М о т и в и по присъда №22/29. 05. 2009 година, постановена по нохд №612/2008 година на Софийски окръжен съд

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът не споделя доводите на прокурора, че показанията на групата свидетели - Х., Х., Р. и М. - следва да бъдат кредитирани като истинни, тъй като се подкрепяли и от изслушаните в хода на съдебното следствие заключения.

Вярно е, че заключението на тройната СМЕ на веществени доказателства, което сочи на изключително динамично променяне на положението на телата, не може по категоричен начин на установи фактът, че подсъдимият е бил паднал на една страна, но същевременно - не го и изключва. Вярно е и, че експертите, изготвили заключението на двойната СМЕ при разпита си заявяват като възможен механизъм на причиняване на увреждането както начина, описан от св. Х., и то в един от вариантите му, така и начина, описан от св. А., който пък съвпада с начина, описан от подсъдимия в обясненията му.

Обясненията на подсъдимия П. и показанията на св. А., обаче, като цяло са по-последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи и с такива обективни източници на фактически данни, каквито са протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, протоколите за освидетелстване и фотоалбумите към тях, заключенията на съдебно-химическите експертизи, заключението на СМЕ на труп. В противовес, показанията на свидетелите, на които държавното обвинение се позовава, са лишени от такава последователност, логичност, вътрешна непротиворечивост и взаимосвързаност, между тях самите липсва кореспонденция за съществени към предмета на доказване факти като например – с коя ръка подсъдимият е държал ножа, а други съществени за предмета на доказване факти, като например – кой колко е пил и как е проникнато в жилището на подсъдимия - са опровергани по несъмнен и категоричен начин от обективни по своето съдържание, независими от човешкото възприятие фактически данни, съдържащи се в събрания доказателствен материал.

Именно по изложените съображения съдът намери за неоснователно и твърдението на повереника на частните обвинители, че обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга следва да бъдат преценени като изграждане на защитна теза, в която са съдържат множество противоречия, тъй като подобен извод не намира опора в доказателствения материал.

След като обвинението не е доказало, че смъртта на пострадалия М. е причинена пряко и непосредствена от действията на подсъдимия П., съдът не би следвало да обсъжда доводите на защитата, че подсъдимият се е намирал в неизбежна отбрана. Въпреки това, с оглед застъпената от държавното обвинение теза, че пострадалият М. не е нанасял удари на подсъдимия, а напротив – се е опитал да спре сбиването между него и св. Х., както и че пострадалият по никакъв начин не е предизвикал подсъдимия, но последният е замахнал със средство, годно да причини смъртта му и то към жизненоважни участъци на тялото, от което е направен изводът за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на убийство по чл. 115 НК, настоящият състав намира за нужно от чисто теоретична гледна точка да добави и следното:

Още в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, че св. Х. е „отворил със сила” входната врата на втория етаж и е влязъл в антрето на жилището на подсъдимия. Фактът, че е налице разбиване на входната врата, е безспорно установен и в хода на съдебното следствие, а този факт, наред с факта, че се касае за влизане в жилище по посочения начин, безспорно поставят подсъдимия П. в положение на неизбежна отбрана по отношение на св. Х. и то в хипотеза, при която съгласно чл. 12, ал. 3 НК той не може отговаря дори и за умишленото престъпление по чл. 119 НК.

Фактите, че пострадалият М. е влязъл в същото жилище по същото време, заедно с нападателя, който е разбил входната врата, но с намерение според държавното обвинение да осуети сбиването между Х. и подсъдимия, са поставяли пред прокуратурата други въпроси, на които е следвало да бъде даден отговор – бил ли е подсъдимият в положение на „мнима” неизбежна отбрана по отношение на пострадалия М. и ако да - каква е била неговата грешка – извинителна или неизвинителна или пък в конкретния случай подсъдимият само е предполагал или допускал, че има нападение и от страна на пострадалия М..

Ако държавното обвинение бе достигнало до извод, че се касае за извинителната грешка, то тогава би било налице случайно деяние и подсъдимият не може да носи наказателна отговорност, а ако грешката е неизвинителна и той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че няма нападение от страна на М. – би следвало да отговаря за убийство по непредпазливост – чл. 122, ал. 1 НК. В краен случай, ако в подсъдимия не е имало увереност, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство, а само е предполагал или допускал, че има нападение, би бил налице евентуален умисъл за престъпление по чл. 115 НК, но в никакъв случай при тази фактическа обстановка подсъдимият не би могъл да отговаря за деяние, което е извършил при пряк умисъл, каквото е твърдението на прокуратурата. В този смисъл е и т. 9 на ППВС 12/73.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

Предвид факта, че съдът оправда подсъдимия, тъй като не е доказано, че е извършил убийството на М. М., което в гражданскоправен аспект е деликт, предявените граждански искове от преживялата съпруга М. М. лично за нея и в качеството й на законен представител на малолетната й дъщеря – М. М. в размер на 100 000 лв. за всяка една от ищците и предявените граждански искове от родителите на починалия М. М. – И. С. и А. М. в размер на 50 000 лв. за всеки един от тях, претендирани от всички ищци като платими със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.06.2007 година до окончателното изплащане на задължението, бяха отхвърлени като неоснователни.

С оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови направените по хода на досъдебното производство разноски в размер на 1 479 лв., както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 4 396 лв. да останат за сметка на държавата.

Що се отнася до веществените доказателства – тези които съставляват или съдържат биологичен материал – косми от главата, нокти от лявата и дясната ръка на починалия М. М., проби кръв, обтривки, тампони с кръв, както и иззетите при огледа от трупа на починалия М. М. дактилоскопни отпечатъци, съдът постанови да бъдат унищожени след влизането в сила на присъдата, а веществените доказателства, представляващи дрехи на св. Х. и подс. П. – да се върнат на притежателите им. Съдът постанови на подс. П. да се върнат и иззетите като веществени доказателства – резе и нож, които не подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на чл. 53 НК.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.