М о т и в и към присъда от 29. 10. 2012 г. По нохд №4048/2010 г. По описа на софийски градски съд, но 24 състав

- на 12.03.2010 г. в гр. С., в кафе „К.“, находящо се на ул. „К.В.“ в кв. „Г.Д.“, провел среща със следователя П.П., по време на която го уведомил за намеренията на обвиняемия Н.Ц. да предприеме действия, свързани с даването на подкуп на водещия разследването, с цел благоприятно развитие на разследването по досъдебно производство № 105/09 г. по описа на НСлС и изключване на възможността за привличането му към наказателна отговорност по делото;

- На 17.03.2010 г. в гр.С., в кафе „Б.Ф.“, находящо се на ул. „К.В.“ в кв. „Г.Д.“, провел среща със следовател П.П. от НСлС, на която предложил на П. да определи сума, срещу която впоследствие да предприеме действия по разследването в посока оневиняване на обвиняемия Ц. по воденото срещу виновни длъжностни лица от М. на О. досъдебно производство № 105/2009 г. по описа на НСлС и след като била определена сума в размер на 50 000 евро, обвиняемият С. поел ангажимента да предаде на обвиняемия П. за така определената сума и уговорил среща за 18.03.2010 г. в 17.30 ч. в кафе-сладкарницата на Гранд-хотел „С.“ на свидетеля П.П. с обвиняемия Т.П., на която среща следвало да се уточнят и уговорят подробностите, свързани с определения размер на подкупа, начина на неговото предаване и бъдещите действия по разследването;

- на 18.03.2010 г. в кафе-сладкарницата на Гранд-хотел „С.“ организирал и лично участвал в среща между обвиняемия Т.П. и следовател П.П., по време на която бил окончателно определен и договорен размерът на подкупа - паричната сума от 50 000 евро, половината от която следвало да бъде предадена на следователя преди провеждането на процесуално-следствените действия с обвиняемия Н.Ц., начина на неговото предаване и ангажиментите на следователя във връзка с получаването на подкупа - да извърши действия по служба във връзка с разследването, като същото бъде проведено в насока, водеща до изводи за липса на виновно поведение от страна на Н.Г.Ц., в качеството му на М. на О. на РБ, във връзка с предмета на разследване по досъдебно производство № 105/2009 по описа на НСлС, като следователят следвало предварително да съгласува с обвиняемия Т.П. въпросите за разпит, които ще бъдат задавани на обвиняемия Ц., с цел събиране и приобщаване към разследването на доказателства, изключващи търсенето на наказателна отговорност от него, както и да осигури и назначи вещи лица по делото, които да изготвят съдебно-счетоводни експертизи в насока, оневиняваща обвиняемия Н.Ц.;

- на 23.03.2010 г. в гр. С., бул. „В.“ № *, в Съдебната палата, в коридора на Софийски градски съд на първия етаж, провел предварително уговорена със следователя П. среща, на която уточнили подробности за бъдещите им контакти, начина на обмяна на информация и последващи действия, които следвало да стават чрез обвиняемия Т.П., с оглед запазване в тайна помощта, която обвиняемия С. оказвал във връзка с организиране на даването на подкупа, като се уговорили, че обвиняемият П. ще организира, заедно с обвиняемия Н.Ц., даването на свидетеля П.П. на предварително договорените суми за подкупа;

- на 26.03.2010 г. в гр. С., бул. „В.“, във „Ф.-К.“, провел среща с обвиняемия Т.П., по време на която, съобразно уговорките си със свидетеля П.П. от 23.03.2010 г., предоставил на обвиняемия П. номера на мобилния телефон на свидетеля П. - „***********“, за осъществяване на връзка помежду им, като обвиняемият П. от своя страна поел ангажимента да организира, заедно с обвиняемия Н.Ц., даването на свидетеля П.П. на предварително договорените суми за подкупа - престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

Съдът счита, че в случая е нужно и важно да се спре обстойно на становищата на страните, изразени в хода на съдебните прения. Пледоариите на страните са значителни като обем, но независимо от това се отличават се с конкретност, задълбоченост и сериозни правни аргументи. Особено важни за правилното решаване на делото се явяват доводите на защитата, които СГС преимуществено споделя. По тези причини, съдържанието на пледоариите на страните ще бъде изложено и впоследствие обсъдено максимално подробно по-долу в настоящите мотиви.

Така, в хода на съдебните прения единият от двамата участващия в съдебното заседание прокурори от СГП - Т. поддържа обвиненията срещу подсъдимите Н.Ц., П.С. и Т.П.. Моли съда да се произнесе с осъдителна присъда. Счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на наказателното производство доказателства, както и че следва да бъдат кредитирани като достоверни показанията на свидетеля П.П.. Показанията на свидетеля се потвърждавали и кореспондирали с останалите доказателства - ВДС от прилаганите СРС, със справките от мобилните оператори, както и с приложените по делото веществени доказателства.

Според прокурор Т., заявеното от свидетеля П. не намирало подкрепа единствено в обясненията на подсъдимите П.С. и Т.П.. В показанията на свидетеля П. и в обясненията на двамата подсъдими се съдържали противоречия и различия по няколко основни обстоятелства и факти. Първото противоречие касаело факта кой е инициирал провеждането на срещите, като свидетелят П. твърдял в показанията си, че това е станало по инициатива на подсъдимия С., а подсъдимият С. и подсъдимият П. твърдели обратното. От съдържанието на изготвените веществени доказателствени средства и протоколите за тяхното изготвяне било видно, че инициативата за провеждане на тези срещи е дошла от подсъдимия С.. Това обстоятелство се потвърждавало по един недвусмислен начин и от приложените справки от мобилни оператори.

Веществените доказателствени средства и протоколите за тяхното изготвяне съдържали информация за факти и обстоятелства, които се потвърждавали от показанията на свидетеля П. и справките от мобилните оператори. От изготвените технически експертизи ставало ясно, че върху съдържанието на носителите на видео и звуков материал няма монтаж, съкращаване и няма признаци за каквато друга намеса върху носителите и съдържащата се в тях информация.

Иззетите като веществени доказателства пари в размер на 20 000 евро съответствали по стойност на сумата, която преди това е уговорена и определена като размер на подкупа.

Прокурор Т. счита още, че обясненията, дадени от подсъдимия Т.П. пред съда, не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречали на обективни данни, установени по делото. Самите обяснения звучали нелогично. Будело недоумение защо подсъдимият П., след всичко, което му се е случило, не е уведомил правоохранителните органите. По делото имало достатъчно категорични доказателства, че в плика са се съдържали именно 20 000 евро.

Не следвало да бъдат кредитирани обясненията, дадени от подсъдимия П.С., тъй като те също противоречали на останалите доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

С действията си подсъдимите Т.П. и Н.Ц. били осъществили състава на престъплението, за което им е повдигнато и предявено обвинение, като са дали подкуп в размер на 20 000 евро на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а именно - свидетелят П., с цел то да извърши действие по служба. Деянието било извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл, като те са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са целели тяхното настъпване. И двамата подсъдими са съзнавали всички факти от обективната страна на състава, включително и целта, която е следвало да бъде постигната с даването на тази сума.

От изготвените ВДС и показанията на свидетеля П. било видно, че при проведена среща на 17 март 2010 година в кафе „Б.Ф.“ подсъдимият С. по един недвусмислен начин бил заявил, че подс. Ц. иска „да си оправи нещата” и че „иска да си плати”. При проведената среща на 18 март 2010 година в Гранд хотел „С.” подсъдимият П. бил заявил на свидетеля П., че г-н Ц. търси вариант да си оправи нещата. Както било видно от ВДС и протоколите за тяхното изготвяне, подсъдимият П. попитал свидетеля П. дали може да „потурчи” делото. При даден положителен отговор от страна на П., подсъдимият П. заявил, че това е целта. Тази реплика още веднъж доказвала, че подсъдимият П. е съзнавал каква е крайната цел, за постигането на която е уговаряна сумата. Подсъдимият П. активно бил участвал в уговарянето на сумата, начина на нейното предаване, както и необходимите мерки тази дейност да остане тайна и да не достига до знанието на много хора. На 01 април 2010 година, при предаването на плика, подсъдимият П. цитирал каква е сумата, съдържаща се в плика.

По отношение на подсъдимия Ц. обвинението се доказвало чрез косвени доказателства, които обаче по своята съвкупност, налагали извод за неговото виновно поведение и за извършване на деянието, за което му е предявено обвинение. Една от причините да не бъдат събрани преки доказателства била заявена ясно от подсъдимия П. – Н.Ц. не трябвало директно да комуникира, тъй като спрямо него се прилагали специални разузнавателни средства. Това обяснявало обстоятелството защо подсъдимият П. не е осъществил пряка и явна връзка с подсъдимия Ц. и защо самият Ц. не е присъствал на провежданите срещи. За наличие на пряка и тайна комуникация между подсъдимите П. и Ц. говорел фактът, че подсъдимият П. е знаел важни подробности за наказателните производства, водени срещу подсъдимия Ц.. Това обстоятелство опровергавало обясненията на подсъдимия П., че той не се е познавал пряко с Ц.. За действията на Ц. и за обстоятелството, че подсъдимият П. е уговарял даването на въпросната парична сума с него, свидетелствала и приложената по делото призовка, както и обстоятелството, че г-н Ц. не се е явил на разпита на датата, отразена в призовката. Свидетелят П. и подсъдимият П. в техния разговор се били уговорили Ц. да не се явява на разпит в НСлС и неговото неявяване на този разпит говорело именно за наличието на такава пряка и тайна комуникация между него и подсъдимия П..

С действията си подсъдимият С. също бил осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като улеснил подсъдимите П. и Ц. да дадат подкупа. С. инициирал срещите със свидетеля П.П., свързал свидетеля П. с подсъдимия Т.П.. Лично присъствал на срещата, проведена на 18 март 2010 година в Гранд-хотел „С.“ и взел участие в уговаряне на начина на предаване на сумите и техния размер. На 26 март 2010 година във „Ф.К.”, близо до Съдебната палата, С. дал на подсъдимия П. телефонния номер на свидетеля П..

Подс. С. бил извършил деянието с пряк умисъл - съзнавал всички факти от обективна страна на състава, съзнавал и целта, която е следвало да бъде постигната с даването на описаната парична сума. Това било видно от изготвеното веществено доказателствено средство въз основа на проведената на 17 март 2010 година среща със свидетеля П., където С. бил заявил, че Ц. иска „да си оправи нещата“ и да си плати. Подсъдимият С. попитал свидетеля П. може ли да се работи за прекратяване, което по един категоричен начин говорело за това, че подсъдимият С. е съзнавал всички факти от обективна страна, като ясно е изразил целта, която е следвало да бъде постигната. В тази връзка, той е попитал свидетеля П. и каква е сумата, която следва да бъде платена.

В пледоарията си участващият по делото заместник-градски прокурор Д. поддържа, че фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, били установени в хода на досъдебното производство, като в хода на съдебното следствие са били потвърдили по един категоричен и безспорен начин. Счита, че с оглед спецификата на повдигнатото обвинение е събран на практика целият възможен арсенал от доказателства, които да докажат тезата на обвинението. Условно събраните доказателства можело да бъдат разделени на три групи. От една страна - свидетелските показания по делото, които са ясни, непротиворечиви и подкрепени от изготвените по делото ВДС, вследствие на експлоатацията на СРС. Основен свидетел се явявал П., по отношение на който е даден подкупът, предмет на разследването. Той, според прокурор Д., е надежден свидетел и няма никакво основание съдът да не даде вяра на неговите показания.

Показанията на П. не били изолирани и напълно съответствали на събраните чрез СРС доказателства, отразени във ВДС, които се намират по делото. Установено било, че по отношение на същите не е извършена манипулация. ВДС ясно и точно изразявали случилото се в периода от седемнадесети март до първи април.

Важно обстоятелство при оценката на доказателствения материал били и обясненията, които дават самите подсъдими. Прокурорът счита, че съдът следва да кредитира обясненията на подсъдимия Т.П., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие. Дадените в хода на съдебното следствие обяснения от подсъдимия П. били изключително объркани и на места с елементи на фантазия.

Безспорно, според прокурор Д., било, че доказателствата по отношение на подс. Ц. са косвени. Но съдебната практика била категорична, че когато те са непротиворечиви и еднопосочни няма пречка съдът да постанови осъдителна присъда на базата на такива доказателства. Парите били дадени от Ц. и чрез подс. П. са дадени на следователя П..

В хода на досъдебното производство и в съдебното следствие било доказано, че неявяването на подс. Ц. пред следовател П. е на базата на проведен разговор между него и Т.П.. Тоест, той при всички положения е бил информиран от Т.П. относно това какви действия да предприеме.

По отношение на участието на подсъдимия С., ставало въпрос за целенасочена дейност на тримата подсъдими към даване на една сума пари на следовател към НСлС, за да изпълни определени действия и на практика да се избегне наказателна отговорност от Н.Ц.. Според прокурора, било доказано, че св. П.П. не е инициатор на проведените срещи. Напротив, имало достатъчно доказателства, от които е видно, че именно П.С. е лицето, което активно е търсело П.П. и на базата на тази активност са проведени последващи срещи и разговори. Не бивало да се омаловажава ролята на г-н С. във всички тези срещи.

Прокурор Д. поддържа още, че установените факти сочат на извършено престъпление, съгласно описаното в обвинителния акт, а именно - че Н.Ц. и Т.П. са извършили престъпление по смисъла на чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, т. е. те са действали като извършители, в съучастие, заедно с подс. С., като са дали подкуп в размер на 20 000 евро на следователя П.П.. По отношение на подс. С. следвало да бъде възприета тезата на прокуратурата, че той е действал в качеството на помагач, тъй като, съобразно описаните в обвинителния акт действия, на практика е улеснил извършването на престъплението подкуп. Въз основа на това прокурорът моли съда да приеме, че С. е осъществил в качеството си на помагач престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.

Прокурор Д. пледира съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимите по делото за виновни, като им наложи съответни наказания - по отношение на Н.Ц. и Т.П. - седем години „лишаване от свобода”, а по отношение на П.С. - шест години „лишаване от свобода”. Моли съдът също така да наложи на подсъдимите и глоби в максимален размер от по 15 000 лева, съобразно разпоредбата на чл. 304а от НК, като съобразно разпоредбата на чл. 307а от НК, предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.

В своя реплика зам. градският прокурор поддържа, че при прилагането на СРС нямало допуснати процесуални нарушения. Председателят на съответния АС бил преценил, че е компетентен да даде разрешение за прилагане на СРС и според държавното обвинение тази преценка е достатъчна. Във връзка с действията и показанията на св. П. счита, че не е налице провокация. Активните действия идвали от страна на подсъдимите. Първото нещо, което направил П., било да съобщи на Директора на НСлС и да даде съответна докладна по процесния случай. Във връзка с твърдението, че свидетелят П. е бил под влияние на ДАНС при прилагане на СРС, прокурорът посочва, че няма как да се приложи съответното СРС, без среща с органа, който по закон е длъжен да го прилага. Оспорва се твърдението, че св. П. е действал като „служител под прикритие“. Свидетелят не покривал изискванията по чл. 10в от ЗСРС, поради което нямало как да бъде приложена в конкретния случай фигурата на действие на служител под прикритие.

Защитникът на подс. Н.Ц. – адв. В.В. моли съда да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение. В пледоарията си условно обособява събраните доказателства в три групи - веществените доказателствени средства, събрани със СРС; гласни доказателства - показанията на свидетеля П.П. и обясненията на подсъдимия Т.П.; веществените доказателства – пари и плик. Подробно анализира трите групи доказателства.

Посочва, че към момента на разрешаване на СРС подсъдимият П.С. е бил съдия. Разрешението за неговото подслушване, наблюдение и пр., било дадено от некомпетентен орган, а именно - Председателя на Апелативен съд - Б.. В нито едно от разрешенията, дадени от Председателя на АС – Б., не се съдържало отбелязване на час, от който насетне е разрешено използването на СРС. Това, според адв. В., също опорочава изготвените ВДС, тъй като не може да се прецени законосъобразно ли са били приложени СРС. От събраните документи се доказвало, че няма отразени часове на движение на съответните документи, свързани с използване на СРС, нито в СГП, от където са изведени исканията, нито в АС - Б., където те са заведени. Всички разрешения за използване на СРС, които носели подписа на Председателя на АС – Б. - съдия Е.Н., били подготвени и написани от прокурор Р. В.. В тези разрешения прокурор В. навсякъде бил отразил, че именно той ги е подготвил. Разрешението, според защитата, представлява съдебен акт, което означава, че съдията е трябвало да го мотивира и да постанови диспозитив. Прокурорът нямал право да подготвя съдебен акт. Отделно от това, разпорежданията на М.а на вътрешните работи за незабавно прилагане на СРС не се предхождали от писмено искане.

За да се избегне компетентния съд - СГС, съответно САС, искането, което касае подс. Т.П., било насочено към Окръжен съд - П.. В това искане зам. градският прокурор Р. В. бил посочил, че е постъпила допълнителна информация, че Т.П. се явява основен посредник за осъществяване на корупционната схема, като поема ангажимент лично да получи средствата и да ги предостави на територията на гр. П.. В делото се съдържали писма от ДАНС и МВР, че никога не е имало данни Т.П. да е възнамерявал да върши каквото и да е било, свързано с инкриминирания случай, на територията на гр. П.. С искането си прокурорът бил представил пред Окръжен съд - П. неверни обстоятелства в официален документ, за да ангажира Председателя на Окръжен Съд - П. с произнасяне по случай, който от доказателствата по делото се установявало, че не е и никога не е бил в негова компетентност.

В материалите за разрешаване на използване на СРС по отношение на следователя П. били приложени декларации и съгласие от него по чл. 12, ал.2 от ЗСРС. Според защитата, не са били налице основанията за използване на СРС по реда по чл. 173, ал. 5 от НПК, вр. чл. 123, ал. 7 от НПК, съответно по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС. Този ред се използвал само за опазване на живота, здравето или имуществото на лицето, каквато хипотеза в случая не била налице.

По отношение експертните заключения на проф. Н., адв. В. възразява, че в конкретния случай липсва нужното изследване, което с възможностите на науката и техниката да обективира данни, от които да се съди за достоверност на веществените доказателствени средства, за липса на намеса от изготвящите ги длъжностни лица. Липсвал материал, който да даде възможност за преценка на извършеното от експерта изследване. Защитата акцентира върху обстоятелството, че при изследването е ползван нелицензиран софтуер, както и възможностите на човешкия слух. По отношение на видеозаписите, вещото лице обяснявало, че отразените дати и часове на файловете са всъщност тези, в които тези файлове са пренесени от записващото устройство на приложените по делото дискове. Вещото лице не можело да посочи реалното време на осъществяване на записите.