М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
- 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТКъм геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994). 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,1 до 5,0 М. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Регистрираното земетресение на 16.04.1906 г. с епицентър в Гърция е усетено в района от с. Пчеларово на юг към Кърджали с интензитет VІ степен. С магнитуд 4,70 и дълбочина на хипоцентъра 20 km е земетресението през същата година с епицентър при с. Костино. Катастрофалното земетресение на 09.08.1911 г. с епицентър в Мраморно море е усетено с интензитет VІІ степен. Слабо земетресение с магнитуд 2,89 и дълбочина на хипоцентъра 5 km е станало югозопадно от с. Яворово. На 20.02.2006 г. регистрираното земетресение с епицентър при с. Мургово е с магнитуд по-голям от 4,0 М. През следващите дни са станали общо 86 труса. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са – 1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от–0,5 mm/a до–1 mm/a. Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Най-често се образуват малките, плитки, делапсивен тип свлачища. Те са с рядко добре изразен свлачищен откос с височина до 2–3 m. Размерите им са не повече от първите десетки m2. Активността им се влияе от режима на валежите, ерозията и техногенната дейност. Те нанасят сравнително големи щети. Съвременно активни са свлачищата по левия долинен склон на р. Перперек и при с. Три могили, които прекъсват пътя с. Черноочене – с. Стремци. В седиментите на теригенния комплекс са образувани малки плитки свлачища между с. Черноочене и с. Даскалово, както и южно от с. Лясково. Представляват потенциална опасност за пътната мрежа. Дълбоко условно стабилизирано е свлачището югозападно от с. Рани лист. Дълбочината му е около 20 m и има площ 8 dka. Морфологията на терена е типично свлачищна – стъпала и понижения в тилните им части. В момента е стабилизирано, като опасността от него е потенциална. Основен активиращ фактор може да се окаже несъобразената с конкретните условия техногенна дейност. Дълбоко, с периодична активизация, е блокажно-консистентното срутище-свлачище южно от с. Пеньово, в челните части на срутищните наслаги. То е голямо, сложно свлачище с дълбочина на основната хлъзгателна повърхнина 50 m и с площ около 0,25 km2. За съвременната му активизизация освен геоложкият строеж са действали и допълнителни дестабилизиращи фактори – линейната ерозия и интензивните валежи. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Срутищните процеси се проявяват в участъците със стръмни до отвесни склонове, изградени от здрави, но напукани скали. Размерите им се обуславят от наклона и височината на склона и напукаността на масивите. Блоковете са с големина до няколко кубически метра. Други фактори, активизиращи тези процеси са изветрянето, ерозията и техногенните въздействия. Големи, пространствено издържани са срутищата при с. Пъдарци и в района на с. Пеньово. Малки срутища с обем до 500 m3 се установяват по пътя Кърджали – с. Пъдарци, като има потенциална опасност от неговото прекъсване. Кално-каменни порои. Възникват в периоди на обилни валежи, като се образува водонаситена подвижна кално-каменна маса, която се стича надолу по склона, увличайки допълнително отломъчен материал. Тези маси попадат в руслото на реката, където допълнително разрушават бреговете и увеличават обема си, формирайки мощен поток. Потенциална опасност от възникване на кално-каменните потоци има в долината на р. Бююкдере от с. Яворово до вливането и в яз. Кърджали. Факторите за възникването им са и интензивно разчленените оголени склонове, дълбоко всечената, с каньоновидни участъци долина, и др. 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действиеПроломен участък с повишена опасност от склонови процеси. Геоложки риск представляват долинните склонове, морфологията и строежът на които в съчетание с климатичния фактор могат да предизвикат активизация на ерозионните и гравитационните процеси. Такива са проломните участъци в долините на р. Бююкдере и притоците на р. Перперек. Скални венци с повишена опасност от склонови процеси. Образуват се в резултат на отпрепарирането на сравнително устойчивите скали при селективна проява на екзогенните процеси. Скалните венци и откоси са образувани в периферията на вулканските покрови и потоци, под които се разкриват седиментни слабоустойчиви скали. Създават се условия за възникване на сипеи и срутища и преграждане на речните долини. Височината на скалните откоси достига до 20–30 m, а в югозападната част на площта – до 50 m и повече. Сипеи. Представляват натрупвания на отломъчен материал в основата на скалните откоси и стръмни склонове на основните реки. Много често се активизират от обилните валежи, ерозионното и техногенно въздействие. Изградени са от ръбести късове с различни размери. Наблюдава се неясна диференциация – по-големите късове се натрупват в подножието, като с отдалечаването от него постепенно издребняват. По-рядко се наблюдават блокове с големина повече от 1 m. Около с. Бели пласт и югоизточно от него образуват издържани сипейни шлейфове с дебелина до 10–12 m. Характерна за сипеите е високата мобилност на повърхностния слой – до 1 m/a. Ерозия. Към разрушителните процеси с непрекъснато действие се отнасят площната и линейната ерозия. Интензитетът им зависи от степента на изветряне на скалите, хидротермалната и тектонска промяна, климатичния фактор и стопанското въздействие на околната среда. Площната ерозия се проявява в билните заравнени, прилежащите им полегати склонове с наклон до 3° и обезлесените участъци, изградени от плиоцен-плейстоценските наслаги, неогенските седименти и силно изветрели ортогнайси. Нанася значителни щети на обработваемите земи, като разрушава почвения слой, унищожава плодородни земи и активизира гравитационните процеси. Рискът от площната ерозия се свързва с агротехническото и противоерозионно строителство и организацията на обработка на стопански усвоените площи. Дълбочинната линейна ерозия е проявена в терените с наклон над 8°, изградени от слабо споените наслаги и седименти. Образуват се ровини с различна степен на активност. С голяма интензивност е проявена по левия долинен склон на р. Перперек, между с. Черноочене и с. Даскалово и в околностите на с. Черна нива. Разрушават се склоновете, изградени от скалите на теригенния комплекс и Свободиновската вулкано-седиментна група, като дезинтегрираният материал се отлага в понижените участъци. При интензивни валежи е възможно да се образуват кално-каменни порои, които да прекъснат пътната мрежа. Съвременна интензивна естествена акумулация. Разпространена е в заливната тераса на р. Перперек. Неблагоприятният ефект е, че при интензивни валежи се увеличава притокът на твърд отток и се припокриват алувиалните почви. Затлачване на язовири. Това явление се проявява в крайбрежните участъци на яз. Кърджали и изкуствените водоеми, построени в седиментни терени, подложени на интензивни ерозионни процеси. В резултат на това се увеличава притокът на наносите към бреговете на водоемите, при което значително се намалява полезният им обем и срокът за тяхната експлоатация. Изветряне. Процесите на изветряне са в зависимост от физичните, химичните, биогенни и климатични фактори и литоложките особености. Развиват се предимно по билните заравнености на рида Чуката. Дебелината на изветрителната покривка е от няколко сантиметра до 1 m. Имат неблагоприятен ефект по склоновете – намалява се устойчивостта и се активизират гравитационните процеси. Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите и повърхностните води. Съществува опасност от замърсяване на подземните води в района, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. При съхранение на битовите отпадъци в открити сметища безвъзвратно могат да се замърсят обработваемите земи и подземните води. Опасност представляват и малките нерегулирани сметища в близост до населените места. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|