М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1. Геоложко картиране и картосъставяне
- 2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания
2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТВ геоложкия строеж на изследваната област участват предимно палеогенски седименти и вулкано-седиментни скали, които са били предмет на дългогодишни и разнообразни, взаимно допълващи се геоложки изследвания. Първите сведения върху отделни аспекти от геоложкия строеж на региона са резултат от маршрутните изследвания на няколко автора, проведени през първата половина на XX век. В поредица от трудове авторите представят своите схващания относно възрастта и стратиграфското разчленяване на палеогенския разрез от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943) и Кърджалийско (Б. Каменов и др., 1945ф), петрографските особености на кристалинните шисти и терциерните скали от бившите Кърджалийска околия (Г. Бончев, 1921) и Мъстанлийски (Момчилградски) окръг (Г. Бончев, 1923; Ванков, 1923), орудяванията и минерализациите около Спахиево (Г. Бончев, 1925), неоефузиите и кристалинния цокъл от поречието на Горна и Средна Арда (Гълъбов, 1937, 1938). В някои от публикациите са приложени схематични геоложки карти в различни мащаби – М 1:126 000 (Г. Бончев, 1921), М 1:50 000 (Ванков, 1923), М 1:100 000 (Антонов, 1943). Основните геоложки дейности в областта са извършени през втората половина на XX век – геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични, металогенни и др. изследвания. 2.1. Геоложко картиране и картосъставянеГеоложкото картиране в областта се извършва на два етапа, разделени от 30 годишен период. Първият етап обхваща периода от 1955 до 1966 г., когато са проведени първите кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – северозападната половина; Костадинов и др., 1957ф – източната част) и в М 1:25 000 (Минчев и др., 1964ф – северната половина и в малък участък – югоизточно от с. Стремци; Динков и др., 1966ф – два участъка в южната част). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение и да се съставят стратиграфски и тектонски схеми. При разчленяването на палеогенските вулкано-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. През 1963 г. Минчев и др. (1964ф, 1964) провеждат ревизионни геолого-картировъчни работи в М 1:25 000, за изясняване на въгленосната перспективност на палеогенските седименти между Кърджали и Хасково. Авторите предлагат нова стратиграфска схема за приабона. Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф). Между двата етапа на геоложкото картиране в Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени актуализирани геоложки карти на части от Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Р. Иванов, 1972; Боянов и др., 1990, 1995 – к. л. Искра), схематична геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев и др., 1988ф; Желев и др., 1989ф – ДСО „Редки метали”), Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф). През втория етап (1995–2006) за обновяване и актуализиране на наличния картен материал и изясняването на редица дискусионни въпроси в областта се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1995ф, 1996ф – цялата площ; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ). При стратиграфирането на метаморфните комплекси авторите (Саров и др., 2006ф) прилагат литотектонския принцип. За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите като са отделени конкретни вулкански комплекси и подкомплекси, а за стратифицираните седименти са използвани неофициални и официални слоести литостратиграфски единици (Б. Йорданов в: Саров и др., 2002ф, 2006ф). 2.2. Регионални и специализирани геоложки изследванияПрез втората половина на XX век са проведени регионални и специализирани геоложки изследвания, които засягат главно палеогенските смесени вулкано-седиментни комплекси и отчасти – ограничените разкрития на метаморфни скали. Конкретни сведения за особеностите на метаморфните комплекси от района се съдържат в няколко публикации и геоложки карти (Боянов и др., 1980ф, 1990, 1995; Саров и др., 2004). Възгледите на двата авторски колектива относно принципите на стратиграфското разчленявани, строежа, възрастта и тектонската еволюция на метаморфните комплекси са противоречиви и нееднозначни. Литературата, касаеща проблемите и особеностите на палеогенските депресии в Източните Родопи, е значителна и разнообразна, съответстваща на сложното развитие и строежа на палеогенските вулкано-седиментни комплекси. Тези особености са дали отражение при разчленяването на конкретните разрези и съставянето на стратиграфските схеми. Болшинството от изследванията съдържат обобщени характеристики на палеогенския колизионен магматизъм, данни за структурната му позиция и неговото място в разреза: Илиева-Вергилова (1953), Р. Иванов (1960, 1963, 1972, 1978), Горанов (1960), Горанов и др. (1992), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф, 1964), Кацков, Шиляфов (1968), R. Ivanov, Kopp (1969), Г. Атанасов и др. (1969, 1970ф), Бл. Каменов и др. (1971), Atanasov, Goranov (1975, 1984), Харковска и др. (1976, 1997), Боянов и др. (1980ф, 1990, 1995), Марчев (1985), Марчев и др. (1985), Янев и др. (1983, 1989), Lilov et al. (1987), Янев (1990), Harkovska et al. (1989, 1994), Боянов, Горанов (1997ф), Yanev et al. (2005, 2006), Yanev, Pecskay (1987), Marchev et al. (2004, 2005) и др. Във времето тези схеми са били допълвани и видоизменяни, но в повечето от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). Напоследък при генетичната типизация на различните епикластити в палеогенските разрези някои автори (Harkovska et al., 1994, 1998; Yanev, 1995; Харковска и др., 1997; В. Георгиев и др., 2002) отдават предпочитание на други подходи пред традиционно прилаганите литостратиграфски при разчленяването на палеогенските разрези и предлагат нови (В. Георгиев, Милованов, 2006а). Конкретно в района Marchev et al. (2004) характеризират вулканските скали при с. Ястреб (северно от с. Стремци) като специфичен тип – високо бариеви базалти. Обобщена характеристика на палеогенския колизионен магматизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамичното значение и геотектонски модели предлагат Янев, Бахнева (1980), Р. Иванов (1988), Боянов, Йосифов (1986), Harkovska et al. (1989), Dabovski et al. (1991), Yanev (1995), Marchev et al. (1994), Yanev et al. (1997); В. Георгиев, 2007a,b. Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006). Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ – гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Тодоров, Латифян, 1984ф, 1986ф) и аерофизични-гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:25 000 (Николов, 1980ф) и М 1:50 000 (Дайски и др., 1991ф).
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|