КОМЕНТАРИ от Джеймс Хилман към глава трета и четвърта

44
Праната е едновременно и свръхразумна космическа енергия, и особен проводник в тялото; тя се явява както универсална жизнена сила, така и физиологичен фактор. Тя е едновременно и нематериална, и материална; бидейки независима от „тук и сега“, тя е неразривно преплетена с живота и тялото. Като енергия, надарена с разум, праната е сравнима с духа.
Почти до края на XVIII век западната психология, взаимствайки идеи от древните гърци, е използвала подобен концептуален модел. Но сега ние се отказахме да го използваме за описание на психичната енергия. От гледна точка на западната мисъл, енергията се явява или материална, и тогава тя може да се измери и доведе до описание на електрически и химически процеси, или неподдаващ се на описание нематериален принцип, наричан душа, разум, либидо или élan vital (термин, въведен от френския философ Анри Бергсон през 1907 г., означава „жизнен импулс” или „жизнена сила”; б.пр.). В зората на своята професионална дейност Фройд е направил опит да обедини тези две представи, свързвайки либидото с половите течности. Райх се е опитал да съотнесе психичната енергия както към сексуалната психология, така и към космичната енергия на органа. Обаче ние тук, на Запад, страдайки от картезианското разделение на опита на материално и нематериално, не сме в състояние да приемем единен енергетичен принцип.
Ценността на описанието на Гопи Кришна се състои не толкова в традиционното определение на праната (което може да се намери както в индийската философия, така и в текстовете по Йога), колкото в личния опит. Неговият собствен опит на просветление от първия ден (описан в началото на книгата) се заключава в прилив на поток от жива течна светлина в главата. С други думи това, което гръцката, арабската и средновековната мисъл наричат „дихание, дух”, „жизнен дъх” или „дихание, дух на душата”, и това, което съответства на описанието на праната и „циркулиращата светлина” в китайската алхимия
(виж. Работата на Вилхелм и Юнг „Тайната на златното цвете”), е било преживяно от автора като „жива течна светлина”. Важно е де се отбележи, че той самият е бил изумен от случилото се и се е опитал да съсредоточи вниманието си върху него, като човек, който старателно наблюдава обикновен лабораторен експеримент. Той не е принудил умишлено енергията да се раздвижи и случващото се е неподвластно на волята му. Отъждествяването на собственото съзнание (на наблюдателя, на наблюдаващото Его) със светлина е направило този опит надличностен (извън и над тялото), което е съзвучно с теорията за праната като универсална неограничена енергия.
Ние имаме възможност да получим определена представа за това как просветлението може да бъде определено от гледна точка на психологията. Аз не искам да кажа „обяснено”, а само
„определено”. Очевидно тук съществува архитипен опит на циркулацията или потока светлина, формулиран по различно време от различни култури и получил различни названия.
Сега ние го наричаме „психична енергия”. Потокът психична енергия в своята цялостност е психологическият Аз, или Цялостната личност. Когато по-малката, частична, система на
Егото се освободи, отъждестви или надделее от този Аз, се случва преживяване на просветление. Именно това описва Гопи Кришна. Разтварянето не Егото в потока от светлина е обща тема както на религиозния мистицизъм, така и на психичните разстройства.

45
Пред нашия автор незабавно е възникнал този проблем и голяма част от книгата е посветена не на самите преживявания, а на тяхната интеграция. Пътят към преживяване на просветление е станал много по-къс с проявата на съвременните халюцогенни препарати и тяхното използване. Истинският проблем сега се заключава в това, по какъв начин да се интегрират тези преживявания, как да се живее с тях, как да направим така, че тялото и окръжаващата ни действителност да не бъдат погълнати от тях и как да се приведат до осъзнаване и да се поставят в служба на човечеството, как да се установят в света – с други думи как да ги завърнем към човешко състояние.
Първият признак на хаос в потока на светлината, забелязан от нашия автор, е бил ефектът на
„водовъртеж от зловеща светлина”, „частици ефирно светещо вещество”, „проливен дъжд” и
„пръски на водопад”. Гопи Кришна интуитивно се е досещал, че с него става нещо не както трябва. Подобни ефекти се забелязват в състоянието на дисоциация, когато ти се струва, че съзнанието ти се разлетява на множество „аз”, разпръсква се на искри, фрагменти или облаци от насекоми. От гледна точка на индийците, всичко това може да бъде отнесено към състоянието на ума, наречено „
вртптпа
”(„въртеливо движение”), което е и Азът, или светлината perse, която не се явява болест, а е състояние, при което умът, наблюдавайки отстрани „егото”, все още страда от хиперактивност. Авторът споделя, че търси, разпитва, узнава, чете, пише писма, безпокои се и т.н. Това интроспективно безпокойство можем да тълкуваме като вртта - разделящо преживяването на части.
Към страха от безумие и разстройство на разсъдъка се добавят и други събития, които на езика на психопатологията се наричат деперсонализация, дезориентация и отчуждение.
Първи изчезват чувствата за принадлежност към собственото тяло, към „тук и сега” и привързаността към собственото семейство. Тези вторични симптоми, наред с бучащите звуци и визуалните разстройства, се отнасят към симптомите на разнообразни психически състояния, наречени параноидни, шизоидни и епилептоидни. Читателят сам може да се досети, че обръщайки се към обикновена западна клиника авторът би получил диагноза, от която интуитивно се бои. Но не е ли бил този опит психотичен епизод (когато човек не мисли ясно и вярва в неща, които в действителност не съществуват; бел.пр.) от гледна точка на психиатрията?
Този въпрос ни води до самата сърцевина на западния подход. Ние не разполагаме с други диагностични категории за оценка на подобни състояния. Несвойствените и променени състояния – това е областта на специалиста. За щастие Гопи Кришна е бил въоръжен с друга концепция (Кундалини-Йога), позволяваща му да тълкува случващото се извън патологичния контекст. Идеята за възможността за пробуждане на Кундалини не е ограничена от
Индийския субконтинент. Напълно е възможно определени преживявания, описани в западните психиатрични протоколи, да могат да се трактуват като начало на просветление, а не на безумие. (В частност, аз мисля, че това касае епилепсията и Достоевски). И отново тук за пробен камък може да служи това как човек се справя с преживяването, как го интегрира.
За негова чест, нашият автор е успял да избегне психиатри и лекари, даже когато е изпитвал адски страдания, изгаряйки отвътре. Но все пак от гледна точка на съвременната психиатрия,

46 такова поведение е типично за човек, намиращ се в параноидно състояние. Колко тънка е границата! Колко много зависи от самия човек, преживяващ подобно състояние, от неговата способност да интегрира своя опит! Понякога терапевтичната психология отрежда главната роля на терапевтичните задачи в ущърб на психологичните. В такива случаи диагнозата става по-важна от самата личност. Психологията е длъжна да разглежда на първо място личността, нейната психика, душата с всичките й качества и добродетели, нейните морални аспекти, каквато и да е диагнозата. Нашият автор не желае да го лекуват, тъй като да се „изцели” за него би означавало да се лиши от отговора на въпроса кой е той самият и защо е тук.
В „Тантристка традиция” (1965) А.Бхарати пише: „Ако адептът „се държи като безумен” в очите на хората, това е, защото последните, лишени от неговата гледна точка, не разбират за какво става дума”. Учителите по Тантра отричат възможността за лудост по пътя към
Самадхи и предупреждават адепта:”Не мисли, че умът ти е болен – това може да е Самадхи”.
Ето защо Гопи Кришна, избягвайки консултациите с лекари, е останал верен на традицията и това е било залог за неговото психично здраве.
Професионалната консултация както медицинска, така и духовна (гуру, учител), предполага налагане на чуждо (по-компетентно) мнение и собствена временна безпомощност. В момента на обръщане за помощ, симетрията на отношенията се нарушава: единият, професионалистът, е в по-изгодно положение; другият, пациентът, е в потърпевш. Здравето е от едната страна, болестта – от другата. В такова състояние човек слуша колективния глас в себе си, но не му вярва и в самоубийствен порив се предава в ръцете на професионалистите.
Гопи Кришна не е нарушил единния архетип на ранения и изцеления. Той е останал със своята двойственост, вярвайки и съмнявайки се, чувствайки в същото време, че е придобил и загубил себе си. Тази двойственост е била гаранция за неговото равновесие. Ако е бил по- уверен в себе си – той и по-нататък щеше да бъде в плен на халюцинациите, а ако е бил по- малко уверен – би се съгласил на курс на лечение и неговите съмнения биха били потвърдени от диагнозата.
После следва откъс, който може да изглежда твърде банален, за да му отделяме внимание. Но аз считам, че той заслужава коментар. Имам предвид информацията за този период, когато авторът е започнал да се разхожда. Знам от своята практика, че разходките са именно този вид дейност, към който обикновено се обръщат хора, които са под силно психическо напрежение. Не е задължително разходките да бъдат в някакви идилични места – гори, планини или по брега на морето. Това са просто разходки из града рано сутрин или късно вечер. Затворниците се разхождат в двора на затвора, животните в клетката, обезпокоените хора мерят с крачки пода на стаята. Човекът се разхожда. Човекът е homo erectus (изправен човек); заемайки вертикално положение, той се намира в своята стихия. И още повече, че възбудата на ума (неговото въртеливо движение) встъпва в органичен ритъм с ходенето и този ритъм придобива символично значение, когато човек поставя едното стъпало пред другото – ляво-дясно, ляво-дясно – в балансирана хармония. По такъв начин отчайващото духовно приключение, случващо се вътре, придобива вид на поклоничество, макар и извършено в ограничено пространство. Ето защо не толкова самото движение (даже конна

47 езда или каране на велосипед), а именно ходенето в сънищата се смята за символ на
„оздравяване”. Непосредственият контакт на човек със земята се проявява в неговата свобода да се разхожда по нея и в постоянното редуване на опората (лява-дясна, лява-дясна).
Не виждам причина, поради която не бихме могли да приемем гледната точка на автора за епизода с горещината. Може ли нашата психология да даде по-добро обяснение? Това може да се сравни с някои грешки в алхимията, когато е добавено твърде много сяра и материалът изгаря, или когато самият пламък (вътрешната горещина или тапас) гори твърде ярко, или, на езика на християнския мистицизъм, се разпалва Адският огън. В практиката на психологията подобни епизоди понякога се отнасят към необясними психосоматични трески.
Преместването на енергията от десния канал (Пингала) към левия (Ида) може да се тълкува по следния начин: обичайното съзнание се опитва по този начин да интегрира новия опит.
Независимо че старите съдове са разбити (разум, ориентация, физическа сила, чувствени контакти, образът на тялото), мъжката природа на съзнанието се е съхранила. Обичайният канал на тези енергии може да се нарече Пингала. Наблюдава се паралел с алхимията, в която принципът на мъжката воля (сярата), трябва да се обедини с несъзнаваното (живака) и със своята противоположност – женското начало (солта). Самият канал на волята, контрола, амбициите и структурата на енергията трябва да бъде променен. Новото вино трябва да се налее в нови бутилки. Преместването отдясно наляво означава отказ от предишната личност и от всичко онова, с което авторът се е отъждествявал през всичките 35 години от живота си.
Не е учудващо, че всичко това го е съборило – нали то е било преживяване на смъртта! Тук лявата страна (Ида), както и в западния символизъм, се явява женска. Това е страната на сърцето, мекотата, нейният символ е луната. Спасителната охлаждаща милост на Ида наричаме с първия, упоменат в този текст, архетипен ефект на Анимата.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: