М о т и в и към присъда от 29. 10. 2012 г. По нохд №4048/2010 г. По описа на софийски градски съд, но 24 състав

Подс. Н.Г.Ц. е роден на *** година в гр. П., българин е, български гражданин, с висше образование, женен, безработен, бивш М. на О. на РБ, неосъждан, с адрес гр. С., ж.к. „М.- *” бл. ***, вх.*, ет.*, ап.***, с ЕГН **********.

Подс. Т.Н.П. е роден на *** година в гр. Х., българин е, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с адрес гр. С., бул. „П. Е.” № **, ет.1, ап.1, с ЕГН **********.

Подс. П.В.С. е роден на *** година в гр. Х., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, към процесния период заемал длъжността съдия в Софийски градски съд, впоследствие временно отстранен от длъжност, живущ ***, с ЕГН **********.

Свидетелят П.П. работел на длъжност „следовател“. Познавал се с подс. С., като навремето били работили заедно в Софийската районна прокуратура. Отношения били поддържали и извън работното място.

С постановление от 23.07.2008 г. на СГП по пр.пр. № 4-3170/09 г. по описа на същата прокуратура било образувано досъдебно производство /ДП/ срещу виновни длъжностни лица от М. на О. за това, че при оценка на необходимостта и вземане на решение за развитие и разширяване на Стационарната комуникационна система на Българската армия – „С. -2“, не положили достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество и от това последвали значителни щети за М. на О. – престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, както и за това, че на 22.12.2008 г. в град С., в нарушение на ЗОП съзнателно сключили неизгодна сделка на обща стойност 119,6 млн. лв. и от това произлязла значителна щета за М. на О. в размер на около 50 млн. лева – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК.

С постановлението разследването по въпросното досъдебно производство било възложено от наблюдаващия прокурор на следовател от Националната следствена служба /НСлС/.

Видно от протокол за избор на разследващ следовател от дата 24.07.2009 г., 14:20:16 часа, оператор: Е.Б., за водещ разследването по сл.д. № 105/2009 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 4-3170/09 по описа на СГП е избран на случаен принцип следователят от НСлС Татяна Коцова Г..

Върху същия протокол допълнително са били поставени на ръка две резолюции. Първата от тях гласи – „г-жа Г., за разследване, 27/07/09“. Втората разпорежда: „На основание Заповед № 364/10 г. на Главния прокурор на РБ, към разследващия екип да се включи и сл. П. П.. 15/02/10“, т.е., по силата на тази втора резолюция свидетелят П. е бил включен в разследването по сл.д. № 105/09 г. по описа на НСлС, без съблюдаване на установения в ЗСВ ред – чрез случаен подбор, с компютърна програма.

Видно от писмо от НСлС /л. 98, т. 1 ДП/, въпросната резолюция за включване на П.П. в разследването по ДП № 105/09 г. на НСлС е на завеждащия Отдел 03 в НСлС – А.А..

По делото е представено предложение от завеждащия 03 Отдел при НСлС до Директора на НСлС, с което се иска Главният прокурор на РБ да командирова именно следователя П. за работа по ДП № 105/09 г.

Представена е и Заповед № ЛС-364/12.02.10 г. на Главния прокурор на РБ за командироване на П. в НСлС за срок от една година. В заповедта на Главния прокурор не е указано, че командироването се извършва по конкретното дело или че е във връзка с него.

Видно от справка от НСлС /л. 104, т.1 ДП/, като разследващ орган по ДП № 105/09 г., следователят П.П. е извършил през периода 25.02.2010 г. – 31.03.2010 г. разпит на тринадесет свидетели. Други ПСД не са извършвани от него.

Св. П. потърсил подс. С. във връзка с дело, което С., в качеството си на съдия-докладчик от СГС, бил насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание. П. желаел да обсъди със С. възможността по това дело да бъде сключено споразумение за неговото решаване. По този повод между С. и П. били проведени срещи и разговори, в които С. обяснил на П., че сключването на споразумение е допустимо процесуално, но трябва да се говори с представителите на прокуратурата и единственият ангажимент, който С. поел към П. бил да каже за коя дата се отлага делото.

На 08.03.2010 г. /понеделник/ в 12.42 часа подс. С. потърсил свидетеля П., като му позвънил на мобилния телефон. Към този момент подс. П.С. използвал мобилен телефон с номер **********, а св. П.П. използвал мобилен телефон с номер ***********, както и друг неустановен по делото мобилен телефон /с неустановен номер/. Свидетелят П. не отговорил на обаждането.

В 16.27 часа на 08.03.2010 г. П. се обадил на С. и двамата се разбрали да се срещнат.

Среща помежду им била осъществена на 12.03.2010 г. /петък/ и се провела в кафене „К.“ намиращо се на улица „К.В.“ в кв. „Г.Д.“ в гр. С.. На срещата св. П. повдигнал въпрос и за делото /ДП № 105/09 г./, водено от него срещу неизвестен извършител, но все пак свързано с подс. Н.Ц..

Видно от разпореждане на М.а на вътрешните работи /т. 5 с ВДС – л. 7 по горната номерация на страниците/, на 16.06.2010 г. по реда на чл. 18 ЗСРС е започнала експлоатация на СРС по отношение на свидетеля П.П.. Във въпросното разпореждане на МВР е записано следното: “Мотиви и основания за използване на СРС: П.П. е обещал подкуп на длъжностно лице от органите на съдебната власт – престъпление по смисъла на чл. 304А от НК”.

Във връзка с горното, по делото е изискано и приложено като доказателство и писмо, подписано от директора на СДОТО-МВР, според което СДОТО е изпратила на органа по чл. 13 от ЗСРС посоченото в писмото разпореждане на М.а на вътрешните работи от 16.03.2010 г., ведно с искането за използване на СРС на органа по чл. 13 от ЗСРС, разрешението на органа по чл. 15 от ЗСРС за използване на СРС, разпореждането по чл. 17 от ЗСРС, декларацията по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС, изготвеното веществено доказателствено средство и протоколът, който отразява изготвянето на същото.

На същия ден /16.03.2010 г./, в който спрямо него е започнало подслушване по реда на чл. 18 ЗСРС, свид. П.П. подал до Началника на НСлС докладна записка /т. 1, л. 5 от сл.д./, в която посочил, че се е срещнал с подс. С. – съдия в СГС. В докладната П. твърдял, че С. му е заявил, че бившият М. на О. - Н.Ц. искал да „се оправя“ по воденото срещу него дело. Намекнал, че няма проблем да бъдат дадени необходимите за това пари.

Докладната на П. е заведена в НСлС с рег. № 1781/16.03.10 г. и в СГП с вх. № 4-1420/16.03.10 г. Върху същата са поставени резолюции от Началника на НСлС и наблюдаващия прокурор.

С постановление на прокурор от СГП от 16.03.2010 г. било образувано настоящото наказателно производство.

В 18.25 часа на 16.03.2010 г. свидетелят П. се обадил по телефона на подс. С. и двамата се разбрали да се срещнат на следващия ден след работа.

На 17.03.2010 г. от Председателя на Окръжен съд – П. било поискано и получено разрешение от наблюдаващия прокурор Р. В. за прилагане на СРС спрямо подсъдимия Т.П.. В искането до Председателя на Окръжния съд било невярно посочена информация, че съществуват оперативни данни, че подс. Т.П. ще извърши предаване на парични средства в района на град П.. По този начин се целяло да се обоснове защо разрешението се иска от Председателя на ОС-П. и то за разследване, което се извършва на територията на град С..

От писмо-справка на ДАНС от 10.03.11 г. /приложено към секретните материали по делото/, се установява, че в ДАНС не са изготвяни документи относно съществуващи данни, че подс. Т.П. ще извърши предаване на парични средства в района на град П..

С писмо рег. № 198/21.12.10 г. СДОТО-МВР уведомява съда, че в СДОТО не се съхранява документация относно съществуващи данни, че подс. Т.П. ще извърши предаване на парични средства в района на град П..

При това положение, от фактическа страна се налага извод, че подобни данни не са съществували и председателят на ОС-П. е бил подведен от изложените твърдения в отправеното до него искане за прилагане на СРС.

По делото бяха изискани и приети като писмени доказателства и материалите, изпратени от председателите на Апелативен Съд - гр. Б. и на Окръжен Съд – гр. П., във връзка с дадените от тях разрешения за използване на СРС.

В исканията до председателя на АС-Б. не се посочват конкретни причини, налагащи даването на разрешение от там и обуславящи компетентността на АС-Б. по случая. Установява се, че както исканията за прилагане на СРС, така и разрешенията на Председателя на Апелативния съд в Б., са били предварително изготвени от наблюдаващия прокурор Р. В. /видно от записите в долната им лява част/.

На 17.03.2010 г. Председателят на АС-Б. е разрешил използването на СРС прямо подс. П.С. и Н.Ц. върху бланката, изготвена от прокурора В..

Свидетелят П.П. подписал декларации, с които депозирал писмено съгласие спрямо него да бъдат прилагани СРС по реда на чл. 12, ал. 2 ЗСРС.

Така, считано от 17.03.2010 г., спрямо тримата подсъдими – Ц., П. и С., както и спрямо свидетеля П., активно са прилагани специални разузнавателни средства, като водените от тях разговори са били обект на аудио- и видео- запис.

Между св. П., от една страна, и служители на ДАНС и СГП, от друга, през целия процесен период, до 01.04.2010 г. включително, са проведени множество срещи, на които съвместно били обсъждани предстоящите действия за уличаване на подсъдимите С., П. и Ц..

Видно от регистъра на служителите /посетителите/ в сградата на ДАНС, находяща се на бул. „Ч. В.“ № 45 в гр. С., свидетелят П. е посетил сградата на ДАНС на следните дати: 22.03.2010 г., 23.03.2010 г., 26.03.2010 г., 30.03.2010 г., 31.03.2010 г., 01.04.2010 г., т.е. датите на посещенията на П. в ДАНС съвпадат с датите на срещите му с подсъдимите, съобразно внесения обвинителен акт.

При въпросните посещения в ДАНС били обсъждани стратегии, действия, конкретните думи и разговори, които св. П. следвало да проведе, за да бъдат събрани уличаващи доказателства за престъпна дейност на подсъдимите. Целенасочено била обсъждана и версията как да се процедира по начин, който да не разкрива провокация към подкуп. Имало идея св. П. да инициира и проведе и лична среща с подс. Н.Ц..

На 17.03.2010 г., в 17.28 часа и в 17.34 часа, между С. и П. били проведени телефони разговори.

В изпълнение на съвместно изготвения от св. П., СГП и ДАНС план, по-късно същия ден С. и П. се срещнали в кафене „Б.Ф.“ в кв. „Г.Д.“ в гр. С.. Разговорът, разбира се, бил записан посредством СРС.

Първоначално между двамата започнал диалог във връзка с делото, по което подс. С. бил съдия-докладчик и което бил отложил за разглеждане през месец май: “С: Вчера се явиха те’а? Пак се отложи, щото нямаше, не дойдоха някой свидетели. Добре и ги четох принудително свидетелите за другия път.; П: Боклуците така пра’ат, к’во да искаш, к’во искаш.; С: Двама се /не се разбира/ вчера.”

По време на срещата свидетелят П. провокативно насочил разговора към делото /сл.д. 105/09 НСлС/, касаещо подсъдимия Ц., казвайки: „А-а-а, дай да видим к’во правим с тоя Ц.. Значи аз…“.

Подсъдимият С. отвърнал: “Аз не знам.”.

Отново във връзка с делото срещу Ц. св. П. заявил на подс. С.: “Ти ще говориш ли? Ти тря’а да му кажеш”, „Добре, дай да говорим за това наш’то, ‘щото то си е на досъдебна фаза и нема.”, „Добре, питай го навит ли е да работиме и това вече ще го коментираме.”. Тоест, св. П. на практика карал С. да се свърже с Ц., за да го пита съгласен ли е да даде подкуп във връзка с воденото от самия П. разследване. Свидетелят П. дал ясно да се разбере, че обвинението срещу Ц. е сериозно /за 120 млн. лева/, както и че би могъл да помогне нещата да се развият по благоприятен за подс. Ц. начин, но срещу получаване на съответна сума пари, която да си струва усилията и обясненията пред ръководството на НСлС – не по малко от 50-60 хиляди евро:

„П: Значи ти му кажи “да”. Работим. Обаче да каже какво предлага… Еми, сто бона, бе! Извинявай, ама тука говориме за сто и двайсет милиона. Хайде аз ще свърша досъдебна фаза, о’кей, добре, ама важното е как ще я подложат… ти знаеш, че и ти ще вземеш, нема как да не вземеш. Значи ние пра’име ли го за под петдесет-шейсет хиляди евро, няма смисъл да го пра’име... Ми така му кажи. Нали ти казвам. Да-а, щото примерно утре, ще ме пита Б., ми що не излиза т’ва дело, ми, ще ка’еме, не излиза началник. Не излиза, колективни експертизите вече, трябва да се работи с вещи лица, знаеш как е… Е, експертизата няма да му я плащаме ние. Тея, вещите лица колко ще искат? Не може ние да се ангажираме в една сума от такъв параметър и той да /не се разбира/ ха-ха-ха. Нали знаеш, могат да се подберат експерти, знаеш кой ги назначава“.

В хода на разговора подс. С., който не знаел за подобно дело, попитал П.: „Ц., знае ли за т’ва дело вобще?“, на което П. отвърнал: „Ц. ли бе ?! Как да не знае…“.

В крайна сметка провокацията на св. П. постигнала успех и в резултат на нея по време на срещата в кафене „Б.Ф.“ подс. С. се обадил на подс. П. на тел. **************. Казал му, че негов колега иска да разговаря с него и се разбрали да се видят на следващия ден. П. се съгласил, тъй като наскоро бил помолил С. да го подпомогне в преценката дали внесеният срещу подс. Ц. обвинителен акт по друго производство е израз на политическа репресия или не.

Вечерта на 17.03.2010 г. подсъдимите С. и П. се видели случайно в ресторант при техни общи познати. Имало много хора и П. извикал С. настрани, за да проведат разговор. Попитал го за какво става въпрос. С. му отговорил, че негов колега – П.П., бил следовател по дело, водено срещу Н.Ц. и че П. му е поискал пари и търси контакт към Ц.. Мотивиран от стремежа си да узнае истината за делата срещу Ц., подс. П. се съгласил да отиде на срещата, за да разговаря със следователя П., когото към този момент все още не познавал.

На 18.03.2010 г. /четвъртък/, в 15.35 часа подс. П. се свързал по телефона с подс. С.. Разбрали се да се срещнат в 17.30 часа в сладкарницата на Гранд-хотел „С.“.

В 16.28 часа същия ден свидетелят П. позвънил на С. и при проведения разговор С. му потвърдил, че уговорката от предния ден остава.

Малко след 17.00 часа на 18.03.10 г. и съобразно направената помежду им уговорка, С., П. и П. се срещнали в сладкарницата на Гранд-хотел „С.“. Тримата си поръчали напитки и започнали да разговарят по общи теми. В хода на разговора се стигнало и до темата за подс. Ц. и воденото от следователя П. ДП № 105/09 г.

Подс. Т.П. заявил на св. П. следното: „Начи, аз, той ми каза за к’во става въпрос горе-долу /посочва към С./. Ъ-ъ, аз не съм говорил с човека за съществуващи /не се разбира/, но така или иначе сме достатъчно близки … Така, че, кажи ми точно какъв е случаят. Той известен ли му е на него първо този случай, този случай“. Очевидно към този момент подс. П. не е знаел за делото, водено от П. срещу Ц., както и какво е естеството на случая.

На така поставения въпрос св. П. отговаря: „На него му е много добре известен“.

Подс. П. желаел да получи и повече конкретност, поради което разговорът продължава по следния начин:

„Т: Значи, за да мога аз да отида и да говоря с него и трябва да говоря абсолютно конкретно… Ти ми обясняваш за какво става въпрос, за да му го обясня аз на него за какво става въпрос. Казваш ми какво можеш да направиш и какъв краен резултат целим, казваш ми за какво става въпрос във случая. Аз отивам и се разбирам с него – казвам ти да или не. Ако ти кажа да – действаме.

Очевидно е от съдържанието на проведения разговор, че както подс. С., така и подс. П., са нямали представа за естеството на воденото от П. следствено дело. Това е наложило П. да им обяснява, че една експертиза ще докаже „надутите цени, безобразно надутите цени“. Споменаването на сумата от 120 млн. цели да демонстрира сериозността на ситуацията. С такава цел П. обяснява още, че нещата са „много дебели“.

В хода на разговора отново станало въпрос и за сумата, която П. ще иска за „услугата“, като на тази среща П. насочил към сумата, която бил споменал и на подс. С. предния ден. Отново било уточнено, че ще трябва да се платят и допълнителни пари за вещите лица, които ще изготвят експертиза по следственото дело.

На срещата на 18 март 2010 г. подс. П. приел за себе си, че св. П. не познава делото, свързано с Н.Ц., не знае какви са престъпленията на Ц., но съвсем настоятелно си иска парите. След срещата П. не предприел нищо, тъй като нещата му се сторили доста несериозни. По тази причина по време на срещата подс. П. не оставил телефонния си номер на св. П..

Разговорът продължил с общи теми до около 18.00 часа, когато П. обявил, че трябва да си тръгва и напуснал срещата. Разбрал се с подсъдимите да се срещнат през следващата седмица.

През следващите дни св. П. търсил подс. С., като му звънял на мобилния телефон. С. не отговорил. Едва на 22.03.2010 г. /понеделник/, в 15.22 часа, свидетелят П. успял да разговаря с подс. С.. В 19.21 часа същия ден, С. се обадил на свидетеля П..

С. и П. се срещнали на следващия ден – 23.03.2010 г. /вторник/, около обяд в сградата на Съдебната палата в гр. С.. В хода на срещата С. обяснил на П., че телефонът му сигурно се подслушва във връзка с друг случай /на съдията П. Г. от ВАС/. По всички въпроси, свързани с подс. Ц., подс. С. препратил св. П. към подс. П.. На продължаващата провокация от страна на П. и неговия въпрос дали ще правят нещо, имайки предвид случая с Ц., подс. С. отвърнал, че е по-добре да не говори с него. Подс. С., видно от неговите собствени обяснения пред съда, дал на св. П. телефонния номер на подс. Т.П..

Междувременно, свидетелят П.П., в качеството си на разследващ орган изпратил до подс. Н.Ц. призовка за явяване в качеството на свидетел по сл. д. № 105/09. Разпитът бил насрочен за 30.03.2010 г. от 09,00 часа в сградата на НСлС. За връчването на призовката отговорен бил св. Б. Н., който посетил двукратно адреса на Ц. и тъй като не намерил никой, оставил отрязък от призовката с указан телефон за връзка на вратата на Ц.. Другият отрязък, заедно с ръкописна бележка, св. Н. върнал за прилагане по сл.д. № 105/09 на НСлС.

Оставеният на вратата отрязък от призовка достигнал до адресата си – подс. Н.Ц.. По делото в с. з. на 24.11.2010 г. е представен от защитата и приет като писмено доказателство въпросният отрязък от призовка до подс. Н.Ц. за явяване в НСлС на 30 март 2010 г. във връзка с ДП № 105/09 г. Призовката е подписана от следовател П. П.. Посочен е телефон * **********. Ръкописно отстрани е написано: „Моля, обадете се на тел. ***************”.

За този екземпляр от призовка, който очевидно е отрязък от същата призовката, приложена на л. 107 от том 1 от ДП, съдът приема, че е бил получен от подс. Ц.. Това обстоятелство не се опровергава, а напротив – потвърждава се от разпита на св. Б.Н., който заяви пред съда, че обслужва като призовкар района, в който живее Ц.. Според показанията на свидетеля, които съдът кредитира изцяло, призовката не е получавана в този вид от следователя за връчване. Получавал се отрязък, който липсва /очевидно това е отрязъкът на л. 107, т. 1, от ДП, предаден от П.П. с протокол от 07.04.10 г. – л. 105, т. 1 ДП/.

Установява се при това положение, че единият отрязък от призовката е бил оставен на адреса на Ц. /този представен в с.з. от защитата/, а другият е върнат в НСлС /този приложен на л. 107 от т. 1 от ДП/.

От разпита на св. Н. съдът установи, че отрязък от призовката е оставен на адреса. Свидетелят обичайно прикрепвал призовката на вратата или с тиксо, или ако има възможност - по друг начин. Не си спомня как е прикрепил конкретната призовка. Бяха прочетени и показанията на свидетеля от досъдебното производство, от които също се установява, че е оставил призовката на вратата на жилището на подс. Н.Ц..

Призовката е върната по сл.д. 105/09, заедно с бележка, съдържаща ръкописен текст /л. 106, т. 1 ДП/ - „Според съседи апартаментът е на Ц., но явно не всеки ден идва някой иначе би отговорил на оставения за връзка телефон. Б. Н.. Моля, пуснете пак призовка“. От съдържанието на тази бележка следователно също се установява оставянето на призовка на вратата на подс. Ц.. В бележката се говори за „оставен за връзка телефон“. Логично е последният да е бил написан именно върху призовката.

Предвид факта, че призовката се представи в съдебно заседание от защитата, съдът намира за безспорно установено, че тя е била получена от подс. Ц., макар и не лично - срещу подпис и по установения в НПК ред. Не съществува друг начин призовката да е попаднала у подс. Ц., освен след оставянето й на вратата на неговото жилище. Този извод се явява косвено подкрепен и от кредитираните от съда показания на св. К.Т..

На 26.03.2010 г. /петък/, около обяд, подс. С. се чул по телефона с подс. Т.П., като му казал, че трябва да го види. Срещнали се и видно от обясненията на самите подсъдими П. и С., по време на срещата /проведена в кафене „Ф.“, намиращо се до Съдебната палата в гр. С./ подс. С. дал на подс. П. телефонния номер на следователя П.П., като му казал, че П. най-настоятелно искал да му се обади, защото имал да му предаде нещо изключително важно.

В 16.00 часа свидетелят П. се обадил на подс. П. и двамата се уговорили да се срещнат. На последвалата малко по-късно среща подс. Т.П. се уверил от думите на П., че всъщност Н.Ц. в нищо не е виновен, че не той е подписал договора, че е била проведена процедура, че самият договор е подписан от негова заместничка. Въпреки всичко, видно от обясненията на подс. П., свидетелят П. настоявал пред него да получи пари, като дори предложил на подсъдимия П. това да е част от подкупа, който искал.

Това затвърдило у П. впечатлението, че не става въпрос за невинна игра с искане на пари, а се касае за нещо по-сериозно /по неговите думи за „рекет“/. Подсъдимият П. приел, че свидетелят П. го използва като канал да прокара този „рекет“.

По време на срещата, в хода на проведения разговор, св. П. предложил подс. Н.Ц. да не се явява на разпита, който бил насрочил. П. поискал от П. да уведоми подс. Ц. да не се явява на този разпит, за да може така да се спечели време.

След като срещата приключила, подс. П. внимателно преценил как да действа. Първо разучил кой е П.П. и установил, че е замесен в множество такива случаи, подобни на неговия, включително и с един много близък до него човек. Проучил и кой е прокурорът по това досъдебно производство, защото му било направило впечатление, че на първата среща на 18-ти март на въпроса кой е прокурор по това досъдебно производство, св. П. избегнал отговора и всъщност така и не казал кой е този прокурор.

След срещата си с П., подс. П. се опитал да разбере къде се намира Н.Ц. и какво прави. Информацията, до която достигнал, била, че на Н.Ц. му предстои операция, защото имал здравословни проблеми с носа. Кога и в коя болница ще бъде операцията П. така и не разбрал. Решил, че най-лесният начин да излезе от ситуацията е да не предприема нищо и Ц. да се яви на разпита, а след като разпитът приключи, да каже на П., че всъщност не е могъл да осъществи контакт с Ц.. Така и не последвал подобен контакт между двамата.

Видно от показанията на св. З. /дадени пред съда и от ДП/, както и от приложените писмени доказателства – болничен лист и епикриза /т. 1, л. 18 и л. 19 от ДП/, на 29.03.2010 г. подс. Н.Ц. е бил приет на лечение във ВМА-С..

Знаейки от оставената на вратата му призовка, че е призован на разпит в НСлС, на 29.03.2010 г. /понеделник/ подс. Ц. потърсил по телефона свидетеля К.Т., който първоначално не отговорил на позвъняванията, но впоследствие се свързал с Ц.. Подс. Ц. помолил свидетеля Т. да се обади вместо него по телефона или ако се наложи - да отиде лично на следващия ден в НСлС, в кабинета на следователя П., за да уведоми последния, че Ц. няма да може да се яви на разпита, за който бил призован на 30.03.2010 г. в 9.00 часа, тъй като е в болница и му предстои операция.

На следващия ден - 30.03.2010 г. на Ц. била извършена оперативна интервенция – „септопластика с обща анестезия“. Такава се налагала вследствие изкривяване на носната преграда, водещо до заТ.нено носово дишане. Подобно заболяване предполагало оперативно лечение, което в крайна сметка било извършено от началника на Клиника „УНГ“ при ВМА – доц. Ц.. Операцията преминала успешно и на 01.04.2010 г. подс. Ц. бил изписан от болничното заведение.

Изпълнявайки молбата на Ц. от предходния ден, на 30.03.2010 г. /вторник/, сутринта свидетелят Т. опитал да се свърже по телефона със следовател П.П., но след като не успял, отишъл на място в НСлС, където се срещнал лично със следователя и го информирал, че Ц. не може да се яви на насрочения разпит, поради провеждане на операция в същия ден. Свидетелят П. уведомил свидетеля Т., че е необходимо да се представи медицинско свидетелство, удостоверяващо операцията на Ц., и определил нова дата и час за явяване на Ц. на разпит в НСлС.

След като излязъл от сградата на НСлС, св. Т. изпратил съобщение /СМС/ на подс. Ц., с който го информирал, че явяването при следователя П. се отлага за шести април. Същия ден св. Т. не се видял лично с подс. Ц..

На 30.03.2010 г. в 13.43 часа св. П. отново потърсил подс. П. и двамата си определили среща, която се провела около 15,00 часа в сладкарницата на Гранд-хотел „С.“. На тази среща от проведения разговор и от думите на св. П. подс. П. разбрал, че Н.Ц. не се е явил на насрочения разпит, че бил влязъл в болница и че си бил правил операция. В хода на разговора П. заплашил, че ако Ц. не му даде 25 000 евро до обяд на първи април ще се наложи да действа „както трябва“, т.е. ще се случат неблагоприятни за него неща.

Подс. П. се опитал да отложи датата, тъй като искал да се свърже с подс. Ц. и да му съобщи за случващото се. Понеже опитът му не успял и П. бил настоятелен, П. му казал, че ще направи всичко възможно да се видят на първи април.

Уговорката била срещата да стане в кантората на съпругата на подс. П. – нотариус А. П., намираща се в град С., на бул. П. Е. № **.

Подс. П. обмислил ситуацията внимателно, като взел предвид, че свидетелят П. е представител на националното следствие. В проведените помежду им разговори бил използвал имената на бившия и настоящия ръководител на следствието, а също и на самия Главен прокурор, което оставило впечатление, че се познава с тях.

П. нямал контакт с Н.Ц.. Не положил усилия да разбере в коя болница е настанен, като счел, че не е уместно да го притеснява след направената му оперативна интервенция. Решил сам да се справи със създалия се проблем, като на наглото поведение на св. П. отговори със същата бруталност по начин, по който да разреши казуса веднъж завинаги.

Подс. П. се обадил на П., както се били уговорили, и на 01.04.2010 г., около обяд, се видели в нотариалната кантора на съпругата на П.. Там П. дал на П. плик, в който, според обясненията на самия П., бил сложил тесте стари неденоминирани левове /стари банкноти, излезли от обръщение/. Подс. П. нарочно бил оставил плика незапечатан, за да може П. по-лесно да види съдържанието му. В кантората на съпругата си П. подхвърлил плика към П. и той паднал на масата. Идеята на П. била П. да го отвори веднага, на място. Искал да му даде няколко много ясни сигнала, а именно - че това действие е координирано с подс. Ц.. Затова и казал: „Ходих в болницата и взех парите от Ц.”. Това, разбира се, не отговаряло на истината. За да демонстрира, че поисканите пари са много, подс. П. заявил: „Тези пари са събрани от три места”.

Понеже св. П. не тръгнал да отваря плика, П. му казал: „Тук има 20 000 евро”, а не 25 000 евро, както той очаквал и каквато била уговорката. Целта на П. била да събуди любопитството на П. да отвори плика и след това да му направи скандал.

Пликът стоял на масата. П. сложил телефона си на него и към края на разговора, хващайки плика в ръката си, излязъл през вратата. П. очаквал, че П. ще се върне, когато установи какво съдържа пликът. Вместо това, в кантората на нотариус П. нахлули въоръжени и маскирани мъже, за които впоследствие присъстващите там установили, че са полицейски служители.

Подсъдимият П. бил задържан по начин, станал впоследствие и медийно достояние. Начинът на задържането на подс. П. не е пряк предмет на настоящото производство.

На място в кантората на нот. П. пристигнали разследващи органи и започнали съответни процесуално-следствени действия.

Свидетелят П. със служебен автомобил отишъл в сградата на ДАНС. Там се забавил известно време, след което отишъл в сградата на НСлС, където с протокол за доброволно предаване от 01.04.2010 г. предал на следователя при НСлС - К. К., водещ разследването по делото, следните веществени доказателства: „бял плик, формат А4, неразпечатан, в който се установиха 100 броя банкноти с номинал 200 евро, завити с ластик“. Серийните номера на банкнотите са посочени в протокола за доброволно предаване.

На 01.04.2010 г. в жилищата на подсъдимите С., П. и Ц., както и в нотариалната кантора на нот. А. П., е било извършено претърсване и изземване на вещи, за които се считало, че могат да имат значение за делото. Надлежно съставени са четири броя протоколи за извършените ПСД.

От заключението на в. л. Ст. П. се установява, че изследваните от вещото лице 100 броя банкноти, с номинал 200 евро всяка, са истински. От писмо от БНБ изх. № 1105-0008/18.05.10 г. се установява, че тези банкноти са произведени на 20.10.2003 г. за Ц.Б. на Г.. Доставени са на 25.11.03 г. на Ц.Б. на Г., след което същия ден са транспортирани до Ц.Б. на Ф.. БНБ не следи по сериен номер банкнотите при извършването на операции с тях.

От осъществената в хода на досъдебното производство писмена кореспонденция с банки /приложена в т. 7 от ДП/, не са установени сделки и банкови операции със стоте броя банкноти с номинал от 200 евро, предадени от св. П. с протокол за доброволно предаване.

Видно от заключението /основно и допълнително/ на дактилоскопната експертиза на в. л. Л.Ш. /т. 7, л. 6-9 и л. 30-31 от ДП/, върху изследваните банкноти с номинал 200 евро не са установени годни за идентификация дактилоскопни следи. Върху белия плик формат А4, изследван от вещото лице, са проявени два броя годни за идентификация следи, оставени от св. П.П. и водещия разследването орган – следователя К. К.. Следи от други лица няма. Експертът посочва в заключението си, че изследваният от него плик е „самозалепващ, с неотлепена лепенка“.

При огледа на плика, извършен в съдебно заседание, съдът констатира, че отразеното в експертизата е вярно – фабричната предпазна лента на плика не е премахната, тоест същият никога не е бил запечатван.

Видно от заключението на назначената от съда комплексна експертиза № 90/2011 г., изготвено от в.л. С.Ч. /л. 385 от том 2 от съдебното производство/, ръкописните текстове в Т.е 1, 2, 4, 5, 7 и 8 с ВДС, подробно конкретизирани в експертизата, са написани от едно и също лице, с тънкописец със сходно по цвят и нюанс черно мастило. Пишещият прибор, с който текстовете са изпълнени, вероятно е един и същ. Вещото лице установява идентичност между:

- почерка, отразен в ръкописните текстове, описани като обект на експертизата, датата „17. 03. 2010 година”, написан след думите „Считано от” в том 1, на лист 2 и ръкописния текст „6 – 1115/17. 03. 2010 година” и датата „17. 03. 2010 година”, написана след „регистрационен номер:” и „Считано от:” в том 1;

- почерка, отразен в ръкописния текст „17. 03. 2010 година”, написан след думите „Считано от: ” на лист 2, том 2 и в ръкописния текст „6 – 1105/17.03.2010 година” и датата „17. 03. 2010 година”, написана след думите „регистрационен номер” и „считано от:” на лист 3, том 2;

- почерка, отразен в ръкописния текст „17. 03. 2010 година”, написан след думите „считано от:” на лист 2, том 4 и ръкописния текст „6 – 1111/ 17. 03. 2010 година” и датата „17. 03. 2010 година”, написана след думите „регистрационен номер” и „считано от:” на лист 3 в том 4;

- почерка, отразен в ръкописния текст „17. 03. 2010 година”, написан след думите „считано от:” на лист 2, том 5 и ръкописния текст „6 - 1113 /17. 03. 2010 година” и датата „17. 03. 2010 година”, написана след думите „регистрационен номер” и „считано от:” на лист 3, в том 5;

- почерка, отразен в ръкописния текст „17. 03. 2010 година”, написан след думите „считано от:” на лист 2, том 7 и ръкописния текст „6 -1109/ 17. 03. 2010 година” и датата „17. 03. 2010 година”, написана след думите „регистрационен номер” и „считано от:” на лист 3, том 7;

- почерка, отразен в ръкописния текст „17. 03. 2010 година”, написан след думите „считано от:” на лист 2, в том 8 и ръкописния текст „6 – 1107/17. 03. 2010 година” и датата „17. 03. 2010 година”, написана след думите „регистрационен номер” и „считано от:” на лист 3 в том 8.

Видно от заключението /основно и допълнително/ на допуснатата от съда в хода на съдебното следствие техническа експертиза, изготвена от вещото лице проф. Е. Н. /л. 450-465 и л. 609-611 от том втори от съдебното производство/, няма съкращавания и монтаж на видео и звуков материал по съответните изследвани от експерта носители. Няма признаци и за друга намеса по видео и звуковите материали. Отсъствието на кадри във видеозаписите се обяснява с наличието на оператор, който е управлявал стартирането и спирането на записа. В случая операторът бил преценил, че за целите на записа не е необходимо да включва определени моменти /поява на чаши на масата/.

По отношение на св. П., по искане на защитата, бяха събрани доказателства, установяващи следното:

С постановление от 12.08.10 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство срещу него за престъпление по чл. 343б от НК. Постановлението е потвърдено от СГП с постановление от 23.09.10 г. И двете постановления – на СРП и СГП са отменени от САП, като е прието, че при решаването на преписката са били игнорирани факти и обстоятелства от значение за прокурорските произнасяния. Според САП, налице е необоснован и неправилен отказ да се образува досъдебно производство срещу П.. По тези съображения преписката е изпратена на отдел И. към ВКП, както и на ВСС. Проверката във ВКП е приключила с доклад от 17.12.10 г., като е бил направен извод, че е извършено престъпление и е наложително провеждането на разследване от компетентната Софийска градска прокуратура. Предстои решаване на преписката.

С писмо от ВСС на съда е изпратено копие от цялата преписка вх. № 94-00-750/2010г. на Висшия Съдебен Съвет, образувана по повод публикация във в. „Т.” от 14. 07. 2010 г. „скандален магистрат катастрофира пиян”, с която комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” се е самосезирала.

Видно от справка, изготвена от ръководителя на отдел „Вътрешен контрол“ в отдел „И.“ към ВКП, името на П. се споменава и във връзка с прокурорски преписки № 45051/04 и № 1330-13СП-1330/2007 г., образувани по данни за извършени престъпления по чл. 288 или чл. 294 НК. С постановление от 05.02.08 г. било прието, че срещу св. П. няма достатъчно доказателства, поради което производството е образувано и водено срещу неизвестен извършител. Понастоящем било спряно с постановление от 23.02.09 г.

Срещу П. е била образувана и водена и преписка 38321/2005 г. за престъпления по чл. 183 и по чл. 309 НК. Преписката е била прекратена във ВКП, като е било изразено мнение, че дори и да са извършени такива престъпления, това не е станало във връзка със заеманата от П. длъжност. Поради това, преписката е била изпратена в СГП, от където нямало данни за произнасяне.

Друга преписка – 13155/04 г., включваща в себе си и преписки с други номера и с предмет нерегламентирани контакти на П., е била прекратена.

Не са установени сигнали, подадени от лицето Х.Л. срещу П.П..

Установена е преписка срещу П., образувана по сигнал на нотариус Б.Я.. Твърденията в преписката били, че П. е търсил контакти с Я., като е искал от същия 50 000 лева, за да прекрати съществуващите производства срещу него. Самата преписка не е намерена във ВКП! От входящия дневник на ВКП се установявало, че е дадена на градския прокурор.

От справки от ОДМВР – Враца не се установява наличие на досъдебни производства срещу св. П..

От МВР е постъпило писмо, в което се посочва, че св. П. няма данни да е бил съТ.ник на службите на МВР.

От писмо на И.а към ВСС е видно, че срещу П. не са извършвани проверки. От писмо от Секретаря на ВСС е видно, че срещу П. са получени няколко жалби и сигнали, по които е извършена проверка.

Видно от протоколи на СДОТО-МВР и доклади /уведомления/ на СГП, цялата събрана информация, която по преценка на органите на досъдебното производство е нямало да се ползва за изготвяна не ВДС, е била унищожена с протоколи. От писмо на ДАНС се установява, че при тях такава информация не е била унищожавана.

По делото е постъпило писмо от ВМА, според съдържанието на което не може да се направи справка във връзка с отразявания в регистрите за посетители за периода 29.03.2010 г. – 01.04.2010 г. на влизане в болницата на лицето Т.Н.П., тъй като в дните на свиждане - четвъртък и неделя посетителите, които идват на свиждане не се регистрират. Посочва се също, че при направена справка е установено, че няма регистрация лицето Т.Н.П. да е приемано на стационарно лечение в болницата. По делото е постъпило и второ писмо от Началника на ВМА, с което последният е уведомил съда, че във ВМА се води регистър за ежедневното влизане на лица извън личния състав, в които се отразяват имената на гражданите и имената на длъжностното лице, при което отиват, както и че е възможно влизането на лица, без отразяването във водения регистър. За датите 29, 30, и 31 март 2010 година, ВМА не разполага с исканата информация поради това, че дневниците се съхраняват за календарна година.