М о т и в и по присъда №22/29. 05. 2009 година, постановена по нохд №612/2008 година на Софийски окръжен съд

Според заключението на тройната СМЕ на веществени доказателства, назначена в хода на съдебното следствие, кръвта в тези участъци - дясно рамо, лява страна на предницата и горна средна част на предницата - е най-вероятно произхожда от лице с кръвна група „О (алфа, бета)”

Извършеното изследване по метода на ДНК профилирането установява, че кръвта по левия и десния ръкав на тениската на пострадалия М., произхожда от св. Х. Х..

От заключението на тройната СМЕ на веществени доказателства и разпита на експертите в съдебно заседание се установява, че в областта на гърба в долната половина на тениската на пострадалия М. има обширни зацапвания с червеникава материя с характер на стичания и пропивания, като на отделни места има образувани корички кръв. В средната част на гърба в ляво е открит косо разположен прорез с дължина 35 мм с оформен гръб в ляво и остър ъгъл в дясно. Над описания дефект на плата в средната и горна част на задното парче са установени множество хоризонтално и успоредно едно на друго ивицовидни зацапвания от червеникава материя. Следите с характер на стичания и пропивания могат да се получат при основно вертикално положение на следовъзприемащите повърхности и натичане на кръв, отделила се от кървящи увреждания. В съдебно заседание експертите уточняват, че ивицовидните зацапвания могат да бъдат получени при натичане на кръв върху следовъзприемащата повърхност, която е образувала гънки, т.е. дрехата е била набрана и при изправянето нагънатите участъци са свободни от кръв.

В областта на предницата по средата в областта на надписите са открити зацапвания с червеникава материя с характер на стичания и пропивания, като се виждат отделни капки с овална форма с диаметър от 0,3 до 1,5 см на места с издължена форма в единия край, с косо и вертикално разположение спрямо срединната вертикална линия. В областта на описаните надписи и жълтата линия, двустранно странично са установени и следи с характер на точковидни и линейни по форма пръски.

Образуването на следите от кръв с характер на стичания и пропивания са получени при основно вертикално положение на следовъзприемащите повърхности и натичане на кръв, отделила се от кървящи увреждания, капките с овална форма са получени при накапване от кървящо увреждане при положение на следовъзприемащата повърхност под нивото на отделяне на кръвта, а капките с издължена форма, с косо и вертикално разположение спрямо срединната вертикална линия – при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност вследствие на отделила се кръв при удари върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движения при налични кървящи увреждания.

В областта на дясното рамо по задната повърхност е открито зацапване с червеникав цвят с характер на пропиване със слабо изразени елементи на стичане и забърсвания. Стичането може да бъде получено при основно вертикално положение на следовъзприемащата повърхност и натичане на кръв, отделила се от кървящи увреждания, а следите от забърсване – при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащата повърхност.

По външностраничната повърхност на десния ръкав са отдиференцирани следи от червеникава материя с характер на стичания и пропивания, както и такива с вид на овални удължени капки, косо разположени спрямо срединната линия. В същата област са установени и следи от същата материя с характер на точковидни и линейни пръски, разположени косо спрямо срединната линия. Образуването на следите от кръв с характер на стичания и пропивания са получени при основно вертикално положение на следовъзприемащите повърхности и натичане на кръв, отделила се от кървящи увреждания. Следите с характер на точковидни и линейни пръски, разположени косо спрямо срединната линия могат да се получат при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност, вследствие на отделила се кръв при удар върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движение при налични кървящи увреждания.

В съдебно заседание експертите сочат, че следите с характер на капки могат да бъдат приети като получени от дистанция, тези - с вид на стичания, съответно пропиване на плата и забърсвания - могат да се получат при по-близко положение и контакт, специално за забърсванията, между кървящото увреждане и следовъзприемащата повърхност.

В областта на левия ръкав към раменния шев е установена V-образна следа от червеникава материя, отворена надолу с характер на стичане и пропиване в плата. В описаната област и под нея има следи с характер на кръгловати капки, пръски с точковидна и линейна форма, както и забърсвания с неправилна форма и неясни граници.

Установеното V-образно стичане на кръв по левия ръкав на тениската на пострадалия Михаил Михайлов добре отговаря да е получено двумоментно при промяна на положението на тялото на М. от вертикално към наведено положение.

На изследване са били подложени дрехите на св. Х. Х. – сини ¾ дънки с видими зацапвания и пропивания от засъхнала червенокафява материя по цялата предна част и по горната задна, дясна част в близост до колана; синя тениска с къси ръкави с видими пропивания и зацапвания в долната част на предницата, горната част на гърба и двата ръкава; чифт сиви чорапи с видими зацапвания и пропивания от засъхнала червенокафява материя в близост до ластика и чифт черни маратонки с видими зацапвания от засъхнала червено-кафява материя по горната им повърхност - при което е установено, че се касае за зацапвания с човешка кръв, но не е определена кръвногруповата й принадлежност (СМЕ 101/2007).

Според заключението на тройната СМЕ на веществени доказателства, назначена в хода на съдебното следствие, кръвта по дрехите на свидетеля Х. Х. може да бъде „О (алфа, бета)” или поради разрушаване накръвно-груповите фактори да не може да бъде определена.

Извършеното изследване на проби от част от кръвта по същите дрехи по метода на ДНК профилирането установява, че кръвта по предната повърхност на левия крачол на дънките и по предната горна повърхност на единия от чорапите произхожда от пострадалия М. М., а кръвта в гръбната област на тениската с вид на капки, стичания и забърсвания произхожда от подсъдимия Т. П.. Поради деградация и накъсване на ДНК в изследвания биологичен материал, взет от вътрешностраничната повърхност на дясната маратонка при изследването не е изведен ДНК профил и не установено от кого е кръвта по нея.

От заключението на тройната СМЕ на веществени доказателства и разпита на експертите в съдебно заседание се установява, че в областта на крачолите на сините дънки отпред от областта на междинницата и надолу до свободните ръбове на панталона се установяват масивно изразени червеникавокафяви следи с характер на стичания с пропивания на плата, като се установят и елементи на странични забърсвания, както и кръгловати капки, единични точковидни и линейни пръски, които са изразени по-добре вляво. В областта около междинницата се установяват хоризонтални червеникави следи, успоредни, отстоящи на по 1 – 1,5 см една от друга, а в областта на колана отзад вдясно има червеникави пропивания с неправилна форма и отделни кръгловати капки с елемент на стичания и странични забърсвания. Стичанията и пропиванията на плата са получени при основно вертикално положение на следовъзприемащата повърхност и натичане на кръв, отделила се от кървящи увреждания, страничните забърсвания са получени при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащата повърхност, кръгловатите капки – при накапване от кървящо увреждане върху следовъзприемащата повърхност във вертикално положение под нивото на отделяне на кръвта, а следите с характер на точковидни и линейни пръски – при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност вследствие на отделила се кръв при удари върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движение при налични кървящи увреждания.

По синята тениска с апликация в областта на предницата в бяло и оранжево в долната част на предницата са установени червеникави следи с характер на стичане и пропиване, както и отделни успоредни ивицовидни пропивания, отстоящи едно от друго на 0,7-2 см. В описаната област са отграничени и следи с характер на капки с кръгловата и овална форма и линейни пръски. В областта вдясно от апликацията са открити групирани следи с характер на точковидни и линейно удължени пръски. Стичанията и пропиванията могат да бъдат получени при основно вертикално положение на следовъзприемащата повърхност и натичане на кръв, отделила се от кървящи увреждания, капките с кръгловата и овална форма - при накапване от кървящо увреждане върху следовъзприемащата повърхност, която е под нивото на отделянето на кръвта, а линейните пръски – при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност вследствие на отделила се кръв при удари върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движение при налични кървящи увреждания. В съдебното заседание вещите лица поясняват, че описаните успоредни ивицовидни пропивания могат да бъдат получени при натичане на кръв върху следовъзприемащата повърхност, която е образувала гънки – т.е. дрехата е била набрана и при изправянето се получават участъци, свободни от кръв.

По задното парче на синята тениска са установени групирани червеникави следи с характер на кръгловати и овално удължени капки, отделни стичания и точковидни пръски, които се получават при натичане или накапване от кървящо увреждане върху следовъзприемащата повърхност, която е под нивото на отделянето на кръвта, а точковидните пръски – при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност вследствие на отделила се кръв при удари върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движение при налични кървящи увреждания.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при всички положения, за да се получат тези следи с конкретните характеристики, за които чрез ДНК експертизата е установено, че са кръв от подсъдимия П., трябва да има изтичане на кръв от кървящо увреждане и положението на тялото спрямо следовъзприемащата повърхност е било над гърба или странично, при придаване съответно в един момент на кинетична енергия на кръвта, но при всички положения зад гърба на лицето, което носи фланелката, като при взаиморазположение – лице в лице – не може да се остави такава следа.

По задновъншностраничната повърхност на десния ръкав са установени множество червеникави следи с характер на забърсвания с неправилни форми, като са отграничени и единични следи с вид на кръгловати и овални капки и пръснати единични точковидни пръски. Тези следи могат да бъдат получени при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащата повърхност за забърсванията, при накапване от кървящо увреждане върху следовъзприемащата повърхност, която е под нивото на отделянето на кръвта за капките, а точковидните пръски – при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност вследствие на отделила се кръв при удари върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движение при налични кървящи увреждания.

По представените за изследване чифт сиви чорапи в областта на единия от тях в горната му част и по горната повърхност на ходилото са открити ивицовидни червеникави следи с характер на ивицовидни, успоредни едно на друго зацапвания с елемент на обтриване, по горната част на дясната маратонка са открити червеникави зацапвания, по вътрешностраничната повърхност на двете маратонки към предната част и срединните им части са установени червеникави зацапвания с неясни граници, като подобни следи има и по външностраничната повърхност на дясната маратонка към подметката.

На изследване са били подложени дрехите на подс. Т. П. – тъмносив трикотажен панталон с ластик с видими зацапвания от засъхнала кафеникава материя в областта на двете колена и долната задна част на двата крачола и тъмносива трикотажна блуза с дълги ръкави с видими зацапвания и пропивания от засъхнала червено-кафява материя по предницата в областта на дясната и лява горна част, десен ръкав, ляв ръкав и в областта на гърба, при което е установено, че червенокафявата материя е човешка кръв. Кръвта по трикотажния панталон може да произхожда от лице с кръвна група „В (алфа)”, с каквато е св. Х. Х. или от лице с кръвна група „АВ (0)”, с каквато е подс. Т. П., а кръвногруповата принадлежност на кръвта по блузата не е определена поради неоткриване на А и В аглутиногени и алфа и бета аглутинини (СМЕ 102/2007).

Извършеното изследване на кръвта в областта на бието в ляво на тъмносивата трикотажна блуза по метода на ДНК профилирането установява, че тя произхожда от пострадалия М. М.. По същия метод не е установено от кого произхожда кръвта в областта на дясното коляно на тъмносивия трикотажен панталон, поради протекли процеси на деградиране и накъсване на ДНК в изследвания биологичен материал.

От заключението на тройната СМЕ на веществени доказателства и разпита на експертите в съдебно заседание се установява, че по тъмносивия трикотажен плюшен панталон в областта на дясното коляно са открити бледо червеникави следи от забърсвания с неясни граници, без пропиване по вътрешната повърхност, като не са установени зацапвания в седалищните части и по задната повърхност на крачолите, както и по предната повърхност на левия крачол.

По тъмносивата трикотажна плюшена блуза с шпиц деколте е установено разкъсване в областта на бието в дясно по врата и назад. В областта на бието, където е открита кръв, произхождаща от пострадалия М., отпред двустранно и под него са установени червеникави следи с характер на вертикални на места леко косо разположени стичания с елементи на пропиване на плата, както и отделни кръгловати капки и линейно удължени пръски. По външностраничната повърхност на десния ръкав по цялата му дължина са установени множество червеникави следи с характер на капки с кръгловата и вертикално удължена форма, както и следи с характер на стичания с вертикално и косо разположение с елементи на пропиване. Установени са и елементи на забърсвания по-добре изразени при следите, разположени към свободния ръб на ръкава. По външностраничната повърхност на левия ръкав в горната и долната му част са установени червеникави следи с характер на вертикално разположени стичания и пропивания, по-добре изразени към свободния ръб на ръкава. В областта на гърба в дясно в горната част са открити червеникави следи с характер на капки, вертикални стичания с пропивания, както и единични следи с характер на линейни пръски и странични забърсвания.

Стичанията могат да бъдат получени при основно вертикално положение на следовъзприемащата повърхност и натичане на кръв, отделила се от кървяща увреждане, капките – при накапване от кървящо увреждане в основно вертикално положение на следовъзприемащата повърхност под нивото на отделянето на кръвта, забърсванията – при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащата повърхност, а линейните пръски – при попадане на кръв върху следовъзприемащата повърхност вследствие на отделила се кръв при удари върху кървящи увреждания или при придаване на кинетична енергия на течна кръв при движения при налични кървящи увреждания

В съдебно заседание експертите посочват, че не могат да кажат с категоричност, че тялото на подсъдимия е било в легнало хоризонтално положение, като то евентуално би могло да бъде в приведено до клекнало състояние, при което да се получи накапване и образуване на капки кръв по представения им за изследване обект, но при всички случаи следовъзприемащата повърхност, конкретно бието, се е намирало под нивото на отделянето на кръвта, а тъй като нараняването на пострадалия М. е в долната част на гърба, то тази долна част на гърба е била над бието на изследваната дреха. Косото разположение на стичанията, пък, по бието сочи и че мястото на кървене е било и леко встрани от следовъзприемащата повърхност. Механизмът на следообразуване на червеникавите следи с характер на капки по външната повърхност на десния ръкав е подобен на механизма на образуване на капките в областта на бието, като ръкавът, като следовъзприемаща повърхност, е бил разположен под нивото на отделянето на кръвта, тъй като капките са с вертикално удължена форма и на места с косо разположение с елемент на попиване. При цялостна преценка на местоположението на констатираните следи от кръв по тъмносивата трикотажна плюшена блуза с шпиц деколте на подс. П. и механогенезата на тяхното образуване, според експертите би могло те да се образуват при положение на тялото на подсъдимия – паднал на пода, подпрян на ламперията на лява страна, без становището им да е категорично, защото не може да се установи дали всички следи по изследвания от тях обект са получени в един, два или повече момента или при различни положения на тялото, тъй като установените следи по всички изследвани от експертите обекти са множество, на места припокриващи се и наслагващи се, което говори за едно много динамично променяне на положението на телата, респективно – на следовъзприемащите повърхности в различните моменти на инцидента.

От заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза се установява, че св. Х. Х. е психично здрав, както към 18.06.2007 година, когато е бил разпитан за първи път, така и към 22.04.2008 година, когато е последващия му разпит, свидетелят е могъл да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Според експертите несъответствията в свидетелските показания могат да се обяснят с токсичното влияние на алкохола в момента на деянието, като след дезинтоксикацията детайлите на събитията се възстановяват, че към 18.06.2007 година свидетелят се е намирал в емоционален стрес от преживените събития и смъртта на приятеля си, като при остра стресова реакция се проявяват симптоми като зашеметеност с известно стеснение на съзнанието, стеснение на вниманието, вегетативни симптоми, тревожност, възможна частична или пълна амнезия, като тези симптоми отзвучават за няколко часа до два-три дни. Несъответствията в свидетелските показания могат да бъдат обяснени и с несъзнавани и съзнателни механизми на личностова защита, поради неприемливостта на случилото се и преживяване за вина, а по-късно – страдание и мъка.

От заключението на тройната съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че подс. Т. П. е психично здрав, по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, подсъдимият може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от действителността, както и да дава обяснения, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност.

В съдебно заседание експертът-психолог уточнява, че от проведеното изследване на личността чрез стандартизирани методики е установено, че подсъдимият П. по време на цялостното изследване, е имал изразен стремеж към благоприятно себепредставяне, като отричал конфликти, проблеми, негативни качества, от наблюденията при изследването е установено, че подсъдимият организира добре поведението си, не е емоционално лабилен и контролира емоциите си. Резултатите от всички проведени тестове били в рамките на нормата, така че не може да се каже, че има някои психични отклонения в характера на подсъдимия, няма и данни по време на деянието той да се е намирал във физиологичен афект.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за доказана от показанията на св. св. Г. П., Р. П., А. Ф., частично от обясненията на подс. П., частично от показанията на свидетелите В. А., Х. Х., В. Р., Р. Х., М. М., от приетите и неоспорени от страните и кредитирани като обосновани и компетентни заключения на съдебно-медицинските експертизи, химическите експертизи, съдебно психиатричните и психологични експертизи, назначените в хода на съдебното следствие тройна съдебно-медицинска експертиза, тройната ДНК експертиза, тройната съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, частично от заключението на дактилоскопната експертиза, което макар и неоспорено от страните и приобщено към доказателствения материал, съдът намери за недостатъчно пълно, тъй като в него не е отразено категорично наличието или липсата на фрагменти от пръстови или дланни отпечатъци, както и не са отразени при описанието на предмета на изследване зацапванията по острието с червеникава материя, от протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, протоколът за оглед на труп и фотоалбум, протоколите за освидетелстване и фотоалбуми към тях, протоколите за вземане на сравнителни образи, протоколите за доброволно предаване, справка за лице български гражданин от АИС-БДС, акт за смърт, фиш за спешна медицинска помощ и медицински изследвания на подс. П., фиш за спешна медицинска помощ на св. Х..

От показанията на св. Г. П., св. Р. П. и св. А. Ф., които са последователни, непротиворечиви, логични и взаимно се допълват, се установява факта на влошените взаимоотношения между подсъдимия П. от една страна и св. Х. и неговия баща от друга. Те се подкрепят в тази част и от показанията на свидетелите А., Х., Х., Р. и М..

От показанието на св. П. се установява и фактът, че лично е възприел непосредствено след инцидента, че и пострадалият М. М., и св. Х. Х., са били употребили алкохол. Това негово показание не се опровергава от заключението на съдебнохимическата експертиза, според което в кръвта на св. Х. не е установено наличието на етилов алкохол, тъй като предоставената за изследване кръвна проба е взета 18 часа след възникналия инцидент.

Съдът намери, че следва да кредитира показанията на св. М., св. Х., св. Х. и св. Р. в частта им, в която разказват как е била разположена масата, кой от гостите къде е седял, както и в частта им, че от терасата на втория етаж е потекла вода и кои от свидетелите са били намокрени или опръскани от нея. Относно тези факти показанията на четиримата свидетели са последователни, непротиворечиви, намират се в кореспонденция по между си и взаимно се допълват. Относно количеството на потеклата вода и обстоятелството, че това се дължи на умишлените действия на подсъдимия П. – изливане на кофа с вода върху неговата тераса – съдът намери, че показанията на тези свидетели са недостоверни и преувеличени, с тях целù до голяма степен да бъдат оправдани последващите действия от страна св. Х. и пострадалия М. и да бъде придаден благовиден предлог за нахлуването на св. Х. в жилището на подс. П. чрез разбиване на входната му врата и омаловажаване на обстоятелството, че тези действия са предприети вследствие на снижени задръжки в резултат на поетия алкохол.

До този извод съдът достигна въз основа на обясненията на подс. П., от които са установява, че той е полял цветята на терасата си и малко след това св. Х. е разбил вратата му, от факта, че на фотоалбума към протокола за допълнителния оглед (сн. 1 и 2) ясно се виждат разположените около перилата на терасата и извън нея сандъчета с цветя на втория етаж, както и от показанието на св. М., което в тази част съдът намери за обективно и достоверно и според което водата се е изляла под самата тераса на пътеката около къщата, а част от водата се е ударила в парапета и е напръскала св. Х. и самата М..

Съдът категорично не дава вяра на показанията на св. Х. Х., В. Р., Р. Х. и М. М., според които всички мъже от компанията им, включително и пострадалият М. М., са били употребили в часовия интервал от около 16.00-16.30 часа до към 22.00 часа на 17.06.2007 година – в рамките на приблизително шест астрономични часа - единствено и само по около 100-150 мл концентрат – домашна ракия. По отношение на пострадалия М. техните твърдения са изцяло опровергани от заключението на съдебно-химическата експертиза за наличие на етилов алкохол в иззетата при аутопсията на пострадалия за изследване кръв, установило наличието на такъв в концентрация 1,5 ‰ и от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, според което концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия М. към момента на приемането му в МБАЛСМ „Пирогов” – около 22,30 часа - е била 2,1‰, което отговаря на поето количество алкохол не по-малко от 300-400 мл концентрат. Тъй като тези свидетели твърдят, и че св. Х., св. Р. и пострадалият М. са изпили приблизително едно и също количество алкохол, съдът намери твърденията, че и останалите мъже са изпили само около 100-150 мл концентрат не само за нелогични, предвид изключително продължителния времеви интервал, през който е протичало празнуването им, но и за опровергани от заключението на цитираните съдебно-химическа и тройна съдебно-медицинска експертизи.

Съдът не даде вяра и на показанията на св. М. М. и св. Х., според които, след умишленото изливане на вода от втория етаж, е последвало и хвърлянето на стъклена чаша, която се е разбила на плочките около къщата. Подобен факт - наличие на парчета стъкло върху плочките - не е отразен в нито един от протоколите за оглед на местопроизшествие, за такъв факт и св. Р. не съобщава, а освен това с оглед на бързото развитие на инцидента – потичане на вода, незабавно изтичване на ядосания св. Х. на втория етаж и разбиване на входната врата, обсъдени във връзката им с фактите относно мястото на развитие на инцидента – антрето на жилището на втория етаж, местоположението на подс. П. и на св. А. към момента на разбиването на входната врата – подс. П. в кухнята, а св. А. в хола – се налага извода, че такъв факт в действителност не се е осъществил или ако е настъпил, той не се дължи на действията на подс. П. или неговата съпругта – св. А..

Съдът подложи на изключително внимателна преценка показанията на св. Х. Х. от една страна и на подс. П. и съпругата му – св. А. от друга страна, тъй като тези три лица са единствените очевидци на факта как е пострадал и най-вече – от чии действия – починалия М. М., а същевременно – всеки един от тях е заинтересован да свидетелства по определен начин – св. Х. – с оглед разпоредбата на чл. 121 НПК, св. А. – с оглед разпоредбата на чл. 119 НПК, а подс. П. – предвид двойнствения характер на обясненията му като доказателствено средство и като средство за защита срещу повдигнатото му обвинение.

Съдът намери, че не следва да кредитира като истинни и обективни показанията на св. Х. Х. по следните съображения:

На първо място показанията му са изключително противоречиви както относно взаимното разположение между самия него, пострадалия М. и подсъдимия П., в момента на намушкването на пострадалия, така и по отношение на факта от къде подсъдимият се е снабдил с нож, а тези факти са от изключително значение към предмета на доказване, тъй като са пряко относими към въпросите кой и по какъв начин е нанесъл фаталния удар в гърба на пострадалия М..

В разпита си в хода на съдебното следствие свидетелят първо твърди, че подсъдимият излязъл от хола (вратата вдясно от хладилника според огледния протокол) и взел ножа от хладилника (л. 114 НОХД), после - че е взел нож от „шкафа под панталона, където го е държал” (л. 116 НОХД) и накрая – че го е взел „или от хладилника или от канията на колана на панталона му, където тя стоеше” (л. 117).

Съдът, като се съобрази с вещественото доказателство – тъмносив плюшен панталон с ластик на кръста - не намери за логично подсъдимият да носи върху точно такъв тип панталон (вид плюшена пижама) колан, който няма как да се закрепи поради липсата на гайки върху панталона, и още повече – на този колан да е закачена и кания с нож, каквото е твърдението на свидетеля Х.. Освен това съдът не намери житейска логика в това някой да се разхожда в дома си с домашни дрехи от този вид и да е въоръжен с нож, и то - поставен в кания.

Изключително противоречиви и променливи са показанията на свидетеля Х. и относно разположението на пострадалия М. спрямо него и спрямо подсъдимия, както и с какви действия се е опитвал пострадалият М. да ги възпре да се бият и как точно е станало намушкването му от подсъдимия П..

Първоначално свидетелят твърди, че намушкването е станало в антрето пред хладилника, като той и подсъдимият са били на разстояние около 30 см един от друг, пострадалият М. се е намирал отдясно на подсъдимия и свидетеля, като бил застанал между тях двамата, говорил и на двамата да се успокоят и тогава подсъдимият замахнал с дясната си ръка отдолу нагоре и „наръгал” М. (л. 114 НОХД), после – че подсъдимият и свидетелят са били лице в лице, а пострадалият бил с гръб към свидетеля и се вклинил между него и подсъдимия, за да ги разтърве (л. 114 НОХД), като ги бутал с ръце, а накрая – че тялото на пострадалия М. не се е намирало между телата на подсъдимия и свидетеля, а пострадалият, без да се вклинява между тях, ги разблъсквал с ръце (л. 117 НОХД).

Според заключението на двойната СМЕ последното взаиморазположение е малко вероятно, а съдът намира за нелогично при положение, че пострадалият М. е бил с гръб към свидетеля и с лице към подсъдимия (което според двойната СМЕ е напълно възможно взаиморазположение, при което пострадалият да е прободен от подсъдимия), свидетелят Х. да не види къде е попаднал след удара ножа, въпреки че е имал пряка видимост към гърба на пострадалия.

На следващо място - твърдението на свидетеля, че само е натиснал вратата на втория етаж и тя се е отворила, е изцяло опровергано както от показанието на св. А. и обяснението на подсъдимия П., които сочат, че входната им врата е била разбита, така и от протоколите за първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие, в които е отразено както повреждане на входната врата (отлюспване на боя) в резултат на избиването на резето, така и конкретното местоположение на това резе – на 1,80 см навътре в антрето. Тези два факта налагат и категоричния извод, че входната врата на жилището на подс. П. е била разбита и то с изключителна сила предвид обстоятелството, че резето се е откъртило в цялост от вратата. Впрочем, тези два факта опровергават и показанието на св. Х., целящо да установи, че входната врата на жилището на подс. П. не е съставлявала някаква здрава преграда за влизане в него и следователно – че не се касае за проникване с взлом от страна на св. Х., тъй като сам подсъдимият поради системните си запои я е разбивал многократно, защото си е забравил ключа. Съдът оцени това твърдение като очевидно дадено в защита и оправдание на действията на съпруга й – св. Х.. По делото е безспорно установено, че отвън входната врата се е заключвала със секретен патрон (протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие – т. 1, л. 62, и показанието на св. А. и обяснението на подс. П.), който, обаче, бил повреден и не можел да изпълни функцията си за заключване на вратата от вътрешната страна, което е наложило поставянето на резе.

Съдът не дава вяра на показанията на св. Х. и относно обстоятелството, че той и подсъдимият са си разменили по един-два удара и е последвало намушкването на пострадалия М. от страна на подсъдимия (л. 31 НОХД).

Броят на нанесените върху подсъдимия удари (един-два) е категорично опроверган от протокола за освидетелстване на подсъдимия, приложения към него фотоалбум и разпита на експертите, изготвили заключението на двойната СМЕ, според които многобройните увреждания върху тялото на подсъдимия са причинени от най-малко осем удара или въздействия (л. 155 НОХД).

От друга страна констатираните по тялото на свидетеля увреждания не сочат те да са причинени от удари с юмруци или пък ритници, а с изключение на нараняването на лявата ръка, което е причинено от захват на нож и на охлузванията в областта на гърдите вляво и на корема, които могат да бъдат причинени от острието на нож или от действието на нокти, останалите увреждания, предвид едностранната им анатомична локализация, добре отговарят да са получени едномоментно при падане назад и наляво.

Съдът не дава вяра на показанията на св. Х., св. Х. и св. Р. въпреки кореспонденцията по между им относно твърдението, че св. Христов е бил по гръб на пода, а подсъдимият П. е бил върху него и се е опитвал да го намушка с ножа. Налице е пълно противоречие между тримата свидетели относно такъв съществен факт като този – с коя ръка подсъдимият е държал ножа, докато е извършвал описваните от тях действия по замахване с цел промушване. Според св. Х. – подсъдимият е държал ножа с дясната си ръка, според св. Р. – в лявата си ръка, а според св. Х. – с двете си ръце. Освен това показанието на св. Р., според което подсъдимият е замахвал с лявата си ръка, а св. Х. го е държал за китката, не може да обясни констатираното при освидетелстването на св. Х. порязване на лявата ръка.

Описаното от тримата свидетели разположение, както и последващите действия на св. Р. и св. Х. - по избиване на ножа от ръката на подсъдимия от страна на св. Р. и издърпването на подсъдимия за дрехите и разтърваването му от св. Х. – не могат да обяснят друг съществен за предмета на доказване факт – че по гърба на фланелката на св. Х. е намерена кръв от подсъдимия П., чиято механогенеза на образуване сочи, че подсъдимият П. се е намирал зад гърба или странично на св. Х., но в никакъв случай двамата не са били лице в лице.

Съдът не дава вяра и на показанието на св. Р., че е избил от ръката на подсъдимия ножа, след което го е хвърлил на шкаф за обувки в неговото антре. Ножът, видно от допълнителния оглед на местопроизшествие, действително е намерен на плот на шкаф за обувки, но този шкаф се намира в дома на св. Х., а не в дома на подсъдимия, като по делото не са събрани никакви доказателства, в които да се съдържа дори и най-малка индиция, че подсъдимият или съпругата му са тези, които са подхвърлили ножа след инцидента в антрето на първия етаж.

Съдът не дава вяра и на показанието на св. Х., според което след разтърваването тя не е забелязала подсъдимият да е бил бит, тъй като то се опровергава както от показанието на св. Р., който е възприел, че окото на подсъдимия П. е подуто, така и от протокола за освидетелстване на подсъдимия П., фотоалбума към него, разпита на експертите, изготвили двойната СМЕ, според които нараняванията на лицето на подсъдимия са довели до обилно кървене.

При констатираните толкова съществени противоречия в показанията на свидетелите Х., Х. и Р. относно факти с изключително значение към предмета на доказване от една страна, след обсъждането на тези показания във взаимовръзката им с изслушаните заключения на отделните съдебно-медицински експертизи и експертизи на веществени доказателства, както и с протоколите за оглед на местопроизшествие и освидетелстване на лица, съдът достигна до извод, че показанията на тези трима свидетели относно началото на инцидента и неговото развитие довело до смъртта на М. М., следва да бъдат прецени като непоследователни, вътрешнопротиворечиви, нелогични и необективни и в този смисъл - недостоверни. Съдът намери, че те са обусловени до голяма степен от заинтересоваността им да свидетелстват по начина, по който го правят, поради близките приятелски и семейни отношения както по между им, така и с пострадалия М. и неговото семейство, поради влошените отношения между семейството на св. Х. и семейството на подсъдимия П., поради чувството за вина, (но не в юридическия аспект, а в придобилия гражданственост смисъл на думата), че до този инцидент не би се стигнало и М. би бил още жив, ако бяха проявили здрав разум и въздържание, ако бяха възпрели Х. да разбие входната врата на жилището на подс. П., за да търси разплата за несъществено „провинение”. И накрая, макар и не на последно по значимост място – при оценка на показанията на свидетелите Х. съдът се съобрази и с факта, че всеки от тях разполага и с процесуалното право по чл. 121 НПК.

Съдът подложи също на изключително внимателна преценка показанията на св. А., която предвид близката си родствена връзка с подсъдимия – негова съпруга, също е заинтересована от изхода на делото, както и обясненията на подсъдимия, отчитайки обстоятелството, че последните освен доказателствено средство, са и средство за защита. Обсъждайки тези гласни доказателствени средства във взаимовръзката им със събрания доказателствен материал, съдът намери, че те, макар и белязани от тези техни особености, в сравнение с показанията на другата група свидетели, са в много по-голяма степен последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и взаимнодопълващи се, като се намират в кореспонденция с установени от експертизите обективни данни и в този смисъл по- достоверни.

За да достигне до този извод, съдът се съобрази със следните факти:

При огледа на местопроизшествие в антрето на жилището на подсъдимия П., което е с размери 2,50х3,50 м, са открити две самостоятелни пространства с червеникави зацапвания, за които съдебно-медицинските експертизи са дали отговор, че се касае за следи от човешка кръв. Първото от тях, по-малко, с размери 20х15 см, е открито на 145 см от дясната стена на антрето и на 130 см. от входната врата, като се касае за кръв от лица с кръвна група АВ(О) каквато е кръвната група на подсъдимия или с кръвна група В (алфа) каквато е кръвната група на св. Х.. Второто от тях, по-голямо, с размери 30х35 см, е открито на 2,20 см от дясната стена на антрето и на 1,45 см от входната врата, като се касае за смесена човешка кръв, произхождаща от лица с кръвни групи АВ(О) - каквато е кръвната група на подсъдимия, В (алфа) - каквато е кръвната група на св. Х. и О (алфа, бета) – каквато е кръвната група на пострадалия М.. Чрез разпита на експертите, изготвили заключението на двойната СМЕ, безспорно са доказани фактите, че нараняването на лявата ръка на св. Х. и нараняванията на лицето на подс. П. са причинили по-обилно кръвотечение, а от показанието на св. Х., св. Х. и св. Р. – че такова обилно кръвотечение е настъпило и от нараняването на пострадалия М.. Фактите – наличие на кръв от подсъдимия и св. Х. по близко до входната врата и наличие на кръв от подсъдимия, св. Х. и пострадалия М. по близко до вратата на банята и кухнята, обсъдени във връзката им с разпита на експертите, косвено потвърждават обяснението на подсъдимия къде е започнал инцидента с нанасяне на удари от страна на св. Х. и къде е завършил инцидента със смъртоносното пробождане на пострадалия М..

От друга страна същите тези факти, обсъдени във взаимовръзката им с обстоятелството, че единственото място, от което св. Х. е кървял, е неговата лява ръка, опровергават обяснението на подс. П., че след получените удари в лицето той е изпуснал ножа, който се е плъзнал към тоалетката и след това св. Х. го е взел. От тези факти, съдът прави друг извод, а именно – че св. Х. е обезоръжил подсъдимия П., изтръгвайки ножа от неговата дясна ръка. До този извод съдът достигна като се съобрази, че един от възможните механизми за получаване на нараняването на лявата ръка на св. Х. според експертите е именно захват на ножа за острието при отнемането му и като отчете и обстоятелствата, че подсъдимият обяснява, че е държал ножа в дясната си ръка и че при положение лице в лице със св. Христов, в каквото положение подсъдимият е получил ударите в своето лице, на неговата дясна ръка кореспондира лявата ръка на св. Х.. Съдът изключи другия възможен според експертите механизъм на получаване на увреждането на ръката на св. Х. – при приплъзване върху острието в момент на нанасяне на удара - като се съобрази, че всеки един от механизмите на получаване на увреждането от страна на пострадалия, предвид посоката на нараняване – отляво надясно - сочи на нанесен удар в гърба му с дясната ръка, а по десните ръце на св. Х. и подс. П. не са установени увреждания.

Обяснението на подсъдимия и показанието на св. А. относно начина по който е настъпило пробождането на пострадалия М. - след спъване в краката на лежащия на пода подсъдим и залитане лице в лице към св. Х., който, коленичил, държи ножа с дясната си ръка и замахва да нанесе удар с него в областта на гърдите на подсъдимия, не са опровергани от заключението на двойната СМЕ и са напълно възможен според експертите механизъм на нанасяне на удара, респективно – на получаване на увреждането от страна на М..

Макар и косвени, но с особена тежест в подкрепа на обяснението на подсъдимия и показанието на св. А., според които св. Х. е нанесъл множество удари в областта на лицето на подс. П., от които той е паднал на пода на лявата си страна, са заключението на СМЕ на труп, заключенията на тройната ДНК експертиза и тройната СМЕ на веществени доказателства. От тях се установява, че нараняването на пострадалия М. е на височина 121 см от петите, по бието на дрехата, с която подсъдимия П. е бил облечен, има кръв от пострадалия М., а механогенезата на образуването на следите от неговата кръв сочи, че при всички случаи тази част от дрехата се е намирала под нивото на мястото на нараняване и леко встрани от него.

От тези три напълно обективно установени факта се налага единственият възможен и логичен извод – че гърдите на подс. П., който е бил облечен с горнището на пижамата, са се намирали при всички случаи на височина по-малко от 121 см от пода. Този факт не оборва, а напротив – при обсъждането му във взаимовръзката му с факта, че смесената кръв от трите кръвни групи е открита в близост до вратата на кухнята, той е в подкрепа на обяснението на подсъдимия и показанието на неговата съпруга, че след ударите подс. П. е паднал на пода на лявата си страна, с гръб, опрян на стената между вратата на кухнята и засечката за входната врата, като при това положение на тялото на подсъдимия е настъпило нараняването на пострадалия М..

Съдът отчете и обстоятелството, че според експертите, изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, местоположението на следите от кръв - в областта на бието отпред двустранно, по външностраничната повърхност на десния ръкав по цялата му дължина, по външностраничната повърхност на левия ръкав в горната и долната му част и в горната дясна част на гърба – и механогенезата на образуването им не изключват възможността те да са се образували при положение на тялото на подсъдимия – паднал на пода на лява страна, с гръб, подпрян на ламперията, макар като цяло следите по дрехите на всички участници в инцидента да сочат на едно много динамично променяне на положението на телата.

Затова съдът намери, че заключението на тази експертиза в посочения смисъл не опровергава обяснението на подсъдимия и показанието на неговата съпруга, а напротив – дори до известна степен и косвено ги подкрепя.

Съдът, обаче, не даде вяра на показанията на св. А. в частта им, според която пострадалия М. и св. Р. също са участвали в побоя на подс. П., като пострадалият М. нанесъл един-два удара „с юмрук някъде по тялото” и когато подсъдимият П. паднал на земята, св. Р. го ритал по краката, а пък св. Х. - в областта на корема.

Свидетелката е била разпитвана пред съдия непосредствено след инцидента - на 18.06.2007 година – и не е съобщила подобни факти, за които тя съобщава за първи път в хода на съдебното следствие и то година и осем месеца след инцидента. Същевременно при освидетелстването на подс. П. не са констатирани каквито и да е било увреждания по долните крайници или пък в областта на корема, което опровергава изцяло твърдението на свидетелката, че св. Р. е ритал подс. П. по краката, а св. Х. – в областта на корема. Твърдението й пък за нанесени един-два удара с юмрук от пострадалия М., без конкретизация в коя част на тялото на подсъдимия са попаднали, е твърде общо.

Макар и да не кредитира показанието на св. А. за участие на пострадалия М. и св. Р. в побоя над подсъдимия по изложените по-горе съображения, съдът намери, че тази изолирана, еднократна недостоверност, очевидно повлияна от семейната й връзка с подс. П., не дискредитира в цялост достоверността на показанията й като доказателствено средство, тъй като в частите, касаещи началото и протичането на инцидента, те са последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и се подкрепят от доказателствата по делото.

Въпреки, че съдът не кредитира обяснението на подсъдимия относно твърдяното от него обстоятелство, че е изпуснал ножа при падането си на земята като счете, че това твърдение е проява на констатирания при освидетелстването му от психиатър и психолог стремеж към благоприятно себепредставяне, отричане на конфликти, проблеми и негативни качества, и в този смисъл - тази част на обяснението следва да бъде оценено като средство за защита, съдът намери, че като цяло обясненията на подсъдимия следва да бъдат преценени като гласно доказателствено средство, чрез което се установяват преки доказателства, които не са изолирани или опровергани от останалата доказателствена съвкупност, а напротив – които се намират в кореспонденция с нея и се допълват или подкрепят от останалия доказателствен материал.

Подс. Т. П. е роден на 11.06.1946 година в с. П., българин български гражданин, с основно образование, пенсионер. Реабилитиран е по право, считано от 03.02.2003 година за извършено от него на 28.08.1996 година престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а със споразумение по НОХД 549/2008 година на РС С. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК в периода от неустановена дата до 18.06.2007 година е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.

Личността на подсъдимия е спорна. Според част от живущите в селото, видно от характеристиката, изготвена от мл. ПИ Й., както и според св. Х., св. Х., св. Р. и св. М. - той е конфликтна личност, с която съселяните му избягват да контактуват. Според други негови съселяни, видно от представените по делото 9 броя характеристики - той е тих, спокоен, уравновесен, дружелюбен, отзивчив, готов да се отзове на помощ на съседите и съселяните си, трудолюбив и съвестен. Според характеристиката, пък, от кмета на с. П. –подсъдимият не е определян като опасен за обществото човек до случая със смъртта на пострадалия М. в неговия дом. Занимава се със селскостопанска дейност като отглежда животни, работи земеделие, с които се издържа.