съм се докоснал до някакъв лост на неизвестен механизъм, скрит в изключително сложна и зле изучена нервна система, и съм дал изход на поток, който, въздействайки на зрителните и слуховите центрове, е станал причина да мога да чувам страховит звук, да виждам блещукащи огньове, а всички мои мисли и действия да придобият някакъв нереален аномален характер. В продължение на няколко дни мислех, че страдам от халюцинации и се надявах, че скоро моето състояние ще се нормализира. Но дните минаваха, а симптомите не само не изчезнаха, а напротив, увеличаваха се, придобивайки неудържим характер – светещите картини ставаха все по-фантастични, а звуците – все по силни и странни. В моя ум се прокрадна страшна мисъл, струваше ми се, че невъзвратимо препускам към катастрофа и съм безсилен да предприема нещо, за да се спася.
За мен, човека, съвършено незапознат с езотеричната наука за Кундалини, всички следващи

34 събития изглеждаха толкова анормални и неестествени, че почти изгубих надежда за благоприятен изход. Всяка минута се намирах в състояние на крайно безпокойство и напрежение, губейки се в догадки за това, което се случва с мен и защо моята нервна система не е способна повече да функционира нормално. Чувствах се изтощен и безсилен. Нямах апетит, храната на вкус ми приличаше на пепел, езикът ми се покри с бял налеп, а очите ми се зачервиха. Моето лице придоби тревожен израз и изглеждаше изпито. В храносмилателните и екскреторните (отделителните) органи се появиха остри, неприятни усещания. Обичайният порядък беше загубен и аз чувствах, че съм предаден на милостта на някаква неведома сила, предизвикваща в мозъка ми такова вълнение, каквото предизвиква буря, внезапно профучала по гладката повърхност на езеро.
Потокът, надигащ се от това място, където си почиваше Кундалини, беше непрекъснат.
Чувствах как той се преплита през нервите на гърба ми и даже преминава по предната коремна стена от слабините нагоре. Но най-тревожното беше поведението на ума ми след това, което се случи. Чувствах се така, сякаш съм започнал да гледам на света от по-висока точка, отколкото преди. Трудно е да се охарактеризира състоянието на ума ми. Мога само да кажа, че познавателната ми способност се трансформираше и умът ми сякаш се разширяваше. Повече обаче ме плашеше това, че точката на съзнание не оставаше устойчива и неизменна, както преди. Тя ту се разширяваше, ту се свиваше в зависимост от интензивността на потока светлина, изхождащ от най-ниския нервен сплит на моето тяло.
Тези разширявания и свивания неизменно се съпровождаха с пристъпи на ужас. Понякога чувствах странен подем, забравяйки за аномалното си състояние и гордеейки се с това, което ми се е удало да постигна, но скоро, оценявайки критично ситуацията, отново започвах да изпитвам мъчителен страх. Няколкото такива кратки избухвания на радост се съпровождаха с толкова силни пристъпи на ужас, че ми се наложи да се напрягам с всички сили, за да не се поддам на сляпа паника. Понякога затварях устата си с ръка, за да не закрещя и изскачах от стаята на многолюдната улица, за да не свърша някакво отчаяно и непоправимо действие.
Това продължи без прекъсване в течение на няколко седмици. Всяко утро предвещаваше нова вълна на страх, пресни рани на и без това измъчената ми нервна система, пристъпи на още по-дълбока меланхолия или влошаване на психичното ми състояние. Трябваше да се боря с всичко това след безсънна нощ, събирайки остатъка от силите си, за да не ме погълне изцяло ужасът. Упорито издържайки на дневните мъчения, се готвех за още по-тежки нощни терзания. Човек радостно преодолява невъобразими трудности и храбро встъпва в неравна борба, ако се намира в нормално психическо и физическо състояние. А аз изцяло загубих увереност в своя разсъдък и живеех в собственото си тяло буквално като чужденец, изплашен и прогонен от безкрайно преследване. Моето съзнание беше толкова неустойчиво, че не можех да си представя как ще се държа следващата минута. То се издигаше и спускаше като вълна, ту понасяйки ме на гребена над страха, ту събаряйки ме в бездната на още по-дълбоко отчаяние. Струваше ми се, че потокът на жизнена енергия, издигащ се от основата на гръбнака и съединявайки по някакъв загадъчен начин моя мозък с мястото в основата на гръбнака, е замислил странна игра с въображението ми. Но аз не можех нито да спра този

35 процес, нито да се противопоставя на въздействието му върху мислите ми. Дали това не бяха първите симптоми на психично разстройство? Губех ли разсъдък? Тази мисъл неизменно ме хвърляше в отчаяние. Причина за моето потиснато настроение беше не толкова неописуемата странност на състоянието, колкото опасенията за съхраняване на разсъдъка ми.
Аз изгубих всички чувства към жена си и децата си. Моята любов към тях беше истинска, от дълбочината на душата ми, но сякаш нейният източник пресъхна. Струваше ми се, че пресушаващ вихър премина през всяка пора на тялото ми, изтривайки безследно любовта ми към тях. Гледах децата си, опитвайки се по някакъв начин да възкреся предишната любов, милвах ги, говорех на жена си нежни думи, но никак не ми се удаваше да направя това с истинска топлота, присъща на истинската привързаност. Отлично знаех, че децата ми са моя плът и кръв и осъзнавах своя бащински дълг. Моите съждения бяха толкова критични, колкото и преди, но любовта беше умряла. Спомените за покойната ми майка, която искрено обичах, вече не предизвикваха вълни от силни емоции. С отчаяние се взирах в гибелта на тези дълбоки чувства, осъзнавайки, че съм станал съвършено друг човек, лишен от всичко, което придава истинско очарование на живота.
Със страх в сърцето изучавах своето психично състояние. Сравнявайки сегашната си личност с предишната, не можех да не забележа разликите. Моето съзнание се разшири. Жизнената енергия, поддържаща огъня на моето същество, сега се вливаше директно в мозъка – преди това не беше така. Светлината обаче беше мъглява и променлива; огънят не беше устойчив и сияещ, както при нормално състояние на съзнанието. Той ставаше ту по-ярък, ту по-мъждив.
Несъмнено, кръгът на неговата светлина стана по-голям, отколкото преди, но светлината му не беше така прозрачна. Имах чувството, че виждам буквално през дим. Повдигайки очи към небето, не виждах прекрасния лазур, както преди. Винаги съм имал добро зрение, и сега нямах проблем с очите, можех да чета текст, напечатан с дребен шрифт, без напрежение и прекрасно различавах дребни детайли в далечината. Безусловно със зрението ми всичко беше наред, но нещо се случи с познавателната ми способност. Записващото устройство работеше отлично – проблемът беше в наблюдателя.
Съзнанието на обикновения човек се променя толкова фино, че той може да не забележи промените, които стават в него от детските години до старостта. Човек познава себе си като съзнателна същност от гледна точка на съзнание, поместено предимно в главата и разпространяващо се в тялото. Затваряйки очи, за да го изучи внимателно, такъв човек забелязва съзнателното присъствие (на самия себе си), локализирано в областта на главата.
Аз успях да забележа (независимо от психичното ми състояние), че областта на съзнанието в мен значително се разшири. Тя беше същата каквато и тогава във видението, но сега нямаше и намек за щастие. Напротив, настроението ми беше мрачно, потиснато и съпроводено с чувство на страх. Струваше ми се, че продължителната концентрация откри в мозъка ми някакъв още неразвит напълно център и той функционира неправилно. За това имаше две причини: първо, неговото преждевременно, форсирано отваряне; второ, моето пълно незнание как да се приспособя към новите условия.
В течение на няколко седмици се борех с депресията, предизвикана от все по-влошаващото се

36 състояние. Лицето ми стана бледо, отслабнах и загубих много сили. Храната предизвикваше у мен отвращение, а страхът свиваше сърцето ми всеки път, когато трябваше да преглътна залъка си. Често ставах от масата, даже без да се докосна до храната. Скоро дневният ми порцион беше сведен до една или две чаши мляко и няколко портокала. Знаех, че няма да издържа много дълго на такава оскъдна диета, но не можех нищо да направя. Изгарях отвътре, но не можех да си представя как да усмиря пламъка. Съкратих приема на храна, но при това разходът на енергия значително нарасна. Намирах се в състояние на постоянно безпокойство и не можех да седя на едно място повече от половин час. Когато все пак заставях себе си да седя, без да се движа, вниманието ми веднага се насочваше към странното поведение на ума ми. Чувството на страх, което нито за миг не ме напускаше, веднага се усилваше и сърцето ми започваше да бие бясно. Трябваше с нещо да отвличам вниманието си, за да не мисля за ужаса на своето положение.
За да не давам на ума да се обърне към самия себе си, започнах да се разхождам продължително. След като се изкъпвах сутрин, веднага тръгвах на разходка, за да се разсея след безсънна нощ, когато бях принуден да лежа неподвижно в леглото насаме със страшните видения, разгръщащи се пред вътрешния ми поглед. По пътя срещах много свои познати, които също се разхождаха, но които весело беседваха помежду си и се смееха. Не можейки да споделя веселиет им, аз безмълвно минавах покрай тях, ограничавайки се само с кимване в знак на поздрав. Не изпитвах интерес към никого. Ненормалността на собственото ми положение изцяло занимаваше ума ми. Денем понякога ходех в стаята си или излизах в градината, разглеждайки различни предмети, но не можех да се концентрирам, дори и съвсем за кратко, само върху един. Броях крачките си, гледайки ту пода, ту стените, ту тавана, и, напрягайки цялата останала сила на волята си, се опитвах да не позволя на ума си да остане неподвижен. Страхувах се отчаяно от собствения си, излязъл от контрол, ум.
Но колко можеше да продължава тази борба? Колко дълго можех да се съпротивлявам на безумието, което ме поглъщаше? Моето изнемощяло тяло с всеки ден ставаше все по-слабо – краката ми трепереха и се подгъваха по време на ходене, но все пак се заставях да ходя, спасявайки се от ужаса, който можеше да смаже сърцето ми, докато умът ми се опитваше да осъзнае своето състояние. Паметта ми отслабна и се запъвах по време на разговор, търсейки с усилие нужните думи. В най-тежките моменти мръщех чело и повдигах вежди, а в очите ми се появяваше див блясък, от който лицето ми придобиваше маниакално изражение. По няколко пъти на ден изучавах лицето си в огледалото, опипвах пулса си и с ужас забелязвах, че състоянието ми неизменно се влошава. Нямах представа какво поддържа волята ми, щом като даже по време на най-острите пристъпи на страх се изхитрих да контролирам постъпките и жестовете си. Нито един човек около мен не се досещаше какво се случва в душата ми. Знаех, че само една крачка ме отделя от истинското безумие, но въпреки това скривах от всички своето състояние. Безмълвно носех непоносимата мъка, проливах невидими сълзи, обвинявайки себе си отново и отново в това, че направих крачка в неизвестното, без да се погрижа предварително да разбера за опасностите, които очакват човека по този път.

37
Но даже в мигове на най-голям спад на силите, даже когато моето състояние достигаше критична точка, някаква неведома вътрешна сила не ми позволяваше да се обърна към лекар за съвет. През онези дни в Джаму нямаше психиатър, но и да имаше – все едно, не бих отишъл на прием при него. И добре, че не съм отишъл. Даже и скромните ми познания по медицина бяха достатъчни, за да разбера, че тази болест не може да бъде отнесена нито към чисто физическата, нито към чисто психическата сфера. Нейната причина се криеше в изменената нервна дейност на моя организъм и нито един лекар не би могъл да ми изпише лекарства за това.
Опитният лекар, изхождайки от симптомите на болестта, предписва своето лечение съгласно стереотипното поведение на организма на пациента. Физиологичните процеси протичат в определен ритъм, който в нормални условия поддържа организма. В моя случай пострада основният механизъм, отговорен за ритмите и стереотипното поведение, в резултат на което анархията, възцарила се във всички части на тялото ми, не се поддаваше на описание. Тогава още не знаех и едва по-късно разбрах, че практикуването на медитация е задействало механизма, който автоматично е започнал да трансформира ума ми, подготвяйки го за разширяване на съзнанието. Това беше толкова естествен биологичен процес, както и неизменният закон за еволюционно развитие на видовете или за растежа на детето. За нещастие, тогава не се досещах за това. А и сега тези тайни са известни на малко хора. Макар че, съдейки по всичко, адептите от древността са знаели прекрасно как да постъпват в случаите, когато в резултат на заниманията по Йога у хората са възниквали подобни състояния.
Всеки ден щателно оценявах своето състояние, убеждавайки се, че всичко това действително се случва, а не е плод на въображението ми. Подобно на това как човек, попаднал в невероятна ситуация, се щипе, за да се убеди, че не сънува, аз оценявах своите физически симптоми, за да намеря потвърждение на психичното си състояние. Глупаво е да се предположи, че съм станал жертва на халюцинация. Последвалите събития, както и сегашното ми състояние, изцяло изключват такава възможност. Не, тази криза не може да бъде плод на въображението ми. Тя имаше физиологична основа и обхващаше цялата органична структура на моето тяло. Бяха задействани всички части на моя организъм – от мозъка до най-незначителните органи. От бурите, предизвикани от освободените от мене сили, бурите, профучаващи по всичките ми системи, нямаше спасение ни денем, ни нощем.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: