Лучиян милков конфликтология

тя дава възможност за научна интеграция и перспектива на съответната нация в международен план.
От тази гледна точка, биха могли да се определят три основни нива при анализа на образованието като надстроечно явление:
- философия на образованието, която разглежда общите, фундаментални философски концепции за образованието като обществено явление и извежда методологическите основания за развитието на системата;
- образователна политика (стратегия), която се осъществява в отделните държави и отразява особеностите и целите на дадената нация за определен исторически етап и при определени икономически, политически и социални условия;
- образователна система на дадената държава, посредством която се реализира образователната политика, чрез съответните просветни институции, учебни заведения, заведения за извънкласна и извънучилищна дейност.
Чрез образователната политика и институциите педагогическата теория се прилага в ежедневния живот. „В пазарна или непазарна икономика, в условията на криза или подем, образованието винаги е било основа и средство за прогрес. С промяната на икономическата система то не изпепелява като гора след пожар, а започва да обслужва общественото развитие, като се основава на натрупаните до момента ценности” [141, с. 7-
8]. Реалната дейност на хората е и тест за проверка на верността на теоретичните педагогически положения, залегнали в образователната политика на дадена страна. Неуспехът на образователната политика и на образователната система, в процесите на подготовка на хората за вграждане в реалния живот вътре в страната и за интеграция в международните общности, е сериозен индикатор, че са необходими промени и преразглеждане на някои основни положения, или радикална промяна на цялата образователна система.

Измененията в сферата на образованието са неразривно свързани с процесите, които протичат в социално-политическия, икономическия, културния и научно-техническия живот на световното съобщество.
От тези позиции могат да се диференцират и проанализират някои тенденции в световното образование.
1. Образованието- най-важен фактор за преодоляване на изостаналостта
Преходът в много развити държави от индустриално към информационно общество създава условия за изостряне до краен предел на един от най-сложните глобални проблеми на нашето съвремие, този за преодоляване изостаналостта в развитието на много страни от Третия свят.
Информационният разрив, като следствие на индустриалния разрив между бедния Юг и богатия Север, създава условия за двоен технологически разрив. Създаването на реални условия за преминаване на бедните страни към по-динамично развитие изисква от тях качествено повишаване на интелектуалния им потенциал, а това от, своя страна, издига образователните им системи на преден плана в общественото развитие.
Върху тези проблеми многократно се обръщат Ж. Делор и членовете на ръководената от него Комисия на ЮНЕСКО, още през 1996 година
“Растящата взаимозависимост увеличава многобройните форми на неравенство: дисбаланса между богатите и бедните страни; социалното разпределение между богатите и аутсайдерите на обществото във всяка страна; безразсъдното експлоатиране на природните ресурси, което ускорява унищожаването на околната среда” [71, с. 43].
2. Трансформация и разширяване на понятието “образование”
В съвременната чужда педагогическа литература образованието, все повече, престава да се идентифицира с формалното училищно и даже с университетското образование. Счита се, че всяка човешка дейност, която преследва промяна на установката и модела на поведение на личността, чрез предаването на нови знания и развитието на нови умения и навици, е

образователна. В настоящия момент образователни функции изпълняват множество социални институти, фондации, асоциации, сдружения, школи.
В развитите страни много водещи фирми и предприятия реализират и образователни дейности.
Неформалното образование преследва компенсирането на противоречията и недостатъците на традиционните образователни системи чрез удовлетворяване на съществуващите образователни потребности на отделната личност, които не могат да бъдат реализирани чрез формалното образование. Ж. Делор отбелязва, че се появяват “все повече възможности за обучение извън училище, като в същото време в много нови сфери на дейност традиционните умения отстъпват място на стремеж за развиване на компетентност и адаптивност”
[71, с. 97].
3. Преход от концепции за функционална подготовка към концепции за развитие на личността
Същността на този преход не е само в смяната на образователните приоритети: от държавна поръчка за подготовка на специалисти с различна степен на образованост към удовлетворяване на личните потребности.
Новите концепции за личностно развитие търсят индивидуализиран характер на образованието, при който се отчитат специфичните възможности на всеки индивид и по този начин се способства за неговата самореализация и усъвършенстване. “Мащабът на личността, пише Е.
Илиенков, се измерва само с мащаба на реалните задачи, за чието решение тя и възниква, и се оформя в своята определеност, и се разгръща в делата, вълнуващи и интересуващи не само собствената персона, а и много други хора. Колкото по-широк е кръгът от такива хора, толкова по-значителна е и личността” [111, с. 255]. Преходът към ярко изразена личност може да се реализира с помощта на разработените разнообразни образователни програми, съответстващи на различните индивидуални възможности,

способности, таланти, дарования, както на обучаемите, така и на преподавателите.
С огромни възможности в посочената област е изграждането у децата и младите хора на умения за учене, за самостоятелна когнитивна дейност с помощта на съвременните ИКТ.
4. Развитие на концепциите за непрекъснато обучение и образование на възрастните
Развитието на концепциите за непрекъснато образование (образование през целия живот), стремежът за реализацията им в практиката, поставят в нова светлина пред обществото въпросите за образованието и обучението на възрастните. Налице е радикална промяна на възгледите за този вид социална дейност и ролята й за развитието на личността в съвременното информационно общество. “Ако искаме непрекъснатото образование да бъде в истинска хармония с нуждите на съвременното общество, не можем повече да го свързваме само с определен период от живота (например, образованието за възрастни да се противопоставя на образованието на млади хора) или с твърде специфични цели
(професионалното образование противопоставено на общото). Времето за обучение сега обхваща целия живот, а всяка област от знанието взаимодейства и обогатява останалите”, пише Ж. Делор [72, с. 97].
Образованието на възрастните, според Комисията на ЮНЕСКО, се разглежда като магистрален път за преодоляване на кризите в образованието и изграждането на адекватна на съвременното общество система на образование. Идеите за реализация на непрекъснатото образование са еднакво значими както за развитите страни, така и за слаборазвитите в индустриално отношение държави от Азия, Африка,
Латинска Америка.
Образованието на личността не може да се концентрира само в периодите на детството и ранната младост, т. е., от 6-7 до 24-25 години.

Натрупването на огромно количество факти, данни, знания, информация и наличието на процес на бързото им стареене, поставя все по-наложително необходимостта от създаване на универсална и високоефективна система за перманентно (непрекъснато, през целия живот) обучение и образование.
“При това, отбелязва Д. Павлов, непрекъснатото образование не е някаква надстройка, нещо допълнително над традиционното образование. Това е принципно нова образователна система, която променя смисъла, целите, ценностите, съдържанието на образованието. Този вид образование се вплита органически в живота на човека, за да задоволява неговите конкретни образователни потребности на всеки етап от неговия живот”
[167, с. 150].
5. Превръщане на знанията в стока и развитие на пазарни отношения в сферата на образованието
Превръщането на знанието в основен обществен капитал, увеличаването на материалните и духовни придобивки на индивида са свързани със степента и качеството на получените знания. Ползи получават човекът, който потребява знанието като стока, обществото като цяло и конкретната институция, в която се труди отделната личност.
Като основополагащ момент в развитието на образованието е въпросът за развитието на пазарни отношения в него- смесено финансиране, поява на множество форми на частни училища, субсидиране от фирми, асоциации, концерни. Навлизането на сериозни инвестиции в образованието от неправителствени организации и бързо развиващия се бизнес, е свързано с техните потребности. Те ще финансират такива училища, които подготвят висококвалифицирани и компетентни професионалисти за тяхната производствена дейност.
6. Интеграция на образованието
Една от най-важните характеристики на съвременното образование по света е неговата глобализация и интеграция с всички надстроечни системи.

Тази характеристика отразява наличието на мощни интеграционни процеси в света, интензивни взаимодействия между страните в различни области на обществения живот. Образованието от категория с национален приоритет във високоразвитите страни преминава в категория на световен приоритет.
Тази негова характеристика се разглежда обстойно от Комисията на
ЮНЕСКО, която прави сериозни изводи и заключения за бъдещето развитие на образователните услуги по света като планетарен проблем.
7. Еволюция в ролята на знанието, като основен критерий за ценността на личността в информационното общество
В последните години, при анализа на показателите за обществено развитие, все по-често доминира тезата, че като фактор за получаване на облаги от личността и обществото като цяло, знанието заема доминиращо място. „Образователното благо е свързано тясно с механизма на възпроизводство на дейностите по обучение и възпитание на обществото и неговите членове. То е форма на проявление (вещна или невещна) на определени потребности, чието задоволяване подпомага социалната реализация на личността и е определящо условие за прогреса” [141, с. 10].
Иновациите и способите за приложение в практическата дейност на натрупаните знания заемат все по-голямо място в живота. Фактът, че знанието започва да доминира и заема ключови позиции в социално- икономическото развитие на обществото, радикално променя мястото му в структурата на обществения живот и отношението му с множество сфери- икономика, култура, наука.
Придобиването на нови знания, информация, професионални умения и навици, утвърждаването на ориентацията към тяхното непрекъснато обновяване и развитие става фундаментална характеристика на работещите в постиндустрилното общество.
Разгледаните тенденции дават характеристика на основните направления в развитието на образованието. Принципно новото в него и

отличието му от традиционното е в технологичната база.
Технологичните елементи са слабо използвани в традиционното обучение, което се опира главно на подхода “лице в лице” и печатните материали.
Съвременните образователни системи са ориентирани към реализация на огромния потенциал на компютърните и телекомуникационни технологии.
Технологичната база на новите ИКТ позволява реализацията на едно от най-значимите преимущества на съвременните образователни системи- обучението от разстояние.
ІІ. Система на образованието в България- законова база, постижения, проблеми, противоречия и конфликти през последните две десетилетия
1. Законова база на образователната система
Българското училище, опиращо се на традициите, има задача да изгради широко образована личност, която сама да избере своя път в живота. Тази задача може да се реализира само при активното участие на всички елементи на социално-педагогическата система в сложния процес на преструктуриране на българското образование: държавата, чрез нормално финансиране, и то на всички видове и форми образователна дейност; университетите, чрез подготовка на висококвалифицирани преподаватели за всички видове и степени училища; родителите, чрез истинска съпричастност и гражданска отговорност за бъдещето на децата си; неправителствените организации, бизнес, фондации, сдружения, корпорации, фирми, чрез пренасочване на средства към българското училище под форма на дарения, спонсориране, стипендии, както на парични средства, така и на оборудване на класни стаи, кабинети, аудитории със съвременни ИКТ.
Като основен нормативен акт, даващ същност и характеристика на образователната система в Република България, е Конституцията. Приета е на 12. 07.1991 година от Великото Народно Събрание. В чл. 53, ал. ал. 1, 2,

3, 4, 5 и 6 се определя правото на гражданите на образование, видовете училища, степента на задължителност, автономията на висшите училища.
Законът за народната просвета е приет от Великото Народно Събрание на 01. 10. 1991 година Изграден върху основите на новата Конституция, той отменя действащите дотогава закони (от 1948 година и от 1959 година), укази (№ 330 за народната просвета от 1954 година и указа за по- нататъшно развитие на образователното дело от 1983 година) и решения, приети на пленуми на ЦК на БКП, относно българското образование.
Възстановява демократичния и плуралистичен характер на българската образователна система. Въвежда задължително и безплатно образование за всички български граждани до 16 годишна възраст.
Законът е изменян и допълван множество пъти. Чрез тези изменения и допълнения се търсят възможности за непрекъснато усъвършенстване на образователната ни система. Последните допълнения и изменения на закона са от 15. 05. 2009 година и влизат в сила от началото на учебната
2009/10 година.
Друг документ, чрез който се реализират образователните задачи, е
Правилникът за приложение на Закона за народната просвета. Той се изготвя от екип от специалисти, ръководени от Министъра на образованието, младежта и науката, по поръчение на Министерския съвет и Народното събрание.
2. Постижения на образователната система в България в периода след
1989 година
Този период е емблематичен за най-новата история на Република
България. Свързан е с разрушаването на тоталитарното общество, еднопартийния модел на управление и държавно регулираното стопанство.
Могат да се изведат следните сериозни постижения на образователната система:

2. 1. Трайно в българското училище се настаняват демокрацията, плурализма и хуманизма.
Създават се реални условия за преодоляване на дискриминацията във всичките й форми, неравенството между половете, вероизповеданията, етносите и малцинствените групи.
2. 2. В педагогическата теория и практика намират място водещи световни теории (главно на западни автори).
Те, до този момент, са табу за нашето училище, учители и научни работници в университетите. Тяхното познаване, адаптация и практическо приложение в образователната система на България дава възможност за изграждане на новите образователни цели и задачи, въплътили в себе си европейските ценности и възрожденски традиции.
2. 3. Разширява се системата на висшето образование.
Увеличават се, както по брой и по специалности висшите училища, така и по обхват на студенти. Множеството университети отговарят на пазарните изисквания за попълване на нишите, които съществуват у нас.
2. 4. През 1999 година се приема Закон за Степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Чрез него се създават условия за усъвършенстване на учебната дейност в училище.
2. 5. Възстановява се системата на частното образование у нас- от детската градина до университетите.
В момента у нас функционират над 400 частни детски градини, училища, колежи и университети. Открити са и редица чужди висши училища, както от Европа, така и от САЩ.
2. 6. Създават се държавни и общински училища.
Те, от своя страна, са диференцирани по следния начин: начални училища- І-ІV клас; прогимназии- V-VІІІ клас; основни училища- І-VІІІ клас; гимназии- ІХ- ХІІ клас; средни общообразователни училища (СОУ);

профилирани гимназии; професионални гимназии с прием след VІІ или
VІІІ клас и обучение до ХІІ клас; професионални гимназии с прием след
VІІ или VІІІ клас и срок на обучение 3 години, или прием от ІХ клас и срок на обучение 4 години; професионални колежи със срок на обучение 2 години; спортни училища; училища по изкуствата, специални училища и училища в областта на културата.
2. 7. Променят се функциите и задачите на училищните настоятелства.
След приемането на Закона за народната просвета от ХХХІХ-то
Народно събрание на 29. 04. 2004 година, обнародван в ДВ, брой 40 от
14.05. 2004 година, училищните настоятелства у нас имат и законова регламентация. Глава шеста, чл. 46, т. В, алинеи № № 1-16 на закона дават изключително широки права на Училищните настоятелства за решаване на проблемите пред българското училище.
2. 8. В дейността на училището намират място децентрализацията и самоуправлението.
Това е валидно, както на училищно, така и на общинско, областно и национално ниво.
2. 9. Обучението в средните училища достига до 12 години, а при определени условия и в дадени училища- до ХІІІ клас.
2. 10. Преобразуват се средните професионално-технически училища
(СПТУ), като срокът на обучение в тях също е 12 години.
2. 11. От учебната 2003/04 година става задължителна едногодишната предучилищна подготовка на децата, преди постъпването им в първи клас.
По този начин се създават условия за преодоляване и туширане на негативизмите на семейното възпитание, обогатяване на речника на децата и социалния опит.
2. 12. Децата от малцинствените групи могат да бъдат включвани в подготвителни междуетнически групи.

В тях се създават условия за толерантно отношение и равнопоставеност на индивидите от различните малцинства, етноси, вероизповедания.
3. Проблеми, противоречия и конфликти в образователната система у нас.
Изминалите 20 години , свързани с промяна на икономическата ситуация у нас (преминава се от държавно регулирана към пазарно ориентирана икономика), пораждат множество проблеми в социалната сфера, респективно, в образователната система. Налице са съществени противоречия и конфликти, които, от своя страна, задържат реализацията на поставените основни задачи пред българското средно и висше образование.
3. 1. Липсва единна национална стратегия за развитие на образователната система.
Най-характерният белег за мъчителната реформа на образованието, осъществявано през последните 20 години, е нейната парциалност, некомпетентност и едностранчивост. Липсват автентични иновационни идеи, които биха повишили стабилността и резултатността в ръководството и управлението на образователните институции.
3. 2. Ако приемем, че обобщаващ показател, индикиращ приоритетите на правителството, е бюджетът, то със съжаление трябва да отбележим, че в тази област е налице рязко отстъпление.
През 1933 година средствата, отделени на просветното министерство са най-голямата сума в бюджета, заемайки първо място с 15,59% относителен дял от общите държавни разходи, а за 2008 година МОН е на непрестижното осмо място, с относителен дял от 2,37% от разходите на бюджета. Интересно е, че всички политически сили, намиращи се в опозиция, критикуват управляващите за ниския бюджет в областта на образованието, но когато се завърнат на власт, забравят тези свои критики и отново поставят системата в унизително просяшко положение (За по- голяма прегледност виж: образователен бюджет, приет през 1991 година-

управление на СДС, 1994 година- управление на БСП; 1997 година- управление на СДС; 2001 година- управление на НДСВ и ДПС; 2005 година- управление на БСП, НДСВ и ДПС).
3. 3. Рязко се снижава качеството на образователните услуги и образователния продукт.
Поради недообмислени реформи и намеси от страна на неспециалисти в образованието, което води до снижаване на качеството на образователната услуга и образователния продукт, у нас са налице множество сериозни проблеми с качеството на преподаването и усвояването на знанията, формирането на умения, навици и степен на възпитаност у обучаемите. “Министерството окалъпва работата на учителите и разбива мита за творческото начало в нея, пише Г. Коновски.
Куп ограничителни документи, постоянният страх да не получат наказание за своеволието си да бъдат оригинални, интересни, реално полезни.
Пожелания си остават приказките за свободата им да избират и творят. А разнообразието в работата на учителите е приемано като еретично свободомислие” [122, с. 15].
Налице са сериозни конфликти между същността на образователната услуга, нейните задачи и цели, от една страна, и крайният образователен продукт, от друга страна.
3. 4. Незавидно е социалното и материално положение на преподавателите от всички видове и степени училища.
В настоящия момент заплащането на педагогическия труд не е в унисон с образователните степени- специалист, бакалавър и магистър, няма диференциация, съобразена с вида училище, района, региона.
Получаването на квалификационна степен не е привлекателно и за учителите, тъй като е платено, а възнаграждението в училище- символично. Съществува сериозно разминаване в заплащането на труда на преподавателите с едни и същи научни степени или научни звания в

различните университети. В много области на висшето образование, както и в институтите на БАН, се чувства остър недостиг на млади хора, кандидатстващи за асистентски места или за докторантури, поради ниско заплащане и недостатъчни стипендии.
3. 5. Сериозно е нарушаването на социалните връзки между училище, семейство, институции и общество.
Налице е силна диференциация между факторите на социално- педагогическата система, а по отношение на отговорностите им за образованието и възпитанието на младото поколение. В съвременната образователна система и семейство у нас, съществуват множество сериозни конфликти, които изтощават интелектуалния потенциал на обучаеми и преподаватели, задържат развитието и на двете страни, конфронтират семейството на образователната система.
3. 6. Необосновано и политически обагрено е закриването на звената от системата за извънкласна и извънучилищна дейност.
Станции на младите техници и агробиолози, ученически центрове за техническо творчество, спортни школи, секции, клубове, кръжоци, състави, олимпиади са закрити с лека ръка. Това създава проблеми с осмислянето и градивното използване на свободното време и навлизане в живота на децата на наркотици, алкохол, цигари, проституиране и други квази потребности.
3. 7. Разрушават се детско-юношеските и младежки организации, без да се предлага разумна алтернатива.
На учащите са необходими организации, които да са национални, аполитични, надпартийни, преследващи общочовешки, хуманни цели при възпитанието на младото поколение и подготовката му за реализация в новите социални условия. Република България е единствената държава в
ЕС, в която няма в момента нито една национална детско-юношеска и младежка организация.

3. 8. Закриват се детски градини и училища в полупланински и планински райони.
Тези райони са силно засегнати от безработицата и икономическата криза в селското и горско стопанство. В селищата със затихващи функции единствената институция, носеща позитивен характер, като символ на българската духовност, са детските градини, училищата и читалищата, а там те решително и необмислено се закриват.
3. 9. Недалновидно се ликвидират водещи научно-изследователски институти.
Те са подчинени на МОН (от август 2009 година МОМН)- институти, лаборатории към висши училища и педагогически центрове, кабинети към
Инспекторатите по образование в областите, библиотеки към училищата. В тях се разработват проекти, свързани с образователната система- по общо и професионално образование, училищно и извънучилищно възпитание, дава се компетентна педагогическа помощ и консултации на учители и родители, разработват се проекти, свързани с развитието на системата
„Висше образование” и приемането на европейските стандарти в тази област- кредити, срок на обучение, нови учебни планове и програми, форми на обучение.
3. 10. Неразумно и неефективно се реализира иначе благородната идея за компютъризация на българското училище и слабо се осъществява програмата за насищане на процеса на обучение с нови ИКТ.
По данни на НСИ, от февруари 2004 година в Република България има
3248 държавни и общински училища. Броят на учителите но информатика и информационни технологии са 2130 на щат.
Броят на компютрите, според направеното проучване, относно материално-техническата база, е, както следва:
- Начални училища (І-ІV клас)- 450;
- Основни училища (І-VІІІ клас)- 5372;

- СОУ (І-ХІІ клас)- 7743;
- Прогимназии (V-VІІІ)- 50;
- Гимназии (ІХ-ХІІ клас)- 225;
- Професионални гимназии- 8271;
- Профилирани гимназии (VІІІ-ХІІ клас)- 2604;
- Спортни училища- 200.
Общият брой на наличните компютри е 24915, като в тази бройка са включени и компютрите от нисък клас.
В българското училище, на един работещ компютър се падат по 47 ученика.
От изследваните училища, 1246 имат локална мрежа, а 1111 са свързани с Интернет.
Като позитивен момент отчитаме факта, че през 2004 година е приета
Национална Стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища.
Според нея, отговорностите за реализация на стратегията се разпределят по следния начин: Координационен съвет за информационно общество към МС; Национален консултативен съвет за внедряване на ИТК в образованието; Звено за реализиране на Стратегията в рамките на МОН;
Областни координатори; Училищни координатори.
Положението в момента (2010 година, спрямо 2004 година) е малко по- добро, но, все още, изоставаме много сериозно от водещите държави в света. През 2007 година първите 15 държави от ЕС реализират програма за насищане на училищата и университетите с Информационни и комуникационни технологии- по един компютър на четири ученика и по един компютър на двама студента.
3. 11. Държавата не е в състояние да осигури равен достъп до качествена образователна услуга на всички деца.

Най-ниски и незадоволителни резултати са регистрирани в училищата в бедните и изостанали райони на страната. Високите стандарти на услугите са достъпни основно за семейства и родители с големи икономически възможности, които могат да изпратят децата си в държавни или частни училища, с високи такси, да осигурят обучение или следване в чужбина.
3. 12. Главоломно се увеличава броят на децата, които не посещават детска градина, начално и основно училище.
По този начин не се реализират залегналите в Конституцията на
Република България права на гражданите: “Чл. 53 (1) Всеки има право на образование (2) Училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително (3) Основното и средно образование в държавните и общински училища е безплатно”. Основната маса деца, не посещаващи училище, са от ромски произход, но редом с тях, хиляди деца- българи и турци са в същото положение.
Сред основните причини за отпадане от училище можем да изведем на преден план следните:
- безотговорност от страна на родителите, и то главно онези, които имат ниска образователна степен;
- сериозни икономически проблеми в семейството- безработица, недоимък, липса на средства за осигуряване на необходимите за училище учебници, учебни помагала, пособия;
- дискриминация към определени деца, липса на мотивация за учене;
- негативно отношение от страна на училищни ръководства и отделни учители към определени ученици;
- намаляване, за някои групи хора, значимостта на образованието;
- ранно отпадане от училище на малолетни и непълнолетни момичета, в резултат на преждевременно забременяване и раждане;
- личностна, социална и икономическа несигурност.

3. 13. Има несъответствие между реалните потребности на пазара на труда и интелектуалния продукт, създаден от българското средно и висше образование.
То ще се преодолее в момента, в който се изгради национална система за оценка на качеството на образованието и обвързването му с финансирането на тази оценка.
3. 14. Наблюдава се нормативен стрес, на който е подложено висшето образование в Република България.
От 1995 година до настоящия момент, Законът за висшето образование е променян повече от 15 пъти, като, често пъти, резултатите от тези изменения и допълнения са определено негативни, поради факта, че нормативните актове, регулиращи дейността на висшите училища, си противоречат.
Българското висше образование чака 20 години нов Закон за научните степени и звания.
Тези причини, анализирани обстойно, показват, че водят след себе си твърде пъстра и тревожна гама от сериозни странични противоречия и конфликти за цялото общество, част от които ще имат ефект след десетилетия:
- повишаване на безработицата, поради отсъствие на необходимите професионални, технологически умения и навици за работа в информационна среда с нови технологии;
- повишаване на общата, специална и техническа неграмотност у младите поколения;
- засилване миграционните потоци към други райони в страната или извън нея;
- загуба на реални възможности за творческа и професионална реализация, която води след себе си добро материално стимулиране и динамично вертикално-професионално, гражданско и личностно развитие;

- задържане развитието на цели отрасли, региони и райони на страната, поради липса на добре подготвени кадри;
- усилване на невежеството у хората, повишаване на внушаемостта, склонност към манипулиране, лековерие, наивност;
- усилване влиянието на квазипотребностите у личността, нарастване на пороците- алкохолизъм, наркомании, проституиране и при двата пола, засилване на престъпността.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: