М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
- 6.1. Метални полезни изкопаеми
- 6.1.2. Благородни метали
- 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
- 6.3. Твърди горива
5.3.3. Горнотракийска депресия.Редица въпроси, свързани със строежа, геологията и неогенските седименти на Горнотракийската депресия, са разработени от Брънкин (1962), Панов (1962), Брънкин, Станчева (1965), Каменов, Панов (1976), Т. Ненов и др. (1986ф), и др. Горнотракийската депресия е структура, наложена върху южната периферия на Средногорската зона (Ж. Иванов, 1998). Тя е ориентирана субекваториално и следи в общи линии старите („средногорски”) направления. На юг депресията опира в Родопския масив посредством Маришката отседна зона (дълбочинния разлом на Маришкия шев – Е. Бончев, 1946), като в малка степен е заграбила и приобщила към себе си и части от масива. От север се отделя от Средногорската зона чрез разседи. В хода на тектонската еволюция в югоизточната част на Горнотракийската депресия се образуват млади наложени понижения, запълнени с неогенски седименти, проучени, описани и номинирани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1981, 1984). В изследваната площ попадат малки части от южната периферия на Хасковското понижение.
В рамките на картния лист понижението е запълнено от алувиални плиоцен-плейстоценски наслаги с дебелина от порядъка на 5–30 m, разполагащи се по северната граница на картния лист в района на селата Петелово, Николово и ЮИ от с. Козлец (Йорданов, 1996ф). 6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Фиг. 11. Схема на полезните изкопаеми 1 Метални полезни изкопаеми: 1а– черни метали; 1б – цветни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива 6.1. Метални полезни изкопаеми6.1.1. Цветни металиВ северозападната част на картния лист се разкриват структури с кварц-полиметална, кварц-редкометална и медна минерализация (В. Георгиев и др., 1995ф), които принадлежат към южната периферия на Спахиевското рудно поле. Те са разположени в района на селата Ангел войвода, Лясково и Габрово: Алачам дереси, Кюл дере, Дорубаалък. С промишлено значение и частичен добив е било орудяването в находище Габрово (централен участък – Манева, Б. в: Р. Димитров-ред., 1988). Разрезът на вместващите ги скали включва основно конгломератно-пясъчникова задруга, биотитови ортогнайси и материалите на Пъдарската свита и Колецкия вулкански подкомплекс. Рудните зони и жили са вместени в разломни нарушения с различна дебелина (до 1 m) и субекваториална до сумеридионална посока. Дължината надвишава на места 500 m. Като цяло минерализацията е наложена върху метаморфогенни послойни кварцови жили с участъци на интензивно будиниране (при с. Ангел войвода). Наложената минерализация е халкопиритна и хлоритова с малахитни налепи по контактните части. В зоните с полиметална минерализация (Кюл дере, Габрово) са отделени две продуктивни парагенези – пъвоначално е отложена кварц-пирит-сфалерит-галенитова, а по-късно карбонатна. С първата се свързват повишените съдържания на злато в отделни участъци. В северната част на минерализираната зона е установена типична нискотемпературна кварц-молибденова минерализация, която е свързана с кварцова жила и обилна фина импрегнация на сулфиди. В този район (Дорубаалък) се срещат и множество други групи от пукнатини, запълнени с кварцова и калцитна минерализация. Съдържанията на полиметали в тях са ниски. 6.1.2. Благородни металиУстановени са в района югозападно от с. Стремци, север-северозападно от с. Рани лист и североизточно от с. Пчеларово. Вместваща среда са конгломератно-пясъчникова задруга и Пъдарската свита. Минерализацията е локализирана в метасоматити (кварц-серицит-каолинитов фациес) с различен интезитет, развити около и в тектонски пукнатини, разломни нарушения и участъци на междупластови разслоявания и зони на повишена проницаемост. В резултат на нискотемпературната метасоматоза са засегнати конгломератите, пясъчниците и най-много тяхната спойка. Отложената кварц-сулфидна минерализация (пирит, хематит, по-рядко галенит) е силно окислена и излужена. Орудяването е епитермално, а морфоложкият му тип е линеен щокверк. При с. Стремци са установени древни минни изработки под формата на рупи, кариерки и галерии. Съдържанието на злато варира от надкларково до 3 g/t и повече. 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минералиЗеолитови скали. Находища и проявления се разкриват при с. Бели пласт, източно от с. Соколяне и югозападно от с. Свободиново. Свързани са с продуктите на Зимовинския и Чифлишкия кисел вулканизъм. Установени са аналцимови, клиноптилолитови, морденитови, би- и полиминерални зеолитови скали. В находище Бели пласт (Алексиев, Джурова, 1979) продуктивният хоризонт е поделен на четири зони. Дебелините им варират от 15 m до 70 m. Количеството на клиноптилолита достига до 80%. На цвят преминават от светлосиви, резедави, светлорозови до бели. Имат вулканогенно-седиментогенен произход и са свързани с дейността на хидротермални разтвори, проникващи по разломни структури. При извършените геолого-проучвателни и оценъчни работи са доказани и с оконтурени запаси по категории. 6.3. Твърди гориваРегистрирани са около 20 въглепроявления на територията на картният лист. Те са концентрирани в два въгленосни хоризонта, включени в теригенния комплекс. Въглищните залежи (Минчев и др., 1964) имат малки размери, маломощни пластове (до 0,6 m), сложно развити, бързо изклинващи и нямащи връзка помежду си. Средната дебелина на въгленосните хоризонти е 140 m. Чистата сумарна дебелина на въглищните пластове не надвишава 5 m. Всеки въгленосен хоризонт притежава до три сложно развити въглищни пласта. Петрографският състав на въглищата е кларен, ивичест по витрена. Генетичен тип – хумити. В първия хоризонт въглищата са определени като черни, газови, а тези от втория – като твърди кафяви. Изследванията са показали високо пепелно съдържание и неперспективност за промишлено усвояване. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|