М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)



страница10/15
Дата13.01.2018
Размер1.77 Mb.
#44907
ТипЗадача
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

4.2. неоген-кватернер

4.2.1. Алувиални наслаги (aN2-Q1)


Наслагите се разкриват в северната част на площта в района на с. Петелево, с. Николово, северно от с. Зорница и източно от р. Козлецка. Покриват с неравна, размивна граница скалите на теригенния комплекс, Свободиновската вулкано-седиментна група и Тракийската литотектонска единица.

Наслагите са изградени от основен чакълен хоризонт – несортирани до грубосортирани разнокъсови чакъли и по-рядко валуни с песъчлив матрикс. Имат разнообразен състав, но преобладават късовете от ожелезнен кварц. Големината и количеството на чакълите намалява нагоре в разреза и се увеличава количеството на песъчливо-глинестата компонента. Пясъците са ръждивокафяви, разнозърнести, кварцови. На места преминават в глинести пясъци до песъчливи глини с дребни кварцови чакъли. През плейстоцена и холоцена са подложени на деструкция, като на повърхността често се разкрива основният хоризонт.

Дебелината на алувиалните наслаги варира в широки граници – от 5 до 30 m.

Възрастта на наслагите е плиоцен-плейстоценска, доказана със сухоземна бозайна фауна непосредствено източно от площта (И. Николов, 1985).


4.3. Кватернер

4.3.1. Холоцен

4.3.1.1. Колувиални наслаги (cQh)


Колувиалните наслаги имат голямо площно разпространение в района на с. Пеньово и с. Пъдарци.

Образувани са в подножието на отвесните откоси, образувани от резедавите туфи на туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. Блоковете са с размери до няколко кубически метра. Наблюдава се известна диференциация – в подножието на откосите те са с по-големи размери, като с отдалечаването от него постепенно издребняват. Придвижването на блоковете се улеснява от наличието на сравнително по-пластичните седименти на Свободиновската вулкано-седиментна група, изграждащи основата на срутищата. При движението си по склона те се смесват с тях и в челните им части се образуват блокажно-консистентни свлачища.

Дебелината на колувиалните наслаги достига до 30 m.

4.3.1.2. Пролувиални наслаги (prQh)


Разкриват се в десния долинен склон на р. Перперек, североизточно от с. Стремци. Пролувиалните наслаги са изградени от заоблени, полузаоблени и ръбести късове с преобладаване на полузаоблените. Скалният състав е сравнително хомогенен. Към челото на пролувиалните шлейфове чакълите издребняват и се увеличава количеството на песъчливо-глинестата компонента.

Дебелината им е до 5–6 m.


4.3.1.3. Алувиални наслаги – руслови и на заливни тераси (aQh)


Най-голямо разпространение алувиалните наслаги имат в долината на р. Перперек, като изграждат заливната тераса на реката. В северните части запълват малки долинни разширения на р. Бела Боровица и р. Пчеларовска.

Алувиалните наслаги в долината на р. Перперек са изградени от много добре заоблени полимиктови чакъли, валуни и разнозърнести пясъци на места с глинести лещи. В по-големите притоци на р. Перперек преобладава чакълно-песъчливата фракция – различно заоблени чакъли и валуни, пясъци, гравий и глинести материали.



Дебелината варира от 5 m до 10 m при с. Мургово.

5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ

5.1. Развитие на представите


Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейтектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан, е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, частично представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук поясът е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.

5.2. структури в метаморфните терени


Съгласно тектонските представи на Ж. Иванов, (1998) в картен лист Николово попадат части от Родопския масив и Сакар-Странджанската зона. За Родопската част от района е характерно развитието на значителни по своята изява зони на срязване, както и малка част от североизточната периформа на Централнородопската подутина. В Сакарската част от района липсват достатъчно данни за характеризирането на регионално изявени структури.

5.2.1. Регионални структури

5.2.1.1. Зони на срязване


Зоните на срязване са регионални стуктури, които се свързват с екстензинния етап от развитието на тази част от Източните Родопи, където оформят активен в тектонско отношение завършек на Централнородопската подутина и предопределят развитието на терциерния басейн (Sarov, Gerdjikov, 2001). Те се установяват на повърхността, като широки милонитни зони с различна кинематична характеристика. Повечето от тях представляват граници на литотектонските единици, описани в раздела подялба на метаморфните разрези.

Кърджалийска зона на срязване. Кърджалийската зона на срязване (Саров и др., 2004) е най виско разположената милонитна зона в разреза от източната периферия на Централнородопската подутина. Тя отделя Боровишката и Кърджалийската литотектонски единици. Срязването по нея има крехко-пластичен характер. Маркира се от милонитни

Фиг. 8. Тектонска схема

1 – Боровишка литотектонска единица; 2 – Кърджалийска литотектонска единица; 3 – Тракийска литотектонска единица; 4-11. Източнородопско комплексно понижение: Североизточнородопска понижение: 4-10. Централна част: 4 – Ранилистко понижение; 5 – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог с: 6а – Средневски ръкав с Каблешковски участък; 6б – югозападен клон с Яворовски вулкан; 6в – североизточен клон с Минзухарска вулкано-тектонска структура; 7 – Кърджалийска депресия със Зимовински вулкан (към Звинишко-Ибреджекска комплексна структура) – северозападни и западни дистални участъци на отлагане; 8 – Крушовски вулкан; 9а – Високополянско понижение – Нановишки вулкан; 9б – Ненковско понижение – Нановишки вулкан (западни дистални зони на отлагане); 10. Северозападна част: 10 – Драгойненски вулкан – Боровишка вулкано-тектонска структура, докалдерен етап; 11. Тракийска депресия: Горнотракийска депресия: 11 – Хасковско понижение.

Гънкови структури: 12 –– моноклинала, 13 –– антиклинала, 14 –– синклинала, 15 – периклинала. 16 – разломи: Кърджалийски разлом, Костиновски разлом, Орешиновски разлом, Пъдарски разлом. Гънково-блокови и блокови структури: Габровска брахиантиклинала,  Ябълченицка периклинала,  Бързоречка антиклинала,Патишка периклинала,  Ранилистка синклинала,Николовска моноклинала,  Воеводска антиклинала,  Даскаловска антиклинала,  Мастатепенска синклинала,  Чернооченска синклинала. БК – Боровишка калдера; БПРБЗ – Белипластка разломно-блокова зона

зони с наложен метаморфизъм в зеленошистен фациес. Установени са стръмно залягащи милонитни зони свързани с отседни участъци западно от село Каменарци и полегато залягащи милонитни зони, оформящи тектонски клипи при селата Воловарци, Македонци, вр Сиври тепе и др.



В к. л. Николово се разкриват най-северозападните части на зоната, които се разкриват под палеогенските седименти и вулканити на Свободиновската група. Тук тя отделя порфирни метагранити от горните части на Боровишката литотектонска единица от ултрабазити и мрамори на Кърджалийската единица. Повсеместно наложената катаклаза затруднява определянето на кинематиката на зоната. Запазените пластични участъци са определено отседни. Такива са западно от с. Каменарци (к. л. Кърджали). Там се наблюдава ясно наслагване на крехко-пластични и кръхки разседни движения, довели до образуването на типична синдетачмънт брекча, затъваща под много стръмен ъгъл. Повечето от установените крехки движения имат раседен характер, водещи до пропадане на североизточното крило, върху което са заложени палеогенските понижения.

5.2.1.2. Подутини


В обхвата на картен лист Николово се разкрива най-североизточната част от Централнородопска подутина (Ж. Иванов, 1998), представляваща антиформна структура, свързана с късноалпийската екстензия. В тази част фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката и Кърджалийската единица, които се показват като изолирани разкрития под палеогенските седименти и вулканити на Свободиновската група. Получените възрасти 37–38 Ma за кристализацията на анатектичната топилка от ядрото (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005) потвърждават късноалпийската възраст на формирането на подутините. Според Peytcheva et al. (2004) субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията при температура 650–600°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.

5.2.1.3. Структури с локално значение


Дребномащабни синметаморфни гънки. В мащаба на отделните разкрития на метагранитите от района на Николово са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и изток - западна ориентировка на шарнирите.



Фиг. 15. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист)
Абревиатурни обозначения:

ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплексна структура със СМП – Св. Маринско понижение; ВПП – Високополянско понижение (северна дистална зона на Нановишкия вулкан) и НП – Ненковско понижение (западна дистална зона на Нановишкия вулкан); ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ХМП – Харманлийско понижение; АКБВ – Ареа на късния базичен вулканизъм; ПТЗ – Планинецка тензионна зона; ГТЗ – Галенитска тензионна зона; ЗТЗ – Загражденска тензионна зона; ТВТС – Татаревска вулкано-тектонска структура; ХП – Хайкънско понижение; ЗВТС – Звезделска вулкано-тектонска структура; ГИП – Горскоизворско понижение; ИРР – Източнородопски риф

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница