Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

38 спадат към тази категория. Медиумите, обладаващи дар за ясновидство, четене на мисли и други свръхестествени способности, са задължени за всичко това на Кундалини, действаща в ограничени рамки, без разкритие на висшия център, засенчващ със себе си цялото съзнание.
Същото се отнася и за гениите, при които определени зони от мозъка се захранват от тази енергия, стимулираща ги към интелектуална или артистична дейност.
Във всички изброени по-горе случаи потокът на тази мощна енергия се ограничава или регулира по такъв начин, че в дейността на системата не възникват никакви нарушения. На мистиците, чиито мозък понякога е подложен на въздействието на много силен поток, подобни състояния са известни от раждането им и тяхната нервна система се приспособява към това още от детството, когато човек не осъзнава промените в психиката и тялото, а следователно и не се бои от тях. Но и те често изпитват криза и са принудени да преминат през мъки, преди да добият устойчивост, ясен ум и способност разбираемо да изразят своите преживявания, отличаващи ги от обикновените хора. Всички останали, принадлежащи към тази категория, не преживяват озарение и не осъзнават движението на потоците енергия.
Изключение правят само експерименталните случаи, но там потокът жизнена енергия е твърде ограничен, за да произведе тези странни ефекти.
Популярните книги по Йога, прочетени от мен преди няколко години, не съдържаха в себе си и намек за подобно развитие на събитията. Техните автори са се ограничили с описанието на различни пози и методи, взаимствани от древните източници. Някои от тях твърдят, че имат опит в практиката, и уверено са обучавали другите на това, смисъла на което и самите те не знаят. Някои от тези книги съдържаха препратки към Кундалини-Йога. Обикновено авторите посвещаваха на една от най-малко известните и най-трудни форми на Йога само няколко страници или кратка глава, в която се казва, че Кундалини представлява жизнена космична енергия, почиваща в основата на гръбначния стълб, по-ниско от половите органи, във формата на навита на спирала змия. Тя спи, затваряйки с уста отвора на Сушумна, нишковидния канал, преминаващ през центъра на гръбначния мозък към центъра на съзнанието, намиращ се на върха на темето. Пробуждайки се, Кундалини подобно на мълния се повдига нагоре по Сушумна, увличайки със себе си жизнената енергия на тялото (което в това време става студено и безжизнено, загубвайки частично или изцяло своите жизнени функции), за да се съедини със своя божествен съпруг Шива, обитаващ последния, седми, център – в мозъка. По време на този процес, въплътеното „аз”, освобождавайки се от робството на плътта изпада в състояние на екстаз или Самадхи, осъзнавайки своето безсмъртие и единство с вездесъщото висше съзнание. Само в една или две книги се говори за опасностите, дебнещи човека по този път. Но нито характерът на тези опасности, нито начините за тяхното преодоляване са описани от авторите.
Смътните идеи, почерпани от тези книги, бяха достатъчни, за да направя заключението, че моето сегашно състояние се явява пряко следствие от медитацията. Моят опит напълно съвпадаше с описанието на екстатичните състояния на тези, които са ги преживели, така че в мен нямаше ни най-малко основание за съмнение в истинността на тези видения. Не можеше да има грешка нито относно звука, нито относно сиянието. Още по-малко можеше да има

39 грешка относно трансформацията на съзнанието, най-значителната част от мен, спомените за която бяха толкова силни, че е невъзможно нито да се избавя от тях, нито да ги сбъркам с нещо друго. Това по никакъв начин не можеше да е игра на въображението, тъй като по време на преживяването аз съхраних способността да сравнявам разширеното съзнание с обикновеното и когато видението започна да избледнява, можеше да се усети свиването на възвръщащото се в норма съзнание. Безусловно, това беше истински опит, описван с такава убедителност от светците и мистиците по цял свят. Но в моя случай имаше една несъмнена разлика от обичайния тип видения: неописуемото чувство, възникнало в основата на гръбнака, след което потокът лъчиста енергия, повдигаща се по гръбначния стълб, се устремяваше към главата. Тази част на преживяването съответстваше на феномена, асоцииран с пробуждането на Кундалини. Следователно, не можех да сгреша с предположението си, че без да искам съм събудил навитата на спирала змия и че моето сегашно състояние беше свързано по някакъв начин с това.
Аз не разказах за своето състояние на никого, освен на шурея, пристигнал по това време по работа в Джаму. Той беше много по-възрастен от мен и ме обичаше като свой син. Знаейки за чувствата му, бях напълно откровен с него. Той самият в продължение на много години е практикувал медитация под ръководството на учител, който твърдял, че има познания в осем области на Кундалини-Йога. Искрен и благороден по природа, той не веднъж е споделял с мен своите преживявания, търсейки моя съвет и поддръжка. Описваше ги като дете – просто и безхитростно. Без всякакви претенции за познания относно този въпрос той споделяше с мен цялата информация, с която разполагаше, и това изигра важна роля в спасяването на живота ми. Моята съпруга, която нямаше и най-малка представа за борбата, която водех на границата между живота и смъртта, беше уплашена не на шега от измъчения ми вид, отсъствие на апетит и, най-важното, неспокойното и безрадостно изражение, което не слизаше от лицето ми. Тя непрекъснато ме съветваше да се обърна към лекар.
Шуреят ми не можеше по подходящ начин да оцени това, което му съобщих, но си спомни, че неговият гуру някога казал, че ако по погрешка Кундалини се издигне не по Сушумна, а по някоя друга нади (енергиен канал), то съществува риск за сериозни усложнения в психическата и физическата сфера, чак до пълна загуба на дееспособност, безумие и смърт.
Учителят казал също, че особена опасност представлява издигането на Кундалини по
Пингала, каналът разположен отдясно на гръбначния стълб. Тогава нещастният човек може буквално да изгори поради неконтролируемото производство на интензивна вътрешна топлина. Разказът на шурея ми ме доведе до ужас и аз тръгнах да търся съвет от един аскет в
Кашмир, пристигнал да зимува в Джаму. Изслушвайки ме търпеливо, аскетът заяви, че моето състояние не може да е предизвикано от събуждането на змиевидната сила, тъй като то винаги носи блаженство и никога не причинява вреда. Той изказа друго печално предположение: моето състояние би трябвало да е свързано с действието на някаква отрова, отделяща се от зловредни духове, които пресичат пътя на йогина, и ми предписа особена микстура, която аз така и никога не изпих.
Възползвайки се от нечий съвет, разгледах няколко санскритски текстове за Кундалини-Йога,

40 преведени на английски език. Но, загубвайки способността си да управлявам вниманието си, не можех да прочета съсредоточено нито една страница. И най-малкото усилие веднага довеждаше до влошаване на състоянието ми, тъй като потокът от породената отново енергия с особена сила се устремяваше към мозъка ми. Аз просто прелиствах страниците, прочитайки ту пасаж от една страница, ту изречение от друга. Описанието на симптомите, развиващи се при пробуждане на Кундалини, потвърждаваше моята увереност в това, че съм събудил тази дремеща в мен сила. Но беше ли тази агония резултат от самото пробуждане или причината се заключаваше в това, че енергията започна да се издига по неправилния канал, за мен оставаше непонятно. Обаче сред цялата тази обилна информация моят възпален мозък избра едно предписание – не знам как се нарича това, случайност или божия промисъл. Този кратък съвет, дошъл в най-критичната минута в моя живот, се запечата в мозъка ми за един миг. А той се заключаваше в следното: практикуващият ученик не може да остава дълго време с празен стомах, а трябва на всеки три часа да приема някаква лека храна. Мисля, че за живота си и за здравия си разсъдък съм задължен именно на този съвет.
Тогава не придадох нужното значение на прочетените думи, в които е заключен опитът на много, много хора, опитващи се да пробудят змиевидната сила. Мисля, че не един от тях се е простил с живота при нейното раздвижване. Но и вслушвайки се в тези думи, аз едва ли бих могъл да ги следвам, тъй като храната ми се струваше толкова отвратителна, че само мисълта за нея предизвикваше спазми в стомаха ми. Всяка част на тялото ми беше буквално обхваната от огън, а умът ми беше като въздушен балон, който се върти в различни посоки от всеки полъх на вятъра и не можеше да остане неподвижен нито минута.
Всеки път, когато умът ми се обръщаше към самия себе си, неизменно ме поглъщаше зрелище на неземно сияние, въртящо се подобно на водовъртеж в главата ми. И това зрелище предизвикваше паника у мен. Често то заемаше застрашаващи форми и пози – сякаш изкривени сатанински лица ме гледаха от тъмнината. Това се случваше всяка нощ в продължение на няколко месеца. Волята ми отслабваше и силите за съпротива намаляваха. В най-тежките минути чувствах, че съм готов да се поддам на нарастващия ужас и да изхвърча от дома си като побеснял луд. И все пак не се предавах, напрягайки до последен предел остатъка от душевните си сили.
Денем не можех да дочакам настъпването на нощта, а нощем с още по-голямо нетърпение очаквах идването на деня. Всеки проблясък на надежда постепенно угасваше и ме обхвана отчаяние. Не можех нито за минутка да се отпусна или да забравя – огненият поток непрекъснато струеше по нервите ми и нахлуваше в агонизиращия ми мозък. В резултат на продължителния пост жизнените ми сили бяха в пълен упадък, беше ми толкова зле, че всеки миг очаквах края.
В такова състояние на духа посрещнах свещения празник Шиваратри (празник на Шива), който е в края на февруари. Както обикновено, жена ми приготви разнообразни изискани блюда и започна да настоява да ги опитам. Тъй като не исках да я разстройвам с отказа си, аз се съгласих и се заставих да преглътна няколко залъка. Веднага под лъжичката ми се появиха бодежи, потокът огнена енергия ме удари в главата и за мой неописуем ужас усетих, че се

41 издигам все по-нагоре и по-нагоре. Пред очите ми всичко се завъртя, ръцете и краката ми станаха като лед – струваше ми се, че цялата топлина е напуснала тялото ми, за да поддържа горещината в главата ми, издигайки се към нея по гръбначния мозък във вид на червеникав поток. Почувствах главозамайване и непреодолима слабост.
Ставайки с труд на крака, бавно се отправих към спалнята. Свличайки с треперещи ръце покривката на леглото, аз си легнах, опитвайки се да заема удобно положение. Но състоянието ми беше отчайващо – целият, от краката до главата, треперех. Тялото ми беше студено като лед, но от това не ме втрисаше като при треска. Опипах пулса си – той беше невероятно отчетлив, а сърцето ми биеше под ребрата с такава сила, че можех да чувам неговите удари. Но най-много от всичко ме изплаши интензивността на огнените потоци, протичащи през тялото ми и проникващи във всеки орган. Умът ми работеше отчаяно, но не беше в състояние да приведе в ред подивелите ми мисли. Да повикам лекар, който да постави диагноза, би било напразно губене на време и сили. Запознавайки се със симптомите, той естествено веднага би си помислил за приюта за душевно болни. Да чакам помощ отнякъде беше още по-безсмислено. Какво ми оставаше да направя, за да се спася от това мъчение?
Дали когато съм водил полугладно съществуване, хапвайки само по два портокала на ден и изпивайки малко мляко, аз не съм давал възможност на огнените потоци да се разгорят с такава сила, каквато те придобиха след като приех по-плътна храна? Възможно ли е спасението? Къде да отида, за да се избавя от този огън, изгарящ ме отвътре?
Горещината се увеличаваше с всяка секунда, предизвиквайки непоносима болка и аз трябваше да се гърча непрекъснато и да се обръщам от страна на страна, докато през това време от лицето и крайниците ми се лееха потоци студена пот. Топлината се увеличаваше и ми се струваше, че хиляди нагорещени до червено игли се впиват в тялото ми и разпръсквайки се буквално като искри, изгарят плътта ми и вътрешните ми органи.
Страдайки от това адско мъчение, аз кършех ръце и стисках зъби, за да не закрещя. Ударите на сърцето ми ставаха все по-страшни, придобивайки такава невероятна мощ, че ми се струваше, сякаш то или ще се пръсне, или ще спре. Плътта и кръвта ми не можеха дълго да понесат такова напрежение. Организмът ми мъжествено се бореше с разпространяващата се по нервите и вливаща се в мозъка ми отрова. Но силите бяха неравни и бурята, развихрила се в моето тяло, набра такива размери, че за изхода от това не оставаха никакви съмнения.
Функциите на всички органи бяха нарушени и усещанията бяха толкова болезнени, че аз просто се удивлявах на своите способности да съхраня самоконтрол при подобни обстоятелства. Цялото ми тяло изгаряше и изсъхваше в урагана на огнените потоци, протичащи вътре в мен.
Аз знаех, че умирам и че моето сърце не е в състояние дълго да издържи това невероятно напрежение. Гърлото ми беше обгоряло и всяка част от тялото ми гореше, но нищо не можех да направя, за да облекча поне малко страданията си. Ако наблизо имаше кладенец или река, без да се замислям бих скочил в студената бездна, предпочитайки смъртта пред страданието.
Но кладенец нямаше никъде, а реката беше на половин миля оттук. С огромно усилие се изправих на крака, канейки се да се облея с вода от кофата, за да намаля поне малко

42 страданията. Но тук моят поглед попадна на по-малката ми дъщеря Регина, която лежеше на съседното легло с широко отворени очи и напрегнато следеше моите трескави движения.
Остатъкът от здрав разум ми подсказа, че ако направя още едно неправилно движение или започна да се обливам с вода в такова неподходящо време, тя ще започне да крещи и майка й, която веднага ще се втурне в стаята, ще се изплаши до смърт. Тази мисъл ме възпря и аз реших да изтърпя агонията до края, който, както предполагах, беше вече близко.
Какво стана с мен? Що за дяволска сила от преизподнята се впи в мене със смъртоносна хватка? Съдено ли ми е да умра от такава страшна смърт, за да може моят труп с почернели крайници и лице да принуди хората да гадаят какъв немислим ужас съм изпитвал в своите последни минути, за какви грехове, извършени в предишни животи понасям наказание?
Колкото и да напрягах своя разгорещен ум, търсейки спасение, нищо не можех да измисля.
Обхвана ме отчаяние. Изтощих се от напрежение и усетих, че потъвам в морето на болката. В ужас се опитвах да дойда на себе си и да се измъкна от агонията, но отново се потапях в бездната на страданието, безсилен да правя каквото и да било. Изведнъж почувствах подем на силите си и се върнах към живот с незнайно откъде (това знае само Всевишният) дошъл проблясък на мисълта, който ме възпря от безумни действия и възможен опит за самоубийство.
Завивайки се презглава, аз се изтегнах в кревата, залят от огнен дъжд, усещайки парене във всяка клетка на тялото си. Изведнъж ме прониза страшна мисъл: възможно е пробудената
Кундалини да е започнала да се издига по Пингала – слънчевия канал, разположен отдясно на
Сушумна и регулиращ температурата на тялото. Ако това действително беше така – то аз съм обречен. Отчаяна мисъл озари мозъка ми: ами ако се опитам да пробудя Ида, лунния канал, разположен вляво, и по такъв начин неутрализирам огъня, изпепеляващ ме отвътре?
Чувствата ми утихнаха от изтощителна болка, но, събирайки сили, все пак се опитах да концентрирам вниманието си вляво от мястото на разположение на Кундалини и насочих въображаем студен поток нагоре през центъра на гръбначния мозък. Моето изтощено, агонизиращо, но разширяващо се съзнание ми позволи отчетливо да усетя този нерв и, напрягайки цялата сила на ума си, се опитах да насоча неговия поток в централния канал. И тук стана чудо.
Раздаде се звук, сякаш се скъса сноп нервни влакна, и сребрист поток със зигзагообразно движение се устреми нагоре по гръбначния ми мозък – точно като извиваща се бяла змия, стремително бягаща навън. Поток от лъчиста живителна енергия нахлу в мозъка ми, изпълвайки главата ми с благословено сияние, което замени пламъците, изгарящи ме през последните три часа. Изумявайки се от тази трансформация на огнения поток, терзаещ цялата ми нервна система само преди няколко мига, останах да лежа известно време неподвижно. Наслаждавайки се на прекратяването на мъките, никак не можех да повярвам в това, че окончателно съм се освободил от страха. Измъчен и изтощен от агонията, довела ме почти до лудост, моментално се потопих в съня. Това беше първият спокоен и мирен сън след дълги седмици на непрекъснати опити.
Приблизително след около час внезапно се пробудих, сякаш някой безцеремонно ме раздруса.

43
Светлинният поток все още се вливаше в главата ми, но умът ми беше ясен, сърцето ми престана да бие лудо, пулсът беше ритмичен, чувството на парене и страх практически напълно изчезна, но гърлото ми беше все още сухо, слизестата ципа на устата ми ми се струваше изгоряла и аз чувствах упадък на силите, сякаш цялата ми жизнена енергия ме е напуснала. В този миг ме осени друга мисъл – буквално като внушение от невидим разум разбрах, че трябва незабавно да хапна. Направих знак на жена си, която лежеше близо до мен в своето легло, неотклонно и напрегнато наблюдавайки всяко мое движение, и я помолих да ми донесе хляб и мляко. Изумявайки се от необичайната ми и несвоевременна молба, тя веднага я изпълни, без да каже нито дума. С труд гълтах залците хляб, отпивайки по малко от млякото, и към края веднага заспах.
Приблизително след около два часа отново се събудих, чувствайки се значително по-бодър.
Главата ми все още беше изпълнена със сияние и в това състояние на ясно и възвишено съзнание отчетливо усетих как езикът на златист пламък близва стомаха ми и нервния сплит в тази област в търсене на храна. Погълнах още няколко залъка хляб, изпих още една чаша мляко и скоро почувствах, че сиянието в главата ми се намали, а езикът на пламъка, ближещ стомаха ми, се увеличава, сякаш част от вливащия се в мозъка ми поток енергия се е насочила към стомаха, за да облекчи процеса на храносмилане. Аз лежах в постелята, наблюдавайки изумено как живото сияние се придвижва по целия храносмилателен тракт, стопляйки черния дроб и червата, докато друг поток се вливаше в бъбреците и сърцето ми.
Ощипах се, за да проверя, че не сънувам това, което се случва с мен, изумявайки се на всички усещания в тялото си и съвършено неспособен да управлявам възникналите процеси. Но за разлика от преди, сега не изпитвах нито страх, нито дискомфорт. Чувствах само нежна, успокоителна топлина и потока енергия, разливащ се по тялото ми. Наблюдавах мълчаливо тази изумителна игра – цялото ми същество се преизпълваше с безмерна благодарност към
Невидимия, спасил ме от жестока смърт, и увереността в това, че змийският огън е задвижен в моето изтерзано и агонизиращо тяло, спасявайки го от гибел, започна да укрепва.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: